БИБЛИОТЕЧНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО — ПОГЛЕД ВЪРХУ НЯКОИ ТРАДИЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ
Христо Вълчев
В общата тема на конференцията липсва думата „минало“. Според една руска поговорка обаче, „за да предвидиш бъдещето, трябва да познаваш миналото“. Затова без да акцентирам само върху миналото, все пак ще се спра на някои елементи от него, свързани с библиотечното сътрудничество. Заглавието на доклада ми е по-общо, понеже в изложението засягам различни страни на сътрудничеството между библиотеките и отчасти между тях и други институции. Действително в тази област, особено в последното десетилетие на ХХ в. и още повече днес и в бъдеще, сътрудничеството има все по-многобройни измерения. Това се обуславя от редица фактори. Сред тях най-важни са: глобализацията в областта на културата, науката и телекомуникациите; развитието на интердисциплинарните изследвания, технологическият бум и съответно ускорената автоматизация на библиотечно-информационните процеси и възможностите на Интернет като средство за информация и комуникация; разширяването на европейските структури и връзки след края на Студената война; икономическите проблеми поради поскъпването на книжовната продукция в световен мащаб; икономическата криза в бившите социалистически страни; идеите за създаване на обща европейска библиотечна политика и т.н. Очевидно е, че дори краткият анализ само на тези фактори и техните взаимовръзки би заел рамките на отделен доклад. Тук ще разгледам пряко засягащи темата въпроси — главно от законодателен и организационен характер, с акценти върху координацията на комплектуването, международния и вътрешния книгообмен и кооперираното развитие на библиотеките, като визирам някои наши традиции, отчасти близкото минало и настоящето, а също съответни перспективи за библиотечното сътрудничество у нас. За целта ще използвам и примери от чуждестранния опит.
Законодателството за библиотеките е особено важна предпоставка за развитието на библиотечното дело, защото е израз на националната библиотечна политика, регулира до голяма степен финансирането на библиотеките, отговорностите им и взаимоотношенията между тях в определена система. Неслучайно приемането на закони за библиотеките е основен приоритет в редица документи на ИФЛА, СЕ и др.
С приемането на Постановление № 2 на МС от 1970 г. беше създадена добра законодателна база за развитие на библиотечното дело у нас с наличие на ясно изградена библиотечна система. Водещ принцип в нея е централизацията с йерархична структура. С наличието на териториална и отраслова подсистеми, както и с координационните комисии и със съветите на директорите, общата система функционираше ефективно (макар и нееднакво успешно във всички дейности), в периода до началото на 90-те години. Това естествено важи и за сътрудничеството между библиотеките в този период. След 1990 г. настъпилите промени в обществото и по-специално децентрализацията в управлението на различни равнища и в различни области, налагаха да се направят изменения в законодателството за библиотеките. Предвид на наследената традиция, най-подходящо щеше да бъде да се приеме по законодателен път модел на децентрализация в ТБС, съчетан с модел за делегиране на права в отрасловата библиотечна система. (Налага се уточнението, че според няколко западноевропейски теоретици могат да се разграничат най-общо 4 модела на управление и развитие на библиотеките: централизация, децентрализация, делегиране на права (основата тук е автономията) и „приватизация“, който според мен несполучливо е наречен така, по-скоро това е неолиберален модел, защото главният принцип при него е подчиняване на законите на пазара) (7, р. 27-28). Какво се случи обаче? В приетото едва през 1996 г. Постановление № 19 на МС се постулираше пълна централизация на РБ и неясни взаимоотношения и липса на системни връзки между тях и останалите библиотеки в т. нар. „библиотечна мрежа“. Изцяло беше принизена ролята на НБКМ, в немалка степен и на библиотеките от системата на ВУЗ. Освен пропуските имаше и погрешни постановки. Най-важното: липсваше обща система. Неслучайно след 6 месеца постановлението беше отменено. И ако до закриването през 1994 г. на НМЦ като национална функция на НБКМ все още се поддържаха относително активни връзки между библиотеките от двете подсистеми и вътре във всяка от тях, макар в затруднени условия и при затихваща дейност на повечето координационни комисии, след това много от методическите отдели по места бяха закрити, съветите на директорите изчезваха като функция, звената за централизирано комплектуване почти навсякъде бяха ликвидирани и междубиблиотечните връзки във всяко отношение продължиха ускорено да се разпадат. Думите „система“, „методическа функция“, „координация“, „център“ и „централизирано комплектуване“ станаха мръсни, макар че са неотменен символ на продуктивно сътрудничество между библиотеките в най-развитите страни. Най-лошото е, че особено от втората половина на 90-те години, в обстановка на финансов колапс и липса на адекватна нормативна база, библиотеките „оцеляват“ в безпилотен полет главно по неолиберален модел, който в днешните ни условия е най-пагубният път въобще за българския духовен и интелектуален потенциал. Известно изключение от тази картина правят новият Закон за депозита (в сила от 1.01.2001 г.) и Постановление № 153 на МС от 28.07.2000 г. за (част от) регионалните библиотеки. Те са крачка напред, но съвсем не са достатъчни като законодателна основа за възстановяване на цялостна библиотечна система. Нещо повече: липсата на Закон за библиотеките (който би трябвало да включва и текстове, осигуряващи регионален статут за всички бивши ОБ, макар и разделени на 2—3 категории), липсата на Закон за НБКМ и на Постановление за НБФ — тези фактори могат да бъдат и пречка за успешното изпълнение на проекта за НАБИМ, НПОБФ и други мащабни проекти поради отсъствието на законодателно регламентиране на отговорностите на библиотеките и системните връзки между тях.
Посочените пропуски в нормативната база, както и често свързаните с тях организационни слабости, изолирано развитие и оскъдно финансиране, се отразяват твърде негативно върху водещи традиционни области на библиотечното сътрудничество като координацията на комплектуването, международния и вътрешния книгообмен.
Координацията на комплектуването (КК) на чуждестранни издания има у нас близо 40-годишна история. Отчасти през 60-те и най-вече през 70-те и 80-те години бяха постигнати немалко успехи в КК на чуждестранна литература в отрасловата БС и на чуждестранна и българска литература в ТБС. От началото на 70-те години успехите в съгласуваното чуждестранно набавяне се дължаха основно на оперативната дейност на Координационната комисия по комплектуване (ККК). През 80-те години координацията бе насочена главно към чуждестранните книги, а по отношение на периодиката тя беше постепенно отслабена. Това доведе до излишно дублиране и триплиране на доста скъпи заглавия в най-големите ни библиотеки. В началото на 90-те години този процес продължи, което само донякъде може да се оправдае със заетостта на комисията тогава да разпределя даренията от чуждестранни издания между няколко десетки библиотеки според техния профил и да изготви картотека за предстоящо дарение от справочна литература. (А точно тогава по финансови причини рязко намаляха постъпленията от чуждестранна периодика и координацията им беше крайно наложителна). Впоследствие ККК прогресивно ограничи дейността си и към 2000 г. практически я прекрати. Това формално е обяснимо поради липсата на законова уредба и разпадането на организационните структури (Междуведомствения библиотечен съвет и Съвета на директорите), но по-важни причини са погрешните управленски решения — инертността и нежеланието координацията да продължи, макар и на добра воля, като акт на осъзната необходимост. Със сигурност може да се твърди, че през последните около 10 години се е увеличил броят на излишно дублираните екземпляри от чуждестранни издания в библиотеките ни, което фактически косвено е намалило броя на и без това силно редуцираните постъпления на нови заглавия. Тоест, става дума за разрушаване и на традициите, и на целите на координацията. Трябва ли да се връщаме към 1932 г., когато Тодор Боров пише за необходимостта Ј, особено в обстановка на стопанска криза? (2, с. 122 и 127). Постигнатият резултат наистина е недопустим в условията на оскъдно финансиране, при това след създадени дългогодишни традиции, а още повече — на границата на ХХ и ХХI век, когато с помощта на автоматизацията координацията се провежда много по-лесно и ефективно. Не е случайно, че например САЩ и Скандинавските страни са лидери в координацията и кооперирането в електронна среда — те имат опита на Фармингтон план и Скандиа план. Изгубеното време и ресурси с прекъсването на традициите ни в посочения период е в пълен дисонанс с процесите на задълбочаване и разнообразяване на формите и равнищата на координация и коопериране на комплектуването, организацията и използването на фондовете на библиотеките в десетки страни. Стига се до създаване на „съвместни фондове“, „колективни библиотеки“, „съвместно владение и финансиране“ (Вж напр. 1, с. 61), като и в най-богатите страни се изтъква икономическия аспект на съгласуването и интеграцията. Координацията и кооперирането в комплектуването най-често е и важна предпоставка за коопериране във всички други библиотечни дейности. Освен това, през последните години процесите на координация и коопериране в различни форми и мащаби се доразвиват в практиката и все по-често се отразяват в библиотечното законодателство на редица страни. Това не е случайно, понеже те се стимулират чрез препоръки в документи на ИФЛА и основни европейски институции, а също и с пряка финансова подкрепа по програми на СЕ, Европейската комисия и др. (Някои по-нестандартни примери: 3, с. 66; 4, с. 64-65; 6, с. 64; 7, с. 31). От казаното дотук по въпроса изводите за бъдещите ни действия са много ясни. Освен крайно наложителните нови законодателни актове, (като знаем колко „бързо“ ще се изготвят и приемат), необходимо е още сега да се възстанови КК между големите ни библиотеки, с тенденция след нормативното регламентиране да се развие всестранно коопериране на информационните ресурси в национален мащаб и в перспектива — евентуално участие и в трансгранични проекти.
Международният книгообмен (МК) има стари традиции в най-големите ни научни библиотеки. Той преживява разцвет преди всичко след 1963 г., когато от НС се ратифицират двете конвенции на ЮНЕСКО за международния обмен на издания. Специално за НБКМ най-силният период е през 70-те и 80-те години, когато обменните връзки се обогатяват оптимално по брой и интензивност, а по-прецизният библиографски подбор и детайлизирането на договореностите не допускат получаване на непрофилни издания. Освен това, още преди 1980 г. се провеждат 3 национални съвещания за съгласуване между водещите ни библиотеки на МК. През 80-те години НБКМ получаваше чрез МК над 3 пъти повече томове книги в сравнение с последните няколко години. Причините са в мизерното финансиране за купуване на български издания за обмен и за пощенските пратки. От 2002 г. за обмен не постъпват и досегашните 3 екземпляра от депозита. Въпреки това за 2000 г. 58% от чуждестранните издания в НБКМ са получени чрез МК, а за 2001 г. — 74%, но относително високите проценти се дължат на рязкото намаляване на общите постъпления и символичните средства за търговско набавяне. Тревожен е фактът, че в сравнение с 1999 г. през 2000 г. обемът на изпълнените чуждестранни поръчки е намалял 2 пъти за книгите и 3 пъти за периодичните издания, а през 2001 г. спрямо 2000 г. е увеличен незначително. Има опасност след отнемането и на 3-те депозитни екземпляра този негативен процес да продължи и да доведе до нова загуба на обменни партньори. Това би било катастрофално — както видяхме, МК е главният и спасителен източник за чуждестранно набавяне днес. Още през 1932 г. Тодор Боров пише за важната му роля именно в период на криза (2, с. 134-135). Не е сериозно за целите на МК на НБКМ — обменен център с национална отговорност, да се разчита повече на дарения, отколкото на солидно бюджетно финансиране. Нека не забравяме, че това е дейност с особен приоритет. МК не е просто основен източник на постъпления — благодарение на градени с десетилетия обменни връзки, но е и своеобразен акт на дипломация и на национална политика, който в сътрудничество с чуждестранните библиотеки представя идентичността на България в съответните страни. Затова считам, че първостепенна задача на отговорните институции (отчасти и на библиотечните ръководства) е осигуряването на необходимите бюджетни и други средства за целево финансиране на МК на НБКМ и останалите развити в тази област библиотеки. Има и един неизползван резерв, който донякъде зависи от финансирането, но може и да спести средства за набавяне на нови заглавия и да оптимизира МК. Става дума за нуждата от текущо съгласуване на обменните партньори, част от които излишно се дублират, а същевременно с някои значими потенциални партньори в чужбина нито една наша библиотека не е установила обмен. (Напр. едва през 1996 г., след срещата ми с директора на Националната и университетска библиотека в Страсбург — втора по значимост във Франция, НБКМ започна обмен с нея, който е много полезен за нас). С цел да се избягва излишното дублиране и респ. да се повиши общия икономически ефект и интензивността на МК, необходимо е също текущо съгласуване на определена част от получаваните и изпращаните издания — чрез сверяване на договори, пренасочване на поръчки, взаимно информиране за използване на български дарения за обмен и т. н. Тази специфична дейност предполага предварителна подготовка и немалко усилия, но условията на автоматизация я улесняват. Тя изисква по-общо нормативно регламентиране като част и своеобразно продължение на КК и кооперирането. По-важно е обаче да се осъзнае от библиотечните ръководства, че както КК тя е в интерес и на библиотеките, и на читателите.
В организацията на вътрешния книгообмен (ВК) у нас има известни постижения, но те не са достатъчни. Неведнъж напр. вместо реален ВК се прави спорадична или еднократна размяна на дарения. При сегашната финансова криза засилването му ще бъде много полезно. Би могло в условията на автоматизация да се предлагат списъци с дублетни и непрофилни издания, при което ВК да се развие на териториален, отраслов и смесен принцип. Успоредно с разширяването му важно ще бъде и кооперирането за изграждане на депозиториуми за стойностна, но рядко търсена литература.
Създаването на национални автоматизирани каталози, актуализирането на Правилника за МЗ и използването в тази дейност на новите информационни технологии също са предстоящи задачи.
Към формите на сътрудничество от традиционен тип се отнасят и библиотечните форуми на всички равнища, които в целия свят нарастват лавинообразно. Все по-разпространени са напоследък и съвместните форуми на библиотеките с останалите участници по пътя на книгата — издатели, автори, книготърговци и читатели (стари традиции в това отношение имат напр. Германия, Франция и др.). Разширяват се също контактите и интеграционните връзки на библиотеките с архиви, музеи, фондации и др. неправителствени организации, парламентарни, научни и др., институции, с фирми за компютри и софтуерни продукти и мн. др. — за участие в проекти, за лобиране, договори за лицензи и т.н.
Посочените традиционни форми на сътрудничество в КК, МК, ВК, сводни каталози и МЗ се развиват в напредналите страни успоредно с коопериране в тези и всички други библиотечни процеси на основата на съвременните информационни технологии. Кооперирането, провеждано поради много от визираните в увода причини и особено по икономически съображения, допълва целите и успехите на координацията и улеснява достъпа на потребителя до многократно по-голям брой източници на информация. Автоматизацията „интензифицира кооперирането“ (7, р. 29) и подпомага създаването на кооперирани мрежи на регионално, отраслово, национално и международно равнище. Безспорен световен лидер е OCLC (On-line Comp. Libr. Center). NORDINFO обединява страните от Северна Европа. Съществуват още много други различни по мащаб мрежи на регионално, отраслово, национално и трансгранично ниво. Интересна за нас е създадената през 1989 г. „Европейска конфедерация на университетите от Oberrhein“ (EUСOR). Тя е чудесен пример за трансгранично коопериране на всички дейности между 7 университета от Швейцария, Германия и Франция. Тъй като това е един от многото проекти, подпомогнати по програмата INTERRREG на ЕС, би могло отсега да се помисли и действа за бъдещ подобен проект например между университети в България, Македония и Сърбия (6, р. 64-69).
Немалко са вече примерите за библиотечни консорциуми за абонамент на електронни периодични издания, за договори за лицензи за бази от данни и др.
Интерес представлява също Европейският проект TEL (The European Library). Той включва консорциум от национални библиотеки, чиято главна цел е коопериране за осигуряване на достъп до главните корпуси на on-line текстове в съгласие с издателите им. Сред основните задачи е да се развие модел на метаданни в рамките на Европа с осигуряване на интерактивни връзки между съществуващите библиографски системи. В проекта засега участват Великобритания, Германия, Холандия, Швейцария, Португалия, Финландия, Италия и Словения (5, р. 94).
Възникването на някои нови форми на сътрудничество у нас е отразено в Бюлетина на СБИР (№ 2 от 2002 г.). Създаденият „Български информационен консорциум“ и кампанията „Вашата библиотека“ са добри примери за развитие в унисон със съвременните тенденции. Същото обаче не може да се каже за разгледаните в доклада много сериозни „тривиални“ проблеми в библиотечното ни законодателство и взаимодействие. С оглед на нашите традиции и на днешния чуждестранен опит, решаването на тези проблеми не търпи никакво отлагане и е с особен приоритет, защото без това да стане няма да има реална основа за интегриране и кооперирано развитие на информационните ресурси и услуги в електронна среда. Разбира се, за постигането на подобна цел е необходимо да се работи и за преодоляване на изоставането и на проблемите при въвеждането и използването на новите информационни технологии.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Афанасьева, Т. Г.В секции по комплектованию и развитию фондов. — В: Информационный бюллетень РБА. Санкт-Петербург, 1998, № 10, с. 60-62.
2. Боров, Т. Съвременни задачи на българските библиотеки. — В: Училищен преглед, 1932, с. 120-136.
3. Вербина, Н. Ф. Семинар стран Балтийского региона: новый шаг библиотечной кооперации. — В: Информационный бюллетень РБА. Санкт-Петербург, 1998, № 11, с. 66-68.
4. Хахалева, Н. И. Секция по сериальным изданиям. — В: Инф. бюллетень РБА, 1998, № 10, с. 62-65.
5. Colnot, Agn˜s. Les biblioth˜ques pour la vie... — In: Bulletin des biblioth˜ques de France, 2002, № 6, p. 94.
6. Sьhl-Strohmenger, Wilfried. Une coopйration transfrontali˜re entre les universitйs du Rhin. EUCOR. — In: Bulletin des bibliot˜ques de France, 2001, № 3, p. 64-69.
7. Vitiello, Giuseppe. Politique et lйgislation des biblioth˜ques. Perpectives europйennes. I... — In: Bulletin des bibliot˜ques de France,2000, № 5, p. 18-33