СБИР

 

БИБЛИОТЕКИТЕ И ПРОМЕНИТЕ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО


XIV-та годишна конференция Варна, 3-4 юни 2004

  Доклади

 

Какъв закон за библиотеките искаме

Уважаеми колежки и колеги,

 

Пристъпвам към изказването си с опасението, че ще повторя поставени вече въпроси и ще изкажа споделени вече мнения, но може би така е по-добре – тук и сега да уеднаквим позициите си по наболели и касаещи всички ни проблеми.

Какъв закон за библиотеките искаме? Такъв, какъвто ще се “хареса” и бъде “удобен” за библиотечната общност, или закон, различен от наложените с години становища за библиотеките, закон – по-различен от съществуващите и остарели и по съдържание, и неприложими в съвремието нормативни документи. Документи, по-скоро вече миришещи на забравената и отдавна готова за брак, недокосната книга?

Нека да си изясним най-напред това и тогава да пристъпим към правенето и поправките на закони и нормативни документи. Не може с години да се прехвърлят от лист на лист точки и предложения, а през това време се създадоха и са действащи редица други закони, касаещи и нас (Закон за счетоводството, Закон за образованието и др.). Не може група от почти едни и същи колеги, които едва ли не се чувстват виновни, че нищо още няма на среща, а за мен тези избранници сякаш са “наказани” от нас. Дали е Управителен съвет на СБИР, или работна група – все едно. Убедена съм, както и Вие, че са изписани десетки листове, направени са още повече предложения, но какво от това. Какво направихме всички ние – останалите от библиотечната общност? Всеки се “спасява” както може. Разработва се едва ли не местна стратегия за постигане на резултати. За закупуването на всеки компютър, на всяка книга, за най-малкия ремонт прокарваме път от ресорен до кмет и обратно. Специализирахме се в лобирането пред общински съветници, бизнесмени, чак до Министерство на културата за всяко по-голямо начинание или проект. Липсата на национална стратегия за библиотеките създаде и конкуренция между институциите ни.

 

ПЛАТЕНИ БИБЛИОТЕЧНИ УСЛУГИ.  Добре! Но по кой закон? Законът за закрила и развитие на културата от 1999 г.? Закон, който още при създаването си бе меко казано едно “недоносче”. Закон – по никакъв начин не защитаващ библиотечните институции.

ЗАПЛАТИТЕ В БИБЛИОТЕКИТЕ  - различни. Колкото библиотеки,  толкоз различни заплати. Защо е така, когато говорим за еднакви по статут библиотеки и за едни и същи длъжностни характеристики на работни места?

РЕГИОНАЛНИ, ПУБЛИЧИНИ, ОБЛАСТНИ БИБЛИОТЕКИ?  Независимо от категоричното мнение на Управителния съвет на СБИР (а и нашето), в страната съществуват 11 регионални и малко повече областни библиотеки. Така и не се разбра критерия, по който бяхме разделени на такива. А от друга страна получаваме писма и указания, понякога и от Минестерство на културата, адресирани веднъж до Регионална библиотека, друг път Областна, Окръжна, Универсална...А характера и функциите ни не само че остават в основата си същите, но и се разширяват, мястото ни като информационни и културни институции в общини и области става (за наше удоволетворение) по-категорично и водещо, работата ни се увеличава, самочувствието като търсени библиотечни специалисти – също.

ПРАЗНИЦИ, КОИТО ОТБЕЛЯЗВАМЕ -  Денят на библиотекаря. 11 май се отбелязва от всички библиотеки в страната, но като наближи този момент, трябва да обясняваме, защо библиотеката няма да работи с читатели, а ще провежда например семинар (често и на национално ниво). Не би ли било редно този наш празник да се защити също с нормативен документ? А работим или празнуваме, заедно с Образованието на 25 май? И във връзка с това – за Деня на славянската писменост и култура на работещите в сферата на образованието се отпускат по 130 лв. целево (а да не коментираме, че получават и за Коледа , и за Първия учебен ден). А ние – носителите и разпространителите на идеите и ценностите  на една висока духовност, ние избрали библиотечната професия, които трябва наистина да бъдем силно мотивирани, за да посветим живота си тъкмо и само на тази мисия. И нека не звучат високопарно и самонадеяно тези мои думи. Защото ако не ние – библиотекарите, кои друг ще защити авторитета и самочувствието на професията ни, кои друг ще работи за издигането на имиджа й? Как по-друг начин ще има приемственост и ще проправяме пътя на следващите ни можещи и знаещи млади колеги?

 

Наред с поставените въпроси, предлагам и подкрепям Проектозакона, особено в частта за  :

-         Общ библиотечен закон, който да включва система от нормативни документи, регламентиращи дейността на отделните видове библиотеки (Национални, Университетски, Публични, училищни);

-         В Националния библиотечен съвет да участват представители от повече и различни по статут библиотеки;

-         Публичните библиотеки да имат статут на юридически лица;

-         Регламентиране на платените библиотечни услуги, които да се ползват целево от съответната библиотечна институция;

-         Законът да делегира правомощия на директорите на библиотеките да преговарят като работодатели на ниво организация и да имат право да сключват договори със съответните институции (напр. поддръжка на локална мрежа и др.)

-         Да се регламентира отбелязването на Деня на библиотекаря;

-         Да се регламентира целевото възнаграждение за библиотечните специалисти по повод Деня на славянската писменост и култура;

-         Библиотеки, лишени от депозитен екземпляр, да си възвърнат правото поне на частичен депозит;

-         Публичните библиотеки да станат част от Националната стратегия за развитие на информационното общество.

 

 

 

 

 

 

Библиотека “Христо Смирненски” – Хасково

Директор : Тонка Койчева

Обратно към Доклади 2004