|
СБИР |
БИБЛИОТЕКИТЕ И ПРОМЕНИТЕ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО |
|
|
Доклади |
ЕВРОПЕЙСКИ НАСОКИ ЗА БИБЛИОТЕЧНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО – КЪДЕ СМЕ НИЕ? н.с.Ваня Грашкина През октомври 1999 година
Комитета по култура към Съвета на
Европа приема “Насоки за
библиотечното законодателство и
политика в Европа”. “Насоките” са
одобрени през януари 2000 г. В този
документ са формулирани принципите,
които трябва да залегнат в основата на
законодателните документи за
библиотеките. Препоръчва се широкото
му разпространяване до всички
институции и личности, имащи отношение
към проблемите на библиотеките. Ще се
спрем на основните моменти в “Насоките”. Библиотеките се
определят като съществен и незаменим
компонент на кулутурната,
образователна и информационна
инфраструктура на обществото. Те са
неделима част от културното наследство.
Тази идея е особено важна в сьвременна
Европа поради няколко причини:
Общоприето е
схващането, че една страна не
принадлежи към демократичния свят, ако
нейните граждани нямат равен и
свободен достъп до информация.
В този контекст Съветът на Европа
решава да разгледа
библиотеките, за да очертае система
от принципи с оглед на засилването и,
където е необходимо, хармонизиране на
националното законодателство и
политика в европейските страни. Подчертава се необходимостта от: -
Осигуряването на
съгласуваност на различните нива на
нормативни документи, между
нормативите, касаещи библиотеките и
нормативите от други сродни области. -
Разширяването на
обхвата на традиционното нормативно
осигуряване за библиотеките, за да се
вземат предвид всички въпроси,
свързани с библиотечното
законодателство. -
Постигане на
баланс между интересите на гражданите
и бизнеса и различните категории
книжни и информационни специалисти. Насоките
са систематизирани на базата на четири
основни принципи : 1.Свобода на изразяването и
свободен достъп до информацията 2.Библиотеките в националната информационна политика 3. Библиотеките и други
институции, свързани с интелектуалното
производство. 4.
Защита на библиотечното богатство. Първият
принцип въплащава изискването
библиотеките да гарантират правата на
гражданите за достъп до информация и
идеи. Тук се третират въпросите за
равен достъп, безплатност на основните
библиотечни услуги; адекватност на
библиотечните колекции на
читателските търсения; оптималната
организация на библиотечното
обслужване. Специално място се отделя
на развитието на библиотечните
колекции: водеща роля се отрежда на
професионалното мнение на
библиотекарите. Особено важно е
кооперирането на усилията при
набавянето на нови източници.”Библиотеките
трябва да са част от система или
системи в рамките на страната”. Именно
в тези системи се разглежда
кооперираното развитие на
колекциите. Важно
място се отделя и на сътрудничеството с
други културни, образователни и
информационни институции.
Осигуряването на достъп до материали,
които библиотеките не притежават,
включително с използване на електронни
информационни услуги и с помощта на
интернет също е важна част от
гарантирането на правата за достъп до
информация. Поставя се акцент върху
осигуряването на достъп до електронни
ресурси и интернет чрез създаването на
т.нар. “пунктове за обществен достъп до
информация”. ІІ Библиотеките и
националната информационна политика Поставя
се изискването библиотечното
законодателство да осигури
необходимия правен статут на всички
видове библиотеки в рамките на
националната информационна политика;
да осигури идейна платформа, на която
се базират връзките между библиотеките
и другите участници в нац.инф.пазар. Да
посочи библиотечните услуги като
необходи елемент за поддържане и
развитие на демокрацията. Централните
и местни власти трябва да имат
необходимите организационни,
икономически и контролни механизми, за
да осигурят точното място на
библиотечните услуги в НИП. В рамките
на НИП трябва да се дефинират задачите
на различните видове библиотеки и
тяхната мисия. Властите и институциите би трябвяло:1. Да
осигурят ясно структуриране за всички
нива на библиотечния сектор,
изяснявайки ролята, задълженията и
отговорностите на органите, ангажирани
с управлението на библиотеките. 2 Да се стремят да развиват необходимата
инфраструктура, за да стимулират
кооперацията между различните видове
библиотеки, осъзнавайки тяхната мисия
и задачи в
рамките на националната информационна
мрежа. Библиотечните услуги се
разглеждат самостоятелно, като
специално внимание се отделя на
услугите за ученици и студенти и
необходимостта от синхронизация на
усилията на различните видове
библиотеки, библиотечното обслужване
на специалните групи читатели.
Библиотечните власти на национално
равнище трябва да разглеждат
развитието на библиотечните услуги в
рамките на националната и международна
информационна политика целяща
конвергенцията между библиотеките,
музеите и архивите. Библиотечно финансиране. Централна и
местна власт. Връзката
между очакваното ниво на обслужване и
осигуряването на адекватни ресурси за
постигането му трябва да бъде ясно по
отношение на вида на библиотеката и
нивото на управляващата я институция. Финансирането
на библиотеките трябва да бъде
обществена отговорност. Библиотечните
услуги, частично финансирани от други
източници не би трябвало да нарушават
принципа за свободен и равен достъп до
информация. Библиотечните
власти и библиотеките трябва заедно да
развиват организационните структури,
наблюдаващите и контролни механизми,
което ще осигури най-разумното
разходване на обществените пари чрез
създаване на система от мерки и
качествен контрол за различните видове
библиотеки. Бюджетите
на библиотеките трябва да отразяват
въздействието на новите технологии и
ресурси и необходимостта от обучение
на персонала.. Образование и
квалификация Библиотечното
образование трябва да бъде отразено в
националното законодателство като
задължително за качественото
библиотечно обслужване. Библиотечните
власти трябва да насърчават обмена на
библиотечни специалисти в Европа по
обменни програми. ІІІ Библиотеките и други институции,
свързани с интелектуалното
производство. В законите, третиращи
авторското право и сродните права
библиотеките трябва да бъдат
разглеждани като институции с
обществени функции, финансирани от
обществени фондове, за да осигуряват
достъп до информация. Библиотеките
трябва да правят необходимото за
осигуряване на достъп до търсената
информация – споразумения,
лицензиране, участие в консорциуми. ІV
Съхраняване на библиотечното
богатство. Поставят се въпросите,
свързани със задължителния депозит,
гарантиращ съхраняването на
националното книжно богатство;
създаването и публикуването на
националната библиография, както и
достъпа до националната книжнина. КЪДЕ СМЕ НИЕ? Изминаха
шест години от завършването на проекта
на СБИР “Съвременно законодателство
за българските библиотеки”. Работата
по него позволи да се проучи чуждия
опит, да се събере и обобщи българския
опит по отношение на нормативните документи за
библиотеките в България и като краен
резултат да се подготвят два
законопроекта. Сега разполагаме с
действащ Закон за задължителното
депозиране. Вторият изработен и широко
обсъден Законопроект за библиотеките,
не бе
подкрепен от Министерството на
културата, като бе изтъкнато
основанието, че подготвяният Закон за
закрила на културата ще реши
нормативните проблеми на библиотеките.
В този законопроект бяха фокусирани и
отразени идеите на цялата
професионална общност за основните
въпроси, свързани с
библиотеките: мисия, задачи,
функции, видове библиотеки,
финансиране и др. Въпреки,
че законопроекта на СБИР бе изработен
далеч преди появата на разгледания по-горе
документ, ако направим внимателен
анализ, ще се убедим, че неговите
основни текстове са в унисон с
принципите на Насоките за библиотечно
законодателство и политика, особено по
отношение на свободния и равен достъп
до информация. Неуспехът на
законопроекта за библиотеките
разочарова голяма част от колегията.
Още повече, вече се натрупваха и
негативни впечатления от прилагането
на Закона за читалищата и неговата
неангажираност към читалищните
библиотеки. Какво
се случи след това? Доколко
нормативните документи и текстове,
касаещи националната културна и
информационна политика и в частност
библиотеките са съобразени с насоките
на Съвета на Европа? Компенсирано ли бе
отхвърлянето на Законопроекта за
библиотеките с равностойни мерки? - Приет бе Закон за закрила на културата. В
него се третира статутът на държавните,
общинските и
регионални културни институти. Все още
не е приет Правилник за прилагането му.
Не се промени съществено статуквото на
библиотеките-общински културни
институти, с изключение на Приетото ПМС
№153 от 28.07.2000 г. За преобразуване на
културни институти в регионални
библиотеки, което определи 11 от 27-те
бивши окръжни библиотеки за регионални.
СБИР има прието становище по отношение
на това постановление, според което
предлагаме неговото преразглеждане с
цел оптимизиране на териториалната
библиотечна мрежа. Текстовете в Закона за закрила на
културата и ПМС №153 не хармонизират с
препоръките на Съвета на Европа за
изграждане на библиотечни системи, за
осигуряване на правен статут на всички
видове библиотеки; с проблемите на
управлението на библиотеките. Техен
обект са една
незначителна част от обществените
библиотеки в страната. Законът за народните читалища и неговите
изменения не защити статута на
читалищната библиотека и не гарантира
нейната финансова издръжка. В него
библиотеките се споменават като
възможна дейност на народното читалище.
Читалищната библиотека е основната
обществена библиотека в повечето
населени места, тези библиотеки са
гръбнака на териториалното
библиотечно обслужване. Съдбата на
читалищните библиотеки обаче е изцяло
подвластна на читалищните
настоятелства. Това доведе до
неравностойно развитие на читалищните
библиотеки, следователно до
неравностойни условия за библиотечно
обслужване на гражданите в различните
селища. Бихме могли да приведем
примери за неправомерно изисквани
суми от читателите за основни
библиотечни услуги, които би трябвало
да са безплатни. Стигна се и до случаи,
при които някои читалищни библиотеки,
поради непреодолими противоречия с
читалищните ръководства, преминаха на
пряко подчинение към общините и се
преобразуваха в общински. Законът за средното образование и
Законът за висшето образование също не
третират специално ролята и статута на
училищните и университетските
библиотеки в образователния процес.
Упоменава се само като изискване
осигуряването на библиотечно-информационно
обслужване. Като положителен факт би трябвало да
отбележим определянето на
библиотечните услуги като част от
публичните услуги, които трябва да
осигуряват общините и отразяването им
като “делегирани държавни дейности” в
Закона за общинския бюджет. Вече две
поредни години с решения на МС се
определя размера на субсидията за
делегираните държавни дейности, като това е в зависимост от
числеността на персонала на
библиотеките. Друг е въпросът, доколко
това е обективно, след като в много
библиотеки персоналът бе
неоснователно съкращаван без да се
вземат предвид количествените и
качествени показатели на дейността на
библиотеките. Все още в нито един нормативен документ
не е защитен статутът на библиотечната
професия и изискването за назначаване
на персонал с необходимата
квалификация в библиотеките. В
резултат се назначават значителен брой
неквалифицирани специалисти в
библиотеките, което неминуемо води до
понижаване на качеството на
библиотечно-информационното
обслужване. У нас библиотеките все още се възприемат
най-вече като културни институти,
значително в по-малка степен като
информационни и образователни
институти. Изхождайки от комплексния
характер на техните функции, сред които
не на последно място е и социланата,
стратегията и програмата за
развитието им би трябвало да са обект
на междуведомствени и координационни
структури, не само МК. Какво
е мястото на библиотеките в
националната информационна и културна
стратегия? В приетата през 1999 г. “Стратегия
за развитие на информационното
общество в Република България” на
библиотеките е отредена скромната роля
да поддържат бази данни с
библиографска информация.
Библиотечните услуги не се третират
като елемент на информационното
обслужване. Тъй
като все още не е оповестена културната
стратегия, за която напоследък често се
говори, нека се спрем на приоритетите в
програмата на правителството за
развитието на библиотеките. В
дългосрочния период до 2005 г. е
предвидено: -
Програма за превръщане на читалищата и
библиотеките в центрове за подкрепа на
културното образование и възпитание на
младите хора и за интеграция на
малцинствата в гражданското общество -
Включване на местните културни
институти в глобалната информационна
мрежа -Оптимизиране
на читалищната инфраструктура по пътя
на институционалното укрепване и
съвременни форми на мениджмънт и
усъвършенстване на териториалното
библиотечно обслужване. Остава
неясно как МК приобщава библиотеките
като местни културни институти към
Интернет. В много страни това е обект на
специални целеви програми със сериозно
финансиране. Приоритет
в подобряването на нормативната уредба
са киното, музеите и недвижимите
паметници на културата. Министерство
на транспорта и телекомуникациите прие
поредица от програми, като за напр. За
електронно правителство, I-България,
където също не виждаме откроено
мястото на библиотеките. СБИР предприе
конкретни стъпки за включване на
публичните библиотеки в Програмата за
е-правителство. Като резултат
библиотеките са предвидени в проекта “Телецентрове”,
част от програмата “I
- България” на Министерството на
транспорта и телекомуникациите..
Ситуацията,
в която се намират библиотеките през 2004
г. не е много по-различна от момента, в
който бе отхвърлен Законопроектът за
библиотеките. Все още остават нерешени
най-съществените проблеми по отношение
на нормативната база. Няма официално
становище на МК относно библиотечното
законодателство. Същевременно в
професионалната общност продължава да
тече дискусия какъв законопроект ни е
необходим: за библиотеките, за
библиотечната система или само за
обществените библиотеки. Насоките
на СЕ за библиотечно законодателство
явно не са оповестени
и не са добре познати на различните
нива на законодателната и изпълнителна
власт. Доказателство затова е
съмнението, което изразяват
представителите на законодателната
и изпълнителната власт относно
необходимостта от законодателство за
библиотеките. Считам, че е наша грижа и
отговорност широкото пропагандиране
на основните положения в Насоките и
предприемането на конкретни мерки за
решаване на нормативните проблеми на
библиотеките. Предлагам на участниците
в конференцията: 1.Текстът
на Насоките да бъде преведен и
пропагандиран широко сред институции,
политици, представители на
изпълнителната власт, други
неправителствени организации.
2.Да бъде създадена работна група
към СБИР, която на базата на докладите и
изказванията на конференцията, да
изработи становище относно необходим
законопроект, промени в закони, касаещи
библиотеките и други нормативни
документи, необходими за библиотеките.
|