Автор: Нина Пономарева, Цветанка Панчева
Рубрика: Юбилеи
Публикувана: бр. 1, февруари 2019

Професор Ирина Василевна Гудовщикова е широко известна сред българските библиографи от 60-те до 90-те години на ХХ век. Затова, че учебниците ѝ са популярни сред преподавателите по различни библиографски дисциплини, говори важният факт, че те са цитирани в най-значимите издания в областта на българската библиография. От средата на 60-те години до края на ХХ век представители на трите най-важни научни центъра, с най-сериозен принос за развитието на библиографията в България, познават и цитират основните публикации на проф. Гудовщикова, а някои от тях са творчески и лично свързани с нея. Става дума за сътрудници на: Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ с нейния Център за национална библиография, който продължава работата по създаването на текущата и ретроспективната национална библиография и е най-влиятелното средище в развитието на библиографознанието в страната след закриването през 1964 г. на Българския библиографски институт; Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и по-специално неговата катедра по библиотекознание и библиография (днес Катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“); Държавния библиотекарски институт (сега Университет по библиотекознание и информационни технологии – УниБИТ). В тези центрове е съсредоточен научно-педагогическият потенциал, както и най-изявените специалисти практици в областта на библиографията. Те подготвят най-важните монографии, библиографии и учебници, успешно обучават няколко поколения библиотекари и библиографи за работа в различните по вид български библиотеки.
Затова не е изненадващо, че именно в техните публикации се откриват следи на „познанство“ с основните характеристики на трудовете на проф. И. В. Гудовщикова. Например изтъкнатият библиограф Кремена Зотова, която дълги години ръководи Центъра за национална библиография и Научната секция по библиографознание в Националната библиотека, в книгата си „Оптимален модел на текущата национална библиография на България“ (1982), публикувана на руски език, цитира три публикации на Ирина Василевна, както и най-популярния по това време неин учебник „Обща чуждестранна библиография“ (1978), писан в съавторство с Ксения Лютова. Важно е да се отбележи, че монографията на Кремена Зотова е фундаментален труд в развитието на българската библиография, а нейният „оптимален модел“ е широко обсъждан на международни форуми с видни библиографи в Европа. Преподавателите от Държавния библиотекарски институт също се позовават в своите разработки на книгите на И. В. Гудовщикова. Един от най-важните учебници, публикуван в началото на 80-те години, се занимава с въпросите на справочно-библиографската и информационната работа на библиотеките. Неговата авторка, Пенка Митрани, авторитетен и уважаван преподавател, разглежда учебното помагало на проф. Гудовщикова „Общи чуждестранни енциклопедии“ (1963). В по-късни години проф. Донка Правдомирова, се връща към познатите публикации на Ирина Василевна и в своя труд за българската библиография преди Освобождението също се позовава на тях...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!