Сътрудничеството между българските библиотеки в областта на каталогизацията е съществувало години наред и има своята история. В началото е било нормативно нерегламентирано, но естествено сътрудничество, възникнало поради необходимостта от създаването на нормативни основи за работата на каталогизаторите. Резултатът от тези връзки са издадените “Правила за описване на книгите в големите библиотеки и Правила за нареждане на фишите в азбучния каталог” под редакцията на Божана Троянова и Ценко Цветанов; “Единни правила за описание на печатни произведения в масовите библиотеки” с автори Дора Ганчева, Лиляна Албанска и Ценко Цветанов; “Правила за описване на книгите в научните и в големите библиотеки и за нареждане на фиши в азбучния каталог” с автори Божана Троянова и Лиляна Албанска. Документи, които са използвани от всеки каталогизатор в неговата работа.

По-късно сътрудничеството между библиотеките се регламентира нормативно с Постановление № 2 на Министерския съвет от 20 януари 1970 г. Съгласно това постановление “с цел да се създаде рационална система от научни библиотеки в страната, да се избегне дублирането и да се унифицират библиотечните процеси, Народната библиотека “Кирил и Методий” и централните библиотеки – Централната библиотека при БАН, Централната техническа библиотека, Централната селскостопанска библиотека, Централната медицинска библиотека и Университетска библиотека – функционират като обща библиотечна организационна единица, като остават в системата на съответните ведомства и организации.” За ръководен и координиращ орган е определен Съвета на директорите, съставен от директорите на изброените библиотеки. Към него работят специализирани комисии по библиотечно дело и библиография. Една от тези комисии е Комисията по обработка и организация на библиотечните фондове. Нейната цел е да внесе единство в библиотечната обработка на всички видове библиотечни материали. Това предполага изработването и въвеждането на единни правила за описание, единна класификационна схема и единна методика за класиране и предметизиране. Комисията разработва и предложения за внасяне на единство в системата от каталози и в организацията на библиотечните фондове.

В резултат на това постановление през 1980 г. в Народната библиотека започва да функционира Координационна комисия по каталогизация. В нейния състав влизат представители на ЦТБ, УБ, ЦСБ, ЦМБ, Библиотеката при ВИАС, ЦБ при БАН, Народна библиотека “Иван Вазов” и НБКМ. След едногодишна дейност Комисията се разделя на две подкомисии- по библиографско описание и по класификационни системи и предметизация. Разделянето е направено с оглед на предстоящото въвеждане на нови нормативни и инструктивни материали. Привличането на повече специалисти в тези подкомисии е имало за цел да осигури по-широко обсъждане на новите документи и по-компетентно ръководство на каталогизационната дейност в научните библиотеки. Комисията съществува с прекъсвания до 1989 г. (данните са взети от протоколите от съвещанията на Комисията) и осигурява сътрудничеството между централните научни библиотеки в областта на каталогизирането и организацията на библиотечните фондове. През това време е направен преглед на фондовете и каталозите в централните научни библиотеки, обсъдени и приети са Стандарти за съкращения на български и чужди думи, Формат и инструкция за машинночитаем библиографски запис на книги, Инструкция за описание на диапозитиви, диафилми и филми, Указание за въвеждане на БДС за библиграфско описание на периодични издания, Ръководството за азбучни каталози на книги. От запазените протоколи може да се види, че участниците в заседанията са се отнасяли сериозно към възникналите проблеми, проявявали са стремеж към взимане на правилни решения и към действително координиране на работата на библиотеките по приложение на различните документи. Обсъждани са принципни въпроси, възникнали в практиките на библиотеките и след компетентно разискване са взимани най-подходящите решения, необходими за внасяне на единство в работата. Комисията е работила професионално, тъй като е трябвало наистина да унифицира практиката на научните библиотеки в областта на каталогизирането. Това е задължавало нейните членовете и библиотеките, които те са представлявали да се отнасят отговорно към всички възникнали проблеми и да съдействат за тяхното преодоляване. Активната дейност на Комисията е предизвикана от факта, че по това време излиза първото издание на ISBD, което предполага унификация на международно ниво. Комисията е обсъдила и приела нормативни и инструктивни материали, необходими за работата на отделите “Обработка” в библиотеките съобразно тези изисквания.

Със създаването на Технически комитет по стандартизация № 16 в областта на архивната, библиотечната и информационната дейност обсъждането и приемането на стандартите преминава под негов контрол.

През 1996 г. в Народната библиотека се прави опит да се поднови дейността на съществувалата комисия, като към състава й се присъединят автоматизатори и преподаватели от Катедрата. Идеята е била да се запази унификацията в областта на каталогизацията и при въвеждането на автоматизацията, както и да се подпомогне ретроконверсията, която е предстояла тогава пред библиотеките. Но по обективни и субективни причини Комисията не работи активно и прекратява дейността си.

Частично координиране на процесите на каталогизацията на сегашния етап се извършва от функциониращия в НБКМ Съвет по обработка и организация на фондовете, в който участват специалисти от различни отдели в библиотеката, имащи отношение към процесите на каталогизиране. Това става чрез работа на комисии по библиографско описание, контролни файлове, предметизация и класификация, в които се дискутират отделни проблеми и се взимат методични решения. Участниците вършат своята работа отговорно със съзнанието, че трябва да бъде постигнат компромис, необходим за нормалното протичане на библиотечния процес. Споровете и различното, но обосновано лично мнение се адмирират, защото чрез тях се стига до най-правилното решение. Взетите решения се публикуват в сп. Библиотека.

От казаното дотук се вижда, че дълги години каталогизацията в библиотеките е била координирана, чрез специални комисии към Съвета на директорите. Самостоятелността на библиотеките в днешните условия през последните години прекъсна тези връзки. Възстановяването на това сътрудничество обаче е наложително. Ето няколко причини, които дават основание за това твърдение:

1. Изготвяне на нови нормативни документи за библиографско описание. Използваният стандарт за библиографско описание и правилата за това в скоро време ще се нуждаят от осъвременяване, съобразено с промените в световен мащаб. Това ще трябва да бъде общо дело на специалистите в тази област, коитопосле да го приложат в своята практика.

2. Международните стандарти за библиографско описание ISBD са важни документи, необходими за участието ни в най-големия международен библиотечен проект, проекта за Универсален библиографски контрол. Той предвижда създаването на система за обмен на библиографска информация за новите публикации, основаваща се на текущите национални библиографии. Тези стандарти не са обект на ТК № 16 и не се издават от Държавната агенция по стандартизация и метрология. Такъв е случаят със Стандарта за описание на некнижни материали, който чака своето отпечатване от 1994 г.

3. Проблемът с ретроконверсията също изисква сътрудничество между библиотеките. При нея основна задача е унифицирането на редната дума. Ако искаме ретроконверсията да е с високо качество трябва да се съобразяваме с международните стандарти и да бъдем внимателни към детайлите. Дали една библиотека ще използва вече готовите записи на Националната библиография или ще създава сама записи за собствените си фондове, те трябва да бъдат съобразени с международните стандарти, така че да могат да се използват лесно от всеки потребител и той да може да ги разбере без проблеми.

4. Контролните файлове на имената са неизменна част от процеса на автоматизиране на каталозите. Стандартизираните списъци на имената контролират цялата база данни от библиографски описания. И тук е важно да се унифицира редната дума, както и да се спазват определени принципи при съставянето на записа. Опитът на тези, които поддържат подобна база би могъл да бъде използван от други, на които предстои решаването на този проблем.

5. Предметизирането е друг етап от процеса на каталогизиране. В условията на автоматизирани каталози предметните рубрики вече са основен информационен вход към съдържанието на библиографските единици. Този процес е непознат на повечето колеги, но тези които искат да обогатят информационното търсене на електронните си каталози трябва да координират усилията си за изработване на един универсален предметен рубрикатор. За да изпълнява правилно функциите си предметният рубрикатор трябва да включва най-новите понятия и проблеми на науката, като формулировките на рубриките и връзките между отделните предмети бъдат научно издържани. Необходимо е рубрикаторът да се редактира текущо. Специализирана група би могла да прави вариантни промени и да дава нови предложения, като използва общи принципи и методика на работата в тази област.

6. Използването на УДК като единна класификационна схема изисква максималното приближаване на Таблиците за десетична класификация към стандартните издания. Поправките върху тях трябва да се правят по линията на допълнения и изменения, съобразени с международните стандарти. Затова е необходимо създаването на група, която да разрешава възникналите проблеми по поддържането и актуализирането на класификацията. Тя ще обсъжда, приема и публикува допълнения и изменения към таблиците. При такива рамки на дейност групата ще бъде в състояние да осигурява за българските библиотеки документи, съобразени с международните изисквания.

След казаното дотук си струва да се помисли за взаимодействие между библиотеките, основано не на методичната функция на една от тях, а на доброволното сътрудничество. Не инициатива наложена отгоре, а сътрудничество между колеги с еднакви проблеми и желание за професионалното им решаване. Това ще е стимул за хората, работещи в нашата област да обогатяват знанията си, да търсят актуална информация и да се интересуват от опита на другите. Това ще бъде и стъпка отвътре навън към взаимодействие с колеги с подобни проблеми извън България. И все пак тъй като е нужно някой да подкрепи подобно начинание, смятам за най-добре представителите на отделните библиотеки да се обединят в група към СБИР. Целта е след обсъждане на даден документ той да бъде отпечатван или разпространяван по електронен път и препоръчван на библиотеките, защото няма друг орган като Съюза на библиотечните и информационните работници с авторитет признат от всички библиотекари. А доказателство за това са присъстващите тук.

Обратно към Доклади 2003