Нарастващата роля и значение на стандартизацията в съвременния свят е неуспорим факт, за който специалистите не само си дават сметка, но се стремят да участват активно в нейното развитие, за да се премахнат бариерите и се осигури съвместимост, качество и ефективност и разбира се информационен обмен в най-широки граници.

С активизиране на процесите на европейска интеграция, въвеждането на международните и европейските стандарти в България е сигурна гаранция за хомогенизирането с европейската среда, трайното настаняване на европейските пазари включително и на информационните и постигане на желания икономически и социален ефект.

Няма съмнение, че все повече нараства необходимостта от развитие и синхронизиране на информационното ни общество с европейското и международното информационно пространство. Това е безспорно предизвикателство, както към националната библиотечно-информационна система, така и към развиваната от нея стандартизация.

В тази връзка искам да подчертая, че доброволния характер на стандартизацията като проява на демократичните принципи, не само че не пречи, а напротив - стимулира развитието на стандартизацията, доказателство за което е практиката на развитите  страни.

Йерархичната структура и продължително функциониращата световна стандартизационна система, чрез добре развитите международни организации по стандартизация - ISO и IEC, Европейската организация по стандартизация CEN/CENELEC, националните стандартизационни институции, каквато е БИС (Българския институт по стандартизация) и международните браншови организации, както и добрата взаимообвързаност между тях, осигуряват развитието и непрекъснатостта на стандартизационните процеси, приемствеността и приложимостта на разработените стандарти.

Стандартизацията се развива успешно благодарение на добре изградените национални технически комитети по стандартизация във всички области, натрупали необходимия опит, пряко свързани с международните и европейските технически комитети.

Характерните особености на стандартите като специални документи, с които се въвежда ред във всяка дейност чрез определените в тях правила, изисквания, норми и др. и се осигурява постигането на обща и оптимална икономия, която е от полза едновременно за двете страни - създателите и потребителите на стандартизираните обекти, ги правят най-подходящите и предпочитаните документи за постигане на съвместимост, качество и ефективност.

Особено внимание заслужава фактът, че стандартите са признати за нормативна база на управлението на качеството. Причините за това са комплексни, но по-важните са свързани със специфичния характер на самите стандарти и действието на принципна за динамичност в стандартизационната дейност.

Стандартите определят, осигуряват и повишават качеството, защото по дефиниция, както беше споменато, те определят изискванията, правилата, нормите и др. на стандартизираните обекти. Те осигуряват качеството им, тъй като се разработват с цел да се прилагат от специалистите в ежедневната  работа и са гаранция за повишаване на качеството, тъй като в резултат на периодичните проверки се актуализира тяхното съдържание. Чрез трите форми на актуализация на съдържанието на стандартите се постига повишаване на качеството на стандартизираните обекти. Изменение към стандарта се прави, когато се налагат малки промени в неговото съдържание, стандартът се заменя с нов, когато голяма част от съдържанието му е остаряло и стандартът се отменя, когато цялото му съдържание е напълно остаряло и той престава да действа.

Върху качеството на продуктите и услугите определено влияние има и дейността по сертификация, чрез която се цели да се установи съответствието между тях и стандартите и да се удостовери качеството чрез присвояване на специален знак за качество. И в този случай основният, нормативният, базовият документ е стандартът, с който се извършва сравнението. В процес на развитие са сертификационните процедури за информационните продукти и услуги.

В последните години основно направление в дейността на българската стандартизация е въвеждането в страната на международните и европейските стандарти, т.е. хармонизирането и своевременното  актуализиране на БДС с тези стандарти. Новоразработените стандарти са от вида БДС EN, БДС EN ISO, БДС ISO и БДС ISO/IEC и те формират нормативната база на качеството и на библиотечно - информационната дейност.

Заслугата в тази насока е на успешно функциониращият от 1992 г., макар и с ограничени финансови средства, ТК 16 "АБИД" - националния технически комитет по стандартизация в областта на архивната, библиотечната, информационната и издателската дейност, пререгистриран в съответствие с изискванията на изменения закон по стандартизация от 2000 г. ТК 16 е един от първите технически комитети в страната, чиито учредители са НБКМ и тогавашния ЦИНТИ, и е създаден по аналогия на ТС 46 "Documentation and Information" към ISO, активен член на ISO и по-специално на ТС 46 от 2001 г. Разработените в този период от него БДС са над 40. Държа да отбележа, че в работата на ТК 16 активно участват: НБКМ, ЦБ БАН, Библиотеката при СУ, досегашният НАЦИД, КБИТ, ЦМБ, Столичната библиотека и някои други библиотеки.

Едновременно с това се налага да се съобразяваме със следната, не особено благоприятна за библиотеките ситуация. По аналогия на международните, на европейските и на стандартите на редица страни, авторските права върху разработените БДС са на БИС. Съгласно чл. 49 от Закона за стандартизация от 2002 г. БИС има изключителното право да издава, възпроизвежда, разпространява и продава БДС на хартиен или електронен носител. БИС подготвя и разпространява и годишния указател на всички БДС на електронен носител и неговите шестмесечни актуализации. Указателят на БДС за 2004 г. може да се закупи от книжарницата на БИС на компакт - диск (CD) срещу 70 лв. За съжаление цената и на готовите БДС, независимо от това, кой ТК ги е разработил, също е висока. Безплатното ползване на стандартите е възможно само в Библиотеката за стандарти към БИС.

Тези и някои други обстоятелства, както и желанието на ръководството на СБИР да помогне на библиотеките, наложиха да се предприемат някои мерки, за да се осигури по-пълна и достатъчно подробна информация за БДС-ти за библиотечната, информационната и издателската дейност (БИИТ).

Като председател на ТК 16 и като специалист, работещ по тези проблеми от самото начало на развитието на стандартизацията в нашата област, положих необходимите усилия, за да подбера, да реферирам и да структурирам българските стандарти в "Реферативен сборник на БДС за библиотечна, информационна и издателска дейност", чието публикуване е предстоящо в най-скоро време.

Реферативният сборник за БДС съдържа разширените реферати на   88 стандарти, систематично подредени в основната част на сборника, който е снабден и с номерационен и предметен показалец за удобство при търсенето им. Освен БДС разработени от ТК 16, в сборника са включени и рефератите на група терминологични стандарти, разработени от ТК 57 "Информационни и комуникационни технологии", както и действащите стандарти в областта на БИИТ, разработени преди създаването на ТК 16.

В основната част, стандартите са подредени по тематичните области, групите и подгрупите на международната класификация за стандарти ICS, която е приета в България от 2000 г.

В сборника са включени рефератите на 10 терминологични стандарти, регламентиращи термините и определенията на: различните видове издания и аудио - визуални материали, микрофилмирането, системите за обработка на информацията, информационните технологии, базите данни, предаването на данни, сигурността на информацията и електронната поща (ICS 01.020; ICS 01.040.01; ICS 01.040.35 и ICS 01.040.37) и рефератите на два стандарта за транслитерация на кирилица с латиница (ICS 01.140.10).

Към класификационният индекс ICS 01.140.20 "Информационни науки" са включени рефератите на 39 стандарти. Те се отнасят за: библиотечното дело, за библиографското описание на различни видове документи: книги, периодични издания и техните части (аналитичното библиографско описание). Към тази група са включени и стандарти за описание на картографските, нотните и графичните издания, на стандартите, патентите и фирмената литература както и тези за използваните съкращения и нареждането на описанията на документите, за оформянето на библиотечните каталози, за УДК, за методите за анализиране на документите и избиране на термините за индексиране, за едноезични тезауруси, за оформяне на заглавните листове на книгите, за ISBN и ISSN и останалите библиографски данни в книгите и в периодичните издания. Друга група стандарти регламентират кодовете на езиците и на страните и оформянето на библиографските, реферативните и обзорните издания. Включени са рефератите за оформяне на справочниците за библиотеки, архиви, центрове за информация и документация и техните бази данни, за указателите на стандарти, отчетите за научно - изследователски разработки, за научните преводи, както и за оформянето на статии в периодичните и другите продължаващи издания и за реферирането и оформянето на страниците с реферати в продължаващите издания. Включен е и стандартът за международната библиотечна статистика и стандартът за формата за обмен на терминологични / лексикографски записи (MATER).

В групата реферати на стандартите към ICS 01.140.40 "Издателско дело" са включени 12 реферати на БДС за номериране на разделите и подразделите в писмените документи, за коректурните знаци, за набирането на математически знаци и формули, за оформянето на заглавията на гърба на книги и други издания, за форматите на книгите, брошурите, вестниците и списанията, печатните, пропагандните и рекламните издания, за оригиналите за полиграфическото репродуциране и за изискванията към тексовите, авторските и издателските оригинали и тези към маркировката, опаковката, съхранението и транспортът на полиграфическата продукция и разпространението на периодичния печат.

В групата реферати на стандартите с индекс ICS 37.080 са включени рефератите на 17 стандарти за микрофилмирането на различни видове документи: вестници, периодични издания, отчети за НИР, патенти, нормативно - технически документи и промишлени каталози, на стандартите за различните видове микроформи: микрофилми, микрофиши, апертурни карти и джекети, както и тези за оформянето и построяването на микроформите чрез използване на специални символи и трафарети и съхранението им в специални метални шкафове.

За магнитните дискове и дискетите, както и за магнитните ленти са включени рефератите на два стандарта.

В последната група реферати за стандартите с индекс ICS 35.240.30 "Приложение на информационните технологии в библиотечната, информационната и издателската дейност" са включени рефератите на БДС ISO за командите за търсене на текстова информация, за формата за обмен на електронни документи с общо предназначение и за справочника на библиографски елементи от данни и мета данни за обмен при каталогизацията.

Номерационният показалец на реферативния сборник представя стандартите в следните групи: БДС; БДС 13.(стандарти за микроформите); БДС EN ISO - български стандарти, хармонизирани с европейските стандарти (които от своя страна са хармонизирани с международните); БДС ISO - български стандарти, хармонизирани с международните; БДС ISO/IEC - български стандарти, разработени от обединения технически комитет JТС 1 "Информационни технологии" между тези две международни организации и български стандарти, представляващи превод на стандарти на СИВ, които продължават да действат. В рамките на всяка група стандартите са подредени във възходящ ред на регистрационния номер и са снабдени с препратка - поредния номер на стандарта от основната част, която ги свързва с основната част.

Предметният показалец съдържа 170 предметни рубрики, подредени азбучно, снабдени с препратки – подредените номера на рефератите на стандартите, включени в основната част.

Този Реферативен сборник на БДС е полезно помагало както за практикуващите, така и за обучаващите се библиотечни и информационни специалисти, защото съдържа възможно най-пълната и точна информация за действащите български стандарти към момента.

В заключение може да се отбележи, че доброто познаване на стандартите е голямо богатство за специалистите в областта на библиотечната, информационната и издателската дейност, защото без съмнение, те са необходимата нормативна база, чието прилагане ще улесни, ускори и ще гарантира качеството на нашата ежедневна работа.