|
СБИР |
БИБЛИОТЕКИТЕ И ПРОМЕНИТЕ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО |
|
|
Доклади |
Библиотечните
нормативни документи, използвани в практиката на библиотеките от
Великотърновската библиотечна система
при актуализацията и прочистването
на библиотечните фондове Един от стратегическите въпроси, които публичните библиотеки (в т.ч.
и читалищните) си поставят е да бъдат
подготвени, да могат да предлагат нови услуги и дейности, които да дават
възможност на гражданите за успешно и
непрекъснато образование, да увеличават броя на квалифицираните, умеещите и
знаещи хора в България и Европа. За да са движещ фактор в
процесите на образованието и продължаващото обучение, българските обществени
библиотеки се нуждаят не само от автоматизация на библиотечните дейности, но и
от актуални, отговарящи на съвременните потребности на читателите библиотечни
фондове. Една от основните задачи на
библиотеките, независимо от техния
профил е съхраняването на библиотечните фондове, но липсва актуална правна
регламентация, съобразена с новите счетоводни
и финансово правни разпоредби. В настоящия момент, действащите
нормативни документи, които обслужват опазването и съхраняването на
библиотечните фондове са Наредба за запазване на библиотечните фондове и Типови
правила за обслужване на читателите, утвърдени от Министерство на културата и
съгласувани с Министерството на финансите,влезли в сила на 01.01.1995 г.,
отменящи до тогава действащите нормативни документи от 1987г. Демократичността на сега
действащите нормативи е в това че са въведени нови термини като “библиотечни
документи” вместо “материали”; Добавят се нови начини и средства
за комплектуване на библиотечните фондове като: - въвеждане на “пазарни цени” при
придобиване на библиотечни документи; - възможност за закупуване на библиотечни документи без фактура; - след отчисляването на
библиотечните документи, библиотеката има право да продава отчислената
литература; - предоставяне правото на отделни
библиотеки сами да определят размера на обезщетението при загуба или повреда от
читателя на библиотечния документ; - създаден е нов
финансово-счетоводен образец “ Книга за регистриране на библиотечни документи,
приети срещу загубени или повредени. Новите промени при Типови правила
за обслужване на читателите са: - цените при предоставяне на
библиотечни услуги се определят свободно от административния ръководител на библиотеката или от
ръководителя на институцията към която е самата библиотека; - всяка библиотека разработва и утвърждава собствени правила за
обслужване на читателите. Тези два нормативни документа са
били актуални в периода на 90-те години, съобразени и със Закона за
счетоводството, счетоводните стандарти
и националния сметкоплан за този
период. Днес те не съответстват на
финансово-счетоводното законодателство, което от 2000-та година търпи
многократно промени и допълнения. Необходимо е още нормативната библиотечна
уредба да бъде съобразена и с интензивността
на библиотечните процеси, внедрените нови информационни технологии в
библиотеките и пазарната икономика в страната. Много актуално и навременно бе
предложението на Съюза на библиотечните и информационните работници с подкрепата на Дирекция “Регионална
културна политика” при Министерството
на културата за актуализация и
промяна на сега действащите нормативни
документи. Да се надяваме, че до края на 2004 година новите наредби и правила
ще бъдат утвърдени от Министерството на културата. По повод актуализацията на
нормативните документи, регламентиращи опазването на библиотечните фондове и
обслужването на читателите Регионалното дружество на СБИР изготви няколко
предложения като например: -
намаляне на процентите от фонда
който ще подлежи на инвентаризация и увеличаване на периода между две
инвентаризации за големи библиотеки с фонд над 400 000т. Тъй като процесът
на инвентаризация е все още много труден и бавен; -
увеличаване срока за проверка на фондовете от ръкописи, старопечатни книги,
редки и ценни издания поради специалния режим на опазване и съхранение в
библиотеките; -
уточняване статута на депозитния екземпляр на художествената литература да
се предоставя възможността на читателя за домашно ползване при поредност на
изданията и допълнителни тиражи. Предложението по нормативите,
свързани с правилата за обслужване на читателите предложенията са преди всичко
за по- качествен и пълен контрол на читателите със задължения към библиотеката
и да бъдат изрично регламентирани отношенията библиотека-читател-библиотекар. Искам да цитирам някои промени в
Закона за Счетоводството, които не съответстват в настоящата наредбата за опазване на библиотечните
фондове, например: Чл. 21, за активите и пасивите се инвентаризират в следните срокове: ал. 3 ( нова обн. ДВ, бр.91 от 2002г.-книгите в библиотеките се
инвентаризират най-малко веднъж на 5 години. Чл. 22 ал. 1. Инвентаризациите се
извършват от комисия, назначена със заповед на ръководителя на предприятието. Националният
сметкоплан регламентира подзаконовите уредби като: - Може да се определят и
по-кратки срокове за извършване на частични и пълни инвентаризации. - инвентаризация при смяна на Материално отговорното лице
може да не се извърши, ако те поемат солидарно отговорността и дадат
писмено съгласие за това или е изрично посочено в длъжностните
характеристики на библиотекарите и утвърдени от работодателя. Като информация, даваща по-голяма
яснота за състоянието и прочистването на библиотечните фондове в регионалната
библиотечна система, обхващаща областите Велико Търново, Габрово и Ловеч ще
цитирам няколко статистически показатели от отчетните данни за 2003 г. Като цялост библиотечният фонд на
Регионалната мрежа от библиотеки е 5 292 405 библиотечни документи при 5 242 602 библ. док. за 2002 или фондът на
системата е нарастнал с 49 803 т. литература. Общото количество отчислени
материали в системата е 47 908 тома литература при 39315 тома за 2002г. Ако се ръководим от
процентните показатели за текущо отчисление от библиотечните фондове,
посочени в “Единна библиотечна система. Динамични нормативи 1980 - 2000 г., издадени от Комитет за култура и НБКМ,
например: - 2,8 % от общия фонд при градски
читалищни библиотеки и - 3,3% от общия фонд за селски
читалищни библиотеки то за 2003г. в библиотеките от системата са отчислени
библиотечни документи в рамките на 1, 028% или с 96 243 единици по-малко
от изискванията. Прочистването и оптимизацията на библиотечните фондове на
читалищните библиотеки е свързано и със субективния фактор, т. е библиотекарят според своето виждане и информираност решава какво количество и
какъв тип литература ще отчисли от своя фонд. Цитирайки проучванията на Михаил Станчев в изследването му “ Фондовете на читалищните
библиотеки и тяхното използване. Оптимална осигуреност” в “Известия на
народната библиотека “Св.св. Кирил и Методий” т. ХV, 1980 с. 297-339 той казва
че ако се изпълнят всички изисквания на
оптимизираната потребност за прочистване на фондовете трябва да се отчислят от
читалищните библиотеки 11 милиона тома, затова
си остава все така резервираното отношение на колегите библиотекари към отчисленията от библиотечните фондове. Разбира се когато библиотеката се
освободи от слабо ползваните материали, това повишава надеждността на фонда.
Остарелите материали и тези с неточна информация не се харесват на читателите. Прочистването насърчава
библиотекарите за по-активно попълване на фонда с нови материали. При пресяването на
библиотечните фондове е важно да се
знаят следните въпроси: І- Колко често трябва да се
извършва това прочистване, ако фондът е малък това трябва да се извършва всяка година, за по-големите
библиотеки това трябва да се извършва частично през година. ІІ- Кога трябва да се извършва
пресяването ( по план и по дялове от
сходни произведения, например видеокасети, уестърни и т.н. ІІІ- Кое заглавие се счита за
слабо ползвано( ако библиотеката разполага
с данни за степен на обръщаемост на наличността за всяка част от фонда
по вид, жанр, предметна област). Степента на обръщаемост се умножава по процента на литературата която ще се прочисти. За да се поддържа жизнеността на
библиотечния фонд е необходимо прочистване в размер на 5-10% от фонда годишно. За жизнеността и активното използване на библиотечните
фондове е необходимо не само текущо пресяване и прочистване, но и използване на техники и методи за
популяризиране на библиотечните фондове. Например списъците на книги,
подходящо подредени изложби, промени в
цените на библиотечните услуги повишават заемането на старите книги,
биографиите, случайно подбрани
художествена литература и произведения по общи теми. През 2003г. Регионална библиотека
осъществи консултантска дейност на библиотеките от системата, относно: Как
трябва да протече инвентаризацията на
библиотеката?; За какъв срок и как точно да се определят получените при
проверката липси на литература? и др. въпроси, необходими за Общинска градска
библиотека при Община Елена, Градска читалищна библиотека –гр. Стражица,
читалищни библиотеки в с. Арбанаси и с. Миндя. Библиотеката изготви и препоръки към Общинското ръководство и финансовите органи на Община Горна
Оряховица, относно предстояща инвентаризация в Общинска библиотека – гр. Горна
Оряховица с цел ревизионните органи да се съобразят с
решенията на ръководството на библиотеката и с основното право на читателите да
имат целогодишен достъп до информация чрез библиотеката. През
изминалата година зачестиха проверките от финансовите органи в библиотеките от
Великотърновски регион за цялостни инвентаризации на библиотечните фондове. Този
вид дейностти е особено смущаващ за библиотечната колегия тъй като е свързано с редица проблеми съпътстващи
процесите на инвентаризация като: -
налице са огромни липси, които не могат да се защищят със сега действащите
нормативни наредби; -
невъзможност да се обслужват читателите през периода на проверка на
библиотечния фонд; -
несъгласуваност между новите промени в
Закона за счетовоството и другите
финансови нормативни документи и настоящите
библиотечни нормативи чрез които библиотечните ръководства да могат да
се аргументират и защитят пред ревизионните органи. Желателно
е предсоящите нови промени и
актуализации в библиотечното законодателство да бъдат съобразени с настоящия
интензитет на библиотечните дейности и
да дават възможност на библиотеките за целогодишно изпълнение на функциите им
като информационни институции. В заключение бих казала, че за да
бъдем удовлетворени от ефективната функционалност на библиотечните ни фондове е
необходимо текущо да извършваме дейности
по проучване актуалността на
фонда и неговото прочистване и набавяне
на нови постъпления. Да бъдем по-активни в действията си и предложенията,
свързани с основните функции на публичните библиотеки да организират,
съхраняват и предоставят за ползване от гражданите на библиотечните масиви от информация. |