Проблемите на библиотеките в България не са проблеми на библиотекарите, а на обществото. Едно общество, тръгнало по пътя на промените преди 14 години, но все още нерешило голяма част от тях.

Международните изисквания към публичните и училищните библиотеки, декларирани в Манифест на UNESCO за публичните библиотеки от 1994 г.  и Манифест на UNESCO  за училищните библиотеки от 1999 г., са за осигуряване на равен и свободен достъп до информацията за всички членове на обществото. Тези изисквания налагат адекватна промяна на библиотечната политика в национален и регионален мащаб.

Тази политика трябва да доведе до изработването на национални стандарти за публична и училищна библиотеки и  нормативни условия за откриване на библиотеките, нови норми на средства от държавния бюджет за  библиотечни документи на ученик и на жител, норми за численост на библиотечния персонал, нова категоризация на библиотеките.

Кои са причините, които налагат изработването и приемането на такива документи? Цялата библиотечна общност би се съгласила с твърдението, че дейността на общодостъпните библиотеки е в пряка зависимост от адекватното финансиране от държавни и регионални или общински източници.

До настоящия етап, политиката на държавата е такава, че общодостъпните библиотеки в страната получават средства само за заплати на библиотечния персонал и почти никакви средства за дейност. Най-зле се финансират читалищните и училищните библиотеки.

Финансиране на читалищните библиотеки

Ежегодно, съгласно чл.23/1/ на Закон за народните читалища предвидените по държавния и общинския бюджети средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от сформирана за целта комисия.

Само някои от общините на Пловдивска област разпределят държавната субсидия по дейности и заделят средства за нови документи. По-голямата част от читалищните библиотеки в областта разчитат на комплектуване на нови издания единствено от дарения и от собствени източници на читалището. Причината за липсата на средства, които да се заделят от държавния и от общинските бюджети, е  липсата на осъвремени норми и стандарти за библиотеките, които да гарантират поне базисния минимум  за финансиране на обновяването на библиотечните колекции / Нормите за средства са от 1970 г. /

През 1999 г. Министерство на културата  изпрати до всички общини “Механизъм за разпределение на общинската  годишна субсидия”, но в него липсва показателя “заети документи”. Това мотивира специалистите от отдел ”Методичен” на Народна библиотека ”Иван Вазов” Пловдив да разработят заедно с преподавател от ТУ-София, филиал Пловдив, нов модел за разпределяне на субсидията, който беше експериментиран в община Марица. По-късно, комисията по разпределение на субсидията на читалищата от община Брезово, Пловдивска област предложи своя алтернативна разработка за разпределение на субсидията, основаваща се на оценка на всички показатели от дейността на читалищата по точкова система. Позитивните практики от двете общини бяха мултиплицирани  и в други общини на Пловдивска област.

Общото от двете методики е отчитането на резултатите от библиотечната и читалищна дейност и по-добро финансиране за активно работещите читалища. Считаме, че този принцип на материално стимулиране на по-добрите трябва да бъде основополагащ в бъдещата нормативна база на страната.

Затова подготвихме още два документа: ”Качествени индикатори за оценка на библиотеката” и “Критерии за оценка на най-добре работещ библиотекар в читалищна библиотека”, в основата на които стоят показателите, измерващи ефективността  на библиотеката и на библиотечния труд.

Събираната от  отдел “Методичен” статистическа и текстова информация за библиотеките на Пловдивска област  дава възможност за анализ на данните и извличане на изводи за по-нататъшното развитие на библиотеките. Населението на Пловдивска област за 2003 г. е 746 944 жители. Общият брой на общодостъпните библиотеки в областта - читалищни и една градска в община Асеновград -  е 189 или за 3 952 жители функционира една публична библиотека.

Тревожни са резултатите, свързани с обновяването на библиотечните фондове. За 2003 г. в публичните библиотеки  на Пловдивска област са придобити общо 24 149 библиотечни единици на стойност 102 143 лв Средствата на жител са 0,14 лв., а новите библиотечни документи на жител са 0,03 б.ед.,  при норматив на UNESCO за публична библиотека -0,25 нови б. ед. на жител ( Руководство ИФЛА / ЮНЕСКО по развитию службы публичных библиотек. Санкт-Петербург, 2002, с.68). Тези резултати показват, че обновяването на библиотечните фондове в Пловдивска област е под международните стандартни изисквания и не води до качествена промяна на съдържанието и хронологическия състав на библиотечните фондове. От години библиотекарите се въздържат от отчисления на тези заглавия, към които няма читателски интерес, за да не намалеят драстично общите обеми на фонодовете, в които голяма част заемат неактуалните издания.

Нормативна база на училищните библиотеки

В училищните библиотеки на Пловдивска област проблемите са същите. В общо 48 училищни библиотеки с щатно библиотечно обслужване са придобити за учебната 2002/2003 г. 7348 нови библиотечни документи на стойност 33 712  лв.  От бюджета на училищата са закупени само 595 нови документи, от дарения 6020 библиотечни единици и от собствени източници 685 б.ед. Със средства на спонсори са придобити 48 б. ед.

 Специалистите на отдел “Методичен” направиха проучване на обновяването на фондовете на училищните библиотеки за 10 години, с акцент на последните 2 години. За целта бяха посетени 12 училищни библиотеки , от различен вид училища: основни, гимназии и професионални гимназии. Регистрираните нови библиотечни документи в тези училища са главно от дарения. Само някои от ръководствата на училищата успяват да заделят целеви средства и това са  професионалните гимназии. Въпреки, че  Закона за народната просвета

/ДВ,бр.40 от 14.05.2004 / чл.16, т.16 гласи: “Държавните образователни изисквания се отнасят за  научното, информационното и библиотечното обслужване”, до настоящия момент, Министерството на образованието и науката не регламентира задължението точно в библиотеките да се намират   учебниците и учените помагала .

Това би било възможно, ако в отделен параграф на бюджета се отделят средства за този тип документи в училищата.

Положението учебниците и учебните помагала да са съставна част от училищните библиотечни фондове нормативно трябва да се уреди с изработването и приемането на бъдещ  стандарт или Статут на училищна библиотека.

Разпределение на библиотеките на териториален принцип

Промяната в броя на населението през последните години не отразява  промяната в изискванията на хората за по-добро качество на живот. Този факт е отбелязан в  икономическия доклад по проект ”Технологичен Парк Култура” на д-р Биляна Томова  “Финансирането на изкуствата / културата в България - между държавата и пазара.” 2001 г.

 Въпреки, че държавната статистика отбелязва спад на жителите в селищата, налице е увеличаване на потребностите на гражданите от видово разнообразие на изданията в библиотеките, нови носители на информацията, изискване за наличие на компютърна техника и връзка с интернет.

Изводи

• Нормативната основа на която ше се градят бъдещия Закон за библиотеките и подзаконовите актове - модели за организацията на различни видове библиотеки -  да бъде съобразена с българските условия;
• Финансовата защита на библиотеките може да се осигури само чрез осигуряването на базисен финансов минимум от държавата за извършване  на библиотечни дейности;
• Една част от финансовите средства, необходими за обезпечаване на библиотечните дейности, може да се получава от местни такси и данъци, чийто размер се определя от органите на местното самоуправление. Това положение е залегнало в “Европейската харта за местно самоуправление” Страсбург, 15 октомври 1985 г.  и ратифицирано със закон, приет на 37-то Народно събрание на 17 март 1995  /ДВ,бр.28 от 1 окт.1995/;
• Отговорните за образованието и културата, местни и национални органи, с помощта на СБИР ще трябва да изработят стратегия за развитието и укрепването на училищните и общодостъпните библиотеки;
• Необходими са  норми за заплащането на труда на библиотекарите, съобразно категорията на библиотеката в която работят, условията на работното място и сложността на работата;
• Създаването на добра правна и финансова основа за съществуването на библиотеките и ефективното им развитие ще доведе до реализацията на човешкото право на информация и знание, независимо от това кой в какво населено място живее.

Само така инвестирането в библиотеките ще бъде инвестиция в демокрацията и равенството.