2. ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОТДЕЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА ОПИСАНИЕТО

2.1. Редна дума

2.1.1 Редната дума определя мястото на библиографското описание в азбучния каталог или в библиографския указател и се поставя на първо място в описанието.

В зависимост от предназначението на библиографското описание, редната дума може да бъде:

1) изнесена на самостоятелен ред, над текста на описанието (когато е предназначено за азбучен каталог);

2) на същия ред пред библиографското описание (когато е предназначено за библиографски указатели или справки).

2.1.2. Разделителни знаци.

В редната дума се употребяват следните разделителни знаци:

1) запетая (,) - след фамилното име на индивидуалния автор, при инверсия в наименованието на колективния автор и пред редни числителни;

2) точка (.) - пред наименованието на всяко подразделение на колектива, след поредността и мястото при временни колективи, след отделните части в условната редна дума и накрая на редната дума, ако не е изнесена на самостоятелен ред.

2.2. Индивидуален автор

Индивидуален автор е лицето (или лицата до трима), носещо основната интелектуална отговорност за създаването на:

1) графично, живописно, фотографско изображение (художник, гравьор, фотограф);

2) аранжимент, преработка на анонимно музикално произведение, ново произведение на основата на мотиви от произведението на друг автор, хореография (композитор, аранжьор, хореограф);

3) изпълнител (изпълнители) на музикални или литературни произведения (певци, артисти, инструменталисти);

4) автор (автори) на монографии, публикувани на микроносител, или на компактдиск.

5) автори на музикални транскрипции, музика към текст и др. п., при които музиката от един вид изпълнение се оркестрира за друг;

6) автори на опростени версии;

7) автори на аранжименти:

а) означени като "свободно транскрибирани" или "по мотиви на", при които е включен значителен нов материал.

б) при които хармонията или музикалният стил са променени.

2.2.1. В редната дума името на автора се дава винаги в една и съща пълна форма или във формата, под която то се среща най-често в произведенията му, в именителен падеж, независимо от това как е посочено в дадената библиографска единица без добавки към него.

2.2.2. При съвпадащи имена на различни автори или когато е необходимо за по-пълна информация, може да се добави идентифицираща характеристика за разграничаването им (дата на раждане, на смърт, специалност).

2.2.3. В редната дума най-напред се дава фамилното име, последвано от собственото и бащиното. Когато авторът е известен с бащиното си име, в редната дума на първо място се дава бащиното име. Пълното име на автора се посочва в Областта на забележките.

2.2.4. При двойни и сложни фамилни имена за редна дума служи цялото име, независимо от това дали е написано слято или отделните части са свързани с чертичка, съюз и др. п.

2.2.5. Ако името на автора е граматически свързано с основното заглавие, то се дава в редната дума съгласно т.2.2.1, а в заглавието се повтаря така, както е посочено в книгата.

2.2.6. Ако авторът е посочен в библиографските данни като основно заглавие, той се дава в редната дума и се повтаря в заглавието така, както е посочено в библиографската единица.

2.3. Колективен автор

2.3.1. Колективен автор могат да бъдат обществени и международни организации, институти, музеи и галерии, които имат собствено наименование и могат да бъдат идентифицирани чрез него. Колективен автор могат да бъдат и временни колективи като конгреси, конференции, експедиции, изложби, панаири и др.п.

2.3.2. Наименованието на колектива се приема за колективен автор и се изнася в редната дума в следните случаи:

1) когато изданието е свързано с пряката служебна и организационна дейност на колектива;

2) когато наименованието на колектива е включено в заглавието на библиографската единица или е ясно показано, че той е отговорен за съдържанието й;

3) когато наименованието на временни колективи (конгреси, конференции, изложби, експедиции) е посочено на основния източник на сведения за библиографската единица.

2.3.3. В редната дума наименованието на колектива се дава във формата, най-често срещаща се в неговите издания.

Ако наименованието на колектива е познато в някаква общоприета форма, в редната дума се дава официално приетата форма. Ако няма такава се дава тази, която се посочва най-често.

Ако официалното наименование на колектива е дадено в библиографската единица на различни езици, в редната дума се дава на оригиналния език.

2.3.4. Ако в определени периоди от време един и същ колектив е променял наименованието си, но не и обхвата или характера на своята дейност, в редната дума се използва последната форма на наименованието му.

2.4. Условна редна дума

Условната редна дума е форма, съставена от националната библиографска агенция за нуждите на каталожната практика с цел събиране на едно място в каталога на еднакви по съдържание библиографски единици. Тя се прилага в случаите, когато се прецени, че описанието не може да се направи под друга редна дума.

Индивидуален автор е лицето (или лицата до трима), носещо основната интелектуална отговорност за създаването на:

1) графично, живописно, фотографско изображение (художник, г равьор , фотограф);

2) аранжимент, преработка на анонимно музикално произведение, ново произведение на основата на мотиви от произведението на друг автор , хореография (композитор , аранжьор , хореограф);

3) изпълнител (изпълнители) на музикални или лите ратурни произведения (певци, артисти, инструменталисти);

4) автор (автори) на монографии, публикувани на микроносител, или на компактдиск.

5) автори на музикални транскрипции, музика към текст и др.п., при които музиката от един вид изпълнение се оркестрира за друг;

6) автор и на опростени версии;

7) автори на аранжименти:

а) означени като "свободно транскрибирани" или "по мотиви на", при които е включен значителен нов материал.

б) при които хармонията или музикалният стил са променени.

2.2.1. В редната дума името на автора се дава винаги в една и съща пълна форма или във формата, под която то се среща най-често в произведенията му, в именителен падеж, независимо от това как е посочено в дадената библиографска единица без добавки към него.

2.2.2. При съвпадащи имена на различни автор и или когато е необходимо за по-пълна информация, може да се добави идентифицираща характеристика за разграничаването им (дата на раждане, на смърт, специалност).

2.2.3. В р едната дума най-напред се дава фамилното име, последвано от собственото и бащиното. Когато авторът е известен с бащиното си име, в редната дума на първо място се дава бащиното име. Пълното име на автора се посочва в Областта на забележките.

2.2.4. При двойни и сложни фамилни имена за редна дума служи цялото име, независимо от това дали е написано слято или отделните части са свързани с чертичка, съюз и др.п.

2.2.5. Ако името на автора е граматически свързано с основното заглавие, то се дава в редната дума съгласно т. 2.2.1., а в заглавието се повтаря така, както е посочено в книгата.

2.2.6. Ако авторът е посочен в библиографските данни като основно заглавие, той се дава в редната дума и се повтаря в заглавието така, както е посочено в библиографската единица.  

2.3.  Колективен автор

2.3.1. Колективен автор могат да бъдат обществени и международни организации, институти, музеи и галерии, които имат собствено наименование и могат да бъдат идентифицирани чрез него. Колективен автор могат да бъдат и временни колективи като конгреси, конференции, експедиции, изложби, панаири и др.п.

2.3.2. Наименованието на колектива се приема за колективен автор и се изнася в редната дума в следните случаи:

            1) когато изданието е свързано с пряката служебна и организационна дейност на колектива;

2) когато наименованието на колектива е включено в заглавието на библиографската единица или е ясно показано, че той е отговорен за съдържанието й;

3) когато наименованието на временни колективи (конгреси, конференции, изложби, експедиции) е посочено на основния източник на сведения за библиографската единица.

2.3.3. В р едната дума наименованието на колектива се дава във формата, най-често срещаща се в неговите издания.

Ако наименованието на колектива е познато в някаква общоприета форма, в редната дума се дава официално приетата форма. Ако няма такава се дава тази, която се посочва най-често.

Ако официалното наименование на колектива е дадено в библиографската единица на различни езици, в редната дума се дава на оригиналния език.

2.3.4. Ако в определени периоди от време един и същ колектив е променял наименованието си, но не и обхвата или характера на своята дейност, в редната дума се използва последната форма на наименованието му.  

2.4. Условна редна дума

Условната редна дума е форма, съставена от националната библиографска агенция за нуждите на каталожната практика с цел събиране на едно място в каталога на еднакви по съдържание библиографски единици. Тя се прилага в случаите, когато се прецени, че описанието не може да се направи под друга редна дума.

обратно към съдържанието