1. Въведение

1.1 Предназначение и задачи на UNIMARC

Основното предназначение на UNIMARC е да улесни международния обмен на библиографски данни в машинночетима форма между националните библиографски агенции. Той може да се използва и като модел за разработване на нови формати за машинночетими библиографски записи.

Задачите на UNIMARC са да установи определителите за съдържание (етикети, индикатори и кодове за подполета), предназначени за библиографските записи в машинночетима форма и да определи логическата и физическа структура на записите. Той се прилага при записи за монографии, продължаващи издания, картографски материали, ноти, звукозаписи, графични издания, проекционни и видеоматериали, редки книги (старопечатни) и електронни ресурси.

UNIMARC е замислен като междинен формат при обмен на информация. Той не установява формата, съдържанието или структурата на записа за данните в отделните системи. Обикновено записите се структурират във формат за обмен като последен етап в някакъв процес на конверсия, след като формата, съдържанието и определителя за съдържание са конвертирани в стандарт UNIMARC. Уместно е, организациите, които възнамеряват да използват UNIMARC за обмен на данни, да съгласуват определителите за съдържание и определенията за полета и подполета на вътрешния си формат, с тези на UNIMARC. Така ще се упрости конверсията на данните, когато записите се прехвърлят във формата за обмен.

Когато е подходящо в текста се правят препратки към други формати UNIMARC (напр. UNIMARC/Authorities), без да се дават подробности. За тях ползвателите на библиографския формат трябва да се отнасят до документацията на съответните формати.

Ръководството е както цялостно изложение на библиографския формат, така и упътване за неговото използване.

1.2 Поддържане на формата

UNIMARC се поддържа от комитет на ИФЛА, чийто секретариат е към Програмата на ИФЛА за Универсален библиографски контрол и международен MARC (UBCIM). В бъдеще промените на формата ще се състоят главно в дефиниране на допълнителни полета, подполета и стойности на кодовете, когато това е необходимо. Предложения за промени обикновено ще правят тези, които създават записи във формат UNIMARC или тези, които ги използват. Промените ще се извършват само от Постоянния комитет за UNIMARC. UNIMARC няма да се видоизменя, за да се приспособи към каталожна практика, която не е съобразена с ISBD или с други практики, противоречащи на международните стандарти, на които той се основава. Промени във формата могат да се правят в полета или подполета, които са посочени като временни.

1.3 Определения

По-долу са посочени определения за термините, които в това ръководство се използват със специално значение. Не са включени определения за термини, използвани в обичайния за библиографите смисъл. Определенията за елементите на данните от Международния стандарт за библиографско описание (ISBD) могат да се намерят в съответните международни стандарти.

Точка за достъп - наименование, термин, код и др., които са специално предназначени за търсене и намиране на библиографски запис.

Определител за съдържание - кодове, които идентифицират елементите от данни и /или предоставят допълнителна информация за тях. Определителите за съдържание се състоят от етикети, индикатори и идентификатори за подполета.

Елемент от данни - най-малката единица информация, която е изрично идентифицирана. В променливите полета елементът от данни се определя с идентификатор за подполе, който оформя подполето. В етикета на записа, директорията и подполетата с фиксирана дължина, елементите от данни, състоящи се от кодове, се определят от местоположението на символите за тях.

Идентификатор на елемент от данни вж Идентификатор за подполе

Разделител на записа - управляващ символ, използван в края на всеки запис, за да го отдели от следващия. Също известен и като указател за край на записа.

Поле - определена поредица символи, идентифицирана от етикет, която съдържа едно или повече подполета.

Разделител на полета - управляващ символ, използван в края на всяко променливо поле, за да го отдели от следващото, а също и за определяне края на директорията.

Заместващ символ - Символ, използван в определени знакови позиции, за да означи, че няма налични данни с подходяща стойност в тази позиция, въпреки че тя е приложима. Подробности за неговото използване вж в част 4, 4.5.

Подполе с фиксирана дължина - Подполе, чиято дължина не се променя, тъй като според този формат тя е една и съща във всички случаи. Подполето с фиксирана дължина може да бъде дефинирано така, че да съдържа един или повече елементи от данни.
Подполета с фиксирана дължина може да има както в полета с фиксирана дължина, напр. поле 100 подполе $a, така и в променливи полета, напр. поле 200 подполе $z.

Предишно заглавие - всички заглавия на продължаващи издания, без това, под което изданието излиза в момента.

Йерархично ниво - статус, определен за първичната библиографска единица (т.е. единицата, описана в поле 200) в логически запис, който посочва мястото на тази единица в предварително определена йерархична структура (Вж Кодове за йерархично ниво в Маркер на записа). Например библиографското описание на отделните томове от многотомно издание и библиографското описание на цялото многотомно издание могат да се разглеждат като две различни нива в йерархията, свързани помежду си, защото едното е съставна част на другото. Йерархичните нива се използват само, когато се правят библиографски записи както за цялата библиографска единица, така и за разграничими по библиографски критерии части от нея, например статии от списание, глави от монография, подсерии на серия и отделни монографии в серия.

Индикатор - символ (цифров или буквен), свързан с променящо се поле, който осигурява допълнителна информация за съдържанието на полето, за връзките между полето и другите полета в записа, или за необходимото действие при извършване на известни процеси при обработката на данните.

Елементи от данни в ISBD - онези елементи от данни в описанието, които се формулират според препоръките в системата от международни стандарти за библиографски описания (International Standard Bibliographic Descriptions).

Предшестващо заглавие - за продължаващите издания, които имат променени заглавия, заглавието, непосредствено предшестващо това, под което изданието е каталогизирано.

Указател за край - управляващ символ, използван в края на всеки запис, за да го раздели от следващия. Известен също и като Разделител на записа.

Изходен формат - Формат за данни, в който е съществувал машинночетим запис преди да бъде конвертиран във формат UNIMARC.

Подполе - определена част от информация в поле (виж и Елемент от данни).

Идентификатор за подполе - код, състоящ се от два символа, който идентифицира отделните подполета в променливо поле. Първият символ (ограничителят), винаги е един и същ знак, определен от ISO 2709, а вторият символ (кодът за подполе) е или цифров или азбучен.

Маркер - съвкупност от три цифрови символа, използвани като етикет за свързани с нея полета.

Текстови данни - данни, които, за разлика от кодираните данни, са предназначени за отразяване в библиографско описание.

Променящо се поле - Поле, чиято дължина може да се променя в зависимост от случая. Променящото се поле може да съдържа един или повече елементи от данни или подполета. Дължината на полетата в знаци включва броя на знаците, необходими за текстовите данни, индикаторите, идентификаторите за подполетата и разделителя на полето.

1.4. Отменена и заменена документация

Форматът UNIMARC е публикуван за първи път през 1977 г. под заглавие UNIMARC: Universal MARC format (Универсален формат за машинночетими библиографски записи). Той е препоръчан от Работната група за определители за съдържание, създадена от Секциите на ИФЛА по каталогизация и по информационна технология. Форматът съдържа разработка за машинночетими записи за книги и печатни продължаващи материали, както и временни полета за различни некнижни материали като ноти, филми, звукозаписи и др. Второто издание на UNIMARC: Universal MARC format е публикувано през 1980 г. В него са добавени полета за картографски материали и са актуализирани няколко полета, отнасящи се до продължаващите издания и монографиите. Временните полета за допълнителните характеристики на картографските и на некнижните материали са редактирани и променени.

През 1983 г., поради необходимостта документацията за формата да бъде разширена така, че да осигури ръководство с повече разяснения, документът е преработен и преиздаден като UNIMARC Handbook (Наръчник за UNIMARC). След конференцията, посветена на поддържането на UNIMARC през 1986 г., през 1987 г беше публикуван преработеният документ UNIMARC Manual (Ръководство за UNIMARC). В това издание на формата се отменя временният статут на полетата за характеристика на звукозаписите, видеоматериалите, филмите, графичните издания, нотите и микроформите, които са преработени заедно с останалите временни полета за картографски материали. Добавени са и полета за електронни ресурси.

Изданието от 1994 г. замества предишните и съдържа допълнения и промени, приети от Постоянния комитет за UNIMARC през юни 1990 г.

Новият формат ще бъде актуализиран чрез подмяна на отделни страници, когато е необходимо. Редактори на изданието от 1994 г. са Браян Холт от Британската библиотека и Сали МакКалъм от Библиотеката на Конгреса на САЩ.