Начало | UNIMARC Manual: bibliographic format |
следва: Блок за кодирана информация |
0--Блок за идентификация
Блокът съдържа номерата, които идентифицират записа или библиографската единица, описана в него.
Дефинирани са следните полета:
001 Идентификатор на записа
005 Идентификатор за последна редакция на записа
010 Международен стандартен номер на книгата (ISBN)
011 Международен стандартен номер на продължаващото издание (ISSN)
012 Идентификатор за старопечатни и редки издания
013 Международен стандартен номер на нотно издание (ISMN)
014 Идентификатор за статии от списания
015 Международен стандартен номер на технически доклад (ISRN)
016 Международен стандартен номер на звукозаписи (ISRC)
020 Номер на документа в националната библиография
021 Номер на документа на задължителния екземпляр
022 Номер на официално издание
035 Контролни номера на други системи
040 CODEN
071 Издателски номер (за звукозаписи и нотни издания)
Поле 001 е задължително. Останалите полета се попълват, когато съответните данни съществуват.
Определение на полето
Полето съдържа символи, които се отнасят само до записа, напр. контролен номер на записа, който се определя от агенцията, която го изработва.
Приложение
Задължително. Неповтарящо се.
Индикатори
Съобразно ISO 2709 полето не съдържа индикатори.
Подполета
Съобразно ISO 2709 полето не съдържа подполета.
Бележки за съдържанието на полето
Няма ограничения за формата на идентификатора на записа. Когато той представлява или включва някои от международните стандартни номера, друг национален идентификационен номер или други данни като например страна на публикуване, тази информация се нанася повторно в определените за нея полета, независимо че е записана във вид на идентификатор на записа в това поле.
Свързани полета
За идентификатори на записи библиографската агенция може да използва номера като ISBN или Номер на документа в националната библиография, които се определят от други институции. Пояснение за тези случаи вж по-горе в Бележки за съдържанието на полето.
Примери
Пример 1
Номер на машинния своден каталог на Държавната библиотека на Южна Африка.
Пример 2
Номерът на записа е от номера на документа от Британската национална библиография. Той се въвежда повторно в поле 020 Номер на поле на документа в националната библиография B7512345.
Пример 3
Във файл с библиографски описания на продължаващи издания като номер на записа е използван ISSN на изданието без тиретата. В поле 011 ISSN номерът се въвежда повторно с тирета.
Пример 4
Номер, определен за запис, създаден в Немската библиотека. Той не е идентичен с този от националната библиография.
Пример 5
Контролен номер за запис, използван от Библиотеката на Конгреса на САЩ. Фиксираната дължина на пълния контролен запис е 12 символа и затова са използвани знаци за запълване. В наставката на номера се съдържа и информация за извършена поправка.
Определение на полето
Полето съдържа датата и часа на последното прехвърляне на записа. Това позволява на автоматизираните системи да определят дали записът, който обработват е по-късен, по ранен или същия като този, който вече са обработили.
Приложение
Незадължително, препоръчително. Неповтарящо се.
Индикатори
Съобразно ISO 2709 полето няма индикатори.
Подполета
Съобразно ISO 2709 това поле няма идентификатори за подполета.
Бележки за съдържанието на полето
Датата се въвежда в стандартната форма (ISO 8601-1988) за изписване на дати: YYYYMMDD където YYYY представлява годината, ММ - месеца и DD деня. Времето се въвежда във формата HHММSS.Т , където HH показва часа като се използва 24 часов часовник, ММ - минутите, SS - секундите и Т - една десета от секундата. Навсякъде, където е необходимо, първата цифра се замества с 0.
Свързани полета
100 ОБЩИ ДАННИ, СВЪРЗАНИ С ОБРАБОТКАТА (позиции на символите 0-7)
Датата на първоначалното създаване на записа. Тя не се променя дори, когато записът се поmравя или обменя.
801 ПОЛЕ ЗА ПЪРВОНАЧАЛЕН ИЗТОЧНИК подполе $c
В подполето се посочва само годината, месецът и денят на нанесената в оригинален запис поправка, на прехвърлянето на записа в машинночетим вид и/или публикуването му.
Примери
Пример 1
Датата на последното прехвърляне е била 1 септември 1985 г. в 14:12:36 часа. "1-ви" е въведено като "01", а не "1", "септември" - като "09", не "9", за да се спази форматът.
Определение на полето
Полето съдържа Международен стандартен номер на книгата (ISBN) и пояснение, което разграничава отделните стандартни номера, когато в записа има повече от един. Това поле отговаря на Областта на стандартния или (алтернативен) номер и сведенията за начина на разпространение в ISBD. Полето може да съдържа сведения за начина на разпространение и/или цена, дори, когато липсва ISBN.
Приложение
Незадължително. Повтарящо се, когато трябва да се запише повече от един валиден ISBN.
Индикатори
Индикатор 1: # (недефинирана)
Индикатор 2: # (недефинирана)
Подполета
$a Номер (ISBN)
$b Пояснение
$d Начин на разпространение и/или цена
$z Сгрешен ISBN
Бележки за съдържанието на полето
Структура на ISBN:
Според ISO 2108 ISBN е уникален номер, отнасящ се до публикувана библиографска единица. ISBN се състои от четири отделни части, всяка от които е разделена от съседните с тире или разстояние. Препоръчва се в UNIMARC да се изпозват тирета. Четирите части са:
Идентификатор за издател Присъжда се на всеки издател от национална или регионална агенция за ISBN.
Идентификатор за заглавие Присъжда се от издателя на всяко заглавие (и на всяко издание и на различно оформление на всяко заглавие).
Контролна цифра Образува се на базата на останалите 9 знака на ISBN.
Всички символи на ISBN са цифрови с изключение на контролната цифра, която може да бъде цифра или римска цифра Х (главна буква X, представено с цифровата стойност 10) ISO 2108 дава стандартни определения на формата на ISBN.
Проверка на контролната цифра:
Проверка за точността на един ISBN: Всеки знак се умножава с число, чиято стойност зависи от позицията на знака ("коефициент"), събират се резултатите и полученото число се дели на 11. Ако отговорът не е нула, един или повече от знаците е сгрешен. Виж пример 9:
ISBN | 0 | 1 | 1 | 8 | 8 | 4 | 0 | 9 | 4 | X (т.е. 10) | |
Коефициент | 10 | 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 | |
Резултат | 0 | 9 | 8 | 56 | 48 | 20 | 0 | 27 | 8 | 10 -- общо 186 |
186 не се дели на 11, следователно ISBN е грешен.
Форма на данните:
Буквите ISBN, които обикновено са отпечатани с ISBN на изданието, не се въвеждат в поле 010. Всеки ISBN, за който се установи, че е отпечатан погрешно, може да бъде въведен в подполе $z, Сгрешен ISBN. Чрез него се дава възможност да се намерят записи, които са потърсени под отпечатания на изданието погрешен номер.
Тиретата се въвеждат, за да разделят четирите отделни части от цифри в подполета $a или $z. Не се допускат други препинателни знаци. Целта на тиретата или разстоянията в ISBN е да се разграничат различните части. Когато ISBN е предвиден за представяне в каталог, въвеждането на тирета или разстояния е задължително. Много национални агенции не съхраняват тиретата или разстоянията в машинночетимия запис, тъй като те могат да бъдат възпроизведени чрез алгоритъм, когато е известен обхвата на присвоените издателски идентификатори. Когато записите са предназначени за международен обмен, получателят няма тази информация, която се съдържа в първата част на номера. Затова се препоръчва в поле 010 винаги да се изписват тиретата в ISBN, за да се осигури тяхното показване при извличане на данните.
Всяка книга има един ISBN. Понякога има обстоятелства, при които може да се наложи в един запис да се включат повече от един ISBN, в зависимост от политиката на каталогизационната агенция. Следните примери илюстрират случаи, когато в записа може да има няколко ISBN:
Когато в записа има повече от един ISBN, за да се разграничат, към един от тях или към всичките номера може да се добави пояснение, в зависимост от практиката на агенцията, изготвяща записа.
Всеки отделен ISBN често е свързан със сведенията за начините на разпространение и цена. Затова тази информация се записва в същото поле. Пунктуацията се включва в данните според изискванията.
Полето се повторя за всеки валиден ISBN. То може да се повтори също и за сгрешен ISBN, освен ако той ясно се свързва с установения валиден номер, въведен в записа, като в този случай сгрешеният и валидният ISBN се въвеждат в едно и също поле (Примери 8, 9).
Някои агенции използват ISBN като идентификатор на записа и го въвеждат в поле 001. В такива случаи ISBN се въвежда повторно в поле 010.
Свързани полета
011 МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТЕН НОМЕР НА ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ИЗДАНИЕ (ISSN)
Номер, използван подобно на ISBN, но прилаган към продължаващите издания.
013 МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТЕН НОМЕР НА НОТНО ИЗДАНИЕ (ISMN)
Номер, използван подобно на ISBN, но прилаган към нотните издания.
Примери
Пример 1
Книга, публикувана в Англия, подвързана с плат, с цена 2.95 англ. лири със следния ISBN на документа 0 246 11007 4.
Пример 2
Книга, публикувана в Унгария и продавана извън страната за $25.00.
Пример 3
Книга, публикувана едновременно в две разновидности - с твърди и с меки корици, без ISBN
Пример 4
Книга, публикувана с предвидено намаление на цената за членове на Библиотечната асоциация във Великобритания.
Пример 5
Книгата се разпространява с твърда подвързия с възможност да се купи и като издание в кутия с автограф от преводача. Отделните издания имат свой ISBN.
Пример 6
Записът е за т. 4 на монографията Treatise on solid state chemistry, публикувана в 6 тома, всеки от които има отделен ISBN. Изданието като цяло има ISBN и посочена цена за монографията като цяло.
Пример 7
Книгата е издадена съвместно от две издателства във Великобритания и Германия
Пример 8
Издателят погрешно дава един и същ ISBN на всички свои издания. Националната ISBN агенция дава нови, поправени номера за всяко отделно издание. Верният номер може да се намери в подполе $a, а сгрешеният - в подполе $z.
Пример 9
ISBN 0 11 884094 0 е некоректно отпечатан с X като контролна цифра.
Определение на полето
Това поле съдържа ISSN така както е присъден от Центъра за ISSN, всеки присъден или отменен ISSN и подробности за начина на разпространение и/или цената. Той съответства на Областта на международния стандартен (или алтернативен) номер за продължаващо издание и за начина на разпространение от ISBD(S), независимо че ключовото заглавие се въвежда в поле 530.
Приложение
Незадължително. Повтарящо се, ако записът включва повече от едно заглавие на периодичното заглавие.
Индикатори
Индикатор 1: ## (недефинирана)
Индикатор 2: ## (недефинирана)
Подполета
$a Номер (ISSN)
$b Пояснение
$d Начин на разпространение и/или цена
$y Отменен ISSN
$z Сгрешен ISSN
Бележки за съдържанието на полето
ISSN е уникален и недвусмислен идентификационен номер за продължаващи издания, присъждан съобразно ISO 3297. Системата за определяне на ISSN се контролира от Международния център за ISSN със седалище в Париж. Националните центрове определят ISSN за нови периодични и серийни издания от партида от номера, предоставени им за тях от Международния център за ISSN, на който те подават обратна информация.
Формат на данните:
ISSN се състои от осем цифри. Това са арабските цифри от 0 до 9, освен, когато последната или контролната цифра е римската цифра Х (главна буква Х). Тъй като е вероятно ISSN да се използва в същия контекст като кодовете, предвидени за други цели, като Международния стандартен номер за книги (ISBN) или контролните номера във формата на представяне в печатна форма или при показване на екран в автоматизиран режим на работа, тези номера трябва да се различават. Затова ISSN се предхожда от буквите "ISSN" и разстояние, и представлява две групи от по 4 знака, разделени от тире, например: ISSN 1234-5679. Контролната цифра е винаги разположена в най-крайната дясна позиция и е изчислена като модул 11 на базата на стойностите от 8 до 2. В записа във формат UNIMARC буквите ISSN не се включват, но се включва тирето. Подробна информация за ISSN и за изчисленията на контролната цифра се намират в ISO 3297. Изчислението на контролната цифра се извършва по същия начин както за ISBN (вж поле 010).
Пунктуация:
Тирето трябва да раздели четвъртата и петата цифри на верен или отменен ISSN. Не се допуска никаква друга пунктуация. Пунктуацията за подполета $b и $d се въвежда според практиката на агенцията, изготвяща записа.
Повече от един ISSN:
ISSN, който е бил присъден погрешно и впоследствие отменен или e бил грешно отпечатан се въвежда в подполе $y Отменен ISSN или респективно в $z Сгрешен ISSN. Такъв ISSN може да се въведе в същото поле както и верния ISSN.
Агенциите, които при съставяне на записи за продължаващи издания следват практиката на Международния ISSN център, трябва да въвеждат в поле 011 на своите записи само един верен ISSN. Агенциите, които са приели различни практики, могат да съставят записи, съдържащи повече от един верен ISSN като повтарят поле 011.
Някои агенции използват ISSN като идентификатор на записа в поле 001. В такъв случай ISSN трябва да бъде повторен в поле 011.
Свързани полета
010 МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТЕН НОМЕР НА КНИГАТА (ISBN)
Номер, изполван подобно на ISSN, но присъждан на книги.
013 МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТЕН НОМЕР НА НОТИ (ISMN)
Номер, използван подобно на ISBN, но присъждан на ноти.
040 CODEN
Допълнителна идентификационна система за продължаващи издания.
225 СЕРИИ
ISSN за серия, към която каталогизираното произведение принадлежи може да бъде въведен в подполе225 $x.
530 КЛЮЧОВО ЗАГЛАВИЕ
Ключовото заглавие, което е част от Областта на стандартния (или алтернативен) номер и на начина на разпространение от ISBD(S) се въвежда в поле 530.
4-- БЛОК ЗА ВРЪЗКИ МЕЖДУ ЗАПИСИТЕ
ISSN, който е присъден на библиографска единица на по-високо ниво (серия) или на по-ниско ниво (подсерия), свързано с продължаващото издание, което се каталогизира, може да бъде въведен в поле 011, включено в съответното поле на блока за връзка между записите (4--).
Примери
Пример 1
ISSN за Archives europeennes de sociologie е ISSN 0003-9756.
Пример 2
Scandinavian times и Scandinavian times magazine са получили един и същ ISSN, 0036-5645. Този номер е отменен и е присъден нов номер на всяко списание. Примерът дава съдържанието на полето за ISSN в записа за Scandinavian times.
Пример 3
Newsletter на London Federation of Museums and Art Galleries има ISSN 0260-7743. В записа са включени подробности за начините на разпространение.
Пример 4
В изданието са посочени сведения както за цената на отделен брой, така и за цената на абонамента.
Пример 5
В изданието на Yearbook of European law от 1984 г. са посочени два различни ISSN И двата са грешни. В полето са изброени верният и двата сгрешени ISSN.
Пример 6
Moomins annual има цена, но не е посочен ISSN.
Определение на полето
Полето съдържа Идентификатор за старопечатни и редки монографични издания и код за институцията, която използва полето, чрез който се разграничават идентификаторите, когато са повече от един в записа. Полето съответства на Областта на стандартния (или алтернативен) номер и на начина на разпространение в ISBD.
Приложение
Незадължително, препоръчително. Повтарящо се.
Индикатори
Индикатор 1: ## (недефинирана)
Индикатор 2: ## (недефинирана)
Подполета
$a Индикатор за старопечатни и редки издания
$2 Код на системата за идентифициране на старопечатни и редки издания
$5 Институция, за която се отнася идентификатора
Бележки за съдържанието на полето
Идентификаторът за старопечатни и редки книги е средство за идентифициране на старопечатни монографични издания. Той се получава като се вземат групи от букви от определени страници така че, всяка публикация да бъде разпознаваема като уникална.
За съставяне на идентификатора могат да се използват различни методи, тъй като няма формула, определена чрез международно споразумение. Препоръчва се методът, описан в Fingerprints = Empreintes = Impronte. Paris : Institut de Recherche et d'Histoire des Textes in association with the National Library of Scotland, 1984.
Свързани полета
010 МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТЕН НОМЕР НА КНИГАТА (ISBN)
Полето съдържа Международния стандартен номер на книгата
301 ЗАБЕЛЕЖКИ ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ИДЕНТИФИКАЦИОННИТЕ НОМЕРА
Полето съдържа забележка за идентификатора за старопечатни и редки издания
Примери
Пример 1
Идентификатор за Opera di Marco Marulo da Spalato Circa L'Institutione del buono e beato vivere. In Venetia, 1580. Идентификаторът е съставен въз основа на екземпляр в Националната и университетска библиотека в Загреб, със сигнатура R II F-8° -307, като са използвани правилата от Fingerprints = Empreintes = Impronte
Пример 2
Идентификатор за Erasmus' Colloqvia. Amstelodami, 1655. Индикаторът е съставен въз основа на екземпляр от Кралската библиотека в Хага, като е използвана системата, разработена в Холандия за съставяне на заглавен каталог. Знаците за долар в 'm$' и '$quid$' не са идентификатори за подполета, а съставна част от идентификатора за старопечатни и редки книги.
Определение на полето
Полето съдържа Международния стандартен номер на нотно издание и пояснение, което разграничава отделните ISMN, когато в записа се съдържат повече от един номер. Полето съответства на Областта на стандартния (или алтернативен) номер и начина на разпространение и/или цената в ISBD. Полето може да съдържа сведения за начина на разпространение и/или цената, дори и когато няма ISMN.
Приложение
Незадължително. Повтарящо се, когато има повече от един валиден ISMN.
Индикатори
Индикатор 1: ## (недефинирана)
Индикатор 2: ## (недефинирана)
Подполета
$a Номер (ISMN)
$b Пояснение
$d Начин на разпространение и/или цена
$z Сгрешен ISMN
Бележки за съдържанието на полето
Структура на ISMN:
Според ISO 10957 ISMN се използва за идентифициране на музикални издания при продажба, заемане безплатно разпространение или само за целите на осигуряване на авторските права. Всяка самостоятелна част на издание трябва да получи собствен ISMN. ISMN се състои от буквата M следвана от 9 цифри. Когато се отпечатва или изписва, номерът се предхожда от буквите ISMN. В страни, където не се използва латиница, може да бъде добавено съкращение на националната азбука към латинските букви ISMN.
ISMN се разделя на четири елемента, от които два са с променлива дължина. Те са отделени един от друг с тире или разстояние.
Отличителен елемент: Буквата M разграничава ISMN от ISBN.
Идентификатор за издател: Означава издателя на дадено нотно издание. Определя се за всеки издател от национална или регионална агенция за ISMN.
Идентификатор на изданието: Идентифицира определено издание на едно произведение и на отделните самостоятелни единици в него. Според стандарта ISO 10957, самостоятелна единица на издание е негова съставна част, която може да се продава, разпространява или получава отделно.
Контролна цифра: Една цифра в края на ISMN, която осигурява автоматична проверка на верността на ISMN. Проверката се извършва по компютърен път.
Контролниата цифра се изчислява с модул 10 с променливи стойности от 3 и 1, определяни отляво надясно като се започне от буквата M. Буквата M се брои като 3.
Това означава, че всеки от първите девет символа на ISMN.(без контролната цифра) се умножава с последователно редуващи се числа 3 и 1 отляво надясно. Cборът от резултатите плюс контролната цифра трябва да бъде делим на 10 без остатък.
Пример
Идентификатор на издателя | Идентификатор на изданието | Контролна цифра | |||||||||
ISMN | MN | 3 | 4 | 5 | 2 | 4 | 6 | 8 | 0 | 5 | |
Коефициент | 3 | 1 | 3 | 1 | 3 | 1 | 3 | 1 | 3 | ||
Резултат | 9 | 3 | 12 | 5 | 6 | 4 | 18 | 8 | 0 | = 65 |
Общо: 65 + 5 (контролна цифра) = 70
Тъй като 70 може да се раздели на 10 без остатък, M-345-24680-5 е верен Международен стандартен номер за нотно издание.
Формат на данните:
Буквите ISMN, които обикновено се отпечатват с ISMN върху изданието, не се въвеждат в поле 013. Всеки ISMN, за който се установи, че е отпечатан погрешно върху изданието, може да се въведе в подполе $z, сгрешен ISMN. Чрез него се дава възможност да се намерят записи, които са потърсени под отпечатания на изданието погрешен номер.
За да се ограничат четирите части на номера в подполета $a или $z се въвеждат тирета. Не се допуска друга пунктуация. Тиретата или разстоянията в ISMN служат за разграничаване на неговите съставни части. Когато ISMN се визуализира в библиографското описание, той задължително се изписва с тирета. Много национални агенции не съхраняват тиретата и разстоянията в машинночетимия запис, тъй като те могат да бъдат възпроизведени чрез алгоритъм, когато е известен обхватът на присвоените издателски идентификатори. Когато записите са предназначени за международен обмен, получателят няма тази информация. Затова се препоръчва в поле 013 винаги да се изписват тиретата в ISMN в поле 013, за да се осигури тяхното показване при извличане на данните.
Всяко нотно издание има един ISMN. Понякога има обстоятелства, при които може да се наложи в един запис да се включат повече от един ISMN в зависимост от политиката на каталогизационната агенция. Следните примери илюстрират случаи, когато в записа може да има няколко ISBN:
Когато в записа има повече от един ISMN, за да се разграничат към един от тях или към всички номера може да се добави пояснение, когато са повече от един, в зависимост от практиката на агенцията, изготвяща записа.
Всеки отделен ISMN често е свързан със сведенията за начините на разпространение и цена. Затова тази информация се записва в същото поле. Пунктуацията се включва в данните според изискванията. Полето се повторя за всеки верен ISMN. То може да се повтори също и за неточен ISMN, освен ако той ясно се свързва с установения верен номер, въведен в записа, като в този случай сгрешения и верния ISMN се въвеждат в едно и също поле (Пример 3).
Някои агенции използват ISMN като идентификатор на записа и го въвеждат в поле 001. В такива случаи ISMN се въвежда повторно в поле 010.
Свързани полета
010 МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТЕН НОМЕР НА КНИГАТА (ISBN)
Полето съдържа международен стандартен номер на книгата. Понякога е трудно да се прецени дали изданието е нотно или "обикновена" книга или и двете. В такива случаи могат да се определят два стандартни номера - ISMN и ISBN.
013 МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТЕН НОМЕР НА ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ИЗДАНИЕ (ISSN)
Има само няколко нотни периодични издания, но много нотни публикации се издават в серии. И за двете категории се определят както ISSN за заглавието на серията, така и ISMN за всяко отделно заглавие от серията.
Примери
Пример 1
Изданието е публикувано съвместно от Hrvatsko drustvo skladatelja и Muzicki informativni centar.
Пример 2
Изданието се разпространява в две разлечни разновидности -с твърда и мека подвързия.
Пример 3
ISMN M-9005202-1-0 е погрешно отпечатан с X като контролна цифра.
Определение на полето
Полето съдържа уникален и недвусмислен код, който се oпределя за статии от списания.
Приложение
Незадължително. Повтарящо се.
Индикатори
Индикатор 1: ## (недефинирана)
Индикатор 2: ## (недефинирана)
Подполета
$a Идентификатор за статия
$z Сгрешен идентификатор за статия
$2 Код на системата за идентифициране на статии от списания
Кодове:
biblid Bibliographic Identification of Contributors in Serials and Books (ISO 9115)
sicii Serial Item and Contributor Identifier (ANSI/NISO Z39.56)
Бележка: ISO 9115 е отменен и използването на biblid не се препоръчва.
Бележки за съдържанието на полето
Полето съдържа номер, оформен според системите, посочени в подполе $2.
Примери
Пример 1
Определение на полето
Полето съдържа ISRN, когато такъв е определен от национален център за ISRN. Той съответства на Областта на стандартния (или алтернативен) номер и начините на разпространение в ISBD.
Приложение
Незадължително. Неповтарящо се.
Индикатори
Индикатор 1: ## (недефинирана)
Индикатор 2: ## (недефинирана)
Подполета
$a Номер (ISRN)
$b Пояснение
$d Начин на разпространение и/или цена
$z Отменен/Невалиден/Сгрешен ISRN
Бележки за съдържанието на полето
Полето съдържа номер, оформен според ISO 10444. Номерът има не повече от 36 знака.
Свързани полета
010 МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТЕН НОМЕР НА КНИГАТА (ISBN)
Номер, използван подобно на ISRN, но отнасящ се до книги.
011 МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТЕН НОМЕР НА ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ИЗДАНИЕ (ISSN)
Номер, използван подобно на ISRN, но отнасящ се до продължаващи издания.
014 ИДЕНТИФИКАТОР ЗА СТАТИИ ОТ СПИСАНИЯ
Код, присъждан на статии от списания.
Допълнителна система за идентификация на продължаващи издания.
Примери
Пример 1
Kent University Computing Laboratory Technical Report 6-96. ISRN е определен от упълномощената за това агенция във Великобритания (Код на страната GB).
Пример 2
Commissariat a l'Energie Atomique, Departement d'Analyse de Surete, Service Technique d'Analyse de Surete, Section Protection Incendie. 1988, rapport n° 1. ISRN е присвоен от упълномощената за това агенция във Франция.
Определение на полето
Полето съдържа Международен стандартен номер за звукозаписи и пояснение, което разграничава отделните ISRC, когато записът съдържа повече от един номер. Полето съответства на Областта на стандартния (или алтернативен) номер и начина на разпространение и/или цената в ISBD. Полето може да съдържа сведение за начина на разпространение и/или цената, дори когато няма ISRC.
Приложение
Незадължително. Повтарящо се, когато има повече от един действителен ISRC.
Индикатори
Индикатор 1: ## (недефинирана)
Индикатор 2: ## (недефинирана)
Подполета
$a Номер (ISRC)
$b Приложение
$d Начин на разпространение и /или цена
$z Сгрешен ISRC
Бележки за съдържанието на полето
Структура на ISRC
ISRC се използва за идентифицирането на аудио, видео или аудиовизуални записи, според препоръките на ISO 3901.
Всяка самостоятелна съставна част на издание може да получи собствен ISRC. ISRC се състои от 12 знака. Когато се отпечатва или изписва, номерът се предхожда от буквите ISRC. В страни, където не се използва латиница, може да бъде добавено съкращение на местната азбука към латинските букви ISRC.
ISRC се разделя на пет елемента, от които два са с променлива дължина. Те са отделени един от друг с с тире.
Код на страната: двубуквен код за страната, според ISO 3166-1.
Код на първоначалния притежател: буквеноцифров тризначен код, определян от упълномощените за това агенции.
Код за годината на записа: Последните две цифри от годината.
Код на звукозаписа: Състои се от три или четири цифри, определени от първоначалния притежател. Ако има по-малко от 10 записани единици, кодът трябва да бъде 0000-2999; ако има повече от 9 записани единици, кодът трябва да бъде в границите 300-999.
Код на отделната единица в записа: Когато кодът на звукозаписа е от четири цифри, този код се състои от една цифра в границите 0-9, а когато кодът на звукозаписа е трицифрен, той е двуцифрен в границите 00-99.
Формат на данните:
Буквите ISRC, които обикновено са отпечатани върху библиографската единица заедно със стандартния й номер, не се въвеждат в поле 016.
Всеки ISRC, за който се установи, че е отпечатан погрешно върху библиографската единица, може да се въведе в подполе $z, Сгрешен ISRC. Чрез него се дава възможност да се намерят записи, когато са потърсени под отпечатания върху библиографската единица погрешен номер.
За да се ограничат четирите части на номера в подполета $a или $z се въвеждат тирета. Не се допуска друга пунктуация. Тиретата или разстоянията в ISRC служат за разграничаване на неговите съставни части. Когато ISRC се визуализира в библиографското описание, той задължително се изписва с тирета. Много национални агенции не съхраняват тиретата и разстоянията в машинночетимия запис, тъй като те могат да бъдат възпроизведени чрез алгоритъм, когато е известен обхватът на присвоените издателски идентификатори. Когато записите са предназначени за международен обмен, получателят няма тази информация. Затова се препоръчва в поле 016 винаги да се изписват тиретата в ISRC в поле 013, за да се осигури тяхното показване при извличане на данните.
За да се разграничат отделните ISRC, когато има повече от един в записа, може да се добави пояснение към един или към всички номера, според практиката на агенцията, изготвяща записите.
Когато в записа има повече от един ISRC, за да се разграничат към един от тях или към всички номера може да се добави пояснение, когато са повече от един, в зависимост от практиката на агенцията, изготвяща записа.
Всеки отделен ISRC често е свързан със сведенията за начините на разпространение и цена. Затова тази информация се записва в същото поле. Пунктуацията се включва в данните според изискванията.
Полето се повторя за всеки действителен ISRC. То може да се повтори също и за неточен ISRC, освен ако той ясно се свързва с установения верен номер, въведен в записа, като в този случай сгрешения и действителния ISRC се въвеждат в едно и също поле (Примери 8, 9).
Някои агенции използват ISRC като идентификатор на записа и го въвеждат в поле 001. В такива случаи ISRC се въвежда повторно в поле 010.
Свързани полета
010 МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТЕН НОМЕР НА КНИГАТА (ISBN)
Полето съдържа Международен стандартен номер на книгата. Понякога е трудно да се прецени, кога изданието е музикално или "обикновена" книга или и двете. В такива случаи могат да се определят два стандартни номера: ISRC и ISBN.
011 МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТЕН НОМЕР НА ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ИЗДАНИЕ (ISSN)
Има само няколко нотни продължаващи издания, но много музикални публикации се издават в серии. И за двете категории се определят както ISSN за заглавието на серията, така и ISRC за всяко отделно заглавие в серията.
013 МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТЕН НОМЕР ЗА НОТНО ИЗДАНИЕ (ISMN)
ISMN се използва за нотни издания.
Примери
Пример 1
ISRC за Phonogram - Франция, определен през 1991 г.
Определение на полето
Полето съдържа номер, определен от националната библиографска агенция за записа на библиографска единица и сведение за страната, в която е агенцията.
Приложение
Незадължително. Повтарящо се.
Индикатори
Индикатор 1: ## (недефинирана)
Индикатор 2: ## (недефинирана)
Подполета
$a Код за страната
$b Номер
$z Сгрешен номер
Бележки за съдържанието на полето
При въвеждане на номера от националната библиография в подполе $b, се предпочита формата, определена от националната библиографска агенция, включително разстояния, тирета, други препинателни знаци, главни букви и др. В подполе $a се въвежда идентификационен код за страната, който според ISO 3166 се състои от две главни букви. За подробности вж Приложение В. Когато страната има повече от една национална агенция, предполага се агенциите, изработващи библиографии да се разграничат като се споразумеят за цифров код, прибавен като наставка към идентификационния код за страната.
Сгрешен номер се въвежда в подполе $z. Когато е известен само сгрешеният номер, полето съдържа само подполе $z.
Когато номерът на документа в националната библиография се използва в поле 001 като идентификатор на записа, той трябва да се въведе допълнително и в поле 020.
Свързани полета
Няма
Примери
Пример 1
Номер в Австралийската национална библиография
Пример 2
Поправен и сгрешен канадски номер.
Пример 3
Записът за издание в Deutsche Bibliographie съдържа повторено поле 020, тъй като изданието се явява два пъти в нея. По-ранната версия на записа е запис за каталогизация в публикацията - CIP. Записът, съдържащ повтарящите се полета е допълненият първоначален запис, направен за CIP. Въпреки това, той съдържа и по-ранния номер на записа според практиката на агенцията, изготвила записа.
Пример 4
Номер от Британската национална библиография
Определение на полето
Полето съдържа номер, даден на библиографската единица, при регистрацията и от службата за задължително депозиране или авторско право в съответната страна.
Приложение
Незадължително. Поварящо се.
Индикатори
Индикатор 1: ## (недефинирана)
Индикатор 2: ## (недефинирана)
Подполета
$a Код на страната
$b Номер
$z Сгрешен номер
Бележки за съдържанието на полето
При въвеждане на номера на задължителния екземпляр, се предпочита формата, определена от агенцията, включително разстояния, тирета, други препинателни знаци, главни букви и др. В подполе $a се въвежда идентификационен код за страната, който според ISO 3166 се състои от две главни букви. За подробности вж Приложение В.
Сгрешен номер се въвежда в подполе $z. Когато е известен само сгрешеният номер, полето съдържа само подполе $z.
Когато номерът на службата за задължително депозиране се използва в поле 001 като идентификатор на записа, в поле 021 той трябва да се въведе повторно.
Свързани полета
Няма
Примери
Пример 1
021 ##$aUS$bA68778
Номер на задължителния екземпляр в САЩ.
Определение на полето
Полето съдържа номер, който държавна институция определя за свое издание или за библиографска единица, публикувана от нейно име.
Приложение
Незадължително. Повтарящо се.
Индикатори
Индикатор 1: ## (недефинирана)
Индикатор 2: ## (недефинирана)
Подполета
$a Код на страната
$b Номер
$z Сгрешен номер
Бележки за съдържанието на полето
Полето се използва за номера на официални документи от всякакво ниво. То може да се използва за публикации на всяко ниво на държавната власт и за международни и междуправителствени организации. Когато става въпрос за международни и междуправителствени организации подполе $a се пропуска (Пример 4). В подполе $a се въвежда идентификационен код за страната, който според ISO 3166 се състои от две главни букви. За подробности виж Приложение B.
Номерът се въвежда във формата, в която е на документа, включително разстояния, тирета и други препинателни знаци.
Сгрешен номер се въвежда в подполе $z. Когато е известен само сгрешения номер, полето съдържа само подполе $z.
Свързани полета
100 ОБЩИ ДАННИ, СВЪРЗАНИ С ОБРАБОТКАТА
Код за официално издание ( позиция на символа 20). Позицията на символа показва дали единицата е официално издание и нивото на държавния орган, отговорен за нея.
Примери
Пример 1
Номер на официално издание на Южна Африка.
Пример 2
Официално издание на САЩ.
Пример 3
Издание на Областния съвет на Графство Есекс, Великобритания.
Пример 4
Издание на ЮНЕСКО.
Определение на полето
Полето съдържа контролен номер на записи, получени от други източници.
Приложение
Незадължително. Повтарящо се.
Индикатори
Индикатор 1: ## (недефинирана)
Индикатор 2: ## (недефинирана)
Подполета
$a Контролен номер на системата
$z Отменен или недействителен контролен номер
Свързани полета
Контролен номер, използван като уникален идентификатор от агенцията, изработила записа.
Примери
Пример 1
001 b9301298
035 ##$a(CiZaNSB)920701098
801 #0$aHR$bCiZaNSB$c960507$gPPIAK$2unimyu
801 #2$aGB$bUk$c960702
Оригиналният контролен номер на записа е взет от този, създаден от Националната и университетска библиотека в Загреб.
Пример 2
035 ##$a(FrPBN)frBN001148436
801 #0$aFR$bFrPBN$c951105$gAFNOR$2intermarc
801 #2$aUS$bDLC$c970212
Контролният номер е определен първоначално от Националната библиотека на Франция.
Определение на полето
Полето съдържа уникален, недвусмислен код, определен за заглавията на продължаващите издания от Международната служба за CODEN.
Приложение
Незадължително. Повтарящо се.
Индикатори
Индикатор 1: ## (недефинирана)
Индикатор 2: ## (недефинирана)
Подполета
$a CODEN
$z Сгрешен CODEN
Бележки за съдържанието на полето
CODEN е уникален шестсимволен код за заглавие на периодично издание, който се определя от Международната служба за CODEN на научни и технически списания. Първите пет символа на CODEN произтичат от заглавието на продължаващото издание, а последният е буквено-цифров контролен знак, например JACSAT за Journal of the American Chemical Society, където Т е контролен знак.
Свързани полета
011 МЕЖДУНАРОДЕН СТАНДАРТЕН НОМЕР НА ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ИЗДАНИЕ (ISSN)
Цифров код, който също се използва за идентифициране на продължаващи издания.
Примери
Пример 1
CODEN за Annalen der Physik.
Пример 2
CODEN за Journal of Physiology (Лондон).
Пример 3
CODEN за Krebsarzt.
Определение на полето
Полето съдържа издателските номера, използвани за звукозаписи и за нотни издания.
Приложение
Незадължително. Неповтарящо се.
Индикатори
Индикатор l: Вид на издателския номер
Индикаторът определя вида на съдържащия се в полето издателски номер. Когато това поле се използва за автоматично генериране на забележка, той може да се използва за генериране на въвеждащ текст (Примери 2, 4).
0 Номер на изданието
1 Номер на матрицата
2 Номер на матрицата (нотно издание)
3 Друг издателски номер (нотно издание)
Индикатор 2: Индикатор за забележка
Индикаторът определя дали библиографската агенция, която предоставя записа, предвижда използването на данните за визуализиране на забележката. Когато не се предвижда автоматично генериране на забележка, напр. защото библиографската агенция е въвела подробности и в полета 300 или 301 (Пример 3), стойността на индикатора е 0.
0 Не се предвижда автоматично генериране на забележка
1 Предвижда се автоматично генериране на забележка
Подполета
$a Номер на издателя
$b Източник
Бележки за съдържанието на полето
Номер, който издателят определя на даден звукозапис, на отделна страна на звукозаписа, на отделно изпълнение от звукозаписа или на съвкупност от звукозаписи, издадени като комплект, за да обозначи изданието или да посочи принадлежността му към определена серия. Обикновено номерът на изданието е посочен на етикета и често на опаковката на тези звукозаписи. При комплект от звукозаписи върху всеки диск може да се посочи неговия номер, а върху опаковката - допълнителен номер за целия комплект.
Номерът на матрицата, който обикновено е гравиран на восъчния диск, се използва, за да идентифицира матрицата, от която е направен определен звукозапис. Той може да се използва за идентификация на звукозаписа при липса на номер на записа или на етикета.
Номерът на матрицата (нотни издания) е сериен номер, определен от издателя на дадено музикално издание. Той обикновено се намира в долния край на всяка страница на музикалното произведение и понякога на заглавната страница. Другите издателски номера са подобни на гореспоменатите, но те не са отпечатани на всяка страница на изданието. Те могат да се явят на заглавната страница, на корицата и/или на първата страница на музикалното произведение.
Свързани полета
301 ЗАБЕЛЕЖКИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ИДЕНТИФИКАЦИОННИТЕ НОМЕРА
Нестандартните издателски номера се записват само в това поле.
Ако номерът, записан в поле 071, може да се използва в полето за забележки без промяна, на индикатор 2 се определя стойност 1 и забележката се генерира автоматично. Когато това е неприложимо, на индикатор 2 се определя стойност 0 и текстът на забележката се попълва в поле 301.
Примери
Пример 1
Обозначаване на звукозапис, публикуван от Tamla Motown. Забележката се генерира автоматично, напр. Tamla Motown: STMA 8007
Пример 2
Номер за нотно издание. Забележката се генерира автоматично, напр. Pl. no.: A 880 V
Пример 3
071 20$aB. & H. 8797$bBreitkopf & Hartel
071 20$aB. & H. 8798$bBreitkopf & Hartel
071 20$aB. & H. 8799$bBreitkopf & Hartel
071 20$aB. & H. 8800$bBreitkopf & Hartel
071 20$aB. & H. 8801$bBreitkopf & Hartel
301 ##$aPlate no.: B. & H. 8797-8801
Поредица от номера за нотно издание. Забележките не се генерират автоматично от поле 071, защото в поле 301 е въведен текст на забележка, свързана със съдържанието. Този пример и пример 2 илюстрират различна практика при съкращаването на номера на матрицата (Plate nо.) от отделните агенции.
Пример 4
Издателски номер за нотно издание. Забележката е генерирана автоматично, напр. Publisher's no.: N.M. 170
Ръководство за UNIMARC
© Copyright 2002 СБИР |
следва: Блок за кодирана информация |