Автор: Анета Дончева Рубрика: Юбилеи Публикувана: бр. 5, октомври 2022
Надежда Груева: Как се насочихте към библиотечната професия и какво Ви мотивира да ѝ се посветите в продължение на дълги години? Анета Дончева: Случайно, като една голяма част от колегите. Не ме приеха в Юридическия факултет и една моя съседка учеше в тогавашния Библиотекарски институт. Тя ми разказа колко добри преподаватели има и че след първата година в института мога отново да кандидатствам в СУ. След първата година имах отличен успех и вече кандидатствах да уча висше образование в областта на библиотечното дело. Това обучение се провеждаше в Русия и след като завърших Библиотекарския институт, се озовах в Библиотечно-информационния факултет на Държавния институт за култура в Санкт Петербург в специалността „Библиотечно-информационни науки“. И така до днес придобих всички образователни и научни степени в областта на библиотечно-информационните науки. Означава ли това, че съм била много мотивирана и надъхана!? Н. Г.: По какъв начин Ви помогна това, че в служебния си път сте преминали през различните нива на професионално развитие? А. Д.: Много ми помогна. Макар и за кратко работих и като краевед, и като методист в РБ „Дора Габе“ – Добрич, 30 години в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ на различни длъжности от библиотекар до зам.-директор; сега преподавам в СУ. Това ми даде възможност да видя професията „отгоре“ и от „всички страни“. Естествено, че имам предпочитания към определени библиотечни и информационни дейности, но винаги съм се интересувала от всичко в професията, за някои процеси и дейности, разбира се, бегло и чисто информативно. Аз винаги гледам на професията като едно цяло, възприемам библиотеката като система, където има по-прости и сложни зависимости и връзки. Преминаването през много нива и длъжности ми даде възможност добре да опозная и гилдията. Не е тайна, че имам много и прекрасни професионални и човешки взаимоотношения с много колеги, естествено с други от тях имам и доста сериозни разногласия, спорове, неприязън. Н. Г.: От дистанцията на времето какви са най-значимите Ви професионални успехи, които искате да споделите? А. Д.: Преди всичко, че съм работила активно във всички важни за библиотечното дело на страната ни дейности – всички нормативни проекти, разработка на стратегии, визии, проекти – без преувеличение, имам стотици направени предложения и изказани мнения. Много ценя и работата си с колегията. Работила съм с много, различни и трудни хора, с много и разнородни екипи. Винаги съм изразявала своите позиции, някога крайни и предполагащи дискомфорт в гилдията, но неизменно честни и създаващи предпоставки за дискусии, включително и несъгласие. Постоянно съм била активна в обучението на колегията като лектор, преподавател, автор на учебни материали. През всичките години съм дала и давам стотици експертни и консултантски услуги в гилдията и извън нея. Не съм от хората, които бързо се организират в публикационната дейност, пиша при необходимост и когато ми се струва, че има какво да кажа. Въпреки това оставям доста публикации, които може би ще бъдат прочетени и ще бъдат полезни в нашата област. В известен смисъл съм недоволна, но ценя и извършената от мен просветителската дейност сред политици и общественици, заели се с управлението на културата. Н. Г.: Библиотечното дело в България се промени през последните десетилетия. Какво наложи това – преходът от една тоталитарна система към демокрация, навлизането на нови технологии или динамично изменящите се изисквания на потребителите? А. Д.: Аз обаче, колкото и да ми е болно, признавам пред себе си, а сега и публично, че библиотеките не са най-уважаваните и толерирани институции в нашата държава. Библиотеките днес са подложени на много сериозен натиск от обществото за промени. При тази ситуация, ако нямаме ясни политики, изключителна активност на всички членове, доброволна и активна работа на много специалисти в работни групи, комисии, много хора, пръснати в различни места и за различни дейности, няма да оцелеем. И двете свои монографии „Видове библиотеки при промяна на парадигмата на библиотечната теория и практика“ и „Развитие на библиотечната инфраструктура в България“ съм написала именно подтиквана от промените в библиотеките и библиотечното дело, за да ги анализирам исторически и в перспектива и да се опитам да посоча някакви пътища за развитие. Това, което мисля, е, че ние досега трудно и бавно реагираме на промените, обикновено чакаме, както често казвам, „да ни падне тавана“ и така да се задействаме. Страхуваме се и да не сгрешим и да има негативни последствия за нас самите. Боим се да не си развалим комфорта. Така обаче не се върви напред...
Цялата статия можете да прочете, ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!
|