МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА КАТАЛОГИЗАЦИЯТА
Александра Дипчикова
В началото на този доклад бих искала да посоча двете основни причини, които дават основание днес българските библиотекари да обръщат внимание на международното сътрудничество в областта на каталогизацията. На първо място впечатлението, че проблемите на каталогизацията като че ли интересуват все по-тесен кръг от нашите колеги, независимо от съзнанието, че този процес стои в основата на всяка библиографска информация и от неговото качество до голяма степен зависят резултатите от информационната дейност на библиотеките и информационните центрове. От друга страна, процесите на развитие на каталогизацията днес се осъществяват в информационна среда, в която ключовата дума е “обмен” на различни нива на участие в информационната дейност. Съвременните технологии откриват огромни възможности за този обмен, и библиотечната теория и практика се сблъсква със сериозни трудности в процеса на осъществяването му. Практиката на българските библиотеки свидетелства за подобни проблеми и у нас, но би било от полза да се опитаме да ги поставим в глобална перспектива и по този начин да изясним насоките на бъдещата си работа в тази област.
Първата и най-сериозна стъпка по пътя на международното сътрудничество в областта на каталогизацията е организираната от ИФЛА през 1961 г. Международна конференция за принципите на каталогизацията. С организационната подкрепа на ЮНЕСКО в тази конференция вземат участие делегации от 53 страни, между които и България, наблюдатели от 22 страни и представители на 12 международни организации. 17 предварително подготвени доклада засягат проблемите на най-важните аспекти на каталогизацията и предлагат конкретни стъпки към унификация отчитайки развитието на електронната обработка на данните, която по това време е нова и още непозната за мнозина от участниците. Сериозната работа на конференцията проличава от приетите 9 резолюции, първата от които е от огромно значение за бъдещото развитие на каталогизацията и представлява основа на всички последващи етапи на международното сътрудничество в тази област. С тази резолюция се приема документ, наречен “Изложение на принципите на каталогизацията”, станал известен по-късно като “Парижки принципи”. Призовават се делегациите и професионалните общности от отделните страни да приложат приетите принципи при разработването на национални правила за описание и да съдействат за прилагането им на първо място в националните библиографии. В България този документ не придобива известност, той не е преведен и публикуван, но в нормативните документи, издавани по-късно голяма част от принципите са приложени и вероятно техните автори са били запознати с него.
През 1969 г. Комисията по каталогизация при ИФЛА организира отново Международна конференция на експертите по каталогизация в Копенхаген, където нашата страна също има свой представител. На тази среща се обсъжда унифицирането на избора на редна дума при описанието, разглежда се вида и структурата на елементите на описанието и се постига споразумение върху международното уеднаквяване при подбора и подреждането на отделните елементи. Едно от важните решения на конференцията е предприемането на разработване на международни стандарти, които да регулират формата и съдържанието на библиографските описания. Първият стандарт става факт през 1971 г. – Международен стандарт за описание на монографии. През следващите години последователно са разработени международни стандарти за описание на периодични издания, на некнижни материали, на картографски материали, на старопечатни, редки и ценни книги, на ноти и на електронни ресурси. Уеднаквяването на аналитичното описание става предмет на “Ръководство за приложение на международните стандарти за библиографско описание при описването на съставни части”. В продължение на 30 години Секцията по каталогизация при ИФЛА извършва огромна организационна работа по разработване и приемане на отделните стандарти, по тяхната синхронизация и внедряването им в практиката. Резултат от тази дейност е система от международно приети стандарти за описание на отделни видове библиотечни материали, обединена от Основен международен стандарт за библиографско описание – ISBD(G), който представлява рамка, обединяваща отделните стандарти.
В това отношение България не изостава. През 70-те и 80-те години на миналия век у нас са разработени нови национални стандарти за описание на отделни видове библиотечни материали, стъпили на основните положения, структурата и съдържанието на международните стандарти. В други страни те се превеждат и ползват направо, но независимо от тези дребни различия чрез стандартизирането на описанието в международен мащаб през последните десетилетия на ХХ в. решенията на Конференцията от Копенхаген стават норма в практическата дейност на каталогизаторите. Едновременно с разработването на нови стандарти Комисията по каталогизация на ИФЛА създава група за текущ преглед и усъвършенстване на стандартите. Чрез сложна система на международно съгласуване групата предлага поправки и подготвя следващи издания на стандартите. Процесът на оптимизиране на стандартите се състои най-вече в хармонизирането им в рамките на цялата система, допълване с подходящи примери и разширяване на препоръките върху каталогизацията на материали на други азбуки освен латиница.
През 1977 на Международния конгрес на националните библиографии в Париж е приет призив за създаване на стандарти за печатна национална библиография. Решенията на този конгрес отчитат възможностите, които прилагането на новите информационни технологии открива пред осъществяването на Програмата на ИФЛА за универсален библиографски контрол. Все по-широкото автоматизиране на процесите на каталогизация при съставянето на националните библиографии и изграждането на машинни каталози в големите библиотеки в напредналите страни дава основания да се работи за отстраняването на пречките при ползването на готови библиографски записи в международен мащаб. Драматичната промяна в средата, която вече се характеризира с ползване на автоматизирани системи за създаване, обработване и информационно ползване на машинночетими библиографски записи става основа за бързото създаване на споделени библиографски бази данни и каталози он-лайн. Разходите за каталогизация в едни случаи се увеличават, а в други се намаляват значително, а това само преди двадесетина години е било немислимо. Участниците в конгреса препоръчват на библиотечните и информационните общности по-сериозни усилия на национално и международно равнище за осигуряване на съпоставимост между форматите за библиографски обмен.
Програмата UBCIM и Секцията за библиографски контрол на ИФЛА вземат решение за провеждането на Семинар по библиографски контрол през 1990 г. в Стокхолм. На този семинар се установяват различия във вижданията за библиографския запис и неговите функции и се очертава възможен сблъсък между два възгледа. От една страна се изразява интерес към намаляване на високите разходи, свързани с библиографския контрол и контрола върху възприеманите форми на определени елементи на описанието. От друга страна се настоява за запазване и повишаване на качеството, за да се отговори на повишения международен интерес към споделяне на библиографски данни като се подчертава все повече отражението на новите технологии върху самите библиотечни материали. Независимо от разнообразните виждания на участниците, се постига съгласие за необходимостта от основно преразглеждане на библиографския запис, за да се достигне до балансиране на възможните разнопосочни виждания. Едно от решенията на семинара призовава да се възложи изследване, за да се определят функционалните изисквания към библиографските записи. След семинара интерес към този въпрос изразяват и Конференцията на директорите на националните библиотеки (CDNL) и Секцията по библиографски контрол към ИФЛА. Тяхното мнение е, че подобно изследване трябва да отразява разнообразието на потребностите на ползвателите, на новите форми на материалите и бързо променящата се характеристика на електронния достъп. От общ интерес е и споделеното разбиране, че националната библиографска агенция трябва да носи отговорност за осигуряването на регистрацията на националната издателска продукция на всички носители.
В отговор на препоръките на семинара, през 1991 г. Постоянната комисия на Секцията по каталогизация при ИФЛА възлага извършването на подобно изследване на специална работна група, която работи от 1992 до 1997 г. Целта на изследването е определена по следния начин: “да очертае с ясно определена терминология изпълняваните от библиографския запис функции като се съобрази с разнообразните носители, различните приложения и потребности на ползвателите. Изследването трябва да засегне функциите на библиографския запис цялостно, т.е. да обхване не само елементите на описанието, но и точките за достъп (име, заглавие, предмет и т.н.), другите организиращи елементи (класификация и т.н.) и анотациите”
. Предвижда се и втори етап на работа, който да завърши с препоръка за основно ниво на функционалност и изисквания за основни данни в записите, създавани от националните библиографски агенции. Крайната цел е основните изисквания за данните да дадат възможност за международно договаряне на базов стандарт и това да позволи на националните библиографски агенции да намалят стойността на каталогизацията чрез увеличаване на споделянето на библиографски данни в международен план и евентуално чрез изключване на по-маловажни данни от библиографските записи. Постоянната комисия на Секцията на ИФЛА по каталогизация приема и одобрява окончателния доклад за функционалните изисквания към библиографските записи от през 1997. Докладът съдържа редица препоръки, които могат да имат сериозно отражение върху стандартите за международен библиографски контрол. През последните няколко години професионалната среда на библиотекари, библиографи и други заинтересувани от библиографската информация общности се запознават със заключенията на този доклад и търсят форми за неговото прилагане в практиката. Изследването получава международно признание през 1998 г., когато Международната конференция за националните библиографски служби в Копенхаген приема неговите препоръки за основния национален библиографски запис. Като свидетелство за големия международен интерес към него може да се посочи и цитирането му в множество документи в Интернет. Приемането му на международно ниво като основа за бъдещите промени в международните стандарти и многобройните публикации по тази тема доказват, че предстоят сериозни разисквания върху намаляването на разходите за каталогизация чрез споделена международна каталогизация и в основата на тези дебати ще стои моделът за функционални изисквания към библиографския запис.
Секцията по каталогизация на ИФЛА продължава да пропагандира изследването и неговите препоръки. В нейния актуален план за действие това изрично е споменато като едно от деветте основни направления: “да се пропагандира изследването за функционалните изисквания към библиографския запис (FRBR) и препоръките в него и да се предприемат начинания за разработване на нови стандарти за описание и стандарти за точки на достъп и да се развива нов подход към библиографията”.
Усилията на Секцията по каталогизация при ИФЛА са насочени към по-нататъшно разширяване на практиката за използване на готови библиографски записи при изграждането на библиотечни каталози в световен мащаб. Стремежът да се постави обща теоретична основа на този процес и да се повиши ефективността на Универсалния библиографски контрол е предизвикан от практическите постижения в обмена на библиографски данни в англоговорещите страни. Предизвикателство пред това развитие обаче е голямото разнообразие от езици, азбуки и местни традиции в останалите части на света. Някои изследвания в страни, които имат достатъчно развити технологии за обмен на каталожни записи показват, че необходимостта от редактиране на около 60 - 70 % от получените описания прави ползването им неефективно
в страни с различаващи се библиографски традиции.
Международното сътрудничество се насочва към търсене на възможности практиката на библиотеките да се унифицира не само на ниво общи стандарти за описание и международни формати за обмен на машинночетими библиографски данни, но също и на ниво правила за описание, които кодифицират принципите за определяне на формата на точките за достъп в записа. През лятото на тази година Секцията по каталогизация при ИФЛА организира Първа среща на експерти за Международни правила за описание. Задачата на тази конференция, която ще бъде първата от поредица срещи на специалисти от отделните континенти е да направи преглед на правилата за каталогизация, използвани в Европа и да установи прилики и различия между тях като по този начин подготвя съставянето на международни правила за библиографско описание. Крайната цел на начинанието на ИФЛА е да се увеличат възможностите за споделяне на каталожна информация в световен мащаб чрез развитие на стандартите за съдържанието на библиографските и контролните записи, използвани в библиотечните каталози.
От всичко изложено до тук е ясно, че съвременните тенденции в каталогизацията се определят от необходимостта от сътрудничество между отделните страни. Всички проблеми, които стоят пред нашите каталогизатори не могат да се решават независимо от тези процеси. Това налага изработването на становища, съобразени с националната практика и традициите на организацията на тази дейност в страната. Механизмът на постигането на тези становища и поддържането на единна практика в отделните библиотеки е предмет на дискусия, която може да се проведе само в рамките на нашата професионална организация.