По повод на зачестили дарения в обществени библиотеки, които пристигат без предварителна уговорка и при които дарителят предявява искания, включително за инвентиране на заглавията в библиотечния фонд, бихме искали да напомним на библиотечната колегия няколко основни принципа:

• Библиотечните колекции не са механичен сбор от набавени и подарени книги и далеч не могат да съдържат всички заглавия за всички целеви групи. Подборът на заглавия се подчинява на определени параметри, залегнали в т.н. Политика на комплектуване на библиотечния фонд или друг документ на конкретната библиотека. Тази политика определя тематичния и хронологичния обхват на материалите, тяхната екземплярност, както и вида носители на информация. Критериите за подбор следват мисията на конкретната библиотека и потребностите на общността, която обслужва.
• Политиката на комплектуване трябва да съдържа критерии за подбор, както на закупени материали, така и на подарени. Право на библиотеката е да определи от какви дарения има нужда – т.е. дали да инвентира дарените книги, да ги преразпредели за друга библиотека или частно лице, или да ги предложи за разпродажба, както процедира с отчислените книги. Общоприета практика в света и в България е към подбора на дарения да се прилагат същите критерии, които прилагаме при закупуване – т.е. да инвентираме подареното заглавие само в случай че то е важно за фонда и за него бихме отделили средства за закупуване.
• През 2008 г. Секцията по комплектуване към ИФЛА (Международна федерация на библиотечните асоциации и институции) публикува “Дарения за колекциите: Насоки за библиотеките”, ИФЛА, 2008 
  (http://archive.ifla.org/VII/s14/nd1/Profrep112.pdf). В нея се казва: 

“Библиотеките биха могли да приемат непоискани дарения, но без условия, така че библиотеката да реши дали наистина се нуждае от подарения  материал.”

Документът на ИФЛА препоръчва библиотеката да има публично огласена инструкция към евентуални дарители (на уебсайта или в печатна брошура). В инструкцията библиотеката трябва да обясни какви дарения приема и по каква процедура, например:

Всеки библиотекар се е сблъсквал многократно с дарители, които трудно осъзнават нашите професионални правила за поддържане на колекциите – това, че голямото количество не винаги помага на библиотеката и нейните читатели, че обработката и съхранението на материали, които не отговарят на профила й, струват пари, време и място, които тя не може да си позволи.  Затова, за да поддържа добри партньорски връзки с потенциални и реални дарители, всяка библиотека трябва да има добре обоснована политика на комплектуване и ясно поднесена инструкция към дарителите. Тези основни библиотечни документи следва да бъдат одобрени от дирекционен съвет или друг управителен орган и да станат публично достояние.

Съветваме читалищните библиотеки, които не притежават такива документи, да се обърнат за съдействие и консултация към регионалните библиотеки или към Изпълнително бюро на Българска библиотечно-информационна асоциация.