СБИР

БИБЛИОТЕКИТЕ И ПРОМЕНИТЕ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

XIV-та годишна конференция Варна, 3-4 юни 2004

  Доклади

Промените в българското законодателство за

интелектуална собственост, касаещи новите носители на информация

Катедра “Библиотекознание, научна информация и културна политика”

Философски факултет, Софийски университет “Св. Кл. Охридски”

Новите носители на информация

Все по-голяма част от лавинообразно нарастващата информация в последните години се представя в машинно четима форма. Новите носители на информация предлагат по-големи възможности за съхраняване не само на текстова, но и на графична, видео- и аудио-информация. Затова и разнообразието в предлагането на мултимедийни информационни продукти нараства. Непрекъснато развитие и усъвършенстване търпят технологиите за производство, ползване и разпространение на оптични дискове.

Под нови цифрови носители на информация разбираме трайни материални носители, върху които е фиксирана и съхранена информация – обект на авторското право - в цифрова форма, четима с помощта на оптичен механизъм (чрез лазер или друг светлинен източник). Това са: оптичните дискове (CD, CD-DA, CD-I, CD-P, CD-ROM, CD-R, CD-RW, CD-WO, DVD, DVD-RAM, DVD-ROM, LD, MD, VCD, CVD, SVCD, SACD) и матриците (първообрази на оптичните дискове, съдържащи информация, от които по специална технология могат да се произвеждат ограничен брой екземпляри оптични дискове).

Все по-неотложно се търсят отговори на въпросите, свързани със законодателното регулиране на процесите на производство и обмен на информация в електронна форма, с нуждата от по-висока квалификация за работа с нея и с отстояването на моралните норми в ерата на информационното общество.

Пиратската продукция в България. Нуждата от силна защита на интелектуалната собственост

Според последни данни, 83% от музикалните дискове в България са пиратски, а 72% от софтуера, продаван в България, също е пиратски. България заема 15-16 място по степен на пиратство в света (средната норма за света е 40%, а у нас процентът на пиратска продукция е 75-80%). В началото на месец май 2004 г. България отново попадна сред 34-те държави, включени в Списъка за наблюдение на Годишния доклад за 2004 г. за ефективността на защитата на интелектуалната собственост, т. нар. черен списък.

Известна е зависимостта, че страните с нисък процент на пиратство имат висок ръст на развитие на информационните технологии. Софтуерът е най-лесния път за трансфер на технологии, а липсата на защита на интелектуалната собственост пречи на трансфера на технологии. Проблем пред съвременните участници в ИТ сектора в България е как да бъдат защитени потребителите на легална продукция от неравноправното им положение на пазара с потребителите на пиратска.

Международните конвенции разрешават на библиотеките да направят само едно, резервно, копие на даден оптичен диск с цел съхранение. Възпроизвеждането, инсталирането и ползването на повече от едно устройство, разпространението под каквато и да е форма и с каквато и да е цел, на такъв носител на информация, е забранено. Библиотекарите, в тяхната нова роля на “водачи и съветници” в морето от информация – печатна и електронна – са изправени пред все по-високи изисквания за умения за работа с документи във всякакви формати и носители; за добро познаване и съблюдаване на нормите на интелектуалното право; за непрекъснато обучение и квалификация.

Защитата на интелектуалната собственост е гаранция за превръщане на потребителите на електронна информация в информационно грамотни граждани, съблюдаващи законовите постановки и моралните постулати на новото информационно общество

Интелектуална собственост – правни основания и законодателно регулиране

Понятието “интелектуална собственост” е сравнително ново понятие, утвърдило се през 50-те г. на ХХ век. То определя изключителните права за определен вид обекти, творения на човешкия ум. В правния отрасъл “интелектуална собственост” се включват подотраслите: Авторско право, Индустриална собственост, Конкурентно право, а така също и проблемите, свързани с Интернет и регулирането на отношенията в мрежата. Обектите на интелектуалната собственост могат да бъдат представени в три основни групи:

Правото върху индустриална собственост възниква чрез регистрация на обектите в компетентен държавен орган – патентните ведомства. Най-важният международен акт в областта на индустриалната собственост е Парижката конвенция за закрила на индустриална собственост. В РБ по-важните нормативни актове, които регламентират материята са: Закон за марките и географските означения, Закон за промишления дизайн, Закон за патентите, Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни, Закон за топологията на интегралните схеми.

По правило авторските права възникват за автора автоматично още със създаването на произведението, което означава, че не е необходимо произведенията да бъдат регистрирани. Нормативната уредба на авторското право включва както вътрешни, така и международни нормативни актове. Значението на международното право в областта е важно не само защото в голяма степен предопределя развитието на вътрешното право на съвременните държави, но и защото фактическото използване на благата, които са обект на авторско право, е лесно осъществимо и извън държавата на създаването й. Това предопределя и необходимостта от защита на правата на авторите и извън територията на страната, в която са възникнали. По-важните международни актове в областта са: Бернска конвенция за закрила на литературните и художествени произведения от 1886 година; Универсална конвенция за авторското право от 1952 година; Римска конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации от 1961 година; Женевска конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено използване на техните записи от 1971 година; Договор за международна регистрация на аудио-визуални произведения от 1989 година, Конвенция от 1967 г. за създаване на Световна организация за интелектуална собственост.

Вътрешноправните източници в областта на авторското право в България са съобразени с изискванията на международните норми. Най-важните нормативни актове са Конституцията на РБ и Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП). Съществуват норми и от други закони, както и редица подзаконови актове, които имат отношение към материята.

Неразкрита информация

Третият дял в областта интелектуална собственост - неразкритата информация, е познат и със синонимите know-how, търговска или промишлена тайна. Характерното тук, е че закрилата върху дадена информация, която е ценна за предприятието по една или друга причина, се осигурява чрез запазването й в тайна, за което предприятието полага специални усилия.

Съвременно състояние на законодателството в България в областта на авторското право

Проф. Георги Саракинов – старши съветник в Парламентарната комисия по култура - в своето изказване по време на международната конференция “Интелектуалната собственост в сферата на информационните технологии в България”, проведена на 5.02.2004 г. в София, разглежда правния режим на оптическите дискове като носители на авторско право. ЗАПСП, според него, би бил достатъчен като нормативна база за защита на интелектуалната собственост в една нормална държава. В две части на света такъв закон не е достатъчен – Далечния Изток и Балканския полуостров. Там производството на оптически дискове в такава степен е пиратско, че е наложително да се обърне по-голямо внимание и да се въведат норми освен на авторско правна закрила, но и тези на наказателното право. В Хонк Конг и Сингапур вече има такива действащи закони, в Украйна и Русия също, а в Полша е в проект такъв закон. Западноевропейските държави не се нуждаят от създаването на такава нормативна база, защото те не произвеждат пиратска продукция. Но тъй като те също са засегнати от масовата пиратската продукция за износ, настояват за закони в другите европейски страни, регламентиращи както забраната за производство, така и за износ на тази продукция в техните страни.

Приетите на 25.07.2002 г. изменения и допълнения на Закона за авторското право и сродните му права предвиждат разработване на наредба за лицензиране на производителите на компактдискове и за условията и реда за разпространението на компактдискове със запис и на други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. Новите промени в административното законодателство (гласуването на Закона за административното лицензиране през 2003 г.) обаче постановяват налагането на лицензионни и регистрационни режими да става само със закон и затова вместо наредба се изготвя законопроект за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.

Досегашната правна регламентация на тези обществени отношения  е въз основа на Постановление № 87 на Министерския съвет от 1996 г. за контрола върху използването на обекти на авторското право и сродните му права. Срокът на действие на ПМС87 е 18 декември 2003 г. Към февруари 2004 г. обаче постановлението не е отменено и действа, а закон за лицензионен е регистрационен режим липсва. На 12 януари 2004 г. Министерски съвет внася за обсъждане законопроекта в Комисията по икономическа политика на НС и в момента е подложен на дискусия. Очакваше се в началото на март 2004 г. да влезе в парламентарна зала за обсъждане и гласуване на първо четене, но все още парламентарните дискусии около този законопроект са предстоящи.

Основни положения в законопроекта

До сега действащото законодателство предвижда лицензионен режим за производителите на компактдискове. Този режим се запазва като условие и в законопроекта. В съответствие с международно определената дефиниция за този вид дейност вече те са определени като “производители на оптични дискове и матрици за тяхното производство”. Предвижда се лицензирането на производителите и търговците на оптически дискове да се извършва от Министерство на икономиката, по предложение на междуведомствена комисия.

На регистрационен режим подлежат обекти за възпроизвеждане на обекти на авторското право и сродните му права върху незаписани оптични дискове и други носители. Удостоверителен режим се предвижда за сделките, с които се възлага производство на оптични дискове със запис и на други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, сделките за придобиване на права за възпроизвеждане и/или разпространение на звукозаписи и записи на аудио-визуални произведения и вноса и износа на матрици, оптични дискове и други носители, съдържащи звукозаписи и записи на аудио-визуални произведения. Тези режими ще се администрират от Министерството на културата, тъй като са свързани с осъществяване на контрол върху използването на обекти на авторското право и сродните му права.

Задължително условие за производителите на оптичните дискове е вграждането на специален код за идентификация на източника (SID-код). Той представлява поредица от букви и цифри за идентифициране на производителя и използваните от него матрици и глави и се предоставя по международно възприетия ред. Този код се вгражда по начин, по който не може да бъде променен, и се поставя  върху всеки произведен оптичен диск, съдържащ обекти на авторското право и сродните му права.

Дискусионни постановки (слабости) в законопроекта

На предварителни обсъждания на законопроекта експертите отбелязват, че законопроектът е синхронизиран с международните норми и изисквания и че е стъпка в нормативното регулиране на интелектуалната собственост в България. Същевременно предлагат да бъдат подложени на дискусия и преразглеждане някои положения в законовия текст, касаещи:

1. Кода за идентификация на източника

Законът изисква поставянето на код само върху записаните оптически дискове, а международните федерации настояват за поставянето на такъв код върху всички дискове

2. Законът не предвижда възможност неправителствени организации да участват в лицензирането и контрола на продукцията. В развитите страни най-здравия борец срещу нелегалните производители е легалният производител, и те най-често те са обединени в сдружения.

3. Малки правомощия на контролните органи.

В закона не е предоставено право на контролните органи да изземват съоръжения и продукция, които не са в съответствие с изискванията. Също така не е предвидено уреждане на уведомително-удостоверителен режим при внос на суровини за производство на оптически дискове.

4. В законопроекта не се взема предвид тиража на продукцията, а оттам и последващите норми на авторското право.

Заключение. Как да се организира единството в закрила на обектите на интелектуална собственост?

Необходимостта от обединяване на усилията в закрила на обектите на интелектуална собственост е очевидна. Следването на национална политика в съответствие с международните договори и конвенции, отстраняване на противоречията в съществуващото българско законодателство, приемането на закон за интелектуалната собственост са само стъпки в тази посока. Вероятно обединяването на усилията от органите на държавната власт за създаване на единно ведомство по интелектуално право също би дало своите положителни резултати. И не на последно място - квалификацията и образованието в областта на интелектуалното право са задължителни условия за изграждане на култура и нравственост и гарант за развитието на гражданско информационно общество.

Изискванията на съвременните български професионалисти библиотекари и информационни специалисти за съблюдаване нормите за лицензиране и кодиране на новите носители на информация и предотвратяването на всякакви опити за незаконно възпроизвеждане на цифровата информация са реалните стъпки в закрила на обектите на интелектуална собственост. Познаването на законовите норми и личния ангажимент на представителите на нашата професионална общност за тяхното правилно прилагане и стриктно спазване, са основа за постигане на единство в закрилата на обектите на интелектуална собственост.

Обратно към Доклади 2004