ДИАЛОГЪТ С ЧИТАТЕЛЯ

Кристиана Димчева

 

В античната философия диалогът е литературна форма, употребявана за излагане на проблеми с помощта на диалектиката, доведена до съвършената и форма от Сократ и Платон.

Диалогът тук е метафора на дългосрочна стратегия, осъществявана от Регионална библиотека “Пенчо Славейков” през последните години по отношение на книгата, читателите и библиотеката в модерното време.

Като добавим към изреченото по бащински загрижено от Петко Славейков към сина: “Пенчо, бре ,чети!”, където четенето е първо по-важност, дори преди работата и Вазовия призив: “Чети то сляпото, окато прави! “ почти сме очертали преживяванията на съвременния родител с “нечетящите деца” или на net- поколението. Всъщност, подменя ли стойностни параметри e-book или наблюдаваме нова дреха на книгата и какво е мястото на библиотеката в тази полемика за книгата между печатното издание и електронния и образ ? И какви нови партньорства пораждат отговорите на този въпрос.

 

В търсене на баланс между традиция и иновация, в отношението към читателя и книгата библиотеката, търси нови форми на пробуждане или поддържане интереса и любовта към книгата и четенето.

 

Емпирична основа за тези разсъждения са осъществените инициативи от Регионална библиотека “Пенчо Славейков” в периода 1999-2003г и промените във всекидневните библиотечни процеси. и отправените послания към читателите, свързани с книгата, библиотеката и четенето като : “вечната книга”;

за “бърза и достъпна информация”; “книгата и промените”; “правото на избор”

 

Обликът на четящия човек е коренно променен – съчетание от развличащия се homo ludens с деловия човек, изискващ бърз отговор на търсенията си в процеса на продължаващо обучение или професионални или научните изследвания .

Опознаването на потребностите на четящия човек определя и посоките за създаване на нов тип услуги и организация на библиотечните фондове

 

Традиционният възглед за библиотеката като “врата към знанието “ не просто се допълва от социалните и функции на “особено” пространство за общуване и социален контакт.

Във време на променящи се стойности библиотеката е белязана с консервативност като вековен културен институт / усещане за стабилност/ и едновременно с това като най-достъпна институция. Това поставя особена тежест на библиотеката като своеобразен рекреационен център.

Налага се преосмисляне на акцентите в дейността на публичната библиотека не само като център на библиотечно-информационно обслужване , а и център и организатор на междуличностното общуване и развлечения , със съчетаване на добре запазената традиция с новите изразни форми и медии на съвременното изкуство.

Факторите, които променят и библиотеката и психологическата нагласа на четящия човек, включват развитието на информационните технологии, появата на Интернет, електронни и виртуални библиотеки, промяната в компонентите на комуникативността, появата на електронните книги.

Те провокират осъвременяването на услугите, предлагани от библиотеките , свързани с използването на информационни и комуникационни технологии в храма на книгата , изискват ново равнище на библиотечно-информационната култура на потребителите, развитието на услуги, основани на достъпа до електронни ресурси.

Наличието на нови инфореалности поражда необходимостта от познания за теоретичните и практическите модели в информационната сфера, изграждане на умения да се търси нестандартното в идеите, на анализ на комуникационните реалности, стратегическа ориентация към проблемите

На точни и лесноразбираеми послания към потребителите, вписани в общия контекст, ориентирани двустранно към същината на събитието и като забавление.
Основните характеристики на промяната в комуникативността са свързани с интерактивност, фрактални структури, преобладаваща символна дейност и игрови подходи към събитията. Новите инфореалности и техните принципи изискват трансформиране на традиционните комуникационни модели и практики. Появява се нов тип комуникационна култура, в която постоянни величини са драматичното, емоционалното, стимулиращото, атрактивното . Комуникацията е открита и разтворима в пространството.

Появата на алтернативната форма на книгата,/е- book/ води до ясното разграничаване на четенето на книга като удоволствие и като средство за работа

/за намиране на информация/. Разгледани съотнесено в отношение на достъпност и обръщаемост на екземпляра, цена на книгата, брой на екземплярите, брой потребители, използващи един и същ екземпляр едновременно и атрактивността, основана на възможностите за препратки към други текстове, които се намират в разнообразна контекстова съотнесеност с четения текст-- към картина, видео, звук или други обекти – всички предимства са за електронната книга.

Приемайки другостта отбелязваме новия начин на четене “ по - свободен от книгата, тъй като благодарение на хипертекста, e book предлага всяка точка в текста да се постави в потенциална връзка с всяка друга и по този начин се открива възможността за целенасочени четения с използване дълбочината и често скритите структури на текста /1/

Подчертаването на мрежовия характер на текста: "границите на една книга никога не са чист срез, защото са обхванати в система от референции към други книги, текстове, изречения; текстът е възел в мрежата - една мрежа от референции". /2/ е в основата на модерното понятие за хипертекст, терминът е въведен за пръв път от Теодор Нелсън през 60-те заелектронните форми на текста, продукт на радикално новите информационни технологии и свързаните с тях нови начини на публикуване. "Под хипертекст аз разбирам …. текст, който се разклонява и позволява на читателя избор, позволява най-доброто върху един интерактивен екран..., хипертекстът е серия от текстове , свързани чрез препратки, които предлагат на читателя различни пътища на движение".
Хипертекстът употребява в
постмодерното пространство компютъра и мрежата като инструмент за поддръжка на различни форми на познавателните действия. като разширява достъпа до знанието веднага и на мига - 'just-in-time' - четящият е който решава кое е адекватното и необходимо знание . Особеното асоциативното пътуване наложено от този тип четене, от мрежовата характеристика на текста, променя начина на възприятие в всекидневната комуникация. Обръщането към форми, свързани с новите моменти в комуникативността, реализирани от РБ “Пенчо Славейков” са предмет на настоящата презентация. – провеждането на диалога за спечелването на читателя в баланса на традиция/иновация.

Фактите

През 1998 г. Варненската библиотека изгражда собствен уеб-сайт www.libvar.bg

С идеята за нов тип комуникация с читателите- да изгради интерактивна среда в която читателят да може да се обръща, със справочни запитвания към библиотечните специалисти и да получава отговор на своя е- mail, реализирана на страниците на проекта Стара Варна Иновационни услуги , като сигнална информация /информационни списъци , справки , подбрани според заявените от него интереси в анкетна форма , предназначена.за специфичната аудитория на Клуб на приятелите , като On-line достъп до информационни материали представени в електронното пространство на основата на дигитализация на библиотечни колекции и тяхното анотиране бележат желанието да се отговори на потребителските въпроси, търсене на нов модел на комуникация с читатели в общ модел на работа с други културни институти, като музей, архив, не правителствени организации

май 1999 се провежда конференцията Книгата между традицията и новите технологии , а ХХ век е изпратен анкета с известни варненски общественици и дейци на културата и науката , читатели на библиотеката и среща на участниците на изложбата "Книгите, с които ще посрещнем новия век" наред с посланието за вечната книга, провокирано чрез въпросите :”Коя книга ще подкрепя духа ви и през новия век”, “Кога и как я открихте за себе си”, “Коя книга бихте определили като българското послание към бъдещето” се търси атрактивното емоционалното преживяване със сътрудничеството на галерия “Витра” с гостуваща изложба на уникати. Книги, свещници и огледала представящи читателските послания към бъдещето.

 

2000 година - Библиотеката се включва в Интернет фиеста 2000 - 17, 18 и 19.03. - от 9 до 18 часа като предоставя безплатен достъп до интернет, участие на специалисти, представяне на бази данни, електронни ресурси, сайта на библиотеката – като свързва новите технологии с традиционния поглед към библиотеката като” врата към знанието “

В коледните дни на 2000 година в откриването на изложба “Книга за Коледа – послание и коледен дар” се опряхме на разбирането за промяната в нагласата – игровите елементи в комуникационния модел свързани с определянето на самия четящ човек като “играещ” . То включва активно участие от присъстващите. Провокацията за активиране на аудиторията е чрез прочит на подбрани текстове от различни автори с интерпретация на коледния разказ и цели формиране на общност, която преживява разказа на коледното тайнство в действено очакване от своето включване. На самотата на читателя в мрежата тук се поставя като контрапункт споделеното преживяване, или опит за свързване на “нишките, които се разкъсват” по израза на Цветан Стоянов за алиенацията.

За разлика от по-късно осъществените прояви като “Деца четат на деца” и “Маратон на четенето” тук изборът на текст е на библиотечния специалист.

През 2003г. Регионална библиотека Пенчо Славейков Варна отбелязва своята 120 годишнина с многобройни и разнообразни инициативи работни срещи, анкети, изложби, семинари, конкурси, свързани с книгата, с проблемите и читателски избор, с новите технологии , с интерпретаторските възможности . От тях ще отделя две свързани с нови форми на четенето основаващи се на определящото за хипертекст и нова комуникация с потребителите във фокуса на които стои “четящия човек”, защото сред възхищението на модерния човек от възможностите на новите технологии, подминаваме факта , че” този вълшебен свят се е отворил пред очите ни едва след като книгата ни е помогнала да станем читатели,тя ни е създала като такива и след като сме се научили да четем”.

Инициативата "Деца четат на деца " осъществена от Детски и Средношколски отдел на РБ Пенчо Славейков .

В нея ученици участват с четения на глас пред по-малки деца, като всеки ученик трябва да отбележи 120 прочетени на глас страници /по една за всяка юбилейна година/, избрани от самия него. Инициативата продължава през цялата 2003 година, а прочетените страници се отбелязват в специални карти , .включващи данни за избраните страници, мястото и времето на четене . В края на годината на успелите ще бъдат раздадени грамоти и подаръци от варненската библиотека. Няма ограничения за участие в конкурса - всеки средношколец, може да се включи, независимо дали е читател на библиотеката. Няма норма по колко страници на ден трябва да се прочетат, колко време, пред кого. Търсена е хармонията между личния избор и обществената поръчка.

В Детски и Средношколски отдел бяха обявени и Конкурсни теми за есе и рисунка:“Моето най-вълнуващо пътешествие в света на книгите "
"Ако книгите можеха сами да избират приятелите си, коя книга би избрала теб? "
. Ако книгата е прозорец към света, какво се ви жда през твоя прозорец? " инициативите на библиотеката бяха представени на съвещание на директори на учебни заведения в гр. Варна и при покана представители на библиотеката , гостуваха и представяха нашите прояви пред различни класове .Наши партньори тук са както училища и детски градини , но и родителите, семейната среда.

Четенето , разбирано като акт на изграждане на мислещия човек, на гражданска позиция, на активиране на възможностите на личността , изразяващо сложното взаимодействие на "Човека от книгата с човека на книгата " е мотивацията на специалистите от Регионална библиотека “Пенчо Славейков”- Варна да търсят нетрадиционните методи на въздействие за пробуждане на интереса към четене, в търсене на баланса за въздействие на новите технологии и читателските интереси, в контекста и на световната кампания @ your library

Дубравка Угрешич пише :Все пак ние живеем в свят, който е лъскав Shopping Mall, където рекламите за книги и кока-кола са идентични и информация за книги и поръчването им са възможни с едно кликване на мишката. В света на глобалния пазар и на извикваната за секунди информация е трудно да се разбере само едно: как сериозните автори ще намерят своя читател и сериозните читатели - своя автор.
На 23 април - Международния
ден на книгата още една провокация към

варненци намери своята реализация "Маратон на четящите хора ". Осъществен е за първи път в България Идеята :12 часово щафетно четене в различни точки на града , в което млади и възрастни да отделят по един час за четене на любимите си книги. Към тази инициатива се присъединиха учители, ученици, университетски преподаватели, галеристи, книжари, читалищни дейци, музейни специалисти, медиите, представители на общинската и държавната администрация. ,писатели, издатели, граждани.

Организацията е реализирана изцяло от библиотеката, като стартът е още в началото на годината

Параметрите : Всеки от участниците в маратона да прочете пасаж от любима книга в продължение на 3-5 минути.Участието в маратона е доброволно и отворено за откриване на допълнителни “сцени “на четенето

Проявата започна своята информационна кампания от февруари и беше оживявана отново при всяка библиотечна проява. В резултат наред с основните 12 места , заложени във организационните разчети се появиха 7 нови сцени. Отправената към журналистическата гилдия покана за участие създаде възможността Радио Варна да участва в маратона като домакин на проявата в прайм-тайма, след обедната новинарска емисия.

Всички участници, приели да бъдат наши съорганизатори на място/сцена за среща на четящите хора получаваха в началото на тяхното участие от представител на библиотеката като признателност за включването - паметен знак на "Маратон за четящи хора ",.

Много специфично и повтарарящо се за ставащото пред очите ни беше разчупването на границата на часа /в училище/ и за създаване на диалог между учител, родител и младежи , особено където учителят бе намерил различния текст извън конкретния текущ учебен материал , . където беше търсен диалогът като мислене с образи и слово и удоволствието от предложения текст Усещането за литературен салон, или “поетично караоке”/ названието е на галерия Актив арт/ неизменно присъстваше в срещите извън училището - съпроводено с избрани от домакините – чаша чай кафе, вино , изложени снимки графики, подбрана музика облекло.Стартът бе даден в 8 часа в VIII СОУ "А. С. Пушкин", където паралелно с инициативата на библиотеката се чете през целия ден Маратона на четенето събра любителите на книгите в читалище "Васил Левски", ОУ "Г. С. Раковски" , Икономически техникум , Математическа гимназия "Д-р П . Берон" Хуманитарна гимназия "К. Преславски ,, Музей за история на Варна, школа "Клас-образование", Сдружение на писателите - Варна , Радио Варна , галерия Актив,арт, III Природоматематическа гимназия , Музей на Възраждането Община Варна, областна администрация, І ЕГ, ит. н – до 18 фокусни места – центрове за маратона. Възрастовите особености определят при учениците – засилване на интереса към “игровото” , към необходимостта да се разчупи познатото пространство от водещия учител, библиотекар или домакинът на определеното “гнездо” с различен свой избор, подсказващ излизането от традиционна ситуация учител – ученик и създаващ общност с нови параметри на основа на доброволността, свободния избор, личностната позиция.

В този смисъл , като създаващ общност , "Маратонът на четящите хора “ се явява като игрови вариант на хипертекста, организиран по принципите на играещия човек . Различни чрез свободния избор на текст, и еднакви с включването си в общо действо –едновременно и изпълнители и слушатели, участниците създават хипертекст, състоящ се от прочетените страници Маратонът на четящите хора е своебразен комуникационен хипертекст - аналогичен на психологията на четенето в мрежата, но обогатен с емоционалното и личностно присъствие, с приобщаването за междуличностно общуване.

В Музея на Възраждането , диалогът между страниците оформи представата за нашата душевност между минало и съвремие В Община Варна - Дирекция "Култура" , общинските служители четоха наред с любимите си страници и пасажи от книги на подкрепени от общината автори.. Съвместно четена събра ученици, родители и учители в ОУ "Св. Иван Рилски", книжарница "Чайка"се обърна към българска маринистика. . участниците в I ЕГ избраха за тема старобългарските каменни надписи, петокласници от СОУ "Св. Кл. Охридски" четоха басни лично творчество , в галерия "Актив арт" /творби на автори, представени в галерията / в Полско училище се чете на български, полски, руски, чешки, украински и сръбски език . Заключителната част от “Маратон за четящи хора” в Регионална библиотека “ Пенчо Славейков” събра в зала 37 хора с различно призвание: издатели, лекари, артисти, журналисти, художници, писатели, учители, икономисти, свещеници, библиотекари и т. н.

Прелюдия към нея е откриването на изложба във фоайето "Празникът на книгата - българската традиция и Варна ", организирана съвместно с Националния център на книгата при Министерство на културата. "Празникът на книгата” представи първата изложба/панаир/ на книгата в България от 1927 г. в гр. Варна и последвалите я вече национални дни, открита от областния управител на Варна .

Фактът, че според статистиката водена от организаторите в проявата са взели участие над 2500 души, както и желанието на участниците това да стане традиция, че “ организаторите са разбунили духовете “ ни дава увереността , че библиотеката е мястото, където четенето показва своята “пространствена история” на познатите чрез книгата културни образи и светове. Библиотеката е физическото тяло на невидимия свят на четенето, на книжовния свят. Широко отразен чрез страниците на в. Черно море, в. Черноморие, В. Народно дело, в. Позвънете, в. Стандарт, варненските страници на 24 часа и Труд, сп. Тема и т.н варненските кабелни телевизии, MSAT, новинарските емисии на СКАТ, BTV, регионален център \Варна, телевизия Варна, Алфа радио, БГ радио и пр. “Маратонът” излъчи позитивното послание на организаторите му за свят на значими ценности без агресия и съхранена човечност.

Какво е мястото на библиотеката в процеса на четенето - на посланник на идеите на добрата книга, на медиатор между традиция и модерност, вгледан в промените на четящия човек и неговите потребности.

А патньорите- библиотеката често не подозира колко приятели има, колко доброволци може да привлече - институти и организации, личности - срещата със съмишленици е възможна, само с активност, добра воля и… въображение.


Обратно към Доклади 2003