Етикет на записа

Определение

Областта съдържа основна информация, оформена според препоръките на ISO 2709, която може да е необходима при обработката на записа.

Приложение

Етикетът на записа се явява в началото на всеки запис. Той е задължителен и не се повтаря.

Етикет на записа, индикатори и подполета

Етикетът на записа няма маркер, индикатори или идентификатори на подполетата.

Елементи от данни с фиксирана дължина

Тези елементи от данни се определят от позицията на символа в етикета. Той като цяло се състои винаги от 24 знака. Позициите на символите се номерират условно от 0 до 23.

Название на елемента	Брой на знаците	Позиции на символите
Дължина на записа Статус на записа Кодове за въвеждане Дължина на индикатора Дължина на идентификатора за подполе Основен адрес на данните Допълнително дефиниране на полето Схема на директорията	5 1 4 1 1 5 3 4	0-4 5 6-9 10 11 12-16 17-19 20-23

Бележки за съдържанието на полето

В UNIMARC етикетът на записа (известен още като заглавие) се намира в началото на всеки запис и съдържа данни за неговата обработка. Позициите на символи 9, 10, 11, 20-30 съдържат специфични, фиксирани в определен момент стойности и могат да бъдат генерирани автоматично от компютър. Позициите на символи 0-4 и 12-16 съдържат цифрови данни, показващи броя на символите в някои области на записа. При форматирането на записа те се определят автоматично от компютъра. Стойностите за позициите на символи 5, 6-8, 17-19 могат да бъдат прехвърлени от данните в изходния запис чрез програма за конвертиране или да се определят ръчно, когато UNIMARC се използва като изходен формат.

0-4    Дължина на записа

Пет десетични цифри, с подравняване вдясно и въвеждане на 0, където е необходимо да се запълнят начални позиции, представящи броя на символите в целия запис включително в самия етикет, директорията и променливите полета. Този елемент от данните обикновено се определя автоматично, когато се оформя целият запис за обмен.

5      Статус на записа

Един символ, означаващ работния статус на записа.

c  =  коригиран запис

Запис, в който са направени промени, за да се отстранят грешки, запис, който е допълван при актуализиране или запис с изтрити полета. Понякога, когато предишният запис е направен преди издаването на библиографската единица (напр. CIP - каталогизация в публикацията) и по-късно е заместен с пълен запис, се използва код 'p' вместо код 'c'. Запис с код 'n', 'o' или 'p' , в които е направена промяна, се кодира като 'c'.

d  =  изтрит запис

Запис, който е включен в обмена на данни, за да се означи, че записът, носещ този номер, вече не е действителен. Записът може да съдържа само етикет, директория и поле 001 (контролен номер на записа) или да включва всички полета така, както са попълнени. И в двата случая, за да се обясни защо записът е бил изтрит, може да се използва поле 300 ОБЩИ ЗАБЕЛЕЖКИ.

n  =  нов запис

Нов запис (създаден преди публикуването на библиографската единица, напр. каталогизация в публикацията - CIP). Когато е подходящо да се използва код 'o', той се предпочита пред код 'n'.

o  =  наличие на по-ранен запис на по-високо ниво

Нов запис на всяко йерархично ниво под най-високото, когато за най-високото ниво вече е е създаден запис (вж и позиция на символ 8).

p  =  наличие на по-ранен, неокончателен, непълен запис

Запис за издадена библиографска единица, с който се замества запис, създаден преди публикуването й, напр. запис за каталогизация в публикацията - CIP.

6-9    Кодове за приложение

Кодовете за приложение са наречени така, защото кодовете в позициите на символите от 6 до 9 не са дефинирани в стандартния формат ISO 2709 и зависят от конкретното приложение на стандарта. Такова конкретно приложение е UNIMARC и в него кодовете се използват по следния начин:

6      Вид на записа

Прилагането му от някои библиографски агенции се налага, тъй като вътрешните формати на участниците в обмена на библиографска информация предполагат различни функции за едни и същи полета, подполета и т.н., при обработването на различни видове записи. Някои от тях понякога, но не винаги съответстват на Вид на документа.

a  =  текстови материали, печатни
b  =  текстови материали, ръкописни
c  =  музикални партитури, печатни
d  =  музикални партитури ръкописни
e  =  картографски материали, печатни
f  =  картографски материали, ръкописни
g  =  проекционни и видеоматериали (филми, филмови ленти, диапозитиви
       изображения върху прозрачно фолио, видеозаписи)
i  =  звукозаписи, немузикални
j  =  звукозаписи, музикални
k  =  двуизмерна графика (рисунки, скици и др.)
l  =  електронни ресурси
m  =  мултимедии
r  =  триизмерни артефакти и учебни помощни материали

За предпочитане е кодът да съответства на действителния вид на материала, който се каталогизира, а не на неговата вторична физическа форма. Затова не е предвиден код за микроформи: микроформата, съдържаща печатан текст, трябва да бъде кодирана като "текстови материали, печатни"
Обаче, ISBD (ER), с. 2, дава две възможности за каталогизиране на електронните ресурси, които споделят характеристиките на друга форма: първата е да се каталогизира единицата като електронен ресурс и да се добавят подробности за допълнителни характеристики; втората е да се каталогизира единицата според правилата на друг съответстващ ISBD и да се добавят подробности за електронния ресурс. Ако при каталогизиране на дигитализирана географска карта се приложи първата възможност, позицията на символ 6 в записа ще бъде 'l' тъй като библиографската единица ще бъде описана като електронен ресурс с допълнителни кодирани полета и забележки, чрез които се посочват подробните картографски характеристики. При прилагане на втората възможност позицията на символ 6 ще бъде 'e', а библиографската единица ще бъде описана като карта като подробностите, свързани с характеристиките на електронния ресурс ще се посочат чрез допълнителни кодирани полета и забележки. Втората възможност съответства на препоръчаното по-горе третиране на микроформите.

7      Библиографско ниво

Дефинирани са четири възможни стойности:

а  =  библиографска единица, която физически се съдържа в друга единица по такъв начин, че установяването на местоположението на аналитично разработваната съставна част зависи от физическата идентификация и от местоположението на единицата, в която се съдържа. Самата съставна част може да бъде монография или продължаващо издание.

Примери за материали, които получават код 'a': статия в списание, продължаваща колона или рубрика в списание, отделен доклад от материали от конференция.

m  =  монографична библиографска единица, състояща се от една физическа част или замислена като съставена от определен брой части.

Примери за материали, които получават код 'm': еднотомна единица (монография); многотомна единица (многотомна монография); отделно каталогизирана част от многотомно издание; книга от серия; отделно каталогизиран специален брой на вестник, карта от серия; завършена серия от карти, когато броят на картите в серията е предварително определен; глобус.

s  =  продължаващо издание - библиографска единица, издавана в последователни части, замислена да излиза през неограничен период от време.

Примери за материали, които получават код 's': текущо публикувано списание, пълно течение на списание, което е спряло да излиза, вестник, монографична серия.

c  =  колекция - изкуствено създадена библиографска единица

Примери за материали, които получават код 'c': сбирка от брошури, съхранявани в кутия, колекция от записки в различен формат, съхранявани заедно като сбирка, всички ръкописи на един автор.

Кодът се използва само за изкуствено създадени библиографски единици.

Библиографското ниво на записа е свързано с основната част на записа или основната библиографска единица, описана в него, чието заглавие е попълнено в поле 200.

В някои правила за каталогизация не се прави ясно разграничение между многотомна единица (многотомна монография) и монографична серия. В такива случаи библиографската агенция може да използва онази стойност, която е по-подходяща за повечето от случаите. Когато подобно разграничение е направено, но за конкретен случай не може да се вземе решение, библиографската единица се кодира като продължаващо издание.

8      Йерархични връзки

Този код означава йерархичната връзка (ако има такава) между записа и други записи във файла. Използват се следните кодове:

#  =  неопределена йерархична връзка
0  =  без йерархична връзка
1  =  запис на най-високо ниво
2  =  запис на всички нива под най-високото

Организациите, които не създават йерархически свързани записи въвеждат винаги #. Организациите, които правят връзки между йерархично свързани записи, въвеждат съответно код 0, 1 или 2. В този контекст 0 означава, че, въпреки че системата използва йерархически връзки, конкретният запис не е свързан с други записи във файла. Кодове 1 и 2 се използват само, когато действително съществуват записи на други нива. Свързаните по този начин записи трябва да са налице в същия файл. Когато позицията на символ 5 е 'o' позицията на символ 8 е '2'.

Виж и информацията, дадена в 46-.

9      Недефинирано

Съдържа #

10      Дължина на индикатора

Една цифра, която означава дължината на индикаторите. В UNIMARC тя е постоянна величина - 2.

11      Дължина на идентификатора на подполе

Една цифра, което посочва дължината на идентификатор на подполе напр. '$a'. Във формата UNIMARC тя е постоянна величина - 2.

12-16  Основен адрес на данните

Пет цифри, с подравняване в дясно и въвеждане на 0, когато е необходимо да се запълнят начални позиции. Тъй като първият символ на записа е номериран 0 (нула), цифрата, въведена като основен адрес на данните, ще бъде равна на общия брой на символите в етикета и в директорията, включително и разделителят на полето в края на директорията. Началната позиция на символа на всяко поле в директорията се определя по отношение на първия символ от първото поле данни (поле 001), а не по отношение на началото на записа.
Така базовият адрес става основа, от която се определя позицията на всяко поле. Този номер обикновено се съставя автоматично от компютъра след окончателното оформяне на записа във формат UNIMARC.

17-19  Допълнително дефиниране на записа

Три позиции на символи, съдържащи кодове, които дават допълнителни подробности, необходими за обработването на записа.

17      Ниво на кодиране

Едносимволен код, посочващ най-общо степента на пълнота на машинния запис и дали записът е създаден de visu.

#  =  пълно ниво.

Записът за библиографската единица е съставен de visu.

1  =  подниво 1.

Записът за библиографската единица не е съставен de visu. Това може да означава, че записът е взет от каталожна картичка и когато са поставяни маркерите, индикаторите и идентификаторите не винаги е било възможно те да бъдат добавени с точността, която предполага съставянето на запис de visu.

2  =  подниво 2.

Записът е съставен преди публикуването на библиографската единица (запис за Каталогизация в публикацията - CIP). Тези записи са непълни, напр. полето за физическа характеристика на библиографската единица може да не е попълнено или да е непълно.

3  =  подниво 3.

Запис за библиографска единица, чиято каталогизация не e завършена и не е известно дали библиографската агенция, която го е съставила, ще го допълва или не.. За записи, предназначени за каталогизация в публикацията (CIP) се използва подниво 2.

18      Форма на каталожното описание

Едносимволен код, означаващ формата на каталожното описание, използвано в записа. Той посочва дали полетата за описание 200-225 са конструирани според препоръките на Международния стандарт за библиографско описание (ISBD). Кодът има следните стойности:

#  =  запис, съобразен с ISBD: всички елементи от данни от ISBD, представени в записа, са съобразени с препоръките в ISBD.

i  =  запис, частично или непълно съобразен с ISBD: някои от полетата, но не всички, са съобразени с препоръките на ISBD.

n  =  запис, несъобразен с ISBD: елементите от данни, представени в записа не отговарят на препоръките на ISBD.

Библиографска агенция, която каталогизира книгите си, съобразно с ISBD(M), но за продължаващите издания прилага частично ISBD(S), може да въведе код '#' във всички записи за книги и код 'i' – в записите за продължаващи издания, въпреки че някои от записите за продължаващи издания могат случайно изцяло да съответстват на ISBD(S).

19      Недефинирана

Съдържа #

20-23  Карта на директорията

Тук са дадени подробности за дължината и структурата на компонентите на директорията за всяко от полетата в UNIMARC. Четирите позиции са както следва:

20      Дължина на "Дължина на полето"

Десетична цифра, която означава броя на символите в "дължина на полето" част от всеки компонент на директорията. Стойността в UNIMARC е 4. Това позволява максимална дължина на полето от 9,999 знака.

21      Дължина на "Позиция на първия знак"

Една десетична цифра, която означава броя на символите в "позиция на първия знак" във всеки компонент на директорията. Стойността в UNIMARC е 5. Това позволява максимална дължина на записа приблизително от 100,000 знака.

22      Дължина на точно определена част

Една десетична цифра, която означава броя на символите в точно определена част във всеки компонент на директорията. Тъй като компонентът на директорията не съдържа подобна част, стойността на позицията във формата UNIMARC е 0.

23      Недефинирано

Съдържа #

Свързани полета

Елементите от данни, намиращи се в етикета на записа не фигурират на друго място в UNIMARC. Въпреки, че на пръв поглед някои от стойностите на кодовете за приложение ("вид на записа" и "ниво на каталогиране") носят същата информация като други кодирани данни, в действителност кодовете в етикета на записа се отнасят до характеристиката на записа, а не директно до характеристиката на самата библиографска единица.