|
СБИР |
БИБЛИОТЕКИТЕ И ПРОМЕНИТЕ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО |
|
|
Доклади |
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ Евгения П. Петкова, Библиотека на Нов Български Университет epetkova@nbu.bg; тел. 02/8110292
В последните години библиотечната общност в България е ангажирана в диспута за необходимостта от ревизиране на съществуващите нормативни документи в областта на библиотечното дело. Преходният период, в който се намира страната, оставя библиотеката като институция в периферията на приоритетните за националната стратегия параметри. Ето защо, смяната на всяко правителство възобновява надеждите на библиотечно-информационните специалисти, че този път ще могат да провокират българското правителство и законово ангажираните органи да вземат под внимание развитието на законодателството на библиотеките и другите информационни институции. За пореден път, проблемът се дискутира с нова сила и се набляга върху необходимостта развитието на библиотеките да се включи като пункт от националната стратегия за развитие. Действащото сега законодателство се обляга предимно на стари закони и поправки към тях. Тези поправки са провокирани от конкретни ситуации и не допринасят съществено за осъвременяването на действащите в тази област нормативни актове. Бурните промени в информационната среда от последните десетилетия налагат ново виждане към законодателството в тази сфера. Много фактори, като появата на електронните документи; електронните депа и архиви, в които те се съхраняват; разнообразието от електронни формати; новите интегрирани библиотечни системи за библиографски контрол на съществуващите документи; феноменът бази данни и свободното публикуване в Интернет, повдигат различни въпроси, например: Как да се реорганизират библиотеките, за да отговорят на променените условия? Кой носи отговорност за информацията, която се публикува в Интернет и гарантирани ли са правата на авторите на тази информация? Може ли да се копира и как? Как библиотеките да съществуват между автори и потребители, чии права защитават те? И много други. Първият закон, към които посягат специалистите е “Закон за авторското право и сродните му права”, като основополагащ закон, регламентиращ информационното разпространение. Подготвен е проектозакон, който цели да осъвремени съществуващия вече закон. Настоящият доклад се спира върху проблема за репрографиране и разпространение на информация. Според установената практика се допуска възпроизвеждането на текст, или на част от текст за научни или лични цели, в ограничено количество. Дори в проектозакона, авторите се стремят да избягат от една по-ясна и конкретизирана обосновка. Изниква въпросът какво точно се разбира под възпроизвеждане на текст, тъй като съвременните методи на електронно публикуване, позволяват на практика цели монографии и художествени произведения (тук се включва не само текстът на произведението, но и целия съпридружителен графичен материал към него) да се “мултиплицират” почти непрекъснато и то безплатно. Голяма част от информацията в Интернет е на свободен достъп и възможността да бъде “изтеглена” за минимален брой минути улеснява изключително потребителя. Масовата употреба на копирни машини в учебните заведения довежда до организирането на една мини печатна база. Достатъчно е да се отбият около 20 души, които възнамеряват да направят ксерокопие на учебно пособие в цялост или частично, за да имаме едва ли не нов “тираж” от произведението. Конфликтът е налице. Налага се впечатлението, че общо взето взаимодействието автор-потребител се развива на хаотичен принцип и има частично решение на наболели проблеми. От една страна, имаме автор, който вследствие на интелектуалната си дейност генерира продукт (независимо от формата и физическото му присъствие). Той има изключителни права над него – с други думи може, като всеки един продукт да го разглежда като стока, която може да се остойности и да се продава. Повечето автори създават своите “продукти” именно с цел да получат съответстващо парично изражение на обществената оценка към техните усилия. В стремежа да се гарантират авторските права и при липса на добра правна регламентация се стига до всевъзможи ексцесии – на библиотеките се налага абониране и поддържане на скъпи бази данни с уредени авторски права; отказ на авторите от публикуване и др. Истината е, че авторите на са някакви “меркантилни” чудовища, а изцяло са подчинени на социалния характер на информацията, т. е. създавайки интелектуален труд, те го пишат за определена група потребители, желаят по-масовото разпространение на изводите, до които са стигнали и в голяма степен са готови на компромиси – в резултат се раждат такива инициативи, като Open Source и Open Access. Авторите, често пъти са и потребители, което им позволява да имат обширен поглед върху проблема с достъпа и разпространението на информация. На противоположния край на веригата е потребителят. Според принципите на ЮНЕСКО и една дузина декларации и други повече или по-малко официални документи, потребителят има право на неограничен достъп до информация. Това, безспорно е много благордно и все пак съществуват предпоставки, които налагат ограничаване на достъпа. С цел да се намали неправомерното използване на информация и да се гарантират съществуващите и признати авторски и сродни права се стига до: · регулиране на достъпа (платено или ограничено ползване на бази данни и други електронни източници); · ограничаване на репрографирането на материали (таксуване на копирните услуги, забрана за възпроизвеждане на определени видове документи); От друга страна, по Закона за авторско право библиотеките и висшите учебни заведения имат право да възпроизвеждат вече публикувани произведения за научни цели или с цел съхраняване на произведението. Това преференциално отношение е редно да се запази и за в бъдеще. Като библиотека в частен университет практиката ни показва, че трябва да се подходи към разумно регламентиране, както на правата на авторите, така и на потребителите. Невъзможните ценови искания, на голяма част от авторите, често оставя определена информация без потребители. Потребителите, от друга страна, нямат съвсем коректно отношение към информацията, те често плагиатстват чужди идеи, правят повече копия от официално позволените количества и др.
Като библиотечно-информационни специалисти, ние пледираме в новия
проектозакон, всички тези положения, които споменахме да бъдат
регламентирани доколкото е възможно, както и да се вземат предвид
различните форми на съществуване на документите, установяване на
възможностите за ползване на облекчения от страна на библиотеките като
културни и образователни институции, осигуряващи достъп до информация. |