Иновативен модел на партньорство .

Из опита на Журналистическата библиотека Freedom Forum в Американския университет в България *

 

Тошка Борисова - Библиотечен координатор

 

Какво е влиянието на една малка специална библиотека по журналистика. За Американската фондация Freedom Forum, която разчупи библиотечната практика и наложи нов модел на партнъорство чрез своята мрежа от интернационални библиотеки по света. За работата на журналистическата библиотека Freedom Forum в Американския университет в България- Благоевград.

Либералните принципи като свобода, толерантност , отговорност и позиция, могат да бъдат приложени и по отношение на информационната среда в България. Основните процеси в годините на преход , които имат влияние и върху всяка библиотечна структура са:

Децентрализация на библиотечната система

Липса на цензура и идеологизиран контрол

Развитие на информационен пазар в конкурентна среда

Масово навлизане на нови технологи и прилагане на нови формати на библиотечно обслужване

В такава среда е позиционирана и Журналистическата библиотека "Freedom Forum", която намира своята идентификация чрез приложението на принципите на библиотечен мениджмънт и на модерните технологии . Създадена преди 11 години с посланието да бъде медиатор на свободното слово, свободната преса и независим дух, с помощта и подкрепата на фондация "Freedom Forum" и Библиотеката на Американския университет в България.

Днес, с доказана успешна практика, тя е един от моделите на специалните библиотеки в България по отношение на информационното обслужване. Библиотека, която формира насоките и определя основните тенденции. Вдъхновението идва от богатия чужд опит и желанието да се докаже, че и във българската библиотечна практика има възможности за иновации. За постигането на добри резултати бе необходима добра стратегия. Стратегия, която да утвърди развитието на библиотеката, като дистрибутивен канал за информация, а библиотекарят, като информационен посредник и мениджър на знания.

Основните способи и похвати са:

§ адекватна политика на комплектуване чрез набавяне на качествени ресурси, покриващи информационното обслужване

§ промоциране на библиотечните колекции

§ модерни форми на обслужване

§ обучение на потребителите

§ осигуряване на достъп до информацията

Журналистическата библиотека има особен статут и модел на управление, обоснован на различни парадигми на коопериране на различни нива.

Библиотеката е отдел в академична библиотека. Предимствата от това са оперирането с повече и по-разнообразни ресурси, повече от нейните собствени и излизащи извън пределите на тематичните области, които покрива.

Библиотеката се подпомага от фондация "Freedom Forum" и е част от международната и библиотечна програма. Библиотеката е продукт на кооперирането на Американския Университет в България и фондацият "Freedom Forum"

Библиотеката е специализирана в областта на журналистиката и масовите комуникации.Тя притежава най-голямата англоезична колекция в тази област и по този начин е уникална за България и балканските държави.

Библиотеката е извън столицата, но има задължения да организира своите дейности не само на регионално равнище, но и на национално такова .

Библиотека "Freedom Forum" има комплициран мениджмънт. Тя е част от университетската библиотека , от своя страна трябва да има собствена визия на обслужване и дейности, да работи не само за и със академичните среди , но и с професионалната журналистическа общност в Благоевград ; както и да провежда политиката на фондация "Freedom Forum" . Библиотекарят отговаря пред директора на университетската библиотека на АУБ и на директора на библиотеката на фондация "Freedom Forum" в Арлингтън. Комуникацията извън България е в мрежа от тринадесет журналистически библиотеки по целия свят. След организационното преустройството на фондацията през миналата година, част от информационните центрове бяха закрити, но библиотеките бяха съхранени. Уникален е опита на фондация "Freedom Forum " да провежда своята мисия, като поддържа библиотечна мрежа. Между библиотеките постоянно се обменя информация за състоянието на библиотечното обслужване и фондове. Ежемесечните отчети на библиотеките са в уеб вече две години. В такава конкурентна среда основните направления за управление на библиотечните дейности са фокусирани в три насоки :

1. Определяне на стратегически намерения.

2. Създаване на възможности за постигане на резултати.

3. Иновации.

Стратегически намерения

Главните цели на библиотеката са да подпомага академичните цели на студентите и преподавателите по журналистика и масови комуникации, както и да обслужва българските журналисти със специфична информация. Зад това клише стои концепцията за достигане на точните информационни ресурси, до точните потребители, във точното време.

Възможности за постигане на резултати

Това значи менажиране на библиотечните дейности, комуникации и прилагане на добрите практики. Три са основните фокуса - фондове, обслужване, потребители. Библиотекарят е медиаторът между тях.

 

Фондове

Журналистическата библиотека има две колекции - едната подпомагана от " Freedom Forum", а другата е частната колекция на Леонард Маркс – известен медиен адвокат и бивш председател на информационната агенция на САЩ.

Постоянна дейност е следенето на състоянието на фондовете, сравняването им с програмите на предлаганите курсове във АУБГ, докомплектуване на основните колекции. Тази задача е проблемна по отношение на набавяне на ресурси за практикуващите журналисти, защото политиката на комплектуване на университетската библиотека е да набавя източници на английски език. Академичните програми са много динамични, а съдържанието и приоритетите им се променят постоянно.

Защо вашата колекция е про-американски ориентирана, ние имаме нужда от издания за европейските практики? Защо са толкова малко книгите по Интернет журналистика? Защо нямате ресурси по компютърен дизайн?- това са само част от зададените напоследък въпроси по отношение на фондовете. Растящ е интереса към промените в журналистиката на страните във преход и по-специално на страните от балканския регион.

 

Потребители.

За библиотеката това са две групи - академичната и професионалната общности. Всяка една от тях има своя специфика. За първата е необходимо да се следят програмите и курсовете, които предлага университета, да се познава преподавателския състав, техните методи и стил при работа със информационни източници. Втората група е по-непредсказуема, вследствие на два проблема , които затрудняват обслужването, а те са липсата на технологична култура и компютърна грамотност на-голяма част от журналистите и вторият - ниското ниво на владеене на английски и други чужди езици. Сегментацията на читателската аудитория е важен критерий в информационното обслужване, начин за намиране на отговорите за дейностите, в които библиотеката може да бъде полезна.

Обслужване.

Обслужването е връзката между потребителите и библиотечните фондове. А доброто обслужване е важен компонент за всички библиотечни дейности. Ако го игнорираме, създаваме конфликт на очакванията на потребителите и ги губим като такива. Затова библиотечната политика е потребителски ориентирана. Един от проверените способи от практиката е привличането на вниманието към библиотеката. Като отдел от една голяма библиотека, тя нямаше своя визия и облик, а много от потенциалните потребители незнаеха много за библиотеката. Това беше знак за започване на кампания за промоциране. Беше изработена програма от дейности, насочена към целевите аудитории и общо към всички потребители на библиотеката. Дейностите, насочени към академичните среди са във сферите на рекламиране на различните видове обслужване, включително справочни и библиографски инструкции. Пред студентите и професорите се представят ресурсите на библиотеката, информират се за възможностите за обучение на потребителите, правят се презентации, излагат се постери. Различен вид брошури, подпомагащи библиографии, семинари, специални събития и лекции, са част от способите за развитието на потребителските интереси.

Дейностите по отношение на професионалната читателска аудитория са насочени да подобрят тяхната технологична култура и компютърна грамотност. Бяха предложени форми на продължаващо професионално обучение, като интернет курсове, семинари "как се правят новини".

Важен акцент от дейността на библиотеката е кооперирането. Това е печеливш метод за всяка малка библиотека. Бяха създадени връзки с местните журналистически неправителствени организации, потърсено бе коопериране и със национални такива. Резултат от това бе възможността библиотеката да бъде партньор в организацията на национална конференция, а впоследствие и ресурсен център на най- голямото обединение на журналисти в България – Българска медийна коалиция. Партнъор е на програма Достъп до информация, СБЖ и др.

Дейностите към широката публика представят основните фондове и ресурси на библиотеката, нейните дейности и принципите на подпомагащата организация " Freedom Forum" като : радиопредавания, интервюта, телевизионни репортажи и чествания. Други дейности бяха публикуването на статии, участието в конференции. Създаването на библиотечен сайт на електронно-справочно обслужване бе ориентирано към всички потребители.

Иновации.

Oбновление to и прилагането на иновационни практики e третата насока. Прилагането на нещо ново, нещо модерно и различно е начин за привличане на потребители. Процесите по генериране на нови инициативи са процесите по премахване на стереотипите.

Именно такава инициатива бе създаването на библиография на българската журналистика. През последните няколко години никоя от българските библиотеки или журналистически организаци не събира библиографски записи в областта на журналистиката. Това инспирира , подготовката на библиография за последните 11 години. Този интересен период от медийната история, е важен за новото поколение журналисти, което има нужда от информация за процесите в областта на медиите и тяхната инфраструктура. Библиографията има за цел да служи като справочно средство и да предлага материали за изследователска работа и продължаваща квалификация. Библиографията е под формата на файл, поради ограничените финансови възможности за издаване на печатно издание.

Други издадени библиографии под формата на брошури са "Масмедиите в Европа", "Медия и избори", "Медийно законодателство", "Библиография по пъблик рилейшънс", "Жените и медиите", " Интернет журналистика", "Медия и неправителствени организации" и други. Тези материали подпомагат учебния процес и по този начин журналистическата библиотека става активен участник в него. Тази година бе започната работа по нов проект - АУБ в медиите.Това на практика е събиране, организиране и представяне на институционалната история през призмата на медиите. Споменах за уеб-страницата на библиотеката и предлаганото електронно справочно обслужване. В българската библиотечна практика все още не е често явление. Промоцирането на страницата увеличи значително потребителите. Особено радушно тази услуга бе възприета от студентите и преподавателите в университета. Скоро след това за справки започнаха да се обръщат и потребители от страната. Имаше заявки за справки и от чужбина - Турция, Франция, Германия, САЩ и др. Резултатите за две-годишен период показват около 400 електонни запитвания. Страницата не е професионална, тя е семпла, любителска. Библиотекарят е създател на съдържанието и дизайнер. Радостното е, че в професионалните среди тя бе отличена на първия национален конкурс за библиотечен сайт.

Това, което различава информационното обслужване на библиотеката е предлагането и налагането на все повече електронни ресурси. Благодарение на това , че АУБ-библиотеката има абонамент за продукти на утвърдени информационни провайдъри като EBSCO, JStore, Proquest, енциклопедии и други справочници в електронен формат, потребителите имат възможност за достъп до качествени информационни продукти. Freedom Forum подпомага абонамента на периодика чрез CD -изданията на реномирани вестници като NYT, WP, WSJ, USA Today. Он-лайн каталога на библиотеката е в уеб и е на разположение на потребителите 24 часа. Всичко това налага Журналистическата библиотека, като ресурсен и изследователски център.

Лидерство

Една недискутирана и комплицирана тема в българската библиотечна теория и практика. Човешкият фактор и в библиотечната работа е един от най-важните. Промени са необходими в библиотечните сгради, в техниката и фондовете, но най-вече в персонала. В неговите възможности e да управлява промените. Процесите са двупосочни. Какво прави менажерът за развитието на своята институция и обратния процес, какво влияние оказва самата библиотеката за неговото професионално и персонално развитие. Окуражителното е , че добър опит се трупа, благодарение на желанието за професионално образование през целия живот, провокирано от на лична мотивираност.

Две са същественитените характеристики – професионални компетенции и лични качества. Н а съвременния етап се открояват добрите технологични умения и комуникационна култура. Работата в академична среда налага и добри изследователски и анализаторски умения. Библиотекарската и журналистическата професия си приличат. И двете професии изискват енциклопедична култура. Разликата е, че журналистите обикновено работят с първични източници, а библиотекарите, с вторични. Важни качества са способностите за водене на диалог и сътрудничество. Не само по отношение на потребителите, а и по отношение на въпроси, свързани с администрирането на библиотечните дейности , PR- дейности и др.

Част от мениджърските умения е познаването на вътрешната и външната среда по отношение на критични за библиотеката процеси. Много от тях са споменати в стратегическия план за развитие на библиотеката на Американския университет, изготвен с помощта на Уанда Дол – Фулбрайт степендиант. Те са:

§ Несигурност по отношение на бъдещето на библиотеката, както от страна на подпомагащата организация " Freedom Forum", така и от АУБ

§ Повишаване на издръжката на библиотеката, в сравнение с ръста на финансирането на библиотеката

§ Технологиите в библиотеката се нуждаят от обновяване

§ Текучество в преподавателския състав в Департамента по Журналистика и масови комуникации, отразявящо се на политиката на комплектуване на фондовете.

И въпреки изброените проблеми бъдещето е в изпреварващото дефиниране на проблемите и планиране на действия за тяхното разрешаване. В идентифицирането на местните, национални и глобални тенденции в професията, с оглед на поддържане на ентусиазма за ползване на библиотеката от нейните потребители. Затова бъдещата практика на Журналистическа библиотека "Freedom Forum" ще продължи, запазвайки цивилизационната традиция за демокрация, либерални ценности и плурализъм и през своето ново десетилетие.

* Докладът частично следва публикация на авторката в американското научно списание Science&Technology Libraries, 2003

 


Обратно към Доклади 2003