"Българска книга” е първата българска специализирана енциклопедия за книгата, обхващаща широкото проблемно поле на книжовните дейности, на достъпа до източници и на изследването им. Като част от екипа, работил по събирателството и оформянето на изданието, очертавам основните етапи в работата, близките перспективи по отпечатването му и дългосрочните намерения за разпространението му в електронна среда.

Приемайки тезата на Е ncarta Encyclopedia на Microsoft Corporation от 1999, че модерният тип енциклопедия е резултат предимно на постиженията на трудовете от Просвещението и възможностите, които предоставят новите технологии енциклопедичните знания да бъдат универсално достъпни, се разглеждат именно онези характеристики на най-значимата енциклопедия от Просвещението – тази на Дидро и Даламбер, които се забелязват и в подготвената енциклопедия “Българска книга” и се набелязват начините за нейното модернизиране.

През 1746 г. работата по превода и издаването на енциклопедичните трудове на англичаните Дж. Харис и Е. Чамбърс е възложена на Дидро. Така френският превод на Чамбъровата Cyclopedia става основа на най-мащабното начинание във “века – триумф на философията” (по определението на Волтер) - “Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите...” (Encyclopedie on Dictionnaire raisonne des science, des arts et des metriers…), издаден през 1751-1777 г. Близо век по-късно, през 1866-1876, се появяват първите “ларуси” – справочно-енциклопедични издания, разнообразни по предназначение. Първият от тях е “Голям универсален речник на ХІХ век” (Grand dictionnaire universal du XIX-e siecle), и е сочен като продължение на традициите, създадени от Дидро. Енциклопедичните издания се базират на предходните и стават основа на следващите. Приемствеността е отличим белег на енциклопедиите от Просвещението до нашата съвременност.

Дидро оглавява работата по бъдещото френско енциклопедично издание. От първоначално приобщилите се като автори двадесетина души съставът им се разраства на 160. Освен Д. Дидро, редактор и автор на повече от 500 текста по философия, политика, изкуство, техника, селско стопанство, организатор на работата по енциклопедията е и Даламбер, автор на предисловието и на редица статии от областта на математическите науки. Дълъг е списъкът на останалите участници, но сред тях са имената на Ш. Монтескьо, Волтер, Ж. Ж. Русо, А. Тюрго, Ж. Бюфок, П. А. Холбах, К. А. Хелвеций. Така енциклопедията става продукт не на личен, а на колективен труд – нова практика, приложима широко през следващите ХІХ и ХХ в.

За разлика от предходни енциклопедични издания с конкретна проблемна насоченост на включените текстове “великата енциклопедия” на Дидро и Даламбер е с много широк съдържателен обхват . В предговора на осмия том Дидро дава израз на своите очаквания и надежди: “Ако след двадесет години съдържащите се в енциклопедията знания станат известни на всички членове на обществото, ще се реализира мечтата на нейните създатели”. Изданието, от типа енциклопедичен речник, съдържа както лексикални описания и дефиниции на думи и понятия, така и енциклопедични коментари. Отново в предговора Дидро дефинира основните си цели – да систематизира научното познание и да представи фундаменталните принципи и най-важните детайли на всяка наука и изкуство. А не са ли такива задачите и на съвременната енциклопедия? Крайната цел, която преследва например енциклопедия Encarta, според предисловието на нейния главен редактор е: да подбере и представи познанието на своето време в такъв вид, че хората да могат да го разберат, а специалистите – да приемат.

В епохата на Просвещението енциклопедията се превръща в справочник, в който термините и информацията за тях са подредени в азбучен ред и затова често е наричана в онези времена речник ( diciotnary или lexicon) . Тази практика става образец на съвременното универсално възприето азбучно подреждане на имена, ключови думи или рубрики в съвременната енциклопедия. Някои от съвременните енциклопедии демонстрират растяща тенденция към приближаване до формата на речник, увеличавайки броя и разнообразието на включените термини и разделяйки материала за тях на по-кратки статии. Други пък, намаляват броя на термините/дефинициите и представят познанието в по-обширни статии. Дори и днес модерната енциклопедия може да бъде наречена “речник”, но дори един добър речник не би могъл да бъде определен като “енциклопедия”.

Енциклопедията на Дидро и Даламбер е отпечатана в годините 1751-1772 в 28 тома, като 17 тома са с текст и 11 – с “гравюри” (илюстрации). Допълнителни 5 тома с повече от 200 илюстрации се появяват през 1776 г. и 1777 г., а аналитично съдържание в два тома – през 1780 г. Традицията за включване на илюстративен материал и справочен апарат към енциклопедичните издания продължава и в съвременните издания от този тип.

Приемствеността , наследена от Просвещението, при съставителството на енциклопедии, се проектира в използваните при подготовката на “Българска книга” следни чужди справочни издания: полската “Encyklopedia wiedzy o ksiazce” (1971), многотомния немски “Lexikon des gesamten Buchwesens” (1987-), , френските “Les sciences de l’ecrit…” (1993) и “La chose imprimee” (1985), руските “Энциклопедический словарь Книговедение” (1981) и “Энциклопедия КНИГА” (1999), а също така са взети предвид и наличните български енциклопедични издания, като: “Кирило-Методиева енциклопедия”, “Старобългарска литература. Енциклопедичен речник”, “Българско медиазнание”, а също така енциклопедиите на Лука Касъров и братя Данчови и многотомната “Енциклопедия България”.

За написването на статиите, включени в енциклопедия “Българска книга”, са привлечни 86 автори – авторитетни учени и изследователи на книжовното дело с доказани научни постижения у нас и по света. Съставител и главен редактор на изданието е проф. д-р Ани Гергова.

"Българска книга” е енциклопедия, която систематизира общодостъпно информацията в областта на книгоиздаването, книгопечатането, книгоразпространението, библиографията, библиотечно-информационното осигуряване. Статиите в енциклопедията обхващат следните области на знанието :

- история на ръкописните книги и печатните издания, играли определяща за народностното съзнание роля, получили широко разпространение и предизвикали обществен резонанс; направления и институции на книжовните дейности, средища, организации и лица, спомогнали за ползотворното им осъществяване;

- научни и научно-приложни отрасли на знанието, свързано с книжнината, водещи възгледи за историята и съвременната им същност;

- исторически, теоретични и приложни аспекти в разглеждането на книгата: книговедски, филологически, библиотековедски, културологически, изкуствоведски, технологически и т. н.;

- традиционни и нови форми за публичност, за разпространение, за съхранение, опазване и достъп, за библиотечно-информационна обработка на ръкописните книги, печатните издания и другите видове документи;

- присъствие на чуждестранната литература и книжнина по българските земи;

- законодателно-нормативни принципи и актове, регулативни по отношение свободния достъп до информация, свободата на печата, авторското право;

- оперативни термини, свързани с писмено-печатните процеси, с четенето и с информационния трансфер;

- източници на сведения, издания и справочници по проблемите на книгата.

В структурно отношение изданието се състои от :

- проблемно-енциклопедични разработки (по-обширни авторски проблемни статии), някои от които: Българска ръкописна книга – книгохранилища, Език на българските ръкопсни книги, Издателска продукция в България след Втората световна война, Изкуство на българските ръкописни книги, Книгоиздаването в България след Освобождението и др.);

- аналитични прегледи за явления, институции, личности, издания, документи, технологии и т. н.;

- персоналии, при които е възприет принципът да не се включват живи деятели на книжовното дело;

- справки и определения на термини;

- кратки сведения и факти от книжовния живот.

"Българска книга” разширява информативните си качества чрез таблици и схеми. Приложени са повече от 500 илюстрации . Към повечето от текстовете се посочват други библиографски източници по разискваните въпроси, представени в кратки описания. Обемът на подготвеното издание преди да постъпи в издателство съставлява 858 компютърни страници текст (А4, без разрядка). Броят на включените, подредени в азбучен ред термини, е 1230. За по-голяма прегледност и леснота на търсене в книжното тяло вътрешнотекстовите препратки са направени с курсивен набор. Историческите личности, издателства, издания и явления се оценяват преимуществено в тяхната роля за развитието на книгоиздателските процеси в България. Не са подписани справките за съвременните български издателства , над 60 на брой, създадени след 1990 г. Те са подготвени на основата на данните, предоставени от тях в анкета, проведена от ISBN Агенцията към Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, съгласувано с Асоциацията на българските книгоиздатели. Подборът на включените издателства е съобразен с изискванията за тяхно дълготрайно и продуктивно присъствие в съвременния книжовен живот.

Енциклопедичните знания, трупани през вековете и предавани на поколения, придобиват нова, по-голяма достъпност, широкообхватност и възможности за търсене през ХХ век. Изследователи споделят: “Енциклопедия Британика се промени повече през последните няколко години отколкото през нейната 230-годишна история.” . В какво се състои промяната?

През 80-те години на ХХ в. публикуването на енциклопедии се разширява чрез въвеждането на нови непечатни форми. Благодарение на създаването на машинночетим информационен носител през 1982 – компактдиск ( CD-ROM), става възможно по-лесното, по-бързо и по-разширено търсене на нужната информация. Времето за публикуване и актуализиране на данните е значително намалено в сравнение с отпечатването им в книжна форма. Допълнително се предоставя и възможност за копиране на документи и разработване на лични потребителски справочници по определена тематика. Друго немаловажно предимство на енциклопедиите на компактдиск е значително по-ниската им цена и оттук – по-голямата достъпност до повече потребители. Благодарение на компактдиска става възможна и мултимедията, т. е. съхраняването, обработването и възпроизвеждането от персонален компютър на данни, съдържащи освен текст графика, звук и/или видео. Мултимедията в енциклопедичните издания е най-отличимата характеристика на модерната енциклопедия. През 1997 г. се появява и първата енциклопедия, издадена в DVD формат, позволяващ съхраняването на повече информация от тази на компактдиска и предлагащ по-широко използване на мултимедията, като анимация и интерактивност. Възникването през 1989 г. на World Wide Web пък предоставя възможност на издателите на енциклопедии да развият он-лайн версии на своите продукти. Обикновено он-лайн енциклопедиите включват всички текстове от печатното издание и от версиите на компактдиск, плюс мултимедийните приложения. Основно предимство на този вид енциклопедични продукти е възможността те да бъдат по-често актуализирани от печатните и електронните.

1. Гергова, А. Книгознание. Лекции. С., 1995.

2. Петков, К. Съвременни информационни технологии, 1996

3. Collison, R. Encyclopedias: Their History throught the Ages. New York, 1957.

4. Darnton, R. The business of Enlightment. A publication history of encyclopedie (of Diderot) 1779-1800. Cambridge, 1979.

5. Encarta Encyclopedia. CD-ROM, Microsoft Corporation, 1999.

6. Kister, K. Kister’s Best Encyclopedias: A Comparative Guide to General and Specizlized Encyclopedias, 1994.

7. Pethick, T. Encyclopaedia Britannica 'caught napping'. http://www.ecommercetoday.com.au/cpyright.htm

8. Program: electronic library and information systems, Vo. 43, No. 4, Oct. 1998.

9. http://encyclopedie.inalf.fr/fr.chronologie.html

 

обратно към Доклади 2003