Понастоящем малко библиотеки са способни да предложат задоволителен отговор на нуждите на своите потребители. Безпрецедентната мутация на средствата и начините за разпространение на информация, на което днес всички сме свидетели налага своя дълбок отпечатък върху ролята на библиотеките и библиотекарите в обществото. В ситуация на все по-растяща конкуренция между информационните институции, доставчиците на информационни услуги и самите издатели, библиотеките са поставени в ситуация на труден избор за оцеляване, в която те да предложат уникални услуги за своите потребители, които същите не биха могли да получат от други информационни институции или поне те да бъдат на по-разумна цена. Едно от възможните решения е сдружаването на библиотеките в мрежи, защото консорциумите се създават с цел оцеляване на институциите , въпреки че измежду причините за свързването в консорциуми се споменават и коопериране и сътрудничество . Истината за оцеляването на подобни консорциуми е в добрата комуникация, съществуването на конкурентна среда и перфектната координация между институциите , избрали да участват в консорциума. За всички е ясно, че поставена в условия на растящи бюджетни ограничения, непрестанно растяща маса от документални източници, трудности по техническото осигуряване и поддържането на огромните каталози, намиране на достатъчно квалифициран персонал и необходимостта от поддържане и развиване на актуални колекции библиотеката е неспособна да осъществява самостоятелно своята мисия в обществото – тоест тя е “обречена” на сътрудничество.

Именно с цел подобряване на съществуващото международно сътрудничество, улесняване достъпа до библиографската информация и подпомагане на нови инициативи Международната организация по стандартизация започва изработването на Международен стандартен идентификатор за библиотеки и свързаните с тях организации (ISIL – ISO 15511)². Под “свързаните с тях организации” се разбира архиви, музеи, държавни агенции, учебни и икономически организации. Все по-увеличаващото се сътрудничество, комуникация и поделено използване на съществуващи информационни ресурси създава необходимостта от подобен стандартизиран структуриран идентификатор за организациите и по-специално за библиотеките. Идентифициращи кодове за различни институции са широко използвани в международната практика на сътрудничество и затова една подобна инициатива само би подпомогнала организации от един и същи или близки сектори да си сътрудничат.

Благодарение на широко възприетия стандарт ISO 2709 милиони библиографски записи са достъпни онлайн чрез Интернет във виртуални сводни каталози и други кооперирани информационни мрежи. Данните за институцията, притежаваща библиографските записи осигуряват достъп до записите, документите и услугите, които библиотеката или свързаните с нея институции предлагат. Един подобен стандартизиран идентификатор на институцията създала или притежаваща записа ефективно би улеснило този достъп. Ето защо Международната организация за стандартизация предприема усилия за създаване на Международен Стандартен Идентификатор за Библиотеки и свързаните с тях организации през 2002г. ( ISIL). Целта на този международен стандарт е да определи и популяризира използването на поредица идентификатори за уникалното определяне на библиотеките и свързаните с тях организации с минимално влияние върху вече съществуващите системи.

ISIL идентифицира библиотека, подобна организация или отделен елемент от кооперирана информационна система, отговорен за дейности или услуги в библиографска среда (например създаване на машиночетими записи). Той може да бъде използван за идентифициране на създателя или притежателя на ресурса (напр. библио-течния материал). ISIL е предназначен за употреба от библиотеки и от организации, които имат бизнес взаимоотношения с тях – издатели, книготърговци и други доставчици. Този идентификатор може да бъде използван през цялото време на съществуване на институцията, в случай когато има сериозни административни промени или сливания с други организации може да бъде присъден паралелен идентификатор. Също така, тъй като стандартът засяга и вече съществуващи организации, той може да присъди и повече от един идентификатор, макар че целта му е да намали използването на броя идентифициращи кодове.

ISIL не е предназначен да класифицира съществуващите международни кооперирани мрежи или техните ресурси и услуги.

Структура, елементи и характеристика на ISIL

ISIL е идентификатор с изменяема дължина. Състои се от максимум 16 арабски цифри (от 0 до 9), непроменящи се букви от основната латинска азбука и други специфични знаци като наклонена черта (/), тире (-) и двоеточие (:). Всеки ISIL е уникален и трябва да бъде изписван пълно с латинските букви ISIL, със задължително посочване на двата му компонента – представка и идентификатора, разделени с тире. Представката представлява кода на страната или друг регистриран буквен низ. Кода на страната идентифицира държавата в която се намира библиотеката или кооперираната мрежа. Той представлява съкращение от две латински букви, възприети с други международни стандарти. Ако те са запазени за бъдеща употреба или някакви други съображения, той може да бъде заместен и от друг възприет буквен низ, като например за мрежата OCLC (ocl = OCLC,Inc.).

Администриране

Всяка страна е отговорна за присъждането на идентификатори за всяка библиотека и свързани организации в нейните граници от всеобщо приета национална агенция. Агенцията поддържаща международния стандартен идентификатор е международна ISIL Агенция ¹, отговорна за присъждането и изработването на национални кодове на страните и развитие на документация за поддържане на дейността й.

Днес нуждата от библиотечно коопериране се налага все по-осезаемо, когато библиотеките са изправени пред виртуалната реалност на електронните документи с техните специфични особености на ползване и методи за трайно съхранение. И за да не се превърнат в “музеи на отпечатаните документи” библиотеките по-скоро трябва да кооперират своите усилия с три основни цели : взаимно използване на съществуващите физически информационни ресурси, осигуряване на достъп до различни видове електронни ресурси, притежавани или не от библиотеките и осигуряване на достъп до собствените им бази данни чрез Интернет. Тук обаче кооперираното развитие на електронни колекции ³ поставя почти нерешими въпроси пред участващите библиотеки като например – нуждата от отказ за развитие на една или друга колекция в една библиотека за сметка на друга, лишаване от традиционната печатна версия на списание, съществуващо и в електронен вариант, трудността по предпочитането на един или друг доставчик на електронни документи и т.н.Но преди всичко библиотечното коопериране с цел изграждането на електронни колекции трябва да почива на солидни аргументи, получени чрез изследване на потребителските нужди от информация, както по отношение на съществуващите електронни колекции, така и по отношение на ресурсите, които ще се обединят. Друг проблем по отношение на тяхното изграждане е как ще бъдат каталогизирани те, тоест какъв метод ще бъде предпочетен, защото всички знаем, че дебата по този въпрос все още не е приключил. Ако достигнем до консенсус относно кои от електронните документи да бъдат каталогизирани все пак ще бъдем изправени пред дилемата кой стандарт да предпочетем за това. Съществуват много критики относно подхода на “метаданните”(използвам този термин с много големи резерви към неговата употреба), и най-разпространения от тях – проекта Дъблин кор, който се предпочита за описанието на електронни ресурси в Web пространството. Първо защото електронните публикации и документи като всички останали имат заглавия, дати на публикуване, текстове и илюстрации, поредност на изданието и издател, автор, връзка с други документи и т.н. Ние добре знаем как да боравим с тази библиографска информация, как да правим записи, да упражняваме речников контрол и да включваме тези записи в библиотечните каталози. Главните критики ⁴ към стандарта Дъблин кор са, че на тази концепция липсват много от важните атрибути за каталогизирането, както и че информацията за тях може да бъде предоставяна от автори, web-администратори, издатели и други лица, нямащи никакво познание за принципите на каталогизиране. Както и абсолютната липса на какъвто и да е терминологичен контрол, познат ни от авторитетните файлове, управляващи достъпа в автоматизирана среда. Тоест при подадено запитване от потребител едни документи ще бъдат намирани, защото отговарят на формулираната от него ключова дума, а други ще бъдат напълно недостъпни за него.

Сега бих искала накратко да се спра на още един нов формат, който все повече навлиза в библиотечна употреба относно превеждането и транспортирането на метаданни между съществуващите различни стандарти (тъй като те така или иначе навлизат в употреба) и по мнението на много специалисти бъдещето на библиотечните мрежи ще е тясно свързано с неговото развитие. Тъй като рискувам да стана досадна с техническите обяснения относно начина на действието му ще обясня накратко само неговата философия, а всички, на които им се стори интересна тематиката могат да намерят изчерпателна информация по този въпрос в Web пространството, на сайта на Конгресната библиотека и на www.w3.org/XML .

Езикът XML⁵ (eXtensible Markup Language) позволява да се създават структурирани документи и те да бъдат възпроизвеждани на всевъзможни носители – книжни, компактдискове, DVD и т.н. Също така позволява да бъдат включвани звукови или графични документи, хипертекстови и хипермедийни връзки както и класификационни индекси, с цел управление на достъпа. Езикът XML, окачествен като “метаформат” е производен на Стандарта SGML и продължава големите му принципи, тоест маркирането на структурата на документа. Той се основава на предварителното дефиниране на типа документ, който ще бъде възпроизведен в XML формат. Някои от стандартите за Дефиниране на типа документи ( Data Type Definition) използвани в библиотечната практика са преведени също в XML: ISO 12083 за монографии, периодични издания, статии от периодични издания и математически формули, TEI (Text Encoding Initiative) и EAD (Encoded Archival Description), публикуван през декември 1999г. (версия 1.1) и пригоден за обработването на архивни фондове и на документи, наречени “специализирани”. Други DTD, позволяващи обработката на звукови документи, на фиксирани или подвижни образи остават да бъдат създадени.

За разлика от HTML XML не съдържа маркери, които характеризират начина на показване на документа, както и маркери за шрифта или евентуални илюстрации в текста и т.н., в същото време увеличава способността за обмен на данни и позволява всякакъв вид изход на документа без значение на какъв носител ще бъде фиксирана информацията, показване на екран или вокализирано четене от специален софтуер.

XML позволява спазването на правата на интелектуална собственост върху един електронен документ както и правата за достъп до Web страници както и кодирането на цифров подпис, който потвърждава и защитава електронните документи в Интернет. Именно затова всички страници, създадени с помощта на езика XМ L са неуловими за съвременните търсачки в Интернет и представляват невидимият Web. Основният принос на XМ L е да позволи на електронния документ да избегне както условностите и ограниченията на някакъв физически носител, така и тези на програмите, които позволяват да бъде създаден, търсен, изобразяван (визуализиран), отпечатван или редактиран. Знак за налагащата се тенденция в използването на XМ L е създаването на страници в XМ L, с помощта на Microsoft Word 2000 (Tools→Options→Save→Save smart tags as XML properties in Web pages). Много скоро XML ще бъде утвърден като световен стандарт ISO.

Въпреки че все още форматите MARC имат смазваща тежест в света на библиотеките, съществуват много проекти, за които можем да почерпим информация от Интернет.

http://lcweb.loc.gov/standards/metadata.html

http://lcweb.loc.gov/ead/

http://digital.nypl.org/finding.htm

http://www.berkeley.edu:80/ead/

http://www2.sub.uni-goettingen.de/metaform/index.html

Във Франция Националния Архив, както и Националната Библиотека се интересуват много отблизо от XML и от 2000г. са в ход подобни проекти. Съединените Щати и Конгресната Библиотека понастоящем реализират едно “смесване” на XML и USMARC, в което логическото структуриране на данните във формат MARC е кодирано в XML. XML позволява само в един запис да се поставят едни до други библиографските данни, цифровизиран образ и структурирането на съдържанието, спазвайки дървовидната структура на оригиналния документ.

Развитието на конвертиращите програми MARC – ISO 2709 към конверторите MARC – XML днес е много актуално. Точно като стандарта ISO 2709, този формат съдържа необходимата информация за представянето на морфологичната структура на един запис в MARC формат, като целта е представянето му в Web. Използването на XML в библиотеките може да бъде разглеждан като формат за съхранение на цифрови данни, който може да бъде приложен към всякакъв вид документи, като входящ и изходен формат за обмен и даже online публикуване на електронни документи в Web страници.

c/o Instituto Centrale per il Catalogo Unico delle Biblioteche Italiane e per le Informazione Bibliografiche – ICCU

Viale Castro Pretorio, 105

00197, Rome, Italy

tel 0039 06 4989482, fax 0039 06 4959302

2. Information and Documentation – International Standard Identifier for Libraries and Related Organizations. International Organization for Standartization, ISO/TC 46/SC 4. 2002.

3. Thornton, Glenda A. Impact of electronic resource development, the roles of librarians, and library consortia. Library Trends, 00242594, Spring 2000, Vol. 48, Issue 4; Database: Academic Search Premier

4. Gorman, Michael. Bibliographic control or chaos: an agenda for national bibliographic services in the 21^st century. 67^th IFLA Council and General Conference August 16-25, 2001.

5. Duchemin, Pierre-Yves. L’art d’informatiser une bibliotheque:guide pratique. Paris, 2000, c. 465-468.

Обратно към Доклади 2003