|
СБИР |
БИБЛИОТЕКИТЕ И ПРОМЕНИТЕ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО |
|
|
Доклади |
ЗАКОНЪТ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО
ДЕПОЗИРАНЕ - ПРЕСЕЧНА ТОЧКА НА
ИНТЕРЕСИТЕ НА БИБЛИОТЕКИ И ИЗДАТЕЛИ Антоанета Тотоманова
С този доклад се прави опит да се покаже
мястото на закона за задължителното
депозиране на документи в общото
библиотечно законодателство, а също
така и връзката му със закона за
авторското право. Предмет ще бъдат и
отношенията между депозиращите
субекти и библиотеките и особено
националната библиотека като
институция, натоварена с основната
мисия за опазване на писмената памет на
нацията. Проблемът е разгледан в
контекста на промените, които се
наблюдават в последните няколко години,
свързани с еволюцията на формите на
публикуване, появата на електронните
публикации, тяхното събиране и
съхраняване, осигуряването и
разпространението на информация и
готовността на националното
законодатлство и библиотеките да
отговорят на предизвикателствата на
времето.
Общоизвестно е, че мисията на всяка
национална библиотека е съхраняването
на националното писмено културно
наследство. Законът за задължителното
депозиране на документи служи като
инструмент за осъществяване на тази
задача и на тази мисия, защото въз
основа на него се формират
националните колекции, които дават
основание националната библиотека да
се изгради като една от най-важните
институции в страната, свързани с
националното културно наследство.
Събирането и съхраняването на тези
колекции предполага и тяхното
предоставяне на широката общественост.
Затова в задачите на всяка национална
библиотека влиза и задължението да
осигури достъп днес и в бъдеще до
своите национални колекции, а също така
и да разпространява
информация за тях. От тук произтича
и иманентната връзка между интересите
на издателите и производителите на
различни видове документи от една
страна и библиотеките от друга. Проблеми, свързани с
осигуряването на пълнотата на
националните колекции
До много скоро, докато печатната
продукция се отпечатваше само в
печатниците, броят на субектите,
задължени да депозират беше
сравнително ограничен. Когато методите
за отпечатване еволюираха и бяха
допълнени от по-модерни и достъпни
начини за печатане, стана практически
невъзможно да се осигурят екземпляри
от всичи разпространявани материали.
Една не малка част от произвежданите,
тиражирани документи се изработват от
учреждения, фирми и хора, които не
осъзнават необходимостта от
депозиране и поддържане на национален
архив.
Развитието на информационните
технологии прибави още едно ниво на
проблеми. Те се появиха, когато започна
производството на електронните
издания в цифров формат. Очевидно е, че
тези публикации трябва да се
разглеждат като част от писменото
национално културно наследство и
националните библиотеки са задължени
да ги събират в рамките на изпълняване
на основната си мисия. Това от своя
страна налага да се направят сериозни
инвестиции в техническата
инфраструктура за съхраняване и
търсене на големи обеми от цифрова
информация, а също така да се убедят
издателите, че е в техен интерес да
сътрудничат на националната
библиотека в областта на събирането и
поддържането на депозитни колекции от
електронни публикации. Общи интереси на библиотеките и
издателите
Въпросът, свързан с обхвата на
задължителните екземпляри, е
изключително важен, защото е свързан
както с основната мисия на
националната библиотека, така и с
интересите на самите издатели. Това,
което трябва да привлича издателите, е
възможността някъде да се събира пълен
цифров архив на електронните
публикации, а също така и да се осигури
информация за тях, т.е. регистрирането
на електронните публикации в
националната библиография.
Депозирането на този вид документи е
сравнително нова дейност, поради което
трябва да се изработят нови практики и
подходи, които все още са в процес на
обсъждане от страна на световната
библиографска общност. Създаването на
нови закони за задължителното
депозиране или внасянето на поправки в
съществуващите е само един аспект на
възникналите проблеми и на
предстоящите действия. Необходима е
продължителна работа и диалог с
издателите по въпросите за
необходимостта от депозиране, нивото
на достъп и разпространение на правата.
Националната библиотека тябва да
участва активно в този диалог с ясното
съзнание за изпълняване на основната
си мисия на национален депозиториум.
Стремежът трябва да се състои в
изграждането на добра и стабилна
информационна система от партньори,
които имат общи цели и интереси и не се
конкурират помежду си.
Проблеми, свързани със
задължението за депозиране и
авторското право
Авторското право е основата за
защита на моралните права на автора и
контрола над търговското използване на
неговите произведения. Необходимо е,
обаче, да се осигурят и начини за достъп
до тези произведения от групи хора,
които нямат користни цели, а се нуждаят
от такова съдействие за научни
изследвания, обучение или просто
запознаване. За осигуряването на
такова нетърговско използване
библиотеките /по изключение от
основните правила на авторското право/
са получили възможността да предлагат
пълен достъп до информацията си за
всички ползватели, които се нуждаят от
нея сега или в бъдеще. С развитието на
информационните технологии, обаче,
става все по-трудно да се поддържа
равновесието между правата на
притежателите на интелектуалната
собственост, защитата на авторските
права и потребностите на библиотеките.
Обекти на достъп са вече не отделни
физически копия на публикации, а
електронни версии на информация, които
от гледна точка на притежателите на
интелектуалната собственост създават
неограничени възможности за
неправомерно използване. По тази
причина в редица страни се водят
сериозни дебати за ограничаване на
правата на ползване в цифрова среда,
обсъждат се предложения за промени в
националното законодателство,
отнасящо се до депозирането,
библиотеките и авторското право. Най-общо проблемите, които се
обсъждат са свързани с правата на
достъп и възможностите за съхранение.
Получаването, съхранението и
осигуряването на достъп до
националната печатна продукция, както
всички знаем, е иманентна част на
основната мисия на всяка депозитна
библиотека и особено на националната
библиотека. По
тази причина библиотеките трябва да
притежават възможността да ползват
известни изключения от авторското
право. За какво става въпрос? Правата,
отнасящи се до репродуциране на
печатни произведения с цел достъп и
съхранение, в по-голяма част от
националните закони за авторското
право са уредени и библиотеките са
посочени като институции, които се
ползват със специален статут. Появата
на електронните документи в цифров
формат изисква за тях също да се получи
такъв специален статут. Защото за
изработването на копия на електронен
документ с цел замяна на оригинала,
изискващ програмно осигуряване и
оборудване или за отпечатването на
копия на статии от електронни издания е
необходима авторизация. Същото се
отнася и за предаването на копия по
телекомуникационната мрежа. С тези проблеми в последните
години много активно се занимават
Световната организация за защита на
интелектуалната собственост, Съветът
на Европа, Световната търговска
организация, ЮНЕСКО
и IFLA.
Изработени са редица договори,
съглашения и директиви. Това, което
трябва да отбележим във връзка с
обсъжданата тема е, че за постигане на
баланс между потребностите на
ползвателите за разумен достъп и
правата на притежателите на
интелектуалната собственост са
необходими действия в няколко
направления. Първо, чрез законодателна
акция, отнасяща се до
законодателството за задължителния
депозит, авторското право и
библиотеките с цел да се получи правото
на изключения за съхранение и достъп.
Второ, активни действия за
разработването на технологии,
предотвратяващи незаконното
използване на цифровите електронни
документи. Всички предприети мерки
трябва да бъдат с ясното съзнание, че
търсейки изключенията за събиране,
съхранение и достъп до националните
колекции в депозитните библиотеки,
трябва да бъдат взети пред вид правата
на притежателите на интелектуалната
собственост, защото уважението и
доверието между всички участници в
информационната верига е задължително. Какво е състоянието на тези
проблеми в България
От 1994 г.в страната действа Закон за
авторското право, който е претърпял
редица допълнения, последно от които е
допълнението от 2003 г. В чл. 23 т.9 е
отбелязано, че обществените библиотеки
ползват особен статут при
възпроизвеждането в малки количества
на вече публикувани произведения, с
изключение на компютърни програми и
бази данни, чрез репрографски,
фотографски или друг аналогичен начин
с цел осигуряване на достъп и с цел на
тяхното съхраняване.
От края на 2000 г. влезе в сила и новия
Закон за задължителното депозиране на
екземпляри от печатни и други
произведения. При неговата подготовка
бяха взети пред вид препоръките на
международната професионална общност
по отношение на разширяването на
обектите на депозиране и изключването
на комплектуването като цел на закона.
Въпреки настояванията на вносителите
електронните документи с динамичен
характер не бяха посочени изрично, а
броят на задължителните екземпляри
неоснователно бе увеличен на 12
екземпляра за печатните произведения в
тираж над 300 бр. Данъчни облекчения за
задължените да депозират лица също не
бяха въведени. Нещо повече, една година
след влизането на закона в сила
единствената преференция за
издателите, която беше предвидена в
преходните и заключителни разпоредби
на закона "финансовият резултат
преди данъчното преобразуване се
намалява с произведствената стойност
на депозираните задължителни
екземпляри и разходите по изпращето им"
по незнаен начин "изпадна" от
Закона за корпоративното подоходно
облагане. Наблюденията, които имаме
върху системата на задължителното
депозиране през последните три години,
показват задълбочаване на процеса на
намаляване на депозираните издания. За
съжаление статистически данни не можем
да предложим, тъй като държавната
статистика на издателската продукция
се изготвя на основата на
регистрираните в текущата
библиография издания, а самата ТНБ
представя само депозираните материали.
Очакванията, че с налагането на по-ясен
регламент проблемите в системата на
задължителното депозиране ще бъдат
преодолени, не се оправдаха. Причините
за това не се ограничават само до
недобросъвестността на част от
издателите. Те могат да се търсят както
в недостатъчното ограничаване на броя
на задължителните екзепляри, така и в
отсъствието на държавна политика за
насърчаване на депозирането.
При всяко изследване на процесите в
книжния сектор е трудно да се избегне
сравнението с резултати, постигани
преди съществените промени в
икономическата и обществено-политическата
среда в страната. Не е трудно да се
установи, че причина за пълното
депозиране на националната продукция
за няколко десетилетия е
централизираното държавно
книгоиздаване и книгопечатане и
възможността дейността на системата за
задължително депозиране да се
контролира от представители на
институциите, получаващи задължителни
екземпляри. Днес този контрол е
затруднен, тъй като противоречи на
някои принципи на свободното пазарно
стопанство и в редица случаи на
новоприети закони, предизвикани от
новите обществени отношения.
Както вече бе споменато, появата на
електронните публикации в цифров
формат създаде качествено нови
проблеми, които у нас предстои да се
решават. Към какво трябва да се стремим?
Изчаквайки "изчистването" на
въпросите, свързани с типологията на
тези документи, на международно
равнище би трябвало да положим усилия в
няколко направления. Първо, да се
постараем проблемите, свързани с
новите форми на публикуване, достъпът
до тях и съхраняването им да станат обект на разглеждане в
законите за авторското право,
задължителното депозиране, а може би и
в бъдещия закон за националната
библиотека. Второ, активно да се търси
осигуряването на такива технологии,
които в бъдеще ще дадат възможност за
регулиране на достъпа в електронна
среда и трайното съхраняване на
националните колекции. И трето, което
според нас е най-важно, но и най-трудно
постижимо, е регламентирането на
отношенията между издателите и
производителите и библиотечната
общност. Стремежът ни трябва да бъде -
постигане на максимално балансиране на
техните права и интересите на
ползвателите. Това може да бъде
осъществено само чрез непрекъснати
компромиси от двете страни, за да се
постигне в крайна сметка равновесие
между правата на гражданите и
издателите. |