| Становище на ББИА |
|
Относно: Конкурсната сесия по Програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ на Министерството на културата
След като програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ не бе финансирана дълги години, през месец юли т. г. бе обявена дългоочакваната от цялата библиотечната колегия конкурсна сесия. За програмата са осигурени 1 млн. лева от бюджета на Министерството на културата.
Изнесените неотдавна резултати от конкурсната сесия предизвикаха реакция на неодобрение сред голяма част от колегите в страната. Във връзка с обявяването на резултатите бе зададен и парламентарен въпрос от народния представител Емилия Станева-Милкова до министъра на културата. В отговора се посочва, че със заповед от 14.08.2018 г. е назначена „експертна комисия със задача да извърши оценка на постъпилите проектни предложения и да определи размера на подкрепа за всеки одобрен проект“, като в нея са включени и външни експерти, предложени от ББИА и Асоциация „Българска книга“. Участието на наши представители в конкурсната процедура ангажира пряко ББИА и с окончателните резултати. Поради това считаме за необходимо да изразим нашата позиция относно начина на провеждане на конкурсната сесия и резултатите от нея.
Поканата за участие на представители на ББИА в комисията „за оценяване на постъпилите формуляри“ бе изпратена по електронна поща от г-жа Силва Хачерян, началник отдел „Международно сътрудничество и регионални дейности” в Министерството на културата без конкретни разяснения за обема, времетраенето и задълженията на членовете на комисията, с посочен срок – „до утре“. Поради необходимостта от бърза реакция, УС на ББИА незабавно се отзова и предложи двама свои представители за комисията. Не съществуват ясно разписани правила за работа на комисията, поради което процедурата по провеждане на конкурсната сесия е непрозрачна и се характеризира със субективизъм при вземане на решенията. Въпреки че в Правилата за провеждане на конкурсната сесия (Правилата) е разписано, че решенията се вземат с обикновено мнозинство, някои от тях са взети само от експертите от Министерството на културата, без обсъждане и гласуване от останалите членове, които са били поставени пред свършен факт да подпишат окончателния протокол. Именно по този начин е наложено решението за намаляване на средствата по одобрените проекти, които отговарят изцяло на изискванията на чл. 9, ал. 1 и 2 от Правилата. Представителите на ББИА и АБК „Българска книга” не са били уведомени на какъв принцип е извършено редуцирането на исканите средства по тези проекти. Дори в Правилата не се посочва вариант, при който се допуска намаляване на средствата при пълно съответствие на проекта на поставените изисквания. Ние сме убедени, че критериите за подбор трябваше задължително да включват качествени критерии, а не само формални изисквания. Това бе изтъкнато и в писмото на председателя на ББИА до министъра на културата от 14.03.2018 г., с което бе поискана информация за времето на провеждане на конкурсната сесия. В него се заявява: „За нас е от изключителна важност средствата да бъдат изразходвани по най-добрия начин така, че програмата наистина да изпълни своята функция и най-новите книги и други издания да стигнат до българските читатели. Като имаме предвид, че определянето на критерии за оценяването на проектите и самото оценяване е сложен и нелек процес, предлагаме в най-кратки срокове да бъде създадена комисия по провеждането на конкурсната сесия, в която да бъдат включени специалисти по комплектуване на библиотечните фондове. ББИА има готовност за съдействие с предложения както за експерти – членове на комисията, така и за критерии, по които да се извърши оценяването на проектите. Нека заедно да работим за прозрачни процедури при провеждане на конкурсната сесия.“
За съжаление отговор на това писмо не бе получен. Вместо това, четири месеца по-късно със заповед на министъра на културата от 11.07.2018 г. бяха утвърдени правилата за конкурсната сесия, които не са консултирани с ББИА. Убедени сме, че такава консултация би помогнала средствата да бъдат изразходвани по възможно най-добрия начин. В прилагането на Правилата са налице няколко проблема. Например има условие в проектните предложения да се включат приоритетно произведения на български автори. Не е ясно дали това се отнася за заглавия, екземпляри или суми. В процеса на работа ръководителят на комисията Силва Хачерян е дала разяснения, че това означава „над 50% заглавия на български автори“. Според Правилата рекапитулацията трябва да е по брой заглавия, което е в противоречие с таблицата в Приложение 2, където рекапитулацията е представена като „Общ бюджет на издателство“ и „Обща стойност на проекта“, което не предполага изчисления, свързани с броя на включените заглавия.
Нещо повече, посочено e, че право на участие в конкурса имат обществени библиотеки по смисъла на Закона за обществените библиотеки, вписани в Регистъра на обществените библиотеки до края на 2017 г. Но проверка в регистъра показва, че в него има включени библиотеки, не отговарящи на изискванията на чл. 8 на ЗОБ и в резултат на това някои от тях са получили финансиране.
Тези и други проблеми, включително недостатъчният размер на средствата по програмата, както и краткият срок за подаване на проектите, доведоха до една неефективна конкурсна сесия.
Според статистическите данни 1307, или почти 50% от обществените библиотеки са участвали в конкурсната сесия и са се конкурирали, за да получат финансиране за литература и информационни източници – основната „суровина”, с която библиотеките изпълняват своята мисия и функции. Одобрените проекти, и то при намаляване на средствата им, са едва 442. Оказва се, че средства, макар и недостатъчно, ще получат под 20% от обществените библиотеки в България. Този начин на финасиране на основната дейност на библиотеките е несъстоятелен и неефективен, поради редица причини, които неведнъж сме изтъквали. Най-важната от тях е, че книжният пазар е динамичен и не може да се гарантира набавянето на най-необходимите издания с покупката им веднъж годишно. Читателите не търсят нови издания и информация веднъж годишно! Набавянето е ритмичен процес и трябва да се извършва системно през цялата година. Поради тази причина в Стандарта за библиотечно-информационно обслужване, утвърден от министъра на културата през 2015 г. е предвидено средствата за нова литература и информационни източници да се дават ежегодно като част от бюджета на библиотеките. По неизвестни причини вече трета година след утвърждаването му, този нормативен документ не се прилага, а по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ спорадично се отпускат незначителни средства за основната дейност на най-голямата мрежа от културни институции – мрежата на обществените библиотеки!
Настояваме финансирането за нова литература и информационни източници да се извършва в съответствие със Стандарта за библиотечно-информационно обслужване още от следващата година!
|
| < Предишен | Следващ > |
|---|
