Автори: Анелия Спасова, Нина Борисова
Рубрика: Годишни библиотечни награди
Публикувана: бр. 3, юни 2022

Албена Ихтиманска: Вие работите в библиотеката при НЧ „Съзнание – 1927“ – с. Долни Вадин, общ. Оряхово, която стана носител на наградата „Снежана Янева“ за иновативна библиотека за 2021 г. Какво означава тази награда за Вас?
Анелия Спасова: За нас това е голямо признание, но и отговорност. Знаем колко голяма беше Снежана Янева и колко ревностно се бореше за библиотеките. Това е награда, която ни вдъхновява и мотивира да продължаваме да търсим нови подходи, да сме гъвкави и да възпитаваме у хората независимо от възрастта любов към книгата, да подпомагаме избора на книги и автори, да уважаваме избора и предпочитанията им към дадено четиво, но и да експериментираме.

А. И.: Как и кога „открихте“ библиотеките и разпознахте библиотечната професия като своя съдба?
А. С.: От малки четем. Спомняме си колко различни бяха библиотеките през 80-те години на миналия век. Многото книги ни респектираха, тишината беше задължителна. Години след това, когато започнахме работа в читалищната библиотека открихме възможностите, които времето ни даваше, за да я направим различна, привлекателна, уютна. В наши дни е много важно библиотеката да отговаря на потребностите на читателите си. Да има богат книжен фонд, винаги актуални нови заглавия, да предоставя пространства за всички възрасти, да е отворена и в нея винаги да се случват интересни събития, занимания, срещи, разговори, игри за най-малките…
Работейки години наред и превръщайки работата си в удоволствие, неусетно професията става съдба. До толкова сме се сраснали с работата в читалището, че сме го превърнали в дом на общността и наш дом – уютен и желан.

А. И.: Какви са предизвикателствата да работите в селска читалищна библиотека?
А. С.: Всичко зависи от отношението ти към книгите. Ако се стремиш да имаш уютна съвременна библиотека, в която потребителите да се чувстват като у дома си, безспорно трябва да минеш през редица предизвикателства. Ако библиотеката за теб е само стелажи, на които има книги, няма какво да правиш толкова и не „виждаш“ перспектива за развитие. Ние като хора, обичащи книгите, винаги намираме какво още и още да направим за любимата ни библиотека. Мечтаем и реализираме мечтите си с много въображение и труд.
Да, има финансови проблеми, но нас това в никакъв случай не ни отчайва – напротив, мотивира ни да търсим други пътища. Може би трябва да признаем, че са малко селските читалищни библиотеки, които са приветливи, ремонтирани и устроени по съвременен начин и това несъмнено е свързано с недостатъчното финансиране, но и с небалансирания читалищен бюджет. А е много важно бюджетът да е достатъчно премислен, за да има средства и за читалищна, и за библиотечна дейност, и за малки ремонти. Това е много трудно.
Не на последно място е и ниското заплащане. Обикновено по селата работи един човек, който съвместява читалищна и библиотечна дейност и е на минимална работна заплата. Това прави професията неатрактивна и нежелана от младите специалисти в областта на библиотекознанието. Животът и работата на село са непривлекателни и е твърде възможно в близко бъдеще в селските читалищни библиотеки да останат да работят само пенсионери. А това неминуемо води до застой на развитието на библиотеката.
Нина Борисова: Друго предизвикателство е демографската криза и обезлюдяването на българското село. Ние сме предизвикани да търсим потребители и извън рамките на населеното място, а за целта трябва да имаме разнообразна и нова литература. А за да имаме нови книги, освен проектите на Министерство на културата, насърчаваме дарителството и закупуваме.
Като цяло работата на селските читалища/библиотеки е неглижирана и подценена. Често се случва една малка читалищна библиотека да получи високо признание за работа си от национално представена организация, а чак след това да се забележи от местните власти. Това е така, защото те са свикнали с нашия ритъм на работа…

А. И.: Вие сте една от малкото селски читалищни библиотеки с ремонтирани и обновени пространства и нови стелажи. Как успяхте да мотивирате хората да ви подкрепят със средства и труд?
А. С.: За малките ремонти разчитаме на нашите четири ръце и още няколко доброволци. Работата ни е научила, че трябва да можем всичко. Не е толкова трудно да редиш ламинат, да сглобяваш стелажи, да боядисваш, да лепиш и редиш декоративни плочи и още куп неща, така че дефектът да стане ефект.
Стремим се дейността ни да е максимално видима в онлайн среда. Това допълнително привлича доброволци. Така се сдобихме с голямо декоративно пано от керамични плочки, картини за библиотеката, изработени с техника батик, професионално почистване на мрамор, много дарители на книги. Когато показваш и част от личния принос за библиотеката, даваш пример и привличаш хора, готови да помагат и даряват.
Н. Б.: Цялостното обновяване на библиотеката стана за няколко години. Използвахме времето на пандемията, което ограничи културните прояви и пренасочихме финансови средства за закупуване на нови стелажи и преобразяването на библиотеката ни в още по уютно място. Обособихме няколко пространства, така че потребителите на всяка възраст да си имат своето кътче в библиотеката. Детският кът толкова се хареса на едно дете, че то дари половината си плюшени играчки, за да направи и други деца щастливи, идвайки при нас. Имаме си и стая за споделяне, четене и дискусии.
Сега си мечтаем за един удобен фотьойл или люлеещ се стол за къта за възрастни, за да направим максимално удобно четенето им. Сигурни сме, че и това ще стане...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!