Библиометрията като ново научно направление са заражда през 60-те години на ХХ в. и е свързана с количествения анализ на документалния поток. В основата на този анализ лежат библиографските данни на публикациите. При библиометричния анализ се използва предимно вторична информация за публикациите, съдържаща се в различни бази от данни. Тази информация има значение за изучаване на многото страни на човешката дейност.

Библиометрията е област, която използва математическите и статистически методи за изследване и квантифициране на процесите на писмените комуникации или приложение на математическите методи за изследване на книгите и другите писмени комуникационни средства.

Основателят на ISI (Institute for Scientific Information, Philadelphia, USA) Гарфийлд в статията си "Количествен анализ на библиографската информация " определя библиометрията , като метод за количествено изследване на документите, съществуващи във вид на материални обекти или библиографски единици.

Обекти на изучаване в библиометричните изследвания са публикациите, често групирани по различни признаци: автори, списания, тематични рубрики, страни и др.

· от една страна на индикатори, които позволяват количествени сравнения между характерни масиви от публикации;

· от друга страна на взаимосвързани масиви от документи (клъстери), предназначени за картографиране по един установен начин на областите, покрити от тези масиви от документи.

Могат да се отделят три основни направления в библиометричния анализ :

1. Анализ на данните по източници,то есть брой публикации , брой автори, време на издаване, стойност.

2. Изучаване на коцитирането .

3. Анализ на данните по проблемите на индексирането, социология на науката и научна политика.

1. библиотечни и информационни работници ;

2. ръководители на научни изследвания ;

3. експерти, анализиращи документално-информационния поток .

Основните сфери на библиометричните изследвания са анализ на цитиранията и библиометричните закони. Анализът на цитиранията е сферата, която изучава цитиранията на и от документите. Това е изследователски метод който фокусира на самите документи, на авторите, на списанията и другите публикации, в които те се появяват. По просто казано, анализът на цитиранията може да даде картина на това “ къде е действието” в дадена дейност. Чрез корелиране и анализиране на статистическите данни могат да се установи кой пише, какво пише, как го пише, кой е най-влиятелния автор.

· Оценка на работата на един учен (подразбира се и самооценката) или семантичен анализ на работите на учен, група от учени, център, страна;

· Оценка на фонда на библиотеката;

· Оценка на еволюцията на дадена тематика;

· Изследване влиянието на дадена статия;

· Оценяване качеството на списание;

· Очертаване на мрежата от най-четени първични документи;

· Проследяване последователността в развитието на науките и технологиите;

· Дефиниране на тенденциите в развитието на науките на базата на ретроспективни анализи;

· Изграждане на панорамна картина и да даде по-добра фотография на своята технологична среда;

· Сигнализиране за отклонения или вредни израждания на технологиите.

Практическите ползи от библиометричнията и анализа на цитиранията . Библиометричните методи преди всичко могат да се използват за изследване на специфичните нужди на потребителите. Цитатните индекси са полезно средство за информационно търсене. Модерните информационни професионалисти чрез използване на количествени и качествени методи при проучване на БД имат големи възможности за завоюване на нови ниши и услуги при обслужването на потребителите. Те могат да оказват аргументирана подкрепа на учени,политици, бизнесмени, които търсят качествена информация за вземане на решения или за повишаване на тяхното професионално равнище. Използването на количествените анализи на библиографските БД като статистика и различни форми на количествени измервания, е предпоставка за формиране на култура на достъп до библиотечни и информационни услуги и за подобряване информационното осигуряване на потребителите, както и за получаване на финансова подкрепа от страна на управленските органи.

Преимуществата на библиометричния анализ по сравнение с другите методи, прилагани при изследване на писмените комуникации могат да се формулират по следния начин:

1. При библиометричния подход се обхваща целия документален поток и всички негови компоненти. Получава се цялостен, а не фрагментарен анализ.

2. При библиометричния анализ изследването се провежда на широка основа, в оборот се пускат различни световни БД. Това дава възможност да се използват разнообразни методики за анализ и да се проиграват различни количествени варианти. По такъв начин количественото разширяване на информационната основа води до нови качествени резултати. Получава се нова семантична информация, необходима за оптимизиране и рационализиране на разчилични сфери на човешката дейност.

3.За разлика от преките методи за анализ (анкетиране, интервюиране и др.) при библиометричните изследвания имаме работа с овеществени явления, с обективирания характер на материала.

Публикациите в голямата си част са представени в библиографските БД, които днес са информатизирани, което позволява бързо търсене по различни показатели и при голям обем от данни .
Изборът на БД от които ще се извлича информацията е от съществено значение: той определя какъв тип информация ще бъде анализиран.
Информатични инструменти:

Програмен продукт от типа на Excel може да е достатъчен за извършване на библиометрични анализи на дадена база. Той трябва да дава възможност да:

· изтегля данните от дадена БД;

· прави подбор и различни изчисления;

· графични илюстрации.

Комплексни анализи като например чрез метода на свързани думи, изисква специални програмни продукти като Leximappe или Dataview

Бази данни
Всяка БД притежава собствени специфичности. Принципните показатели, по които могат да се сравняват БД са:

· обхват (област, географска зона, вид публикации, език, брой на обработваните източници и др.)

· форма и организация на информацията (полета,области, рубрики, индекси,справочен апарат и др. )

Развитието на библиометрията е тясно свързано и с появата на уникалните БД на Института за научна информация ( ISI). Тези БД представляват идеален полигон за библиометричен анализ, понеже те включват не само стандартните библиографски данни на световния корпус от публикации, но и всички цитирания на тези публикации. Благодарение н БД на ISI стана възможно да се въведат редица количествени критерии за оценка на състоянието на науката и на отделни нейни области и да се оцени приноса на различните страни в световния прогрес.

При разкриване степента на активност на научните разработки по даден проблем в световен мащаб, и особено на водещи страни е необходимо да се разкрият данните от научните отчети, регистрирани в официалните източници. База за такова определяне на документалния поток може да стане справочника на правителствените научни отчети "Government Reports" Announcement & Index, издавани от National Technical Information Service (NTIS), U.S. Departament of Commerce, отразяващ отчетите на водещи страни от США, Япония и Европа. Подобни изследвания обикновено се правят за достатъчно дълъг период от време, например 10 години. Изборът на този интервал не е случаен – той позволява достатъчно убедително да се установи характерът на измененията, протичащи в дадена област. Търсенето може да става по ключови думи. Отчетите за НИР могат да се групират по изследователски направления. С помощта на получените цифрови данни може да се направи съпоставителна таблица на приоритетите и динамиката на изследванията по различните научни направления.

Библиометричните показатели са особено важни показатели (или може би даже ориентири ) при планирането на учебния процес и формирането на научните планове и задачи . Те отразяват степента на активност и продуктивност на фундаменталните и приложните изследвания в дадена страна, теният принос за развитието на научното знание. По такъв начин един от подходите за изследване на науката може да бъде библиометричният. През последните години (от началото на 90-те години на ХХ в.) библиометричният анализ широко се използва за разкриване приноса на страните за развитието на науката .Като правило такива изследвания се правят по поръчка на правителствата на различни страни. Те се използват за целите и са съществена основа за формирането на научната политика.

(Анотация)

Основните направления, преимуществата на библиометричния анализ, сферите,приложенията, практическите ползи, средствата,инструментите и базите данни. Доказва се , че мониторинговите библиометрични изследвания придобиват ценност като средство за предаване на социалния опит, културните традиции и могат да играят съществена комуникативна роля в човешкото общество.

Le rapport examine la naissance, les définitions,les objects, la quantité et la qualité: deux approches distinctes,quelques applications de la bibliométrie, les utilites practiques, les moyens de la bibliométrie, les bases de donnees, les outils informatiques. On prouve que les recherches monitoring bibliometriques acquerent des valeurs comme instrument pour transmission de l’experience sociale, des traditions culturelles et peuvent jouer un role important communiquative dans la societe humain.

Обратно към Доклади 2003