БЪЛГАРО-ФРЕНСКИТЕ ВРЪЗКИ В
ОБЛАСТТА НА БИБЛИОЛОГИЯТА
Проф. д-р Ани Гергова
Секция “Библиология” към Съюза на библиотечните и информационните работници днес провежда свое юбилейно заседание. Не случайно то се състои във Френския институт, който бе любезен да стане наш домакин, за което сме искрено признателни. Тук е най-подходящото място да отбележим 25-тата годишнина на българо-френските връзки в областта на науката за писмените комуникации, динамично променящи се в условията на мондиализация и информатизация и точно затова интригуващи библиотечната ни професионална общност. Този юбилей съвпада с два лични празника – 75-тата годишнина на енергичния “строител” на съвременната библиология, френския проф. Р. Естивал, и 85-тата годишнина на неговата ревностна съидеиничка и директорка на Централната библиотека на БАН – проф. Е. Савова.
Обичайно е на юбилеите да са присъщи тържественост, изтъкване на заслуги, поднасяне на благодарности и похвали... Споменавам “похвали” и си спомням началото на едно есе от наскоро публикуваната книга на Петър Увалиев: “Толкова коварни помисли и користолюбиви пресмятания се преплитат в човешката природа, че всяка похвала звучи подозрително. Над нея тежи съмнението, че тя е разменна монета в най-силната валута на света, суетата, с която се заплащат предишни услуги и бъдещи облаги”. И точно искреността и безкористието целяхме да прецедим в замисъла на нашето заседание, когато обмисляхме неговата програма. Решихме, че докладите, които ще бъдат представени, е по-добре да са по темата “Идеи и проекти на изследванията в областта на библиологията”. Надяваме се, че погледите, отправени към бъдещето от различните изследователски генерации на България, ще дадат увереност на уважаваните юбиляри и на всички съпричастни към сътвореното от тях, че делото им е живо, че има приемственост и перспектива. Това е, убедена съм, нашата похвала за тях!
Програмата на заседанието на секция “Библиология” е в ръцете ни. В нея забелязвате широта и пъстрота на ориентациите, разнообразие от възрастови характеристики на участващите. Интересни са аспирациите на техните проекти – дисертации, индивидуални и колективни изследвания, теоретико-концептуални търсения. Това дава увереност, че срещата ни ще бъде полезна, че българо-френските връзки в областта на библиологията ще бъдат плодоносни.
Какви са резултатите, постигнати досега – по този въпрос бих искала в едър щрих да поразсъждавам.
1. Установен е траен научен обмен – директно с френски и хренскоговорещи учени от различни страни, или чрез публикации, било самостоятелни, било на страниците на “Схема и схематизация. Списание по библиология”. При това българското присъствие е забележимо и добре прието. Още след първото си съприкосновение с нас през 1977 г. проф. Р. Естивал отбеляза, че българското книгознание е “на весла”. И неизменно в последвалите десетилетия следеше нашите прояви и известяваше за тях. Той беше организатор на поредица конференции, три от които в София. Част от присъстващите тук ще си спомнят широките дискусии през 1981, 1988, 1996, задеданието с младите изследователи през 2001 г.
2. Българо-френските връзки помогнаха за обогатяване на проблематиката, както в историята на книгата и писменото общуване, така и в съвременните аспекти на техните проявления. Твърде поучителен, макар и приглушен у нас резонанс, предизвика монографията на Р. Естивал “Книгата по света”, излязла в средата на 80-те години на ХХ в. Неин отклик бе създаването на Международната асоциация по библиология през 1988 г. в Тунис със задача да насочи към сравнителни изследвания и обогатяване на тяхната методика.
3. Заложената във френската библиология идея за систематизация на библиологичните знания очертава панорамен проблематичен хоризонт, който отзвучава и в българските изследвания, придава интегративност на нашите търсения, които отчитат демографски, политически, икономически, социални, социално-психологически, литературно-текстологически и др. фактори. В помощ на по-широката разгласа на тези идеи са първите преводи на български език на публикации на проф. Естивал, на представянето им в лекционни курсове, четени пред студентите в специалностите библиотечно-информационни науки.
4. Поуки бяха извлечени от постоянното теоретично осмисляне на библиологията като наука – от верижното проследяване на книжовните процеси към систематично-функционалното им разполагане. С пристигането си тези дни проф. Естивал отново носи нещо ново – първите 2 тома на “Теория на схематизацията”. Тепърва ще ангажира вниманието ни този труд, с който от пръв поглед личи, се заявява амбиция за такова теоретично извисяване на проблематиката, което цели да гарантира обогатяване на квантитативните с квалификативни методи, цели преодоляване на дескриптивността за сметка на аналитичността, а оттам – най-вероятно, надмогване на кризисните симптоми в съвременната наука като цяло.
И накрая няколко думи Pro domo sua – за нашата секция “Библиология” към СБИР, която от 2001 г. пое ръководството на Международната асоциация по библиология. Съгласно нейния правилник тази година изтича срока на тази отговорност. Изтъркулилите се две години показаха предвидените и преди трудности по реално оползотворяване на действени международни контакти. Това, което може да забележим като наша полза, е активизирането на националните ни изяви, намерили израз в подготовка на трудове, в приобщаване на учени от сродни области на знанието, в ангажиране с експертно мнение по важни за реформите в България въпроси. Мисля си, че днешната среща е подходящ повод да изразите мнение и по перспективата на тази наша ангажираност. Пожелавам успех, деловитост и най-вече – осъществяване на замислите!