Суверенност на текста като информационен обект в библиографския запис
Татяна Янакиева
Чувствам се задължена най-напред да разшифровам някои термини, които звучат непривично. Първият е суверенност на текста. Използвам този термин и в двете му основни значения – независим и главен
(върховен). Така че предлаганата от мен тема съдържа един скрит въпрос, който задавам и на себе си, и на вас. Може ли текстът да бъде независим и основен информационен обект на библиографския запис?За историка на библиографията отговорът на този въпрос е положителен. Библиографията генетически произхожда от текста. Появата й е свързана с отделянето (отчуждаването) на отделни елементи от текста, които постепенно добиват функцията да го репрезентатират. За специалистите, заети с класификация, предметизация и индексация, текстът без съмнение е приоритен информационен обект. Философията на съвременното информационно търсене почива на техники, основаващи се на текстов анализ – статистически, структурен, позиционен. Търсещите термини са или ключови думи, или дескриптори, или търсещи фрази и словосъчетания, образувани с помощта на логически или контекстови оператори. Така че в библиографския запис всички полета, които представят съдържанието на текста, са резултат от неговата преработка в компресиран вид.
В центъра на съвременната каталогизация е положен обаче не текстът, а документът. Философията на съвременните стандарти за библиографско описание почива на идеята да се създаде информационен модел на определен вид документ – книга, периодично издание, статия и т.н. Затова и много от характеристиките на текста са пръснати в различни области на библиографския запис – област на заглавието и авторската атговорност, характеристика на изданието, област на серията, област на забележките и др. В базите данни много от записите, които представят един и същ текст, записан върху различни носители, или свързани в идейно и тематично отношение текстове, остават без връзка помежду си.
Стратегическата за няколко десетилетия програма за УБК наложи създаване на стандартизирани записи на документите в националната библиографска система и тяхното многократно използване в информационния обмен. Главната заслуга на тази програма е унифицирането на каталожната практика на национално и международно равнище, намаляване на себестойността на каталогизационния процес чрез кооперирация и обмен на записи.
Информатизацията на библиографията превърна създаването на библиографските записи от чисто интелектуална в индустриална дейност, а крайния продукт – в стока. Най-многобройните клиенти за тази стока са масовите потребители и масовите библиотеки, а за тях са достатъчни съкратени библиографски записи, които осигуряват единствено идентификация и достъп до документите. Тази тенденция в никакъв случай не стимулира задълбочаването на текстологичната работа.
Библиотечните мрежи и техните перспективи в информационното пространство на Интернет са на път отново да сменят парадигмата в областта на библиографията. Промените са свързани с пренасянето на акцента от описание към достъп, което означава едновремен достъп до електронни каталози, бази данни и самите материали, които са обект на каталогизация. Тази нова стратегическа цел има няколко важни последици. Първата е свързана с проблема за нивата на стандартизация. Широкото разпространение на електронни документи в уеб пространството и развитието на подхода на “метаданните” за тяхното идентифициране и гарантиране на достъп също влияе върху съвременната каталогизационна практика. Тази преориентация рефлектира най-силно върху националните библиографски системи, за които ИФЛА разработва проект за основно ниво на националния библиографски запис ( BLNBR – Basic level national bibliographic record). Идеята е това основно ниво да представя приоритетно онези данни, които могат да бъдат точки за достъп до документа, т. е. да изпълни функциите на стандарт за “метаданни”.
Навигирането в библиографска среда в бъдеще очертава възможност електронните каталози да се превърнат във вход към електронните ресурси . Както твърди Барбара Тилет 1 чрез хипертекстови връзки от библиографските и от контролните записи към документите , достъпни в мрежата , читателят може да бъде препратен към подобни или свързани ресурси . Това ще доведе до значителна промяна във философията на контролните файлове – от създаването на т. нар. авторитетни данни към контрол на достъпа чрез мегатезаурус, който ще включва правилата за определяне стандартните форми в системи, използващи различни контролирани речници за предмети, имена и заглавия. Тази възможност сериозно се обсъжда във връзка с възможностите за приложение на езика XML в библиографска среда. Едно от най-важните последствия от развитието на подобна философия ще бъде уеднаквяване на задължителните елементи в контролните файлове на библиотеки и архиви, за което ИФЛА вече подготвя специален проект.
Такова глобално сърфиране в библиографска среда ще засили необходимостта от текстологични анализи в посока библиографски запис – текст – хипертекст. Преходът изисква по-задълбочен анализ на информационната природа на библиографския запис. Този въпрос се разисква днес от специалисти, съпричастни към библиографията, както от библиотечната и информационна система, така и от други сродни области. Ще се спра на два проекта, които си поставят подобни цели. Първият е изследването на ИФЛА "Функционални изисквания към библиографските записи” (Functional Requirements for Bibliographic Records – FRBR 2), основаващо се на модела на същностите и връзките. В това изследване са разгледани няколко групи зависимости между данните в библиографския запис. Първата група обхваща отношението между произведение, форми на неговото проявление, физическо представяне и екземпляри (физически единици). Произведението се разглежда като обособена интелектуална или художествена творба, проявлението му е свързано с конкретната му реализация като оригинален, поправен, допълнен или преводен текст. Формата на физическо представяне определя носителя, върху който е записано произведението, а отделният екземпляр е физическата единица, която влиза в библиотечната колекция. Втората група същности се отнася до отделни лица и колективи, които носят интелектуалната отговорност за създаването, физическото изработване или разпространението на произведението или са негов предмет (тема). Третата група същности е свързана с основни понятия, събития, места, които обикновено са предмет на произведенията.
Обобщавайки, можем да кажем, че моделът на функционалните изисквания към библиографския запис, е обърнат към ползвателя и неговите информационни потребности. Задачата му е да изясни как читателите да открият, идентифицират и подберат същностите (произведения, конкретната им реализация, физическа характеристика, авторство и интелектуалната отговорност за създаването, изработването и разпространението им , основни понятия и теми, които са техен предмет) и да получат достъп до описаните “същности” като се вземат под внимание разнообразните смислови асоциации между тях. Резултатът от този концептуален модел е по-добра формулировка на търсенето и подобряване на навигацията в библиографска среда .
Второто изследване, принадлежи на Н. А. Сляднева
3, и е резултат от дискусията, водена в руската теоретична библиографска школа в последните десетилетия на миналия век, за информационната същност на библиографията. Системно-дейностният анализ на Сляднева за библиографията като синтез на идеография и документография е сериозен опит да се изясни нейната информационна същност. Проучвайки генезиса и функционирането й, авторката предлага дейностен модел на метасистемата библиография, включващ релации между автор -информация –д окумент –издател–информационен специалист-потребител . В този модел библиографията е интерпретирана като универсален метод за опериране със суверенни информационни обекти (смисли, текстове, документи и др. п.). Моделът разкрива информационната природа на библиографията - система за достъп до записана информация, знаниева система, трансформираща знанието чрез различни форми на компресия на съдържанието на текстовете, система за релация между новото с вече известното знание, фиксирано в текстовете, основаващо се на библиографското цитиране. При знаниевата (когнитографската) трактовка на библиографията за основен обект на библиографията се приема текста, защото без текст няма обект на изследване и съответно на библиографиране.Сравнявайки двата библиографски модела, мога условно да ги нарека организационен и знаниев. Те очертават различни перспективи пред библиотечните и информационни специалисти. Едните им дават възможност да се изградят като мениджъри на информационни ресурси. Другите ги отвеждат в полето на текстологичния анализ и им предлагат реализация като изследователи на текстове.
Тъкмо тази втора перспектива може да бъде интерпретирана в рамките на библиологията като възможност за интердисциплинарни изследвания, които да се разгръщат на границата между библиография и науките, изучаващи текстове. В този случай текстът наистина може да бъде суверенен информационен обект, чиито основни атрибути могат да се превърнат в цел и на библиографския анализ и да се потърси подходяща форма за представянето им в записа.
Аргументи в подкрепа на изследователските възможности, които предлага преориентацията от документографски към тестологичен библиографски подход, ни дава така наречената английска школа на analytical bibliography. Нейните представители (Маккироу, Бауерс, Тансел, Уилоуби, Маккензи и др.
) считат, че библиографско проучване за историята на отпечатване на отделни книги може да допринесе за изучаване на история на книгата и нейната роля за разпространяването на идеи. Принципите, развити в тази школа - да се идентифицират определени текстове, а не просто заглавия на произведения и да се анализират особеностите на тези текстове, са важни за библиографа, защото изтъкват връзката между физическия детайл и интелектуалното съдържание, между библиографията и значението на текста , между различните му форми на проявление и разпространението определени идеи в обществото.Възниква въпросът дали подобен анализ е в компетенциите на библиографа и може ли той да има специфичен принос в анализа на текста. Моето лично убеждение е, че научната библиография е част от научно-изследователския процес и трябва да представи на проучвателя точен и достоверен материал за научни обобщения. Професионалният ми опит като библиограф на тескстовете на известни български литературни историци ме сблъска със сложни “библиографски казуси”
: публикации на един и същ текст под различни заглавия, промени в текста при следваща публикация, изхождащи от автора, редактора, или от други лица, публикуване на откъси от по-големи творби, чиито заглавия често са плод на журналистическата фантазия и представляват чужда намеса в текстовата тъкан, появата на “подвижни текстове”, често срещани в антологии, христоматии за образователни цели, свързващи откъси от различни части на оригиналния текст и много други . В тези и други подобни случаи в библиографският анализ би дал много ценна за учените информация, установявайки от къде са откъсите, да посочи пропуснатите страници , да направи връзката с изходния текст. От честотата на появата на един текст в печата може да се съди за динамиката в общуването на читателската публика с творбите на автора, за социализацията на определени идеи, а хронологичната подредба на текстовете дава ясна представа за авторския публикационния процес . Концентрирането на цялата библиографска информация за текста в рамките на един обобщен запис предлага на учения възможности за бъдещ анализ и му предлага поглед върху неговата историяТекстологичният метод изисква значително по-сложна структура на библиографския запис. Необходими са нови полета, които отразяват извлечената информация – поле за следващи издания с посочване на промени в текста, поле за връзки между отделните текстове - за рецензии на дадена творба, за повода, по който тя е написана, за полемиките, които е предизвикала и т. н. Свързването на тези многобройни полета става чрез анотация, която е много по-обширна от традиционната и има по- амбициозни задачи – да предложи не просто изброяване на засегнатите теми в творбата, а да изясни връзката между текстове, които имат отношение към дадена авторова идея или позиция, да представи критически различни становища.
В България библиографията на текстове има привърженици и постижения. И тъй като днешната конференция по библиология поставя акцентът върху идеите и проектите в тази област, аз предлагам да се организира един интердисциплинарен практико-теоретичен семинар, посветен на тази проблематика. Такъв семинар би помогнал не само за решаването на конкретни библиографски казуси, но така също и ще стимулира интердисциплинарното общуване на различни групи учени, което би било плодотворно, ако помогне да се прекрачат тесните граници на отделните дисциплини.
Започнах с въпрос, завършвам с покана. Надявам се тя да бъде приета.