В края на ХХ в. библиотеките в музеите постепенно се превръщат в библиотечно-информационни центрове. Техните нови функции имат главно предназначение за отварянето им и към читатели извън музейните служители. Повишените изисквания към съвременните, разнообразни музейни дейности налагат все по-тясно сътрудничество между музейните уредници и другите специалисти в музеите с библиотекарите там. Новите форми на библиотечни услуги са изключително полезни за всички работещи в съвременните музеи и галерии. Ето защо и в бъдеще сътрудничеството между библиотечно-информационните центрове в музеите и музейната колегия ще се задълбочава.

Дейността на съвременните библиотечно-информационни центрове в музеите допринасят за отварянето на тези културни институти към много по-широка публика. Така те спомагат всяка една музейна дейност да има широка популярност и да става модерна и атрактивна, а от там и да се увеличават музейните посетители. Няма музей в света, който да разполага с излишни средства. Ето защо всички отдели на музеите работят енергично за разширяване на приятелите на музеите. Тази инициатива има широка международна подкрепа и затова през 2003 г. Световния съвет на музеите (ИКОМ) обяви Международния ден на музеите – 18 май, за ден на приятелите на музеите.

Библиотеките в музеите са едни от най-активните звена разширяващи своите дейности и привличащи нови почитатели – главно сред учениците и студентите. Оборудването на музейните библиотеки с най-модерните информационни системи допринасят за тяхното превръщане в съвременни информационни центрове обслужващи както музейните уредници и специалисти, така и разширяващата се музейна публика, която идва в музея не само да разгледа постоянната или временна експозиция, но и да се запознае с отделен музеен предмет – уникат, проучвайки и цялостната научна литература публикувана за него или подобни паметници съхранявани в колекциите на други музеи по света, достъпни чрез Интернет.

Какви са конкретните форми за сътрудничество на библиотечно-информационните центрове в музеите с останалите отдели при осъществяването на основните музейни дейности? За да бъде изложението по-систематизирано ще представим основните музейни дейности: колекциониране, фондова работа, научно-изследователска, експозиционна и работа с музейните посетители.

При теренни проучвания, които са част от колекционирането, музейната библиотека дава своя принос, като сътрудничи с участниците в предстоящата експедиция предоставяйки им цялата научна литература публикувана по дадената проблематика до този момент. Извършва библиографско търсене на всички научни периодични издания в тази област.

Най-съществено сътрудничество музейната библиотека осъществява с музейната колегия при научно-изследователската работа. Всеки музеен уредник, който извършва изследователска дейност, независимо в коя научна области е неговата професионална реализация, започва своето изследване в библиотеката. Музейните библиотеки са строго профилирани в областта на научните знания, в които музеят създава своите колекции и експозиции. Ето защо при комплектуването на библиотечния фонд в него приоритетно постъпва специализирана научна литература подпомагаща научно-изследователската работа в музея. Тъй като книгите издавани от водещите световни университети и научно-изследователски центрове са изключително скъпи, то тяхното набавяне става след консултации на библиотечния специалист с музейния уредник, който работи в това научно направление. Тук отговорността на библиотекаря е много голяма, тъй като той трябва да е проучил чрез издателските каталози на специализираните научни издателства и Интернет, кога ще излезе от печат дадено монографично изследване или статия в научно, печатно или електронно списание и своевременно да информира за това музейния уредник изследващ тази проблематика Ако за традиционните научни издания на книжен носител библиотечния специалист разполага с достатъчно технологично време за извършване на библиографското издирване и абониране или поръчване на изданието, то за научни публикации на електронни носители, и особено за публикувани в Интернет е необходимо много редовно да се извършва търсене и съответно филтриране на информацията за да бъде тя ефикасна и приложима при конкретното научно изследване извършвано в музея.

Библиографското осигуряване на научно-изследователската работа в музея е първостепенна задача на музейната библиотека. С разширяването на информационната среда чрез Интернет библиотечно-информационните специалисти в музеите имат непрекъснато разширяваща се работа за своевременното информационно осигуряване на музейните уредници с всички новости в конкретната музейна и научна област, в която те работят.

Издаването на специализирана музеоложка литература от дадения музей е тясно свързано с дейността на съответната ведомствена библиотека. Независимо от профила на музея, той комплектува в своята библиотека и специализирана литература по музеология. Ето защо при научни публикации свързани с конкретния музеен опит в дадена музейна област, библиотекаря-информатор трябва да извърши пълна библиографска справка за публикациите по този проблем, за да може уредника по ясно и аргументирано да изтъкне своя и на колегите си опит и научен принос при изследването на даден научен проблем от областта на музеологията.

Задачата на музейната библиотека при подпомагането на фондовата работа се свежда единствено до набавянето на актуална музеоложка литература свързана с тази проблематика. Експозиционната работа на музеите е най-отговорната, тъй като “лицето” на всеки музей е неговата експозиция Новаторството в тази област е на особена почит. Ето защо библиотечно-информационните специалисти в музея трябва своевременно да информират уредниците за всяка нова експозиция не само у нас, но и по света, чрез информационните ресурси на Интернет.

Създаването на нова експозиция, независимо в какъв вид музей тя се осъществява, е продължителен творчески процес. В научно отношение той е сравним само с разработването на монографическо изследване. За да се постигне желания познавателен и атрактивен ефект от новата експозиция е необходимо да се извърши задълбочено научно изследване на всчки експонати, да се намери тяхното най-точно място в експозиционните комплекси. Акцентите в експозицията се постигат с художествени ефекти, които трябва да представят униката в целия му блясък, а не да отклоняват вниманието на посетителите от най-ценните експонати.

За да се създаде една нова, неповторима експозиция библиотечно-информационния център в музея има своята водеща роля. Най-голямо е сътрудничеството на библиотечно-информационните специалисти с уредниците през подготвителния етап, когато се разработва концепцията за новата експозиция. Предварително се изготвя пълна библиографска справка за всички видове публикации у нас и в чужбина по избраната тема.

Чрез Интернет се проучва, в кои музеи по света има реализирани подобни експозиции. Предоставяйки тази пълна информация музейните библиотечни специалисти сътрудничат активно при разработването и създаването на практика на новата музейна експозиция. Техният принос дава своя реален ефект след откриването на експозицията за широката публика. Особено важно е посланията на всички участници в реализацията на новата експозиция да достигнат до най-широката музейна публика – до млади и стари, до учените и чуждестранните туристи.

Последната област, в която библиотечно-информационните центрове сътрудничат най-активно е работата с музейната публика. Съвременните музеи се стремят да разширяват обхвата на музейните посетители, както във възрастова така и в професионална насока. Библиотечно-информационните центрове в музеите се оказват сред най-привлекателните отдели, които с нетрадиционни за музеите дейности могат да привлекат нови слоеве от потенциалната музейна публика. На първо място е създаването на компютърни информационни центрове към библиотеките, където музейните посетители могат да се запознаят детайлно с всички музейни предмети включени в постоянната експозиция, във временните изложби, а също така и съхраняващи се във фондовете на музея. Този електронен музеен каталог може да се използва както за обикновена информация на интересуващи се, така и за научно-изследователска работа от тесни специалисти До сега всички музейни предмети имаха свои “паспорти”, в които се отбелязваше цялата история на създаване на униката, неговото движение до придобиването му от музея, снимка при приемането, реставрацията и консервацията на които е бил подложен, експертиза за доказване на неговата автентичност, датировка, научно-изследователската работа на уредниците и публикациите в резултат на това.

Сега предстои създаваното на Единна информационна мрежа за движимите паметници в България (ЕИМДПБ), в която ще бъдат регистрирани всички музейни предмети съдържащи се в музейните колекции в цялата страна. За да се постигне желания резултат за бързо и качествено информационно обслужване трябва да се приложат редица международни стандарти създадени в музейната област и утвърдени от Международния комитет за документация (CIDOC) към Световния съвет на музеите (ICOM). За разработването на “електронния паспорт” в момента музейната колегия обсъжда около 160 позиции. Отговорната задача която предстои през 2004 г. е стартирането на проекта за създаване на Единна информационна мрежа за движимите паметници в България (ЕИМДПБ). Той трябва да отчита положителния и отрицателния опит за създаване на Националната автоматизирана библиотечна мрежа.

През 2002 г. повечето музеи в България създадоха свои Web-страници. Предстои тяхното доразвиване и превеждане на различни езици. Стартиралата през май 2003 г. програма за културен туризъм на стойност 6,6 млн. Евро дава допълнителни възможности пред музеите да осъвременят цялостната си информационна дейност, в която водещо място ще имат библотечно-информационните специалисти.

Библиотечно-информационните центрове в музеите са изключително привлекателни за младите музейни посетители. За децата се разработват специални продукти, близки до компютърните игри, чрез които те се запознават с най-важните експонати по един непринуден начин, под формата на игра. Породеното любопитство ги тласка към опознаване на музейния предмет в експозиционната среда, а от там и към разглеждане на цялата експозиция. Много често децата след това водят своите родители в музея и се изживяват като “екскурзоводи” изтъквайки колко много знаят за любимите си експонати. По-големите ученици и студенти могат да използват библиотечно-информационните центрове в музеите при разработване на дадени теми или курсови и дипломни работи свързани с профила на музея. Те могат да използват всички информационни ресурси на центровете, както на традиционните носители, така и на електронни. Библиотечно-информационните специалисти имат изключително отговорната задача да приобщават младите музейни посетители към мисията на съвременния музей. По такъв начин музеите си създават едно лоби в дългосрочна перспектива, което ще бъде съпричастно към музеите и музейната проблематика.

Съвременните музеи се развиват като специализирани културни институти съхраняващи част от социалната информация. Тяхната модернизация и компютаризация води до издигане на ролята на библиотечно-информационните специалисти работещи в музейните библиотеки. Те осъществяват своята професионална реализация в тясно сътрудничество с всички отдели и цялата музейна колегия, като подпомагат компетентно всички музейни дейности. Успехите на съвременните музеи за многократното разширяване на музейната публика се осъществяват и благодарение на активната роля на библиотечно-информационните специалисти във всички музейни дейности и сътрудничество с музейната колегия.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

М у з е е в е д е н и е. М., 1988

Н е д к о в, С. Музеи и музеология. С., 1998

МЕЖДУНАРОДНИ ИНФОРМАЦИОННИ МУЗЕЙНИ ОРГАНИЗАЦИИ