|
СБИР |
БИБЛИОТЕКИТЕ И ПРОМЕНИТЕ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО |
|
|
Доклади |
Въпросите,
на които търсим конкретен отговор: 1.Как библиотеките със
статут на общински културен институт се определят в държавните стандарти като
библиотеки с регионален характер и
каква е опасността преобразували се с решение на Общинския съвет в общински
културни институти да бъдат извадени от държавните стандарти и отново оставени
на планиране на бюджетната
издръжка по преценка на Общината? 2. Защо от експеримента
да бъдат УНБ до промяната им в публични библиотеки сегашните областни
библиотеки се борят за статута общински културен институт? И защо трябва
библиотеки от една категория да извоюват относителната си самостоятелност всеки
по свой път? От неясните отговори на тези въпроси
може да има последствия от комичен до трагикомичен резултат. Една от
дейностите, в които библиотеката може да се наложи да бъде изключително
затруднена, е инвентаризацията на
библиотечните фондове. При периодическата смяна на общинското
ръководство най-уязвимата дейност на библиотеките, които не са финансово
самостоятелни, е инвентаризацията на дълготрайните материални активи, т.е.
библиотечните материали. Обикновено за счетоводителя това изглежда същото като
инвентаризацията на имуществото в библиотечните зали. В повечето окръжни
библиотеки от години не е правена инвентаризация, а това е достатъчен повод за
финансовия орган да смята, че не трябва да се съобразява с текста на закона за
частична инвентаризация на книгите в библиотеките и да му се прииска той да
вкара всичко в ред и да поиска пълна инвентаризация. И се започват едни изпълнения, толкова шарени, колкото и
са библиотеките на общинска
издръжка. Може би най-куриозния случай, за който сте
чували, е заповед на кмета за извършването на пълна инвентаризация на
библиотечните фондове за категорията библиотеки от 100 000 до 300 000
библ.единици в срок от един месец. Малко по-късно срокът е поправен на 4 месеца
като членовете на комисията са назначени по граждански договор бивши
счетоводители, а председателят, счетоводител в бюджетното счетоводство, изобщо
няма време да се занимава с инвентаризацията. В началото на четвъртия месец от
съвсем съвестната и прецизна работа на комисията става ясно, че реално не може да се извърши пълна инвентаризация
за такъв срок от време, което те обясняват в докладна записка до кмета. И чак
тогава ръководството на общината иска становището на директора на библиотеката,
защо няма да се изпълни заповедта за инвентаризацията. Иска се писмено
обяснение какво представлява инвентаризацията и става ясно че главният счетоводител
не е знаел изобщо, че в библиотеката редовно се изпълняват актове за
отчисляване, осчетоводяват се в общината и там се съхраняват. Не приемат и факти от практиката в големите
библиотеки, която показва, че частичната инвентаризация на библиотечните единици е единственият
възможен начин за периодически проверки на различни части от фондовете, което с
течение на времето може да я доближи до пълната инвентаризация. Най-неприятният момент обаче е
конфликтът на интереси, който създава споменатата вече заповед, тъй като
заплащането по нетрудови договори на членовете на комисията се отчита във
финансовата бюджетна издръжка на
библиотеката. Естествено, че не е в интерес
на библиотеката да се заплаща
допълнително на външни лица за инвентаризацията, която по правило се извършва
от финансовите експерти на работодателя. Ръководството на Общината обаче смята,
че инвентаризацията е дейност на библиотеката, затова трябва да се харчат пари
от нейната издръжка. За него е без
значение , че издава безсмислени заповеди, че не смята , че библиотекарите
могат да участват, а наема лица по граждански договор за сметка на
библиотечната издръжка. Безкрайно е учудено в края на 4-я месец , че още на са
свършили с инвентаризацията и чак тогава пита директора какво да правим, защото
се сетили, че той бил специалистът. Случаят с инвентаризацията на нашата
библиотека е само един факт от неясната нормативна уредба на нашите библиотеки,
които са подчинени на общинското ръководство по места. Основавайки се на Закона за местното самоуправление, кметът
може да издава всякакви заповеди и да се разпорежда с общинското имущество и
собственост. Още повече като е дадена възможност за финансовата
несамостоятелност на библиотеките. По няколко години наред се обсъждат възможностите
за делегирани бюджети на училища или общински културни институти и в повечето
случаи надделява нерешителността на кмета или директора на финансовите
дирекции. Не се оказва никакво съдействие на ръководителя на културния институт
за планиране на издръжката с оглед на неговата самостоятелност и разпореждане с
бюджетния кредит , а го плашат с
песимистични прогнози за несправяне с финансирането в края на годината,
когато няма да има откъде на получи дофинансиране след като толкова е настоявал
са самостоятелно разпореждане с бюджетния кредит. Оставам все още в неведение как се
обяснява понятието държавни стандарти за дейностите с държавна отговорност,
каквито били музеите, галериите и библиотеките, като техните ръководители водят
тежки битки, за да извоюват правото на второстепенен разпоредител с
регламентираната си бюджетна издръжка. Мариана Иванова директор на Библиотека
“Проф.Беню Цонев” град Ловеч |