Снимка на днешното състояние на библиотечната система в България ще покаже, че най-обезличената нейна част, с най-големи пасиви от случващите се все още у нас промени, е мрежата на училищните библиотеки. Цялата палитра участници в гражданското общество – държавната и местна власт, неправителствен сектор, педагози, родители, настоятели, учащи се, медиа – демонстрират явна незаинтересованост, за да не употребя и по-силен израз – враждебност, към институцията “училищна библиотека”. Позицията на щраус по отношение на отчайващото състояние на училищните библиотеки заемаме и ние, библиотечната общност, в цялото и  многообразие.

Днес ще се опитам в общи щрихи да очертая и подскажа част от управленските решения и практически стъпки, които трябва да бъдат предприети в най-близко бъдеще със съвместните усилия на всички нас за модернизация на библиотеките в системата на средното образование - за изработване на българския модел на “Училищната библиотека – медиен център”.

Коментарите и препоръките в доклада са построени на базата на текстове от Манифест на IFLA за училищната библиотека, одобрен от UNESСO през 1999 г. на неговата Генерална конференция:

“Правителствата, чрез своите министерства, отговорни за образованието, трябва да разработят стратегия, политика и планове, които да реализират принципите на този Манифест.”

Необходими стъпки у нас:

• Коопериране на усилията на отговорните фактори за осъществяване на промяната – Министерство на културата (МК) , Министерство на образованието и науката  (МОН), Съюз на библиотечно-информационните работници (СБИР);
• Бъдещият Национален експертен съвет в помощ на библиотеките в своите Статут и Програми да се ангажира по подходящия начин и с осъществяването на промените, отнасящи се до училищните библиотеки;
• Създаване и легитимиране на структура в МОН към Дирекция “Координация и контрол на средното образование”, която да поеме пряко администрирането на училищните библиотеки;
• Стратегията за развитие на библиотеките в България и Програмата за нейната реализация да регламентират библиотечно-информационната дейност в средното училище;
• По аналогичен начин тази идея да се разработи и в основополагащите документи (все още в процес на изработване и редакция) в областта на средното образование – Стратегия за развитие на средното образование в Република България, Стратегия и Програма за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в средното образование.

“Отговорност на местните, регионалните и националните управленски структури е да осигурят специфично законодателство и политика.”

Необходими стъпки у нас:

• Бъдещият Закон за библиотеките да регламентира недвусмислено положенията  за целите, задачите и функциите на училищните библиотеки у нас, както и механизмите за тяхното администриране;
• Законът за народната просвета и Законът за професионалното образование и обучение, както и съответните Правилници за прилагането им, да регламентират на всички логични места в структурата си библиотечно-информационната дейност;
• Своето логично място тази дейност да намери и в други нормативни документи в областта на средното образование: Правилник / Статут на средното училище, Стратегия за развитие на училището, Инструкция за провеждане на контролната дейност в сферата на народната просвета и т.н.

“Училищната библиотека е неразделна част от учебния процес... Политиката на училищната библиотека трябва да отговаря на училищната политика и приоритети, а обслужването да е релевантно на учебните планове.”

Необходими стъпки у нас:

• Изработване на Статут на училищна библиотека – основополагащ нормативен документ, визуализиращ мисията, целите, задачите, функциите и управлението на всяка обществена структура.

“Обслужването трябва да бъде достъпно за всички членове на училищната общност.”

Необходими стъпки у нас:

• Изработване на Правила за ползване на училищната библиотека.

“Училищната библиотека осигурява учебни пособия, книги и ресурси, които дават възможност на всички членове на училищната общност да придобият способността за критично мислене и ефективно използване на информацията от всеки формат и вид на документите.”

Необходими стъпки у нас:

• Провеждане на активна държавна политика на обновяване на информационните ресурси на училищните библиотеки във всички посоки – тематично, типологично, жанрово, видово, по език и екземплярност – чрез целенасочено финансиране;
• Училищните библиотеки да получат възможност за финансиране и чрез други източници за набиране на средства в средното училище – дарения, собствени източници, бюджет на училищните настоятелства, участия в специализирани програми и проекти.

“Училищната библиотека трябва да бъде организирана и поддържана съобразно професионалните стандарти.”

Необходими стъпки у нас:

• Изработване на Ръководство, обединяващо всички стандартизирани практики и изисквания за функционирането на училищната библиотека;
• Активизирането на работата по реализацията на Националната програма за стандартизация на бииблиотечно-информационната дейност ще благоприятства дейността и на училищните библиотеки като част от системата;
• Изработване на нормативи и показатели за дейност на училищната библиотека;
• Изработване на нормативи за финансиране на обновяването на информационните ресурси на училищната библиотека. Решаването на този проблем има различни варианти. Единият от тях е регламентирането на единен норматив за финансови средства за нови документи на ученик (наличен модел у нас, но непрактикуван преди 1989 г.). Другият вариант е калкулирането на тези средства в Държавния образователен стандарт за издръжката на един ученик.
• Финасовите средства да бъдат изведени в отделен ред на училищния бюджет.

“Училищната библиотека осигурява достъп до локални, регионални, национални и глобални ресурси и възможности, които провокират у обучаващите се обмен на различни идеи, опит и мнения.”

Необходими стъпки у нас:

• Обстоятелството, че Стратегията за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в средното образование и Програмата за нейната реализация са на проектно равнище, трябва да бъде използвано за ефективно “вграждане”  на библиотечно-информационната дейност в системите, акцентите и модулите на двата документа. Ако съумеем  да оползотворим тази даденост, ще стане възможно решаването на основната част от проблемите на училищните библиотеки у нас и ще можем да заявим, че те са дочакали промяната.

“С разрастването на информационната мрежа, училищният библиотекар трябва да е компетентен в планирането и преподаването на различни техники за ползване на информацията, както за преподаватели, така и за ученици.”

Необходими стъпки у нас:

• Програмите на съответните дисциплини в специализираните висши училища , подготвящи бииблиотечно-информационни специалисти, трябва да съдържат модул за обучение на студентите, включващ и практически занятия, по формиране на информационна грамотност у потребителите, в частност и у учащите се;
• Центърът за продължаващо обучение на библиотекари към СБИР да разработи модул за поддържащо обучение в същото направление на библиотечни специалисти, практикуващи в училищни библиотеки;
• При предстоящото разработване на Системата за оценяване знанията на учениците в средното училище, в нея  да участва и оценката на уменията им за работа с информацията.

“Известен факт е, че когато библиотекарите и учителите си сътрудничат, учениците достигат по-високи нива на грамотност на четене, на обучение, на решаване на проблеми, на информационни и комуникационни технологични умения... Необходимо е училищният библиотекар да поддържа и утвърждава целите на образователния процес, така,  както са определени от мисията на училището и учебния план.”

Необходими стъпки у нас:

• В Правилник за прилагане на Закона за народната просвета и Правилника / Статута на училището да бъде гарантирано членството на библиотечно-информационния специалист в Педагогическия съвет. По този начин той ще може по-ефективно да организира дейността на библиотеката в контекста на гореизложените идеи и ще получи възможността да участва с гласа си при взимането на, важните за училищната общност, решения.

“Училищният библиотекар е висококвалифициран член на екипа от професионалисти, отговорен за планирането и управлението на училищната библиотека.”

Необходими стъпки у нас:

• Бъдещият Закон за библиотеките да регламентира  заемането на библиотечните длъжности, респективно, и в училищните библиотеки,  само от квалифицирани специалисти;
• Законът за народната просвета и Законът за професионалното образование и обучение да регламентират осигуряването на условия за поддържаща квалификация и на другите групи специалисти, в това число и на библиотекарите, практикуващи в системата на средното образование.

Училищната библиотека осигурява информация и идеи, които са основополагащи за успешната реализация на хората в обществото – общество на информация и знание. Тя е в основата на всяка дългосрочна стратегия за грамотност и образование, информационно осигуряване, икономическо, социално и културно развитие. Нека с общите ни усилия това да стане реалност и у нас.