СБИР |
БИБЛИОТЕКИТЕ И ПРОМЕНИТЕ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО |
|
Доклади |
Какъв закон за библиотеките искаме Уважаеми колежки и колеги, Пристъпвам към изказването си с опасението, че ще
повторя поставени вече въпроси и ще изкажа споделени вече мнения, но може би
така е по-добре – тук и сега да уеднаквим позициите си по наболели и касаещи
всички ни проблеми. Какъв закон за библиотеките искаме? Такъв, какъвто ще се
“хареса” и бъде “удобен” за библиотечната общност, или закон, различен от
наложените с години становища за библиотеките, закон – по-различен от
съществуващите и остарели и по съдържание, и неприложими в съвремието
нормативни документи. Документи, по-скоро вече миришещи на забравената и
отдавна готова за брак, недокосната книга? Нека да си изясним най-напред това и тогава да
пристъпим към правенето и поправките на закони и нормативни документи. Не може
с години да се прехвърлят от лист на лист точки и предложения, а през това
време се създадоха и са действащи редица други закони, касаещи и нас (Закон за
счетоводството, Закон за образованието и др.). Не може група от почти едни и
същи колеги, които едва ли не се чувстват виновни, че нищо още няма на среща, а
за мен тези избранници сякаш са “наказани” от нас. Дали е Управителен съвет на
СБИР, или работна група – все едно. Убедена съм, както и Вие, че са изписани
десетки листове, направени са още повече предложения, но какво от това. Какво
направихме всички ние – останалите от библиотечната общност? Всеки се “спасява”
както може. Разработва се едва ли не местна стратегия за постигане на
резултати. За закупуването на всеки компютър, на всяка книга, за най-малкия
ремонт прокарваме път от ресорен до кмет и обратно. Специализирахме се в
лобирането пред общински съветници, бизнесмени, чак до Министерство на
културата за всяко по-голямо начинание или проект. Липсата на национална
стратегия за библиотеките създаде и конкуренция между институциите ни. ПЛАТЕНИ БИБЛИОТЕЧНИ УСЛУГИ. Добре! Но по
кой закон? Законът за закрила и развитие на културата от 1999 г.? Закон, който
още при създаването си бе меко казано едно “недоносче”. Закон – по никакъв
начин не защитаващ библиотечните институции. ЗАПЛАТИТЕ В БИБЛИОТЕКИТЕ - различни.
Колкото библиотеки, толкоз различни
заплати. Защо е така, когато говорим за еднакви по статут библиотеки и за едни
и същи длъжностни характеристики на работни места? РЕГИОНАЛНИ, ПУБЛИЧИНИ, ОБЛАСТНИ БИБЛИОТЕКИ?
Независимо от категоричното мнение на Управителния съвет на СБИР (а и
нашето), в страната съществуват 11 регионални и малко повече областни
библиотеки. Така и не се разбра критерия, по който бяхме разделени на такива. А
от друга страна получаваме писма и указания, понякога и от Минестерство на
културата, адресирани веднъж до Регионална библиотека, друг път Областна,
Окръжна, Универсална...А характера и функциите ни не само че остават в основата
си същите, но и се разширяват, мястото ни като информационни и културни
институции в общини и области става (за наше удоволетворение) по-категорично и
водещо, работата ни се увеличава, самочувствието като търсени библиотечни
специалисти – също. ПРАЗНИЦИ, КОИТО ОТБЕЛЯЗВАМЕ - Денят на
библиотекаря. 11 май се отбелязва от всички библиотеки в страната, но като
наближи този момент, трябва да обясняваме, защо библиотеката няма да работи с
читатели, а ще провежда например семинар (често и на национално ниво). Не би ли
било редно този наш празник да се защити също с нормативен документ? А работим
или празнуваме, заедно с Образованието на 25 май? И във връзка с това – за Деня
на славянската писменост и култура на работещите в сферата на образованието се
отпускат по 130 лв. целево (а да не коментираме, че получават и за Коледа , и
за Първия учебен ден). А ние – носителите и разпространителите на идеите и
ценностите на една висока духовност,
ние избрали библиотечната професия, които трябва наистина да бъдем силно мотивирани,
за да посветим живота си тъкмо и само на тази мисия. И нека не звучат
високопарно и самонадеяно тези мои думи. Защото ако не ние – библиотекарите,
кои друг ще защити авторитета и самочувствието на професията ни, кои друг ще
работи за издигането на имиджа й? Как по-друг начин ще има приемственост и ще
проправяме пътя на следващите ни можещи и знаещи млади колеги? Наред с поставените въпроси, предлагам и подкрепям Проектозакона,
особено в частта за : -
Общ библиотечен
закон, който да включва система от нормативни документи, регламентиращи
дейността на отделните видове библиотеки (Национални, Университетски, Публични,
училищни); -
В Националния
библиотечен съвет да участват представители от повече и различни по статут
библиотеки; -
Публичните
библиотеки да имат статут на юридически лица; -
Регламентиране на
платените библиотечни услуги, които да се ползват целево от съответната
библиотечна институция; -
Законът да
делегира правомощия на директорите на библиотеките да преговарят като
работодатели на ниво организация и да имат право да сключват договори със съответните
институции (напр. поддръжка на локална мрежа и др.) -
Да се
регламентира отбелязването на Деня на библиотекаря; -
Да се
регламентира целевото възнаграждение за библиотечните специалисти по повод Деня
на славянската писменост и култура; -
Библиотеки, лишени
от депозитен екземпляр, да си възвърнат правото поне на частичен депозит; -
Публичните
библиотеки да станат част от Националната стратегия за развитие на
информационното общество. Библиотека “Христо Смирненски” – Хасково Директор : Тонка Койчева |