Рубрика: Национална библиотечна седмица 2016
Публикувана: бр. 3, юни 2016

С.Н. Академик Дончев, защо избрахте Централната библиотека на БАН за Вашето щедро дарение?
А.Д. В Българската академия на науките са събрани много умни хора. Библиотеката е техният прозорец към познанието. Техният извор на знанието. Радвам се, че мога да подаря шепа вода на този океан.

С.Н. Какво е Вашето отношение към библиотеките и по-специално към Централна библиотека на БАН?
А.Д. Огромната библиотека в Хелзинки предизвиква възхищение и уважение със своето богатство и организация. Светлината на нейния фар се бори с прожекторите на телевизията и интернет и на потоците информация. Малките читалищни библиотеки по селата ни карат да им се прекланяме и да ги обичаме. Те са единственото огнище, край което хората се събират, за да търсят утеха и близост.

С.Н. Как приемате получената награда на ББИА за Подкрепа на библиотеките?
А.Д. Наградите ги дават хора, на други хора. Трябва да си твърдо убеден, че заслужаваш отличие.

С.Н. Какво мислите за дарителството, жест, характерен за началото на XX век?
А.Д. Прекарах младост с тежки материални лишения, издържах се с убийствен физически труд. Разбрах значението на парите и помощта, която те могат да дадат. Когато успях да отделя от приходите си, почнах да дарявам. Най-напред наградите – те са дар от небето, не съм ги очаквал. Не съм получил парите на нито една награда – те са в домове за деца без родителски грижи, в старчески домове, в строителни обекти. В библиотеки. Давам стипендии в университета. Подарявал съм целите хонорари за книги в чужбина – на преводи и права върху сценарии. Благодаря на съдбата, че ми е дала тази възможност. Не споделям мнението Ви, че дарителството е жест, характерен за началото на ХХ век. Хората винаги са почвали да даряват, след като са разбирали, че всичко ни е дарено...

Цялата статия можете да прочете, 
ако се абонирате за печатното или електронното издание на списание ББИА онлайн!