Комуникация на учените в Интернет среда – различия и предимства пред традиционните начини на обмен на информация
Люба Цветкова –
докторант на Център по наукознание към БАН
Комуникацията неотменно съпътства еволюцията на човечеството още от най-дълбока древност до наши дни. Безспорен и признат от множество изследователи (Едуард Сапир, Уилбър Шрам и др.) е фактът, че тя се е утвърдила като основен социален процес, както в индивидуалния, така и в обществения живот. Комуникацията е многостранна, има различни измерения. Това е може би причината да бъде обект на засилено внимание от страна на социолози, икономисти, математици, лингвисти, психолози, информационни работници и др. Ако първата революция в развитието на човешката комуникация е появата на писмеността, то в сегашния момент човечеството е изправено пред едно ново предизвикателство, свързано с широкото навлизане на електронните средства за комуникациия. В резултат на това във всички обществени сфери настъпват изменения от глобален характер. Особено осезаеми те са сред научната общност. Публични мрежи, от типа на Интернет позволяват бърз и евтин обмен на информация между учените. Това се постига с помощта на два основни вида услуги. Условно те могат да бъдат наречени комуникационни и информационни. Към първите се числят елеттронната поща (е-
mail) и електронните конференции. Към вторите се отнасят: системата за представяне на мултимедийна информация, известна като World Wide Web, Telnet,която предоставя възможност за терминален досъп до ресурсите на отдалечени компютри, FTP, чрез който се постига обмен на файлове, съхранявани на различни компютри, влизащи в състава на световната мрежа и др.Всички тези нови способи имат своите предимства пред традиционните методи за комуникация и дават основание да се говори за единна електронна среда, на науката със световен обхват. Въпреки настъпилите технологични изменения, научната информация продължава да се разпространява по неформални и формални канали. Първите са плод на личните контакти между учените, а вторите се осъществяват чрез предаването на информация с помощта на научно–техническата литература.
Кореспонденцията е една от най-старите форми на неформална комуникация между хората на науката. За осъществяването и днес те все по-често прибягват към електронната поща. Тя представлява предаване на съобщения в електронен ( ASCII) формат от един подател, към един или няколко конкретни получатели. Едно от основните нейни преимущестнва е бързината, с която съобщението се предава, независимо от разстоянието. Тя има непрекъснат режим на работа, по-евтина е от кореспонденцията чрез писма, и значително по-надеждна. При нея отпада неудобството, свързано с разликите в часовите пояси. Не е необходимо получателят да присъства непосредствено при пристигане на съобщението. Предимство на електронната поща е и това, че с една единствена команда, съобщението може да бъде изпратено на много получатели. Ученият има възможност да организира архив на кореспонденцията си, което е невъзможно при неформалните разговори или срещи. В същото време този архив заема относително малка част от дисковата памет на компютъра му. Чрез така наречените “прикрепени файлове” става възможно изпращането на звукови и видео документи, електронни таблици и дори програми, подпомагащи изследователската работа. Използването на т.н. “ ZIP-програми” (или на такива с аналогични функции) дава възможност за сбиване на информацията в по-малък обем.
Електронните конференции са друг вид услуга, при която се осъществява диалог между множество участници в дадена неформална група от учени. Така по електронен път се провежда дискусия, свързана с актуални научни въпроси или със специфична проблематика. Най-общо тези форуми могат да бъдат разделени на немодерирани, при които адресираните към групата съобщения веднага достигат до всички участници в дискусията и модерирани, при които получените материали се подлагат на предварителен подбор. В работата на нюзгрупите изпъкват следните предимства:
- организираният към тях архив дава възможност за ретроспективно търсене, свързано с по-рано обсъждан проблем ;
- наличието на файл за често задавани въпроси ( FAQ- Frequently Asked Questions) подпомага по-бързото навлизане в обсъжданата проблематика ;
- разширява се възможността за съвместни научни разработки в значително по-широки пространствени рамки ;
- ускорява се процеса на популяризиране на новото научно знание.
Всичко това, свързано със спецификата на неформалните комуникации, базирани в Интернет поставя редица морално-етични и правни въпроси. В бъдеще те ще търпят развитие и ще получават своите отговори .
Една от най-представителните части на Интернет е
WEB-пространството. То може да се охарактеризира като система за предоставяне на разнородна информация с помощта на езика HTML (HyperText Markup Language). Важна характеристика на Web е хипертекстът. Той позволява предвижване в електронното пространство с помощта на т.н. хипервръзки. Така възможностите за получаване и генериране на информация се разширяват неимоверно. Внимание заслужава фактът, че Web – мрежата се оказва много благоприятна среда за осъществяването на формални контакти от страна на научната общност. Тук намират място редица изтоници за първична информация, като например книги, периодични издания и др.Електронните книги представляват съвкупрост от данни (текст, звук или изображение), които могат да се възпроизвеждат и възприемат с помощтта на компютърна програма. Особена популярност придобива издаването на електронни речници, енциклопедии, карти и албуми. Причината, за това е свързана с възможността за лесно откриване на информация чрез ключови думи или чрез хипертекстови препратки. Включването на книгите във виртуални библиотеки, където те се класифицират и систиматизират по определен начин, подпомага достъпа до тях. Електронните книги могат да бъдат: копия на издания от традиционен тип или изцяло създадени в цифров формат. Сканираният вариант на дадена книга запазва съдържащата се в нея информация и е достатъчно точно копие на първоизточника. Това е значимо предимство когато става дума за редки или ценни книги. Тяхното съхраняване във времето е особено трудно и важно.
Създадените изцяло в електронен формат книги, улесняват сътрудничеството между автор и редактор. Чрез възможността за директно нанасяне на поправките в самия текст, тези книги лесно се анотират и редактират. Налага се схващането, че икономоически те са по-рентабилни. Голяма част, от разходите, свързани с издателската дейност отпадат.
Утвърден източник за оперативна информация на учения са периодичните издания. Те имат своето достойно представяне в
WEB мрежата. Могат да бъдат разделени на: on-line версии на вече съществуващи вестници или списания и принципно нови такива без печатен аналог. И едните и другите засягат общонаучни проблеми, обхващат близки една на друга дисциплини или се списват в тесни научни области. Като специфична особеност при тях се очертава лесното актуализиране на материалите, има възможност за организиране на архив, чрез който с лекота се открива информация от минали броеве. Наличните хипервръзки подпомагат бързи справки в други интернет–ресурси със сходна тематика. Постепенно се преодолява езиковата бариера, посредством включване на паралелни текстове на няколко езика. С помощта на електронната поща, която се поддържа към някои списания например се осъществява бърза и надеждна “обратна връзка” между читателите и издателите. Чрез организираните електронни форуми се поощтрява дискусията между учените. С помощта на електронните списания лесно може да се постигне персонализиране на информацията. Има възможност читателите подборно да получават новини по предварително заявени теми.Вторичните
източници на информация също имат своето място в “световната мрежа”. Любопитен пример в тази посока са “ on-line" библиотечните каталози. Те могат да бъдат ползвани от разстояние, факт който пести време и ги прави изключително удобни. Този тип каталози предлагат възможности за улеснено търсене по вид на документите, автор, предмет или заглавие. Използването на различни логически оператори (и, или, не и др.) намалява информационния шум. Често пъти работата с машинночитаемите каталози се допълва от възможността за доставка на документи по електронен път.Без да абсолютизираме възможностите, които новите технологии предлагат, можем да обобщим, че формалните и неформални комуникации между учените ще продължават да се развиват и допълват взаимно. Тяхното усъвършенстване, вероятно ще доведе до съществени промени в начина на мислене и работа на учените. Натрупаната от тях нова комуникационна култура ще повлияе чувствително върху пътищата, по които ще се развива науката занапред.
ЛИТЕРАТУРА
Арсенова, И. История на науката във виртуалния свят.- Архивен преглед.2000, №3-4.
Василенко, Г.А. и Р.С. Гиляревскии. Электронная книга (
pro и contra): взгляд из Интернета.- НТИ,2001,№4.
Запрянова-Тодорова, А. За постгутенберговото поколение.- Архивен преглед.2000, №3-4.
Ласуел, Х., У. Шрам, М. Де Фльор и др. Комуникацията. С., 1992.
Петков, Кр. Интернет.Ключ към безграничната информация. С.,1998.
Цветкова, Л. Български електронни списания в сферата на науката и образованието. - Стратегии на образователната и научната политика. Под печ.
Chartron, G. Nouveaux modèles pour la communication scientifique. - ENSSIB, Novembre 1997. URL:htpp://wweb.jussieu.fr/urfirst/enssibv2.htm:
Tool, K. Working the electronic environment URL:htpp://...