Лектор: Савина Кирилова 
Продължителност: 20 часа
Възможна е и дистанционна форма на обучение.

------------------------------------------

Анотация:

Целта на предложения курс е да запознае обучаемите с теоретичните и практически аспекти на успешното научно публикуване и елементите на публикационната етика; с конвенционалните и алтернативните наукометрични показатели за измерване престижа и влиянието на научната продукция на ниво списание, автор и статия; с влиянието на отворения достъп и уеб базираните социални платформи върху научната комуникация. Сред ключовите цели на курса е обучаемите да придобият компетенции и практически опит за разпознаване на белезите на маргиналното научно публикуване и избягване на неговите прояви („хищни“ издатели, фалшифициране на списания, фалшиви метрики и фиктивни конференции).

Предназначен за:

Библиотечно-информационни специалисти от справочно-библиографските отдели на университетски и научни библиотеки с основна компютърна грамотност. 

Продължителност:

20 часа – 20 ч. лекции 

Лектор:

Савина Кирилова – Университетска библиотека "Св. Климент Охридски", Филиална библиотека "Химия и фармация"

Възможни дати за провеждане:

Дати по договаряне.

Проведени курсове:

25 – 29 октомври 2021 г. – дистанционно

Основни теми:

1. Публикуване на нови научни резултати – къде. Избор на подходящи научни списания за публикуване.
2. Фалшивата наука и нейните проявления. "Хищни" издатели, маргинални литературни източници, фалшифициране на научни списания, фалшиви показатели за престиж на публикациите, фиктивни научни конференции.
3. Отворения достъп и влиянието му върху научната комуникация. „Златен” и „зелен” път на отворен достъп. Лицензи. Условия за публикуване на отворен достъп. Как се депозира в научни депозиториуми.
4. Ефективно търсене на цитатна информация. Цитатни индекси (Scopus, WoS, Public or Perish, Google Scholar Citation).
5. Измерване влиянието на научните публикации. Видове наукометрични показатели на ниво списание, автор и статия (Journal Impact Factor (IF), SJR, Eigenfactor, h-Index и други). Уникални идентификатори за изследователите (ORCID, ResearcherID, Scopus ID). Алтернативна наукометрична метрика (Altmetrics).
6. Академични социални мрежи и сайтове за научно споделяне (Academia.edu, Research gate, Mendeley).
7. Видове, стандарти и правила за цитиране. Използване на програми за библиографско управление (EndNote, Mendeley и Zotero) за експортиране и организиране на библиографски списъци.