Тотална промяна или творческа рекомбинация на „библиотечния код“ (Променената парадигма на библиотечно-информационното обслужване чрез системата библиотека) |
|
|
Автор: Анелия Мутафчиева-Христова Рубрика: Професия Публикувана: бр. 3, юни 2018
Смятам, че библиотечните екипи и библиотечните мениджъри, като част от цялостния национален и международен културен мениджмънт, трябва добре да познават и нито за миг да не изпускат от своето внимание различията между поколенията, развитието на всяко едно в социокултурен, професионален и обществен формат. Светът се развива и променя, динамиката на световното стопанство е неспирна, на този фон все по-резки стават и различията между всяко отделно поколение. Дотолкова, че работната и като цяло обществената среда, от която библиотеките са част, не смогва да се променя наравно с всички различия, които „приютява“. Днес (почти) на всяко работно място има голяма възрастова разлика между най-старите и най-младите служители в нея. Това би трябвало да бъде добре – широк спектър от гледни точки и опит или просто свежи идеи от енергични нови кадри. Всички нужни съставки, за да се движи една организация напред и нагоре. Но както в природата, различните „породи“ често трудно се погаждат. За библиотечните екипи библиотеката е работно място и то не принадлежи само на едно поколение. Проблемът все още е в това, че обществените библиотеки имат застаряващ персонал, а новите кадри вече са от поколение Z и пропастта между различните поколения е много дълбока. Поколенческият конфликт, който има пряко отношение към новата библиотечна парадигма и кодовете за достъп, притежава още една страна в библиотеката – библиотечните потребители на практика принадлежат към всички изброени възрастови категории. Те влизат във взаимодействие чрез посредничеството на библиотеката и библиотечните екипи с различните поколения библиотекари, което в повечето случаи, при непознаване характеристиките на представителя на съответната възраст, нуждаещ се от библиотечни услуги, генерира по-малко или повече скрит конфликт в процеса на потребителското търсене и удовлетворяването му. От друга страна, макар и в по-малко изразена степен, зад стените на традиционната, а и на виртуалната библиотека, търсейки нейното посредничество за достъп до определена информация, различните поколения влизат във взаимодействие помежду си и това добавя допълнителни нюанси на конфликтните моменти между 3-те компонента – документи, потребители и библиотечни екипи. Аз предлагам тук съвсем кратък „наръчник“, който всеки библиотекар и мениджър би трябвало да може да използва, за да разбере по-добре профила на различните поколения – техните силни и слаби страни, както и какво търсят те за своето развитие, за да може да привлече, ангажира и задържи своите потребители дългосрочно и да им предоставя нужната знанийна информация. Познаването на динамиката на развитие на поколенията, техните специфики, силните и слабите им страни изобщо и като настоящи и потенциални потребители на библиотечни фондове и услуги има основно значение за осмисляне и активно подпомагане на налагането на новата библиотечна парадигма...
Цялата статия можете да прочете, ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!
|