Библиотечно образование и коопериране
на примера на специалност “Библиотечно-информационни науки” при Софийския университет “Св. Кл. Охридски”
доц. Александър Димчев
ас. Красимира Ангелова
В зората на своето възникване университетите носят белезите на корпоративни обединения. Силата на тези структури е в “производството”, преподаването и обмена на знанието в колегията. В условията на глобализация и информатизация университетите все повече се отварят и засилват своите позиции в обществото. Основен принцип, който започва да доминира в поведението на образователните институции, е търсенето на форми за сътрудничество с обществения сектор в процеса на обучение, при разпространението на научните продукти и достъпа до информация, за утвърждаване ролята на знанието и науката.
Активните социални, икономически, демографски и технологични изменения налагат динамика в инициативите на университетите за коопериране, развитие и хармонизация в различни области на образованието, науката, културата и обществения живот.
Като част от университетската институция тази политика се налага и в департаментите, в които се преподават библиотечно-информационни науки. В глобален мащаб редица фактори оказват въздействие върху висшето образование в тази област:
- невисокият статус на библиотечната професия;
- новите информационни технологии;
- развитието на икономика, основана на знанието, която изисква нов тип специалисти;
- появата на нови професии, свързани с организирането, предоставянето на информацията и генерирането на знанието.
Подобни причини карат департаментите по библиотечно-информационни науки да променят своите учебни програми, наименование и стратегия на действие. Един от пътищата, който възприемат, е свързан с активното сътрудничество и коопериране както в рамките на университетите, така и с външни партньори. Чрез такъв подход те съзират шансове за успешното си развитие, конкурентноспособност и запазване на позициите си.
Понастоящем университетското образование в областта на библиотечно-информационните науки в България е в етап на трансформация. Тя се изразява във:
- промяна на учебните планове и програми;
- подготовка на нов тип информационни специалисти, успоредно с тези от традиционен тип;
- активно внедряване на нови информационни технологии в учебния процес;
- внедряване на Европейската система за трансфер на кредити;
- въвеждане в обучението на трите образователно-квалификационни нива – бакалавър, магистър и доктор.
В специалност “Библиотечно-информационнни науки” (БИН) в Софийския университет “Св. Климент Охридски” осъществяването на трансформацията на образователния и научния процес не се разглежда само като промяна на стандарти, програми и учебни планове. В нейната основа се търсят възможности и модели на сътрудничество с различни институции, чуждестранни университети, професионални организации, библиотеки, информационни центрове и др. Ние осъзнаваме, че промяната е немислима, ако не бъде обвързана в контекста от фактори, взаимоотношения и участници, които влияят върху образователния и научния процес. Те определят стандартите и изискванията както към подготовката на студентите, така и по отношение развитието на специалността. Важно е да споменем, че изброените промени са продиктувани от една страна от интересите на самите студенти, а от друга - от желанието да се вземе под внимание нуждите на практиката и опита в идентични институции в европейските страни.
Политиката на коопериране и сътрудничество има за крайни цели:
- Изпълнение на социалната поръчка за подготовка на библиотечни и информационни специалисти;
- Интегриране с европейските образователни и научни програми;
- Развитие на международното сътрудничество;
- Разширяване влиянието на специалността сред професионалната общност в страната.
В следващите редове ще се спрем на постигането на тези цели чрез прилагане идеите за сътрудничество:
1. Изпълнение на социалната поръчка за подготовка на библиотечни и информационни специалисти . Ние разглеждаме този процес като част от нашата отговорност за сътрудничество със заинтересувани от дейността ни субекти и институции в обществото.
Подобно на останалите страни от Централна и Източна Европа, които подготвят специалисти по библиотечно-информационни науки, и в нашата страна сме изправени пред въпроса как да структурираме по-добре учебните програми и какъв тип специалисти да подготвяме, за да удовлетворим по-добре социалната практика. Даването на отговор на подобен въпрос изисква задълбочен анализ за нуждата и нивото на подготвяните специалисти.
В резултат на динамиката на промени в професията на библиотечно-информационния специалист и на променените обществени и технологични изисквания ние преосмисляме сериозно нашите учебни програми. Насочваме се към предлагане на обучение за специалисти, които ще работят в различни професионални направления и в различни видове информационни организации - библиотеки, информационни центрове, медийни центрове, бизнес фирми, архиви, музеи и др. културни институции и др.
Понастоящем специалност Библиотечно-информационни науки предлага следните програми:
- на бакалавърско ниво : "Библиотечно-информационни науки” – редовно и задочно обучение
- на магистърско ниво : две програми в редовно и задочно обучение– “Библиотечно-информационни науки и културна политика” и “Управление на информационните ресурси”. Първата програма е с две специализации: Информационно осигуряване на културата и културния пазар и Информационно осигуряване на науката, образованието и бизнеса.
- специалността предлага обучение и на редовни, и на задочни докторанти
По този начин се опитваме да дадем по-добри перспективи на студентите, които завършват нашата специалност. Да я направим по-конкурентноспособна на пазара и отговаряща на изискванията на работодателите.
2. Интегриране с европейските образователни и научни програми.
Следващата цел, която преследваме, е да направим конвертируемо нашето образование. В тази насока усилията ни са съсредоточени в две направления:
- въвеждане на Европейската система за трансфер на кредити
- обмен на преподаватели и студенти.
От учебната 2003 г. в Софийския университет (респективно и в специалност Библиотечно-информационни науки) се въвежда Европейската система за трансфер на кредити , която ще стимулира обмена на студенти с чуждестранни университети. По отношение мобилността на студенти и преподаватели с европейски университети ние виждаме добри перспективи. Надежда за това е постигнатото добро ниво на коопериране в последните години с различни университети.
В търсенето на международни контакти се стигна до сътрудничество с университетите в Хановер, Германия и Девентър, Холандия, Бордо, Франция, а също така до контакти с Варшавския университет и с Университета във Вилнюс, Литва.
Вече три поредни години студенти и преподаватели от тези университети участват в програмата за мобилност “Сократ-Еразъм”. Подобна форма на разменно преподаване и обучение помага и на преподавателите, и на студентите да сравнят своето ниво с това на колегите си от други европейски страни, да бъдат поставени в конкурентна среда, да работят в екип по предварително формулирани конкретни проблеми, да бъдат въведени нови програми и методи на обучение. Ние оценяваме изключително високо сътрудничеството с нашите партньори от университетите в Хановер и Девънтър, чиито преподаватели ежегодно са гост-лектори в нашата специалност.
Специално за нашите студенти сериозен интерес предизвикват ежегодните летни студентски семинари, организирани на ротационен принцип от университетите-партньори. Предстои поредното ни четвърто участие в Полша.
В следващите години сътрудничеството ни със сродни специалности от европейските страни ще трябва да се засилва и да има много сериозно място в цялостната образователна и научната стратегия на специалността. Това е свързано и с процесите на интеграция на страната ни към Европейския съюз.
Препоръчително е обаче акцентът на сътрудничеството да се измести от програмите и проектите за мобилност към осъществяване, координация на съвместни научно-изследователски проекти, на базови научни изследвания, като се използват възможностите на различни международни програми.
3. Развитие на международното сътрудничество. Въпреки финансовите трудности за успешно развитие на по-широко международно сътрудничество специалност Библиотечно-информационни науки полага сериозни усилия за осъществяване на тази дейност. Тук също се ръководим от убеждението за важността на подобни научни контакти за успешното функциониране на научния и образователния процес и за престижа на научната колегия. Във връзка с това в последните няколко години години специалността стана инициатор на интересни международни прояви с партньори от чужбина, по значими, от които са следните:
- През 2000 г. съвместно с Държавния университет в Емпория – САЩ бе организирана конференцията “Библиотеките в епохата на Интернет”. В нея участваха представители от 14 страни.
- През 2002 г., отново с колегите от Университета в Емпория, бе организирана конференцията “Библиотеките, гражданското общество и социалното развитие”. Конференцията се проведе под патронажа на Президента на Република България. В нея участваха около 90 чуждестранни колеги от 23 страни. В дните на конференцията бе инициирано и създаването на Асоциация на директорите на националните библиотеки от страните от Централна и Източна Европа.
- През 2004 г. в София отново ще се проведе подобна конференция.
В търсенето на международни контакти и сътрудничество в катедрата се канят гост-лектори от САЩ и от други страни.
Подобни прояви имат сериозно отражение за оптимизиране дейността на специалността и за издигане на нейния престиж в страната и чужбина.
4. Разширяване влиянието на специалността сред професионалната общност в страната . Тази дейност е свързана със завоюване на позиции от специалността сред библиотечно-информационната колегия, а също така и със засилване на нейната конкурентоспособност. Постигането на добро име и престиж е немислимо без професионализъм и участие в инициативи с други партньори. Това е непрекъснат процес, който изисква доказване, сериозни усилия, коректност и лобиране.
По отношение на това сътрудничество бихме посочили следните инициативи:
- Създаване на Център за продължаващо обучение на библиотекари . Това е съвместна инициатива на специалност БИН и Съюза на библиотечните и информационните работници. Центърът е създаден с финансовата помощ на фондация “Отворено общество” - София и Регионалната библиотечна програма – Будапеща. Разположен е на територията на специалност БИН и разполага с най-нови информационни технологии. Учебните планове и програми са съобразени със съвременните тенденции и стандарти. Завършилите получават дипломи от Софийския университет. В Центъра се обучават колеги от цялата страна. Основната част от преподавателите в центъра са от специалност БИН.
- Коопериране с библиотеки, фирми и различни държавни институции във връзка с провеждането на практиката на студентите . Различните нива на практическо обучение и дейностите, които се възлагат на студентите съответстват на целите на учебния процес и са насочени към опознаване на реалните ситуация и практика в библиотеките, а с това и към създаване на адекватни на очакванията на работодателите специалисти.
- Участие на преподавателите от специалност БИН в разработването и реализацията на основните национални програми, свързани с развитието на библиотечното дело в страната .
- Участие на преподавателите и докторантите от специалността в националните конференции и инициативи на СБИР.
- Участие на преподаватели от специалността в иновационните проекти на Философски факултет, в чийто състав е специалност БИН – създаване на Ресурсен център, изграждане на Интранет мрежа и др.
- Част от политиката за търсене на сътрудничесто е и излизането на специалността във виртуалното пространство с полезна информация чрез нейния web-site. Идеята е сайтът да предоставя освен информация за учебните програми и планове и достъп до съдържанието на редица учебни дисциплини (електронни копия на лекции и материали, подпомагащи учебния процес и по-специално осъществяването на форми на дистанционно обучение); доклади и информация за научно-изследователски разработки; база данни с информация за абсолвенти на специалността и потенциални работни места и пр.
Отразеното дотук е част от нашия опит да търсим различни форми на сътрудничество. Той представя подходите на една специалност, която е създадена в сегашния си вид през 1993 г. и която търси и гради своя път и традиции. Подобен опит, макар и скромен, сочи, че добри резултати могат да се постигнат чрез активно използване на разнообразни възможности за коопериране и чрез сътрудничество с различни партньори. Това е възможно, когато се зачитат взаимните интереси на всички страни.