Автор: ББИА Рубрика: ББИА Публикувана: бр. 1, февруари 2024
Изводи от проведените аналитично-проучвателни действия, оформени като препоръки, предложения и добри практики Прави впечатление, че измененията са хаотични, а в определени случаи някои основни разпоредби в ЗОБ са забавени във времето. Така съгласно §3 от ПЗР на ЗОБ се предвижда в тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата да утвърди Стандарт за библиотечно-информационно обслужване по чл. 8, ал. 2, който стандарт е формално приет едва през 2015 г., като е утвърден само със Заповед на министъра на културата като общ административен акт, а не като нормативен акт. Също така наредбата по чл. 55, ал. 2 е приета едва през 2014 г. – Наредба № 3 от 18 ноември 2014 г. за съхраняването, ползването и разпореждането с документи от библиотечния фонд, след като е изтекъл определения в закона срок за това. Части от анализираните проекти, които не са били приети от НС, са инкорпорирани в повторни законопроекти, което може да бъде свързано с намерението да се прокара определената политика, но това се е увенчавало с променлив успех. В допълнение към изложеното обективността налага да се посочи, че липсва органична и последователна дейност по приемането на подзаконовата нормативна уредба. Направен е опит да се следват тенденциите за дигитализация, но обективността налага да се заключи, че крайните резултати не са еднозначни. Всичко гореописано създава впечатление за закон, чието прилагане не изпълнява напълно целите, за които е приет, като същевременно опитите за изменението и допълнението му не водят до съществени подобрения. След като се събра първоначалната релевантна информация се пристъпи към следващ Етап 2. Идентифициране на проблеми. Съпоставяйки информацията от различните мониторирани източници, можем да твърдим, че дори и без детайлен анализ на нормите на закона по същество, се откроява проблематиката в уредбата, произтичаща от неконсистентните промени на закона, което е сигурен признак, че обществените отношения, които се цели да бъдат регулирани, не намират своята точна правна регламентация. С цел да бъдат откроени проблемите в процедурата по законотворчество на конкретния нормативен акт, се налага да бъде установено дали се наблюдава несъответствие между законодателната процедура на анализирания документ и принципните положения, посочени в Закона за нормативните актове (ЗНА). Така съгласно чл. 18б от ЗНА се предписва резултатите от прилагането на всеки нормативен акт да се проверяват чрез последваща оценка на въздействието. Въз основа на тази оценка, ако е необходимо, се предлага отмяна, изменение или допълнение на нормативния акт, като така се гарантира, че промените ще осигурят комплексен подход и систематичност на новите правни норми. Отговорен за извършването на последващата оценка на въздействието се явява органът, в чиято компетентност е изпълнението на държавната политика, която се регулира със съответния нормативния акт. Последващата оценка на въздействието се извършва в срок от 5 години след влизането в сила на новия закон, кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет или в по-кратък срок. Нормативната уредба предвижда последващата оценка на въздействието да се публикува на интернет страницата на съответния орган и на Портала за обществени консултации в срок до 30 дни от изготвянето ѝ. Както е видно след направената проверка, такава последваща оценка на въздействието на Закона за обществените библиотеки не е извършвана, както и не се установи планиране на такава от съответните компетентни органи, поради което следва да се направи проверка дали откритото несъответствие наистина представлява проблем. В хода на проучването и с оглед на информацията, с която разполагаме предвид натрупания опит, се установи, че в Министерството на културата са били създадени различни работни групи по промени в няколко закона, но окончателните резултати от тяхната работа считаме, че са неясни и неудовлетворителни. Нашата експертна оценка води до извода, че е абсолютно наложително да се извърши последваща оценка на въздействието на Закона за обществените библиотеки по две основни причини:
- Нови Насоки (препоръка) на Съвета на Европа/Европейското бюро за библиотеки, информация и документация (ЕБЛИДА) относно библиотечното законодателство и политика в Европа от 5 април 2023 г. (Recommendation CM/REC(2023)3 of the Committee of ministers to member states on library legislation and policy in Europe, adopted by the Committee of ministers on 5 April 2023 at the 1462-nd meeting of the Ministers' deputies)…
- Културните, обществените и технологичните промени предизвикват библиотеките да се развиват по нов начин и ние виждаме, че ЗОБ не сработва и не е ефективен по отношение на няколко важни дейности...
Цялата статия можете да прочете, ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!
|