|
СБИР |
БИБЛИОТЕКИТЕ И ПРОМЕНИТЕ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО |
|
|
Доклади |
ЗАКОНЪТ И БИБЛИОТЕЧНИЯ
МЕНИДЖМЪНТ ПРЕЗ
ПОГЛЕДА НА ЕДИН ДИРЕКТОР /ДОКЛАД пред
Националната конференция на СБИР град
Варна, 2-4.06.2004 г./
Мирослава
Кацаровa
В
българското законодателство след 1990 г
настъпиха съществени промени. Голяма
част от действащите до тогава основни и
специални закони са изменени, а и много
нови за нашата законодателна практика
са приети и се прилагат. Новото
законодателство безспорно касае и
дейността в областта на културата и в
частност библиотеките като културно-информационни
институти. Мениджърът-ръководител
на библиотека може да осъществява
ефективно, резултатно и добро
управление, ако ръководи по правила,
уредени със закон и подзаконови
нормативни актове. Такова
ли е състоянието днес с новото
законодателство и българската
библиотечна система? Приетият
през 1999 г. нов Закон
за закрила и развитие на културата, с
последно изменение в сила от 02.08.2002 г.,
не урегулира по най-добрия начин
процесите в областта на културата,
особено що се отнася до библиотеките
като културен институт. Този закон е
пожелателен. Не дава отговор на многото
въпроси, които стоят за решаване в
сферата на българските книгохранилища.
Той не урежда процедурите и правилата в
тази материя. Показателно е и това, че
до ден днешен все още не е разработен и
приет правилник за неговото
прилагането, каквато практика е
обичайната в българското
законодателство. С
ПМС № 153 от м. юли 2000 г.
и преобразуването на 11 окръжни библиотеки
в „регионални”
не е изяснен механизмът на
взаимодействие между
тях и останалите библиотеки на
съответната територия. С отменянето на
голяма част от старата нормативна
уредба, изградената и действаща
структура и мрежа на библиотечната
система в страната вече не функционира
в единство и взаимодействие. На
областно ниво днес няма действаща
библиотека с методически и експертно-консултантски
функции спрямо останалите видове
библиотеки: общински, градски,
читалищни, училищни, каквато
потребност се чувства и споделя от
работещите в тях специалисти. Чувства
се липса на
обединяваща на регионално-областно
ниво библиотечна институция, която да
събира, обобщава и анализира
информация за видовете библиотеки и
тяхната дейност, която от 2001 г не се
изисква дори и от Националния
статистически институт. Наложителна е
вече промяна и актуализация на ПМС 153 за
узаконяване статута и функцията на
всички библиотеки в областните
центрове като регионални. Опитът
показва, че методическото и дори
организационното взаимодействие,
нормативно определено и целево
финансирано, е потребно и има
необходимост от съществуването му като
практика и на съвременния етап на
развитие на библиотеките у нас. Като
отчитаме, че няма достатъчно
професионално подготвени кадри в
малките населени места, назначените на
длъжност „секретар-библиотекар” или
само „библиотекар” в читалищата често
изпълняват формално тези функции. От
тук и потребността от нормативно
уреждане на въпроса с регламентирани
изисквания става наложителна, за да се
съхранява и предоставя за ползване на
потребителите професионално книжното
богатства. Свидетели
сме на все по-разширяващия се богат и
обемен книжен пазар, наличието на много
български издатели и все по-намаляващи
доходи на
населението, както и безработица,
особено в малки населени места и дори в
областни центрове като Разград, където
са закрити държавни предприятия даващи
структуроопределящия облик на региона.
При тази променена обществено-икономическа
ситуация в страната, единственото
място за четене на периодични издания и
нови книги, доколкото финансовите
бюджетни възможности позволяват
обогатяване на фондовете, остава
библиотеката. През
дългото историческо време на своето
развитие, чието начало е в по-голямата
си част от единствените в света и
специфични български храмове на
просвещение и култура- читалищата,
българските библиотеки, в т.ч. и разградската и други като нея,
преживяха етапи на преобразуване, на
административно и финансово
подчинение, довело до поредица от
промени в използваните понятия за
именуването им- окръжна,
регионална, универсална, универсално-научна
и съвременните
- общинска, публична, обществеа, за
да достигнем до най-новото
определение, дадено тази година в
променените бюджетни закони, „библиотека
с регионален характер”,
извършваща „делегирани
държавни услуги”. А нормативно
останалите нямаме статут на регионални
библиотеки.
Излагам тези мои съображения
относно определението, защото и този
факт е потвърждение,
че все още няма достатъчно ясна, точна и
относително устойчива национална
политика и стратегия за
развитие на българската
библиотечна система днес, в
променящия се свят не само у нас,
изясняващи новото място, роля и
значение в информационното общество на
различните видове библиотеки, в т.ч. и
на Народна
библиотека „Св.св. Кирил и Методий” Не
ми се иска да отмина един интересен
факт, направил ми впечатление при обзорния преглед
на съвременното българско
законодателство и изводите,
произтичещи от това. От научната теория е
известно, че ръководството на една организация-институт,
по определението в Закона за културата,
какъвто е библиотеката, това е
функция на управлението. А възможно ли
е въобще директор, на която и да е
библиотека да осъществява ефективен
мениджмънт, ефективно да управлява
системата, когато няма ясни правила за
това. Днес
библиотеката е единственият културен институт,
който няма действаща конкретна
законодателна рамка и подзаконови
нормативни актове, регламентиращи
спецификата на дейността й. Такива
специални закони има за музеите и
паметниците на културата, за ахривите и
архивните фондове, за читалищата и др.
Интересен факт е, че за околната среда в
нейното многообразие-защитени
територии /природни резервати/, флора,
фауна, гори, земя, въздух са приети 9
закона, наредби и правилници към тях, а
за човека като живо същество, който има
и духовни потребности, които книгата му
дава в специализираните институти за
това, все още
няма закон, каквато световна практика
има и то не от днес, и тя е добре
известна. Като
се задълбочим в прегледа и анализа на
някои от съвременните закони, прави
впечатление, че понятието библиотека
въобще не се
споменава. Такъв е Закон
за народната просвета от 1991, посл.изм.и
доп. от м.05 2004 г и Правилника
за неговото приложение от м.07.1999 г., с
последно изм. в сила от 24.02.2004 г.
Сериозен е сривът с училищните
библиотеки. Обективна и основателна е
започналата от СБИР обществена
дискусия и по тези въпроси, защото те
имат съществено значение за процеса на
образование и възпитание на младото
поколение в страната. Показателен за
липсата на отношение по проблема е
следния факт. От учебната 2000/2001 година
във формуляр Списък-Образец
№ 1 на МОН, който учебните заведения
попълват ежегодно, напълно е премахнат
раздела за училищните библиотеки и
библиотечните фондове. Голяма част от
длъжността „библиотекар”
в щатните разписания на училищата е
съкратена, което доведе до закриване на
училищни библиотеки, дори в средни
учебни заведения. А където все още ги
има, същите се отварят по 1-2 часа от
учители по български език, за допълване
на педагогическата им норма. В
Закона за
народните читалища, приет 1996
г, в чл.3,ал.2, т.1, неангажиращо и
неконкретизирано е посочено като
основна дейност на читалището „ уреждане
и поддържане на библиотеки, читални,...”,
което не решава проблемите на
читалищните библиотеки. В
последната промяна на Закона
за счетоводството, е регламентирано
извършването на пълна инвентаризация на
библиотечните фондове на всеки 5 години, а всички знаем, че
това практически е много трудно
осъществимо. В утвърдения със заповед
на Министерството на финансите № ЗМФ-194
от 25.02.2004, Сметкоплан
на бюджетните предприятия, считано
от 01.01.2004 г., библиотечните документи,
които са дълготрайни материални активи
на библиотеките, ще се
осчетоводяват и завеждат задбалансово.
В нито един от
останалите действащи общи закони, за библиотеки
и книги дори не се споменава. А като говорим
за финансово-счетоводна дейност и
библиотеките не може да не се каже, че
днес не разполагаме с наредби,
правила и др.,
влезли в сила по установения ред: за библиотечните
фондове, за обслужване
на читателите и дори за междубиблиотечното
заемане, които да са разработени
съобразно новите условия и промени в
нашата обществена практика и
законодателство, от каквито изпитваме
остра нужда днес в българските
библиотеки. Тези
и много други примери от нашата
ежедневна ръководна дейност, която
опира и до съвременното българско
законодателството, се натъкваме на
сериозни трудности и проблеми, които
понякога не можем сами да решим. Затова
е нужно изработване
на цялостна система от действени
нормативни документи за българските
библиотеки. Нужни са специализирани
нормативни документи, независимо от
относителната самостоятелност на
видовете библиотеки, които да въведат в
практиката известно уеднаквяване по
основни, специфични дейности в
системата. Днес
библиотеките като че ли се развиват на
„автопилот”, т.е. всяка сама за себе си
създава свои правила на дейността: за
обслужване на читателите, за попълване
и отчисляване на библиотечните фондове,
за определяне „цените на
библиотечните услуги”, където
съществува изключително голямо
разнообразие от начини, форми и
средства. Последното също е много
показателно като пример, потвърждаващ
моите изводи в тази насока. Няма
законова яснота доколко и как в
библиотеките може да се развива
стопанска дейност като специфична
културна институция. Няма установена
регламентираща единна държавна
практика за това, по какъв начин да се
стимулира интересът на библиотеките за
натрупване на собствени приходи от
дейността, които да използва отново за
същите цели, т.е. да има възвращаемост
от тези средства за закупуване на нови
книги и за организиране на публични масови
прояви. В настоящите условия,
събираните от библиотечната дейност
като „цени на услуги” средства,
извършвано по ЗМДТ с решения на
общинските съвети, съгласно
изискванията на Сметната палата се
внасят като общински приходи и отиват
за общински дейности, което
не решава библиотечните
потребности. От 2003 г., с промените в
бюджетните закони, както споменах,
всички библиотеки в областните
центрове са наречени „библиотеки с
регионален характер” и поради
извършване на „делегирана
от държавата дейност” са с
регламентирана по държавни
стандарти бюджетна издръжка, която
не е достатъчна за обогатяване на
библиотечния фонд, а стига само за
действителната веществена издръжка на
културния институт. Много
голямо е разнообразието в
организацията на финансово-счетоводната
дейност на различните видове
библиотеки, в т.ч.: второстепенни
разпоредители на бюджетни кредити със
самостоятелно счетоводство,
структурно звено на самата библиотека;
чрез единно счетоводство за културните
институти в общината; чрез
читалищните настоятелства или чрез
бюджетното счетоводство на
образованието /за
държавните и общински учебни заведения
и техните съществуващи библиотеки/.
Това многообразие и липса на единна
национална стратегия
също създава редица проблеми в
ръководството и на тази изключително
отговорна ръководно-контролна дейност,
осъществявана от библиотечните
мениджъри. Библиотечните
услуги, съгласно Закона
за ДДС от 1998 г, в сила от
01.01.1999 г. посредно изм. и доп. м.12.2003 г ,
са освободени от този вид данък, но това
не е достатъчно. Формулировката в този
закон не дава ясна представа кои са
точно определените като „културни услуги”, които са
освободени. А все още е нерешен
проблемът за освобождаване на
книгоиздаването от ДДС, който
рефлектира пряко и косвено върху
основната ни дейност в библиотеките. Определено
смятам, че извършеното през последните
години регламентирано съкращаване
на персонал в библиотеките и липсата
на единни
точни и ясни критерии за това е причина
за парадокси, които всички ние знаем,
породени и от стандартите
за издръжка, определени само и
единствено на база наличния щат в
библиотеките, което не е обективно и
обосновано. Няма определени единни
количествени и качествени показатели
като база и
критерии за отчитане състоянието и
дейността на една или друга библиотека
/ Например: библиотечен фонд, брой
читатели и посещения в библиотеката,
предоставени различни библиотечни
услуги на потребителите, брой
население на съответната територия
и т.н/. В тази насока няма изградена
система, липсва научнообоснована
методика. И всичко това води до
несправедливо финансиране на едни и
облагодетелстване на други библиотеки
в страната като принципно решение. Още
по-парадоксално и несправидливо е
заплащането
на труда на библиотечните
специалисти и останалия персонал в
библиотеките. Средните месечни
брутни работни заплати се
определят за общинските културни
институти по неизвестни на всички нас
критерии и показатели. Те не отговарят
на повишения образователен ценз на
работещите, на по-високия среден
процент за прослужено време на
персонала. В голяма част, особено за по-младите
специалисти, определените заплати дори
и като брутни не достигат
осигурителния праг за „аналитичен специалист” По тази
причина в Библиотека „Проф. Боян Пенев”
в Разград вече
няма длъжност „главен библиотекар”,
защото определеният „Фонд работна
заплата” не е достатъчен, за да покрие
плащанията, а да не говорим за
повишаване на работните заплати, което
днес е вече неадекватно за
извършваните в библиотеката дейности.
Още по-стряскащо звучи прогнозната за
2005 г.- минималната работна заплата да
стане 150 лева, което ще се изравни със
заплащането на млад библиотечен
специалист с висше образование. Това ще
доведе още повече до намаляване на
интереса към библиотечно-информационните
специалности. При новите завишени
изисквания и въвежданите съвременни
информационни технологии,
библиотечното обслужване на
потребителите ще пострада, поради
липса на висококвалифициран персонал в
библиотечната система. Опасенията
ни са, че с това финансиране в новите
условия, библиотеките може да се
превърнат само и единствено в
книгоархив на стари книжни издания и да
не могат да отговорят на съвременните
изисквания за предлагане на
потребителите от териториалните
общности нова
система на обслужване, нови
полезни и потребни услуги. Всичко
това и многото още въпроси,
които чакат своето решение в
българското законодателство, касаещо
цялата библиотечна система, може да се
решат, ако гилдията обедини своите
усилия и да каже на висок глас пред
българското общество истината за
състоянието и проблемите на
всички видове български библиотеки.
На организирани срещи-разговори с
творци и дейци на културата, с експерти
по актуалните проблеми на културната политика
да продължи дискусията, която вече СБИР
започна, за което искрено благодарим.
Надяваме се, че след широко обсъждане
на тези проблеми, както и
проведената в град Варна Национална
конференция „Съвременното
законодателство и българските
библиотеки” ще има своя
положителен завършек с нови закони за
книгоиздаването, общ закон за видовете
библиотеки и библиотечните
специалисти, както и съпътстващи го
адекватни подзаконови актове. Нека
законотворците се поучат от
европейското и световно
законодателство в сферата на
библиотечно-информационното
обслужване, за да се намери точното и
вярно място и роля на библиотеката в
съвременното демократизиращо се
общество и социокултурното
пространство. Да се изработи и приеме
съответстващо законодателство,
регламентиращо общите принципи на
библиотечния мениджмънт, като сигурна
гаранция за успешна реализация на
нашата професионална дейност, за
запазване на българската библиотечна
система единна, силна, добре
организирана, финансирана и
управлявана. |