Защо комуникационен подход? И към какво ще го прилагаме? Не са ли вече достатъчни постоянно генерираните различни теории? Нямаме ли удачни, бързо сменящи се изследователски позиции, ъгли на зрение, всеки задоволяващ нечия суетност: на другостта, канона, отсъствието /присъствието, сходността? И ако са ни в изобилие литературоведските можем да притурим и няколко социално-психологически като интеркултуралните, феминистката и т. н. позиции.

Съзнавам, че като всяка модна проблематика и комуникационната е застрашена от изследователско преексплоатиране. Но за да се заобикалят едностранчивостта и едноизмерността, главните слабости на всяка научна област, се търси нов подход. Достатъчно обемен, че да включи множество явления. Срещата ми с комуникационния подход (КП) ме е убедила в максимално отворената гледна точка, с която той улеснява. Наблюденията ми показват, че КП позволява обособяването на “детайли” и на подетапи, като взаимосвързани аспекти на многоетапни и многоизмерни процеси. А това е нужно при навлизане в проблематиката на четенето /читателя и книгата /текста в модерната епоха.

Специфика на КП е неговата структурираност и неутралност. КП позволява да се въведе елементарна линейна схема, изключително ясна, но и със задължителни основни елементи, която постепенно да се разклонява и усложнява. Изисква се, обаче, познаване същността на комуникационния процес, за да се осъществи разпределяне на процесите и действията, които ще се изследват по времето и по мястото им. ¹ Като първа стъпка за прилагането на КП към същността на библиологическата проблематика е “отварянето”, разширяването на КП например от сферата книга и четене към текст въобще и читател като цяло. Като илюстрация можем да ползваме всякакви конкретни примери - в случая от периода 1918-1944 г. и 1944-1989 г. в България.

Защо заменям книга с текст е лесно обяснимо. Само ще посоча, че голяма част от читателите между 1917 и 1944 г., а и в социалистическия период (в по-ограничени размери) не четат основно книги, а периодика - ежедневна преса, седмичници и списания. Текст, ако искаме да бъдем в крак с времето е и това, което тече по мрежата днес, но това е друга тема. А нима комуникирането чрез писани лозунги или стенвестници не е по-малко динамично и важно, отколкото чрез художествени литературни текстове например?

Разширението "писмена комуникация” правя защото голяма част от комуникацията на българското общество в 1918-1944 г., а и след това особено за определени прослойки и значителни социални групи е устната комуникация, а към 1940 г. и радио - след 1959 г. и TV-комуникация. В сферата на текстовете трябва да включим и епистоларната форма на общуване, твърде популярна и в грамотни, но не толкова интензивно четящи среди в началото на 20 век.

Текстовете и читателят са две страни на динамичен процес, два бряга на непрекъснато изменящо контурите си пространство. Те представляват неразривно цяло, но са и в противопоставяне. Между четенето и текста има значителни, обичайни съвпадения, но и чести разминавания. Редуват ги очаквания и разочарования. И това се обуславя от наличието на позиция на четящия - индивидуална, групова, колективна, масова. Тъкмо тя съставлява основата на т. нар. хоризонт на четенето. Двата основни хоризонта (съгласно Гадамер) - на текста и на интерпретатора са полезни обособявания за обясняване срещата на текста и читателя като комуникационен процес. ² Те могат да са сходими и тогава комуникацията се осъществява сравнително лесно, почти свободно. Могат и да се взаимоизключват и да не съвпадат - и тогава в комуникационната верига ще има само паразитни звукове.

Поставянето на все повече диференциращи въпроси е сърцевината на подготовката за приложение на КП. Действителността е толкова многообразна, че е безсмислено да се изследва само читателя или четенето. Нищо по-естествено от понятието четене да се премине към стесняване като "чие четене?” Следват немалък брой производни, получавани по възрастов признак, социална характеристика, професия и други занимания, темпорално разположение и т. н. Основна е обаче диференциацията в друга плоскост - "четене на какво?” - на какви по вид текстове, кога се четат /четени са те, къде са позиционирани. В последния случай за изследователски обект можем да изберем религиозни брошури на секти от САЩ, масово разпространявани и четени сред българите след 1989 г.

Обхватът може да се затвори с въпроса "къде се чете?” Без съмнение мястото може да бъде навсякъде, понякога да е без значение, но в други случаи - с епохална стойност: в училище, пред огнището, в кръчмата, в по-баналния и незначещ случай - на път, в превозното средство и т.н.

В така възможния безкраен низ уточнения се налагат и такива спрямо автора . Например попадналия в първите места в социологическите класации автор може да се подлага на всякакви оценъчни, съответно общо изследователски операции, ако отговорим кой е той като представител на социална среда, група или изразител на парадигма и поясним по силата на какви критерии и индивидуални /групови нагласи е оценяван, съответно четен (защото двете могат да не съвпадат). Достатъчно е да посочим, че мнозина почитани у нас интелектуалци са познати медийно като имена без да е позната интелектуалната им дейност, тъкмо тази която ги легитимира. Следва прецизацията "на какво е автор?” - висока литература, популярна книжнина, изцяло идеологически текстове, научно-популярни или ОП публикации и т. н. Актуалният портрет на автора включва, покрай всичко друго и неговата симбиоза с издателя, влиянието и ролята на последния, позицията му спрямо писателя и т. н.

Модерните общества са комуникационни, а и медийни общества. Но модерните общества са и масови общества. При тях решаващо е включването на индивида в социалния живот, заемането на активно изразено място в групови прояви, неговата партиципация. Мнението, което предоставя на общността /групата, на кръга си със сродни интереси, на административните органи и т. н. е резултат от сложни въздействия и взаимодействия. Тук решаваща роля има комуникацията.

Чрез отчитането на такива тенденции и фактори можем да откроим защо до 1918 г. читателската аудитория е сравнително ясно дефинирана, симпатично обозрима и строго обособена. Това е период на формиране на модерна интелигенция, съответно - на възприемане сред интелигенцията на литература и текстове. Водещата роля на малка по обем прослойка придава на процеса елитарност, но и го прави благодатен за проучване. Той е сравнително ограничен и малък. След 1918 г. обаче се проявява другата тенденция - на масовизиране на обществото и културата, на идейния и на политическия живот; на поява на оформени, получаващи масов отклик идеологии (разбрани в духа на Манхайм). ³ Четенето и текста, книгата и читателят продължават да образуват една сфера, но подстъпът към тях вече е в анализа на отделните често силно изолирани един от друг елементи. ⁴

Комуникационният подход позволява открояването и улеснява систематизирането на различни елементи /фактори. Негова производна е моделът на ситуацията на писмени комуникации в даден момент. За да се застраховаме от грешки трябва да се спазват прости правила и определения. Такова е например, че обичайният процес на книгоразпространение /четене все още не е цялостен, реален комуникативен процес. Действителното приложение на КП в интересуващото ни поле е възможно само при отчитане /наличие на обратна връзка и на действието на различни по сила, насоченост, интензитет и времетраене фактори. Такива могат да бъдат например фактори улесняващи и в помощ на четенето - общата грамотност, видове пропаганда и поощряване на четенето (наличие на специални програми в тази насока), реалният статус на книгата, респективно писменото слово в обществото и т. н., включително до цената на книгата. Или - ролята на различните филтри, на хоризонта /хоризонтите, на шума и т. н.; ролята на вътрешни по отношение на писмената комуникация и външни влияния.

Мнозина автори недвусмислено посочват, че комуникационният процес е многообразен и многопосочен: напр. Е. Добренко. Заслужава внимание констатацията му за ролята на насрещното движение на читателите и писателите, като елемент при формиране на цялостната аудитория и на сложната симбиоза - автор-произведение-читател. ⁵

1. Полезна систематизация на комуникационната теория, приложима и в библиологията вж. в W. J McGuire, Theoretical Foundations of Campaigns//R. Rice, W. J. Paisley (Eds) Public Communication Campaigns, Beverly Hills, London, 1981, p.41-70.

2. H. G. Gadamer. Wahrheit und Methode. Grundzüge einer philosophischen Hermeneutik, Tübingen, 1960.

3. K. Mannheim, Ideology and Utopia, London, 1936, Cp. c: Idem. Man and Sociefy in an Age of Reconstruction: Studies in Modern Social Structure, London, 1940.

4. Към многообразието на фактори и изследователски съображения при процеса на четене ни насочва често пренебрегваната литературоведска позиция - напр. Р. Фаулър (Състав.) Речник на съвременните литературни термини. С., 1993, с. 279-282.

5. Е. Добренко . Формовка советского читателя. Социальные и эстетические предпосылки рецепции советской литературы. Спб., 1997, с. 108-109, 126.

Обратно към Доклади 2003