ЗАКОНОДАТЕЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ, ТРЕТИРАЩИ РОЛЯТА НА НАЦИОНАЛНАТА БИЛИОТЕКА ЗА СЪХРАНЯВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНОТО ПИСМЕНО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

 

Проектът за закон за  Национална библиотека като неразделна част от библиотечното законодателство на страната

 

Анета Дончева

 

І. Въведение

Започвайки да пиша този доклад си спомних, че по проблемите на библиотечното законодателство съм се изказвала и писмено и устно многократно, къде по-теоретично, къде по- прагматично. Върнах се назад, за да проследя колко доклади и статии съм написала по темата  и да си призная честно това не предицвика в мен особен възторг и гордост.

 

Хронология:

1992 г. – участие в първата работна група под ръководството на проф. Гергова- 1 статия

 1998 г.- участие във втората работна група на СБИР-2 статии, 2 сборника

1992-1998 г.- участие в конференции- 3 доклада

Също така публикации и за другите нормативни документи.

 

Какви са основните изводи?

А.  С обективен характер:

-    Извършен е огромен труд от страна на професионалната общност

-          МК си остава пасивно и предпочита простичките Наредби или Постановления

-          Няма единни позиции за редица документи

-          Едни и същи хора участват в изработването и предложенията

-          Няма лобиране и активност от отделните библиотеки и библиотекари

-          Не сме достатъчно гъвкави при смяната на политиката, на правилтелствата и на мнозинствата и съответно  при смяната на политиката на библиотечното законодателство

 

Б. С професионален  и личен характер:

Първите дискусии  по проблемите на библиотечното законодателство бяха нови  за всички нас  и  бих казала продължителни. Още тогава предложих на вниманието на нашата общност двата модела за библиотечно законодателство, описани в първата ми статия, а именно система от законови документи за отделните видове библиотеки или общ закон за библиотеките. Нееднократно съм посочвала и положителните и отрицателни страни на тези модели. И при работата по втория закон имахме доста дълги и неприятни на моменти дискусии по тези проблеми. За съжаление трябва да призная лично, че се поддадох на емоционалната страна на проблема и не намерих необходимите доводи и сили да отстоявам позицията си докрая.  Сега, наблюдавайки от разстояние на времето ситуацията в която изпаднахме с невзети и половинчати решения и давайки си сметка за стореното, с чиито добри резултати не бихме могли да се похвалим с кой знае колко си  мисля следното:

-          необходимо е да се преосмислят позициите ни за библиотечното законодателство в посока към по-голяма гъвкавост;

-          необходимо е не една работна група и гравитиращи около нея двама-трима специалисти и в голямо количество критикари, а  сериозни , задълбочени усилия на всеки един

-          необходимо е сериозно лобиране, твърдост и постояннство

-          по-удачна според мен е политиката на малките стъпки

-          крайно необходимо е да се смени или закрие МК и библиотечната служба там, която трябва да изпълнява ролята на основен законодателен инициатор

 Какво ще решим ако отново се обединим около становището, че всички сме единодушни да има един общ закон и даже ако за един месец го подготвим?

Професионалната практика ми подсказа, че е след всичко това, което се случва може би е по-добре да се опитаме на този етап да направим няколко крачки в различни посоки, които все ще ни изведат на по-нови и печеливши позиции. В този смисъл считам, че работата върху един Проект за закон за Националната библиотека е една от крачките.

 

ІІІ. Основни мотиви за създаване на Проект за закон за Националната библиотека

1.                   Традицията да се регламентира дейността на Националната библиотека не е развита и продължена с годините . Тя даже е занемарена  през последните години, защото дейността на Библиотеката се е регламентирала с наредби и правилници на  тогавашното културно ведомство.

1.1. Основни нормативни актове за Библиотеката

През пролетта на 1878 г. в новоосвободена България не е имало още нито закони, нито конституция. Ала това не е попречило само месец след Освобождението, на 4 април 1878 г., с един от първите декрети да бъде постановено основаването на националната ни библиотека.

През 1906 г. Народното събрание приема закон за библиотеката претърпял впоследствие частични промени. В наши дни обаче дейността и устройството на библиотеката се третират единствено в няколко подзаконови акта (например постановления на Министерския съвет № 167 от 17 юли 1957 г. и № 2 от 20 януари 1970 г., придружаващите ги наредби и отделни разпореждания на министерството), които не уреждат по ясен и без противоречив начин нейните права и задължения. Така националната ни библиотека бе превърната е обезправен придатък на хипотрофираната културна администрация у мас. И нищо чудно, че бе спънато нейното саморазвитие. Типичен пример за това е обстоятелството, че и когато са съществували възможности да се задоволят нейните днес вече бедствени материално-технически нужди (както е било примерно по време на безподобните юбилейно-престижни строежи на културни сгради и монументи в края на 70-те и началото на 80-те години), предвидените средства за достроявано и модернизиране на библиотеката са и били отнети.

Ето защо днес е крайно наложително да се издаде закон, който да защити националното средище на книжовността у нас, да определи основните му обществени задачи, да гарантира неговата научна и организационна автономия, осигуряваща естественото му саморазвитие съобразно изискванията пред съвременното библиотсчно-информационно дело в света.

1.                   Правилник за народните библиотеки в София и Пловдив от 1898г., ДВ,бр. 127 от 18.06.1898.

2.                   Закон за народното просвещение/”Библиотеки и читалища”, ДВ,бр. 49 от 05.03.1909.

3.                   Правилник за управление и уредба на Народната библиотека в София. ДВ, бр.223 от 2 окт.1915. Изм. и доп. 1923 и 1926 г.

4.                   Наредба за устройството и работата на Държавната библиотека “Васил Коларов” от 8 февр. 1955.(необнародвана)

5.                   Наредба за устройството и работата на Народната библиотека “Кирил и Методий”, ДВ, бр.76 от 1964 г.

Проекти след 1990 г.

1.                   Закон за Българската национална библиотека. Проект от 1990 г.(внесен за обсъждане в Народното събрание)

2.                   Закон за Националната библиотека на България“Св.Св.Кирил и Методий”. Проект 1991-1992.(внесен за обсъждане в Комисията по културата на НС)

Изводи: напразни бяха опитите да се направи един нормативен документ за Националната библиотека. За съжаление и последнтие нормативни актове, третиращи ролята на националните културни институции не изиграха положителна роля в тази насока. И досега нормативната база си е познатата , стара.

                 2. Като основни аргументи дейността на Националната библиотека да се отрази в самостоятелен закон могат да бъдат посочени:

¨                   Място на Националната библиотека в държавната структура и администрация. Тя е единствената библиотека на самата държава, т.е тя изпълнява държавни, национални задачи, свързани с отговорността за събиране, съхраняване, предоставянето за ползване и разпространяването на информация за националното писмено културно-историческо наследство.

¨                   Уникалност на задачите, които изпълнява. Националната библиотека изпълнява редица уникални задачи, неприсъщи или неизпълнявани от другите видове библиотеки в нашата страна като поддържането на Архив на българската книга, издаването на националната библиография, научен институт в областта на библиотечното дело; седалище на археографската комисия и много други.

¨                   Уникалност на притежаваните колекции. Библиотеката има уникални за страната и света и единствени за страната специални библиотечни колекции от ръкописи, редки и ценни книги, архиви, графични и картографски документи и др

¨                   Мултипликационен ефект по отношение дейността на всички видове библиотеки в България. За разлика от другите  културни институти с национално значение, които са национални сами за себе си, дейността на Библиотеката има подобен ефект, защото държи ”монопола” върху  българското писмено наследство.

¨                   Установена практика в другите държави. Дейността на националните билиотеки в много страни (САЩ, Великобритания, ФРГ, Япония, Франция, Южна Корея и др.) се регламентира със самостоятелен закон.

 

                   3.Основна цел на Закона. Основната цел, която си поставяме с този Закон е да се създадат условия Националната библиотека на държавата България да е съвременна културна и модерно информационна институция в глобалния информационен век, носеща през годините уникалността на българите и партнираща си достойно с другите национални библиотеки в света.

Съставителите на закона естестево си поставят и “вътрешноведомствени задачи” като като тези да бъдат регламентирани основните задачи и функции на институцията и в бъдеще, като се позовава на тях, тя да може да защити претенциите си за увеличаване на държавната субсидия ;да бъде защитена в максимална степен управленската и финансовата автономия на институцията с оглед на по-голяма гъвкавост и мобилност в развитието и; да се постигнат максимални данъчни облекчения и да се даде възможност да се привлекат повече спонсорски пари и др.