Повечето отрасли са изградени чрез конкуренция. В света на библиотеките сътрудничеството осигурява възможност за развитие. Библиотекарите винаги са силни, когато са партньори. Според Alice Knapp,"вашата библиотека става по-добра, когато разчитате на сътрудничество .", а Barbara Franchetto ни съветва “да създадем трайно сътрудничество "(Library Journal, 2003).

Изграждането на утрешните библиотеки е немислимо без партньори. Ако днес вярваме, че библиотеките са важни, то трябва да сме готови да превърнем потенциалните конкуренти в партньори. Библиотекарите, когато работят заедно постигат много – те могат да се учат един от друг и да развиват организациите, към които принадлежат чрез споделяне. Споделянето рядко е лесно. Формалното споделяне предполага ангажимент за всички страни и ползите не винаги са така очевидни, както разходите. Неформалното споделяне е по-неангажиращо, но евентуалните ползи могат да намалеят, защото участниците са свободни да се откажат, при това без предупреждение. Модерните библиотеки и консорциуми са създали различни начини за споделяне. Например, споделените каталози или различните названия, които използваме за тях, са един от важните продукти на библиотечно сътрудничество. Днес говорим за он-лайн своден каталог, който може да включва няколко филиала на една библиотека, какъвто е каталогът на Университетска библиотека на Софийски Университет или за виртуален каталог, който свързва големи и малки библиотеки от различни части на света, какъвто е RLG Union Catalog и OCLC’s WorldCat . Споделянето може, също така, да се изразява в обмяна на знания и опит между информационните специалисти, в общи абонаменти за периодични издания, в трансфер на библиографски записи, в междубиблиотечно заемане, книгообмен, доставка на документи и др.

Преди повече от три години Институт Отворено Общество,Унгария инвестира в идеята библиотеките от страните в преход да получат шанс да ползват пълнотекстова научна информация, на ниски цени, чрез споделяне на достъпа до електронни бази данни. За библиотеките от бившите социалистически страни eIFL Direct – "Electronic Information for Libraries" осигури възможност за запознаване с предизвикателствата на електронните ресурси и създаде условия за откриване и оценяване на ползите от сътрудничеството. Повече от 40 страни в преход се включиха в тази мащабна инициатива, между които и България. След проведения търг експерти от Англия и Русия избраха мултидисциплинарните академични бази данни с достъп до пълнотекстови статии на американската фирма EBSCO Publishing.

В България първоначалният интерес към електронните бази на агрегатора EBSCO беше голям. През 2000г. Фондация Отворено Общество, София пое координацията на проекта и плати абонаментната такса за една година – 42 000 щатски долара. Седемдесет и четири библиотеки и други организации ползваха споделено достъпа до електронните бази на EBSCO Publishing, в рамките на проекта eIFL Direct. От началото на 2001г. към споделеното ползване се добави и споделяне на плащането.Резултатът е намаляване на интереса и отказ от участие. През 2001г. участниците в проекта са 41, а през 2002г. – те са още по-малко – само 24. Тук няма да се спирам на подробности, свързани със събирането на абонаментната такса. Проблемите са вече известни и обсъждани на други предишни форуми. Известен е също така и опитът на другите държави. Моделите за заплащане на споделения достъп до електронните ресурси са различни в отделните страни и те не могат автоматично да бъдат пренесени в нашата практика.

Проектът eIFL е в основата на създаването на сдружение с идеалната цел да обединява ползвателите на електронна информация в България, да инициира и подкрепя сътрудничеството, да съдейства за изграждане на дух на доверие, разбирателство и партньорски отношения между библиотеки и други организации.

"Български информационен консорциум” (БИК), регистриран официално в края на 2002г., е обединение основано с подкрепата на четири университета. Названието “консорциум” от превод на латински език “ consortium" означава “участие”, като коренът на думата “консорт”, на латински “ consors, -ortis" се свързва с “партньор”.(Милев, А и др., 2000, стр.383-384) Целта на БИК е да продължи традициите на библиотечно сътрудничество като ще разчита на участие на патньори. Следвайки мисията “да осигурява на българските потребители достъп до най-добрите информационни ресурси на възможно най-достъпна цена, като налага високи професионални критерии” БИК привлече до момента 35 участници в споделеното ползване и заплащане на базите данни на EBSCO Publishing.

На таблица 1 по-долу е представена графика на ползваемостта на EBSCO за периода 2001 –2003. Цифрите ясно показват положителната тенденция на увеличаване на интереса към базите. Броят на използваните абстракти за първите пет месеца на 2003г. е 29389, а за цялата 2002г. цифрата е 44680. Това означава ,че повече от 60% от ползваемостта на миналата година е направена само за пет месеца през настоящата. Подобна е тенденцията при броя на изпратените статии по електронна поща. В някаква степен това тълкуване на цифрите е валидно и за броя на ползваните пълнотекстови статии, макар че тук процентът е по-нисък. Ясно доказателство за увеличения интерес към EBSCO е броят на изпозваните пълнотекстови статии в PDF формат- 10860 през 2003г (вкл. м. Май) срещу 9177 броя през 2002г. Броят на използваните статии в PDF формат само за пет месеца надвишава този от миналата година с 1683!

* Забележка : Данните за 2003г. включват периода до края на м.Май

Български информационен консорциум извърши редица дейности в посока укрепване на сътрудничеството между библиотеки и други организации. Създаде сайт на сдружението (www.bic.bg), в който помества текущо новини и презентации от националните семинари.Организира и проведе срещи на потребителите на електронна информация в страната, като резултатите бяха публикувани в бюлетин на Фондация Отворено Общество, сайта и бюлетина на СБИР, в.“ Computerworld/BG", в. "@мреж @та” и др. БИК предложи ценови модел за разпределяне на таксите между участниците в споделеното ползване на базите данни на EBSCO Publishing, основан на процентни квоти и съобразен с официалната информация, публикувана в Държавен вестник. за трансферите на бюджетни средства, съгласно чл. 91 от Закона за висшето образование. Процентните квоти бяха разпределени в пет групи на база вече създадения интерес към използването на електронна информация, финансовите възможности на участниците и предишен опит от минали години. Най-голямата група участници са университетите с квота 55% от общата такса. До момента от 35 участника- 17 са висши училища.Втора група са организациите с квота 25% и 8 участника досега. Следва групата на централните научни библиотеки –с 5% квота и 2 участващи библиотеки. Четвърта група са публичните библиотеки, представени от 4 библиотеки и с 5% квота. Пета група са участниците с индивидуални вноски със седем участници до момента, между които библиотеката на Американския университет, Благоевград, Фондация Отворено Общество, Библиотечно Информационен Комплекс на Техническия университет, София, Библиотеката на Нов български университет и др.Важно е да се отбележи, че постигането на съгласие и приемането на определените вноски от всеки участник бе трудно, но постижимо. В резултат на преговори, проведени в дух на диалог и разбирателство между страните, някои от определените суми бяха променени, а за други участници беше осигурена възможност за разсрочено плащане, какъвто е примерът с НБКМ и Шуменски университет.Проблемът с финансовото участие е особено болезнен и идеален вариант, който да удовлетворява интересите на всички е непостижим. Въпреки това, смятаме че с използването на обективни критерии, прозрачни процедури и публични дискусии въпросът за вноските е разрешим. БИК има амбицията и волята предложеният ценови модел да бъде усъвършенстван и прилаган, на базата на опита от тази година.

Опитът от предишни години показва, че неформалният модел на библиотечна кооперация е неработещ в България. Поетите ангажименти от участниците в съвместните действия често не се изпълняват и това води до провал на инициативата.Ето защо , Българският консорциум за информация избра да следва формалния модел на споделяне и сключи договори с всеки участник в кооперирания абонамент. БИК използва писменото споразумение, за да гарантира събираемостта на абонаментната такса за България и за да предотврати евентуално отпадане на участници.

Докладите от XII-та Национална научна конференция на СБИР от 2002г., посветени на професионалната етика показват, че всички ние сме убедени в ползите от споделянето, сътрудничеството и взаимодействието в нашата общност. Предимствата от кооперирането не се измерват само с финансови показатели, макар че постигната икономия на средства е важен фактор предвид оскъдните ресурси, с коите днес библиотеките разполагат.

Време е да спрем състезанието и да се “отнасяме с уважение и коректност към колегите си и да си партнираме с тях добронанамерено, почтено и открито. .." (СБИР, 2002, стр.8)

Проектът eIFL "Електронна информация за библиотеките " е възможност заедно да продължим напред. Като вестител на идеите на е IFL Българският информационен консорциум ще продължи да работи за постигане целите на сдружението чрез открит диалог и поддръжане на партньорски отношения с всички, които имат желание да участват в съвместни инициативи за постигане на професионално развитие.

Етичен кодекс на библиотекарите в Република България // Професионалната етика-професионални перспективи: Доклади: XII Национална научна конференция, 5-6 юни 2002, с.8

Милев , А. и др. Речник на чуждите думи в българския език.- София : Наука и изкуство, 2000.- с. 383-384

Breeding, Marshall. The Benefits of Library Partnership. //Information Today, 2002, Vol. 19 Issue 6, p.42

Collaborators. // Library Journal, 3/15/2003 Supplement, Vol.1 128, Issue 5, p.27

Обратно към Доклади 2003