Библиотечното партньорство и новата библиотечна политика
Д-р Елена Георгиева - ВТУ
Красимира Игнатова - РБ”Л.Каравелов”
На всяко социално-културна общност съответства свой тип библиотека, която отразява неговия политически, икономически и социален живот, мислене, характер и особености. Съвременното състояние на цивилизационното развитие доведе до формиране на глобална цивилизация,характеризираща се с нарастващата цялост на световното общество, и създаване на единна общопланетарна цивилизация. Разрастващите се глобални взаимовръзки способстват за разпространение на тези форми на социален, икономически и културен живот, знания и ценности, които се възприемат като оптимални и най-ефективни за удовлетворяване на личните и обществени потребности. Това ще рече световна унификация на социокултурния живот на различните страни и региони на света.
В областта на културата са формулирани най-общо принципите,които определят усвояването на прогресивния опит, запазвайки особеностите на всяко общество, култура на даден народ.Всяка културна общност усвоява прогресивния опит на други съобщества,само тези форми, които е в състояние да приложи,като пренасяйки ги на своя почва, те придобиват ново качество и нов облик.Това довежда до разрастващо се многообразие на форми и дейности по осъществяване на културната политика.
Международната декларация на правата на човека формулира основните информационни права на обществото на бъдещето, създава основите и приоритетите в международната политика ,а именно: защита на информацията и всеобщ достъп до нея, създаване на глобално информационно общество, запазвайки в рамките на международното и регионално сътрудничество националната идентичност. Развитието на информационната политика на международно, регионално и национално равнища изисква укрепване на учрежденията и институтите, които се явяват основните канали за информационен достъп. Засилването на външното сътрудничество и партньорство на тези три нива е от съществено значение за осъществяване на по-съвършени комуникации в областта на културата и преди всичко на съвременните библиотеки, чиято основна задача ,с принципно значение, е преодоляване на информационното неравенство и разслоение при осъществяване достъп до информация, защото библиотеката си остава социална институция, даваща равни възможности на своите потребители. Библиотеката е особен социален институт, институт , работещ за социализация на личността. За стимулиране на творческата самореализация на личността спомагат различните мероприятия, касаещи социалното взаимодействие на библиотеките. Партньорството е една от основните дейности на библиотеката, особено на публичната ,наречена у нас с най-точния термин” общодостъпна”.
В съвременното българско общество социалното взаимодействие се изгражда на основата на три сили: държавните структури, бизнес-средите и нестопанските организации. Обектът на общодостъпните библиотеки е обект и на горепосочените структури. Тази тенденция е характерна особено за малките градове, където библиотеката наред с другите културни институции инициира творческата реализация на хората от съответното населено място. Целият спектър от съпричастност към живота на местното общество и към вътрешните отношения на неговите членове се демонстрира най-ярко в сътрудничеството.
За да подкрепим по-горните мисли, ще приведем примери от дейността на Регионална библиотека”Л. Каравелов”-Русе. Сътрудничеството с държавните организации се изразява в такива дейности като: - “Информационно-библиотечен център за дейността на Общински съвет – Русе ( www.librousse.bg)" е online база данни за решенията, програмата,становищата и докладите на комисиите, както и протоколите от заседанията на комисиите на Общинския съвет / е-правителство /; всички начинания свързани с местната история се организират съвместно с библиотеката, Регионалния исторически музей и Държавен архив - Арнаудови четения, научна конференция”Русе през вековете”, общи изложби на печатни, архивни документи, както и музейни експонати (Светлоструй, .Константин Димчев, 125 г. Освобождение на Русе и др.); особено обвързани са начинанията с деца и юноши с учебните заведения.Идеята “ библиотеката – продължение на училището” е традиционна за Русенската библиотека, като през последната година се акцентира на работа с детските градини. Най-успешна е урочната форма в библиотеката по теми, продължаващи уроците. Ярък пример е отбелязването на Международната година на чистата вода- 2003, обвързано с екологичните проблеми на края.Съчиняването и разказването на приказки, музикалните изяви в библиотеката са толкова присъщи за библиотеката, че учителите вече водят децата и без предварителни уговорки. Новото е, че библиотекарите се опитват да работят не само с учителите, но и с родителите и бабите и дядовците. Пример за това е проектът “Да работим заедно” за лятните занимания на децата в библиотеката. Две лета подред “Работилница за идеи” събира русенските деца и гостуващи деца в Детския отдел на библиотеката и под ръководството на педагози и родители-доброволци осмисля свободното им време.Тази година проектът е разширен и е част от дейността на Отворено общество. Русенският университет е партньор на библиотеката във всички научни конференции, а студентите от Педагогическия факултет са доброволците в детските проекти. Традиционни са взаимодействията с Драматичния и Куклен театър, Оперно-филхармоничното дружество, Мартенски музикални дни. Празниците на детската книга и изкуствата за деца са винаги с Детския център за изкуство и култура..
По-нова е съвместната дейност с бизнес-средата. Разбираемо е, че това е спонсорство от страна на Печатница “Дунав”,ИК”Парнас”, ВиК (Международна година на чистата вода), а рекламата – от страна на библиотеката.
Неправителствените организации са най-резултатния партньор на библиотеката с общите граждански цели на двете страни - Отворено общество -"Да работим заедно”; Каритас – с децата от домовете за сираци и деца с увреждания; Дружеството за приятелство с Германия – Немската читалня негов дом; Дружеството на писателите и преводачите - представяне на книги и отбелязване на явления в историята и днешното развитие на местния литературен живот, Екосдружение “Парк Русенски Лом” – експедиции и уроци и др.
На различно ниво е сътрудничеството между библиотеките от Региона между Русенската библиотека и библиотеките в Плевенска област и община Свищов. Това са професионални взаимоотношения, все още се търсят взаимните ползи на потребителите от целия регион.
Международното сътрудничество се измерва на първо място с Езикова читалня – съвместна структурна единица на Британския съвет, Гьоте Институт и Френския културно-информационен център; обмяна на документи и съвместни издания с Библиотека "М.Садовяну” – Букурещ/ Студията на Лили Ганчева Румъно-български връзки в книги и периодика 1820-1 878/, размяна на колекции с Анкарската градска библиотека “Аднан Ютикен” , посещения на библиотекари в библиотеки в чужбина.
Нова практика в Русенската библиотека е съвместната работа с доброволци / не в смисъла на децата- активисти/ като консултанти,като родители – асистенти в работата с децата, като експерти в рисуването, музиката, моделирането, писането, компютърното обучение – от студенти. Самите библиотекари работят с училища, литературни кръжоци, издателства като консултанти.
Партньорството е един процес, който подлежи на развитие и е неизчерпаем инструмент в структурата на гражданското общество. Проблем за българските обществени библиотеки е, че съвместните изяви рядко излизат извън рамките на библиотеката. Още един проблем е, че библиотекарите не използват големите информационни и дигитални възможности за активно партньорство в интерес на обществото. Този проблем произтича от професионалната неподготвеност на по-възрастните библиотекари, в липсата на система за непрекъсното образование и дори в липса на мотивация за такава дейност. Но партньорството има бъдеще и колкото по-бързо осъзнаем това, толкова по-голямо ще бъде значението на обществената библиотека.