Автор: Иван Юхновски
Рубрика: Годишни библиотечни награди
Публикувана: бр. 3, юни 2022

Милена Цветкова: Академик Юхновски, бяхте отличен с приз в категория „Подкрепа за библиотеките 2021“ за направените от Вас дарения на Централната библиотека на БАН и на Градската библиотека в Севлиево. Какво означава тази награда за Вас?
Иван Юхновски: Тази награда беше една много голяма изненада за мен. Не съм очаквал моите скромни усилия да подпомагам Градската библиотека в Севлиево, Централната библиотека на БАН и някои други библиотеки, да бъдат оценени толкова високо. Тъй като библиотеките заемат много отдавна и то високо емоционално ниво в моя свят, това неочаквано отличие ме развълнува много. Не съм си представял никога, че под такъв оценъчен ъгъл може да се погледне на библиотечните ми занимания, които правя с голямо удоволствие от много години.

М. Ц.: Защо избрахте да дарите на тези библиотеки преносим скенер за книги?
И. Ю.: Когато искам да помогна, имам съвсем простичкия навик да питам с какво мога да помогна. Севлиевската градска библиотека и Централната библиотека на Българската академия на науките имаха нужда от този вид многофункционален скенер и аз имах удоволствието да им го набавя.

М. Ц.: По Ваша инициатива още в далечната 1997 г. на читалищни библиотеки са дарени над 8000 тома книги от репертоара на Академично издателство „Марин Дринов“. Какво място заемат библиотеките във Вашия живот?
И. Ю.: От най-ранна възраст библиотеките станаха важна и неразделна част от живота ми. На първо място това беше библиотеката на моите родители, която донякъде оцеля, въпреки превратностите на живота, които беше принудено да преживее нашето семейство. Спомням си, че изпитвах голямо удоволствие да давам книги за четене на многобройните си приятели – момчетата от Севлиево и доста често те не ми ги връщаха. За сметка на това, в доста по-късни години, се срещнах с мои бивши „читатели“, които с благодарност ми казваха, че благодарение на взетите от мен книги са избрали щастливо и успешно бъдещата си професия. В този скъп за мене списък от имена има двама капитани далечно плаване, един геолог и един историк.
Градската библиотека в Севлиево, тогава библиотека на читалище „Развитие“, започнах да посещавам самостоятелно преди да навърша 10 години. По онова време тя беше една голяма и много богата на научно-популярни и научни книги библиотека. Там за първи път видях многотомното, луксозно и голямоформатно издание на Британската енциклопедия от края на XIX век, университетски учебници по химия, геология и биология, многотомни исторически съчинения, събрани съчинения на най-известните български и чуждестранни автори. На севлиевската библиотека дължа огромна благодарност за интелектуалното си развитие и общата си култура, получени в този малък провинциален град, изпълнен с възрожденски дух.

М. Ц.: През годините редовно дарявате книги, реставрирани и подвързани ценни периодични издания и парични суми на Централната библиотека на БАН. Какво ви свързва с тази библиотека?
И. Ю.: За интелигентния човек е огромно предимство и радост да е в близост с такава огромна национална библиотека, каквато е библиотеката на Българската академия на науките – най-старата и най-голяма научна библиотека на България. И досега изпитвам огромно удоволствие да откривам в нея неподозирани книги-съкровища, да виждам пълни течения на най-старите български вестници и списания, запазени тук, въпреки превратностите на политическия ни живот, но унищожени в толкова много библиотеки на нашата страна. Затова, когато откривах възможност, се стараех да попълня сбирката на нашата библиотека с важни, но липсващи издания. Да знаеш, че тези книги със сигурност ще бъдат запазени за поколенията, е нещо много важно. За съжаление, много други наши библиотеки не се оказаха истински книгохранилища и музеи на книгите. Огромно количество книги бяха унищожени по криво разбрани политически причини. Затова, в началото на 90-те години на ХХ век, когато в Академията започнаха сериозни и много трудни реформи, свързани със закриване на институти, направих всичко възможно библиотеките им да бъдат изцяло съхранени.
Винаги съм бил много радостен, когато съм успявал да бъда полезен на нашата прекрасна библиотека. Спомням си колко емоция и усилия вложих през 2013 г., когато библиотеката нямаше никакви средства за набавянето на минималния набор от чуждестранни научни списания (научен абонамент), който всъщност ползваше учените от цяла България. Отчаян от неуспеха да решим този проблем с вътрешни средства на Академията, аз потърсих помощ от зам.-министъра Ваня Добрева, която след това, със сърцато убеждаване, представи доклада ми за сумата от 440 000 лв. на министъра на финансите Петър Чобанов. Министър Чобанов дори се е възмутил от това, че библиотеката на БАН може да бъде в подобно тежко състояние. След две седмици библиотеката ни получи 500 000 лв., въпреки че някои от моите колеги до последния момент не вярваха, че това ще стане. Това е един много хубав и ярък спомен за случай, който днес малцина помнят...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!