|
СБИР |
БИБЛИОТЕКИТЕ И ПРОМЕНИТЕ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО |
|
|
Доклади |
ЗАКОН - ПРИЛОЖЕНИЕ - ПОТРЕБИТЕЛ ЗА ОГРАНИЧЕНОСТТА НА
ОБЩОПРИЕТОТО Николай Поппетров За въведение ще използвам почти банален пример: потребителят търси
определено българско заглавие в депозитна библиотека. Не го намира. Случаят се
повтаря и така нататък. Доверието на потребителя в библиотеката се разколебава
и той започва да търси други пътища към нужните му, но липсващи материали. Коя
е причината за липсата - издател, който не спазва закона за депозита или
мудната обработка от страна на библиотечния персонал? Каква е връзката между
закона и потребителя? Как реагира последния на ситуацията? Подобни въпроси
подсказват, че темата за закона и библиотеката може да се интерпретира в
различни плоскости. Избирам акцент върху релациите библиотека - закон и приложението му, който
обикновено е подценяван. През призмата на потребинеля обаче, те изглеждат в
значителна степен по-пригледни, отколкото през абстрактната управленческа
позиция. Законът е фактор sine qua non за оптималното функциониране на библиотеката.
И предпоставка за успешното развитие на библиотечната система. Със закон и с
потребителя библиотеката се намира в пряки, първостепенни от висш порядък
взаимоотношения. /1/ Конфигурацията библиотека - потребител - закон и връзките между нейните
елементи може да се интерпретира чрез различни подходи. От вече позабравения,
наричан някога "кибернетичен" (с блок схеми), през усложнения вариант
на открояване на многофункционални зависимости (социодинамическите схеми на
Мол) до най-прецизен структурно - функционален анализ. Всеки от тези подходи
позволява различните връзки, взаимозависимости и взаимоотношения да бъдат
сведени до обобщена схема. Каквато и изследователска позиция да изберем,
колкото и да алгоритмизираме картината не може да подминем няколко логични и
общоизвестни извода: 1.
че библиотеката не е сама за себе си и че нейното
функциониране и възприемане от потребителя и обществото зависи от различни
фактори. 2.
законът влияе върху функциите на библиотеката и в
смисъл, че активите и пасивите му са за нейна сметка. Доколкото влиянието на закона засяга и задоволяването на потребителското
търсене пред библиотеката стои изискването така да инициира закона и да
предвижда приложението му, че максимално да удовлетвори потребителя. Обвързването
между библиотеката и закона става обозримо, ако се избере гледната точка на
потребителя. Поведението на последния е фактор за успеха на библиотеката. Неговото
значение е сравнимо с това на материалната й база и на организацията й. Потребителската призма позволява да се установи, че не само и не единствено
текста на закона е решаващ в дадена ситуация, а много по-голямо е значението на
правилното му приложение. Непосредственото приложение, съответно - неприложение
на закона рефлектира върху цялостната дейност на библиотеката, но преди всичко
върху обслужването на потребителя. Без да се впускам в нюанси от философията на правото или в спор до колко
законът възпитава или само регулира не може да не се съгласим с максимата, че
той дава само основата и че фактическото му прилагане е в състояние дори да го
компрометира. Законът, е фактически невидим за потребителя и в този смисъл библиотеката е
сама срещу своята аудитория. Това твърдение отразява не една абстракция, а част
от реалната ситуация, при която функционира всяка библиотека. Допълнителен елемент в конфигурацията потребител - библиотека - закон внася
факта, че не законът и не библиотеката създават общественото мнение. Дневният ред
на обществото се формира и налага от други фактори и лидери на общественото
мнение и/или медии. Потребителят е пряко обвързан с дневния ред на обществото,
който, не рядко несъвпада с дневния ред на общността библиотечни специалисти. Разминаването
между представи и нагласи на двата полюса на комуникационната верига още повече
размива значението на закона сам по себе си, както и представата на потребителя
за него. Законите, засягащи функционирането на библиотеката имат само косвен допир до потребителя. Няма гаранция
че потребителя познава закона. В интересуващия ни случай, когато законът
регулира институция като библиотеката, потребителя съвсем не е длъжен да
познава законодателството. Още по-малко прекият му обичаен контакт с
библиотеката има нещо общо с това, какви са били например политическите
съображения на законодателя. В релацията закон - библиотека потребителят не
участва пряко. За него решаваща дейност е практиката. Единственият сблъсък със
закона е опсредстван чрез библиотечната практика. Дори да знае закона и да се
интересува от него това няма нищо общо с пряката му комуникация с библиотеката. Наблюденията върху ежедневната битност на потребителя показват, че не се
интересува и от това кой финансира библиотеката или на чие подчинение е тя,
нито на каква категория труд се приравнява библиотекарския. За всички недостатъци от приложението на закона, дори в случаите на
функционална недостатъчност на самия закон потребителят търси отговор и
отговорност от онзи елемент на системата, свързан с осъществяване на закона,
при това най-близо до потребителя - т.е. библиотеката. Законът: липсата,
неприлагането му, лошото му прилагане, непълният, твърде общ, противоречащ си и
т.н. текст рефлектира както върху функционирането на библиотеката, така и върху
отношението на потребителя към нея. Законът влияе върху представата за
библиотеката, макар и опосредствано и на пръв поглед - невидимо. Законът и
приложението му са в пряка връзка с устойчиви конструкции, известни под
названието имидж или, с актуалната терминология - репутация. Общоприето е, че добър закон води до позитивни резултати./2/ На критерият за
добър закон обикновено обаче не се обръща особено внимание. Още по-малко се
мисли, че законът трябва да се прилага и неговото приложение да е гарантирано
от законодателя. И че изпълнението на най-добрия закон няма да промени
чувствително дадена ситуация, ако не съществуват редица условия за реалното
изпълнение, като започнем от нормативи за работа и свършим с наличието на
злочестата, винаги цитирана, но почти никога не отчитана обратна връзка. Приложението на закона (разбирано и в чисто технологичен смисъл) и ролята
на потребителя са взаимосвързани елементи от механизма на успешно
функциониращата библиотечна система. Конкретната практика (1), заедно с
отношението (мнението, интереса) на потребителя (2) са основни фактори за
апробиране на закона. Потребителят не е абстракция, както и практиката не се изчерпва само с една
- две хипотези. Те могат да бъдат типологизирани. Не се нуждае от аргументация
необходимостта от познаване на потребителя. То може да се сведе до отчитане на
неговото поведение, изследване на интересите и желанията му и като обобщение -
осъществяването на диалог с него. Потребителят иска: 1. максимално бързо, пълно и с възможно оптимален разход на финансови средства
обслужване. Измерено количествено, чрез време и усилия, това означава срещу
минимум усилия от своя страна да получи максимално пълна информация, съответно
отхвърлена работа. Примерът за липсващата книга в депозитната библиотека става
смешен, когато потребителското изискване е за достъп до реални бази данни в
реално време. В психологически план потребителя се нуждае от подкрепление, опора,
сигурност, той иска да се довери. На това негово искане отговаря днешната
либерална библиотечна философия, интерпретираща библиотеката като
"приятелска" и "предразполагаща". Законът е решаващ за
библиотеката, но не и достатъчен. Тя има
срещу себе си потребителя и ако законът не урежда практиката или пък
приложението му не се гарантира, всички негативи се струпват върху
библиотеката. Защото тя е видимата за потребителя, а законът - е абстракцията.
/3/ За да не се налага да се сблъскваме с ограниченията на общоприетото е нужно
изработване на действаща концепция (това, което се нарича от някои условно
библиотечна философия). Библиотечната концепция е базата, която събира законът
и потребителят. Тя е реалният елемент защото отразява практиката. Бележки: 1. Допълнително за потребителя вж. в: Поппетров,
Н. Мястото на библиотеките в стила на живот на съвремения читател //
Библиотеки, четене, комуникации, В. Търново, 2003, с. 225-232 2. Разгърнато изложение върху законодателна тема Дипчикова, Ал. Задължителното депозиране и правата и отговорностите
на обществените депозитни библиотеки // СБИР: бюлетин 1.2000, с.40-42 3. Пример за активната позиция на библиотечната колегия /в лицето на СБИР/ към
законодателството вж. в: СБИР - бюлетин 1.2000, с.17-18, ср. с пак там, 2.2002,
с.43-47 |