Съставянето на енциклопедии още от Античността и до наше време се смята за престижно занятие. По степента на неговото развитие съдим за зрелостта на книготворчеството в отделните страни през различни епохи. Същевременно то е показател за върховите постижения на науката и обобщен израз на възможността да се систематизира и излага в сбита форма, пределно лаконично и концентрирано масивът от натрупани знания.

Енциклопедичната традиция в света ни отвежда към древността в Египет, Китай, Гърция, Рим. Съчинението “Наука” на Марк Теренций Варон (ІІ-І в. пр. н. е.) се смята за една от първите енциклопедии. Към тях принадлежат и 37-те книги “Естествена история” на Гай Плиний Стари (І в. пр. н. е.). През Средновековието в Западна Европа се съставят множество систематични енциклопедии, наричани “огледала”, “обзори”, “компендиуми”, т. е. съкратени изложения. Сред тези трудове ще откроим “Голямото огледало” (1260) на доминиканския монах Винсент дьо Бове. Блестящи страници в историята на енциклопедичното дело вписва осемнадесетото столетие, векът на Просвещението във Франция. “Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите” в 35 тома, излезли през 1751-1780 г. под ръководството на Дени Дидро и Жан Льорон д ’Аламбер, бележи началото на нов етап в развитието на престижния жанр. В по-късни времена авторитетът на систематизираното знание блестящо защитават “Британската енциклопедия”, започнала да излиза през 1768 г., немският “Енциклопедичен речник”, известен под названието “Брокхауз”, чието начало е поставено през 1808-1811 г., “Големият универсален речник на ХІХ в.” (т. 1-15, 1866-1874), издаден от Пиер Ларус, и др.

В контекста на световното развитие енциклопедичната традиция у нас има сравнително скромни постижения поради ред исторически обстоятелства, но тя съществува и оплодотворява днешното българско книгоиздаване.

Интересът към систематизираното, енциклопедично по характер знание у нас се поражда по времето на Симеон Велики (864-927). Като своеобразни енциклопедии определят изследователите Първия и Втория Симеонови сборници, достигнали до наше време в по-късни руски преписи съответно от 1073 и 1076 г. По думите на Климентина Иванова те са “забележителни паметници на старобългарското енциклопедично знание” (1). Енциклопедичен характер има и сборникът “Златоструй”, съставен с непосредственото участие на цар Симеон. Климентина Иванова причислява към типа енциклопедии и “Шестоднев” на Йоан Екзарх (ІХ-Х в.), и сборника с мисли на Исидор Пелусиот, и т. нар. сборник “Пчела” в неговата ранна редакция. “Всички те – заключава изследователката – са книжовни прояви на едно целенасочено отношение към литературата, която не се затваря в рамките на тясно богослужебните нужди, а служи на просветата в най-широк смисъл на тази дума, спомага за цивилизацията на българския народ, както и на славянството изобщо, и по такъв начин изпълнява задачите, към които е насочена още при своето създаване от Славянските първоучители. Енциклопедичните сборници представляват ключ към току-що станалите достъпни за славянските народи тайни на битието и небитието, ключ към разбирането на източнохристиянските традиции като цяло” (2).

В условията на турското владичество енциклопедичното творчество у нас заглъхва за дълги векове. В последните десетилетия на игото националният културно-просветен подем през Възраждането възвръща интереса към систематизираното знание.

"Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича за българските училища” (1824), известен повече като “Рибен буквар”, не само въплъщава принципите на тогавашното модерно светско образование, но и представлява енциклопедично по характер съчинение. То загатва за мислителя философ и енциклопедист на ХІХ в., изложил своите виждания за устройството на света в грандиозния замисъл на 8-томната “Панепистемия” (“Всенаука”), отпечатана на френски език през 1861-1870 г.

Малка енциклопедия в 6 части, превод от гръцки език, е учебникът “Славеноболгарское детеводство за малките деца” (1835), съставен от Неофит Хилендарски –Базвели и Емануил Васкидович.

Енциклопедични откъм тематичен обхват и съдържание са първото българско периодично издание – “Любословие или периодическо повсемесячно списание” (1842, 1844-1846), редактирано от Константин Фотинов, и “Летоструй или домашен календар” (1869-1876), издаван от книжарницата на Христо Г. Данов.

Натрупванията през последните десетилетия на Българското възраждане след Освобождението изкристализират в енциклопедични трудове в същинския смисъл на понятието. За първа българска енциклопедия с универсален характер се приема “Енциклопедически речник” от Лука Иванов Касъров в 3 части (І – 1899 г., ІІ -1905 г., ІІІ – 1907 г.), издаден от Драган Василев Манчов.

Без да оспорвам общоприетото становище, искам да посоча, че споменатият “Енциклопедически речник” хронологично е предхождан от уникалния за своето време “Речник на блъгарский язик с тлъкуване речи-ти на блъгарски и на русски” от Найден Геров в 5 части, като първата част излиза през 1895 г., ІІ - 1897 г., ІІІ – 1899 г., ІV – 1901 г., V – 1904 г., Допълнение – 1908 г. Неговият общ обем възлиза на 2672 печатни страници. В продължение на половин век – от 1845 до 1895 г., Найден Геров събира и подрежда градивото на своя труд – живата народна реч. Съдържа 70 000 думи, повече от 10 000 изрази, пословици и др. Той е тълковен речник, в който думите са подредени по азбучен ред. Изтъкнатият наш езиковед чл.-кор. проф. Любомир Андрейчин го нарича “най-важен труд на Н. Геров, с историческо значение за нашето езиково строителство и за езиковата ни култура, а също и за българското и славянското езикознание...”, “епохално дело” на възрожденеца (3). По свидетелства на съвременници речникът на Найден Геров е настолна книга не само на Вазов, но и на Пенчо П. Славейков, Пейо К. Яворов и др. “Аз облажавам покойния Геров за тоя му колосален труд...” – изповядва Иван Вазов (4).

Безспорните качества на Найден-Геровия “Речник...”, богатството на неговото съдържание и всеобхватност ми дават всички основания да го определя като енциклопедичен труд, който хронологически предхожда “Енциклопедически речник” на Лука Ив. Касъров. С това, разбира се, не бих желал да омаловажа труда на лексикографа.

"Енциклопедически речник” съдържа, както е посочено на титулната страница, “1) сведения исторически, биографически, географически, научни, литературни, митологически, библейски и други; 2) чужди думи, употребителни в книжовния ни език, и 3) наши си книжовни думи, които мъчно се разбират”. Върху 3172 печатни страници в трите тома на “Енциклопедически речник” са поместени около 23 000 статии – без илюстрации, по азбучен ред, както най-често се практикува при подобен тип издания. В авторовия “Предговор” към първа част Лука Ив. Касъров изтъква: ”Очевидно е, прочее, че ние имаме нужда от една наша си справна книга, една пълна енциклопедия, която да ни осветлява с обилна светлина по всички предмети” (5). Без съмнение, той се ръководи от примера и принципите на френския лексикограф, педагог и издател на енциклопедична литература Пиер Ларус, следвайки “правилото на великия Ларус”, както сам се изразява (6). При липсата на достатъчно натрупан национален опит това е закономерно. Удивителното в случая е, че трудът е дело само на един човек, който го подготвя в продължение на 30 години, използвайки източници на български, френски, английски и руски език. Речникът е венец на издателската дейност на Драган В. Манчов. За да го отпечата, издателят продава къщата си, а за ІІІ том залага своята пенсия.

Макар да посочва някои недостатъци на “Енциклопедически речник”, известният наш учен Иван Д. Шишманов го оценява като “предприятие твърде полезно, но и крайно смело” (7).

Следващата голяма и успешна крачка в енциклопедичното дело у нас е направена през 1936 г., когато книгоиздателството на Стоян Атанасов отпечатва еднотомната “Българска енциклопедия ”, съставена от братята Никола и Иван Георгиеви Данчови – синове на изтъкнатия възрожденски художник и революционер Георги Данчов Зографина. Върху 1720 страници са поместени около 35 000 статии за понятия от различни области на знанието, латински и други изрази, биографии на български и чуждестранни обществени, политически и културни дейци, описания на селища и пр. Тази втора универсална по характер българска енциклопедия е богато илюстрирана с рисувани портрети, картини и други изображения. В нарочния “Предговор” авторите заявяват: “Нашата задача беше – в рамките на един том да вложим всичко, каквото трябва да съдържа една енциклопедия; да дадем една книга както за осведомяване и справки, т. е. изобилна с точни факти и данни, тъй и за четене: сочна и интересна. Пълната научна безпристрастност към лицата, събитията и разните доктрини сме се старали да не нарушаваме никъде” (8). Авторите се справят успешно с поставената задача, давайки на обществото ценен справочник, който в известен смисъл представлява интерес и за съвременния читател. По мнението на специалисти както с илюстрациите, така и като цяло “Българска енциклопедия” на братя Н. и Ив. Данчови наподобява в определена степен популярните по онова време издания на “Ларус”. Тъй че френското влияние е очевидно.

В продължение на няколко десетилетия авторитетно и търсено справочно издание е първата българска “Земеделска енциклопедия” в 2 тома (1937-1939), съставена от Сава Станев Ботев и Йосиф Ганчев Ковачев. Съдържаща статии за селското и горското стопанство, за редица научни понятия, за изтъкнати български и чуждестранни селскостопански дейци, богато илюстрирана с около 2400 фотографии и чертежи, тя отразява тенденцията за издаването на отраслови, специализирани енциклопедии и енциклопедични речници у нас, чието начало поставя през 1928 г. “Малък художествен речник. Живопис, архитектура, скулптура, графика” от Николай Райнов. Пръв и при това сполучлив опит за изработването на практическо помагало за българските стопански дейци е съставеният от Александър Хаджиев “Търговски енциклопедически речник” (1930). Като постижения ще посочим и “Илюстрован музикален речник” (1933) от Иван Камбуров, “Малка философско-научна енциклопедия” (1939) и “Малка литературна енциклопедия” в 2 тома (1940) от Марко Марчевски.

Ново развитие енциклопедичната традиция в българското книгоиздаване получава след 1944 г. Социалистическият период, продължил до 1989 г., е много оспорван и оценките за него са полярно противоположни – от патетична възхвала до тотално отрицание. Мисля, че би било признак на добър тон да се извисим над пристрастията и да дадем научно обективна картина както на неговите недъзи, така и на постиженията в областта на енциклопедичното книгоиздаване, които, вярвам, никой от нас не би зачеркнал с лека ръка. Нека оставим на времето – този безпощаден съдник, да отсее здравите зърна от плявата.

Като най-съществен недостатък на разглеждания период се посочва прекалената идеологизация на литературата, в това число и на енциклопедичната. Безспорно това е така и то е видимо дори и с невъоръжено око. Но не бива лекомислено да премълчаваме и стойностното в енциклопедичната литература.

Непосредствено след 1944 г. са издадени няколко специализирани енциклопедии и енциклопедични речници: “Малка литературна енциклопедия. Т. 1. Чужда литература” от Марко Марчевски (2 попр. и доп. изд. 1946), “Музикален речник” от Янко Иванов (1946), “Кратка енциклопедия на графиката” от Тодор Г. Долапчиев (1947), “Бележити дати. Малка историческа енциклопедия-календар” от Богомил Райнов (1947) и др. Сред тях искам да откроя “Българска филателна енциклопедия” от Т. К. Цоневски (1948) – изящно оформен том от 192 страници на шест езика: български, руски, френски, немски, английски и есперанто.

През 1955 г. към БАН е създаден специализираният център “Българска енциклопедия”, който има задачата да подготвя и издава енциклопедии и енциклопедични справочници, както и друга енциклопедична литература у нас. Негово дело е “Кратка българска енциклопедия” в 5 тома (1963-1969) в тираж 62 000 екз. Универсална по характер, тя съдържа около 27 000 статии от всички области на знанието и множество черно-бели и цветни илюстрации. В подготвянето й участват около 1500 учени и специалисти. С други думи – поставя се началото на нова тенденция: енциклопедиите да се изработват от многочислени творчески колективи.

Специализираният център реализира и еднотомната “Енциклопедия А – Я” (1974), предназначена за широка читателска аудитория. Тираж – 75 000 екз. Съдържа над 21 000 статии и богат илюстративен материал – черно-бял и цветен.

Най-представителната и най-пълна обща енциклопедия, посветена на нашето отечество, е 7-томната “Енциклопедия България” (1978-1997). Също е изработена от центъра “Българска енциклопедия” при БАН. Главен редактор – авторитетният български учен акад. Владимир Георгиев. Тираж – 55 000 екз. Посветена на 1300-годишнината от основаването на българската държава, като “първо и единствено по рода си издание с общонационален характер, енциклопедията обхваща всичко значително за България – природа, история, икономика, култура, наука” (9). В нея са поместени около 20 000 статии и над 10 000 черно-бели и цветни илюстрации и карти.

При подготовката на т. 7 от енциклопедията с главен редактор акад. Ангел Балевски се случва нещо твърде любопитно. Събитията след 10 ноември 1989 г. и настъпилите промени у нас налагат да се обнови голяма част от вече редактирания материал. Това изисква и съставянето на Допълнение с актуализирана и нова информация. И така, в т. 7 на “Енциклопедия България”, излязъл от печат през 1997 г., мирно съжителстват членове и кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП и ръководители на новооснования Съюз на демократичните сили и т. н.

Не влагам никаква ирония в това сравнение, а просто искам да илюстрирам странните понякога зигзази в еволюцията на енциклопедичната традиция в българското книгоиздаване.

Важен момент в това развитие е основаното през 1982 г. държавно специализирано издателство за справочно-информационна литература “Доктор Петър Берон”. В неговия актив влизат изданията “Съвременно българско монументално изкуство” (1986), “Освободителната война 1877-1878” (1986), “Световните изобретения в дати” (1986), “Българските държавни институции 1879-1986” (1987), “Консулските отношения на България 1879-1986 г.” (1988) и др.

През периода 1944-1989 г. са издадени множество специализирани енциклопедии и енциклопедични речници, сред които ще посочим “Енциклопедия на българската музикална култура” (1967), “Икономическа енциклопедия” в 2 тома (1971-1972, 2 доп. изд. 1984), “Енциклопедия на изобразителните изкуства в България” в 2 тома (1980-1987), “Речник на българската литература” в 3 тома (1976-1982), “Философски речник” (1978) и др.

Между тях като ярко постижение искам да откроя замислената в 4 тома “Кирило-Методиевска енциклопедия” с главен редактор акад. Петър Динеков. Досега от нея са излезли І том (1985) с обем 740 страници в Издателството на БАН и ІІ том (1995) с обем 911 страници в Университетското издателство “Св. Климент Охридски”. Очакват се в близко време ІІІ и ІV том. Както сочи предговорът, “в енциклопедията се засягат всички области на обществения и културния живот: писмо, език, история, литература, археология, изобразително изкуство, архитектура, приложни изкуства, музика, историография на Кирило-Методиевото дело, извори, кирило-методиевски традиции в България и славянския свят от ІХ в. до днес, библиография” (10). Кирило-Методиевската енциклопедия се отличава със строго научен характер и е богато илюстрирана с множество черно-бели и цветни изображения.

Много ми допада и енциклопедията “Българската възрожденска интелигенция”, съставен от проф. д-р Николай Генчев и Красимира Даскалова, отпечатана от Държавно издателство “Д-р Петър Берон” през 1988 г. Плод на седемгодишни издирвания, тя представя по възможно най-добрия начин интелектуалния елит на българското възрожденско общество.

След 1989 г. както целият обществено-политически и икономически живот в България, така и книгоиздаването преживява болезнени преустройства. В условията на пазарна трансформация издателското дело изпада в колапс поради редица причини, известни на всички, но постепенно се съвзема и търси своята нова идентичност. Съществен щрих от тази нова идентичност е издаването на енциклопедична литература. Паднаха много негласни и гласни забрани и тематични табу. Българската книга като цяло и енциклопедичното книгоиздаване в частност се отвориха още по-широко към света. Тематичният спектър на енциклопедичната литература е много широк и покрива всички области на знанието. Вследствие ценностната преориентация на голяма част от обществото настъпи диверсификация, т. е. разслояване на читателските интереси.

Наблюденията показват, че след 1989 г. у нас се издават предимно специализирани енциклопедии, голяма част от тях богато илюстрирани, луксозно оформени и отпечатани, диференцирани и по възрастов признак. Като трайна тенденция се установява сътрудничеството на наши издателства с най-големите и авторитетни издателски къщи в света. Невъзможно е да се обхване с един поглед цялата богата енциклопедична литература, предлагана на българския книжовен пазар през последните 10-12 години. Трудно доловима е и тънката граница между традиция и съвременност. Но така или иначе в този кратък обзор ще посочим главното в днешната наша енциклопедична издателска практика, за да илюстрираме новото развитие на едновековната българска традиция.

С успех сред най-малките читатели се ползват детската енциклопедия “История на България” (изд. “Златното пате”), поредицата “Моята първа енциклопедия” на издателство “Фют”, както и неговите “Детски атлас на света”, “Голяма детска енциклопедия”, “Детски атлас на Вселената” и пр. Издателска къща “Хермес” предлага на най-младите читатели поредица от илюстровани енциклопедии – “Живият свят”, “Световната история”, “Науки и технологии”, сериите “Ранни цивилизации”, “Необяснимото” и др.

Впечатлява продукцията на издателска къща “Кибеа” – оригинална българска, със заявени амбиции и за международния пазар. За читатели над юношеската възраст и със специални интереси са предназначени “Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти”, “Космическите кораби”, “Архитектура”, “Тракийската цивилизация”, “Владетели на България”, “Духовни водачи на България”, “Български писатели” и т. н.

Както вече подчертах, трудно е да се обозре съвременната българска енциклопедическа вселена, но не мога да отмина тенденцията за сътрудничество с чуждестранни издателски къщи, в резултат на което са реализирани амбициозни проекти. На първо място ще посоча “Абагар Холдинг” (днес “Абагар”), осъществил поредиците “Оксфорд Илюстрована енциклопедия”, “История на света” – съвместно с “Тайм Лайф” от Амстердам, “Библиотека Знание” на Дорлинг Киндерели и др. Прочутата 15-томна поредица “Моята първа енциклопедия” и поредицата “Юношеска енциклопедия” на авторитетното френско издателство “Ларус” представя на български език издателство “Слънце”. Това, разбира се, е достойно за най-висока похвала, но възниква и въпросът доколко подобни авторитетни престижни енциклопедии са напълно съвместими с адаптивните възможности на български читател. Нищо страшно няма, но според мен е необходим период на приспособяване, тъй като за нас една “Енциклопедия на смъртта”, поднесена от издателство “Абагар”, първоначално действа малко шокиращо. Така или иначе, трябва да свикваме с реалностите на живота.

Тематичните акценти на съвременната енциклопедична продукция у нас са поставени не само върху историята, философията, политологията, социологията, религията, окултизма и пр., но и върху правото, търговията, компютрите, икономиката, бизнеса. Ярка илюстрация на тази тенденция е поредицата “Делфинови речници и енциклопедии”, представени на български език от бургаското издателство “Делфин прес”. Сред тях ще откроим 9-томният “Световен речник по право и търговия” (1993) на шест езика: английски, български, немски, испански, френски, италиански. В споменатата поредица излизат още “Световен речник по финанси”, “Световен речник по икономикс”, “Световен речник по мениджмънт”. Този капитален проект се осъществява за пръв път в България. Партньор на “Делфин прес” е “Уест пъблишинг къмпани” от Сейнт Пол, Минесота, САЩ.

Не изостава и българската енциклопедична мисъл. Сред множеството заглавия ще посочим енциклопедичния речник “Старобългарска литература” (1992), съставен от Донка Петканова, кратката енциклопедия “Тракийска древност” (1993), “Енциклопедия на афоризмите” (1998) от Любен Атанасов, “Енциклопедия на съвременния български език” (2000), съставена от проф. Русин Русинов и проф. Станьо Георгиев, и много, много други.

Неотдавна студенти от Колежа по библиотекознание и информационни технологии писаха съчинение на тема “Енциклопедията на ХХІ век, моята енциклопедия” и повечето от тях изразиха пристрастие и предпочитание към “Българска енциклопедия А - Я”, изтъквайки редица нейни достойнства – максимум информация в минимален обем, всеобхватност, богата илюстрация и т. н. Интелектуалният продукт, предложен от центъра “Българска енциклопедия” при БАН и Книгоиздателска къща “Труд” в две издания и в два варианта – книжен и електронен, на границата между ХХ и ХХІ век, навярно е символичен знак за доброто бъдеще на енциклопедичната традиция у нас.

От изложеното дотук можем да направим няколко извода:

1. Още от своето възникване и до днес българската енциклопедична традиция е престижна, адекватна на времето и определяща зрелостта на родното книгоиздаване.

2. В своята еволюция в общи линии тя прилага европейски и световни еталони.

3. В стремежа си да се равнява по високи образци не винаги отчита адаптивните възможности на българския читател и неговите нагласи да възприема по свой начин поднесената информация.

4. Следвайки традициите, днес в полето на енциклопедичното знание работят успешно както цели колективи, така и отделни автори.

5. Днешната енциклопедична продукция в България се отличава с богат тематичен спектър в съзвучие със заявените интереси на разнородната читателска аудитория.

1. Иванова, Климентина. Енциклопедичното знание на Симеоновата епоха. – Спектър, 1980, 80, с. 282.

2. Пак там, с. 283.

3. Андрейчин, Любомир. Речникът на Найден Геръв. – В: Геров, Найден. Речник на блъгарский язик с тлъкувание речи-ти на блъгарски и на русски. Част І. 1895, с. ХХV.

4. Пак там, с. ХХХV.

5. Касъров, Лука. Енциклопедически речник. Част І. 1899, с. І.

6. Пак там, с. V.

7. Шишманов, Ив. Д. Рецензии и книгопис. – Български преглед, VІ, 1899, кн. 3-4, с. 200.

8. Данчови, Н. Г. и И. Г. Българска енциклопедия. 1936, с. 3.

9. Енциклопедия България. Т.1. 1978. Предговор, с. 5.

10. Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1. 1985, с. 5.

 

Авторът анализира възникването и развоя на енциклопедичната традиция в българското книгоиздаване от края на ХІХ в. до наши дни. За отправна точка му служи заявеният интерес към енциклопедичното знание в двата Симеонови сборника, достигнали до нас в по-късни преписи съответно от 1073 и 1076 г., както и в други съчинения.

Издаването на енциклопедична литература след Освобождението, като се започне от Найден-Геровия “Речник на блъгарский язик...” и “Енциклопедически речник” на Лука Ив. Касъров и се стигне до съвременността, е разгледано в контекста не само на българските, но и на европейските и световните тенденции в тази област.

Налага се изводът, че още от своето възникване и до днес българската енциклопедична традиция е престижна, адекватна на времето и определяща зрелостта на родното книгоиздаване.

Обратно към Доклади 2003