Колеж по библиотекознание и информационни технологии
СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ БИБЛИОТЕКАТА И УЧИЛИЩЕТО
доц. д-р Добринка Стойкова
В съвременното общество информацията е от съществено значение за напредъка във всяка една област.
Целта на този доклад е да посочи форми за установяване и разширяване на сътрудничество между библиотеките и училищата с цел по-добро информационно обслужване на учители и ученици. Известно е, че понастоящем това се извършва от три типа библиотеки – училищни, читалищни и регионални.
Броят наа училищните библиотеки, според данни на НСИ от 2000г. е 2599. Известно е, че те са сравнително добре посетени и поради това е важно да знаем какво предоставят на читателите си. Статистическите данни на НСИ за този вид библиотеки ясно показват влошаване на показателите им. В сравнение с 1991г. те са набавили 2 пъти по-малко нови документи, т.е. от 103,6 на 67,4 средно на библиотека. Ако през 1991г. те са имали средно по 6 периодични издания, то сега те разполагат с по 1,4 заглавия. Забелязва се и тенденция за назначаване на нискоквалифицирани кадри в училищните библиотеки, на съкратени учители по различни предмети, на учители за допълване на норматив. Докато през 1990г. подобни случаи са 23% от училищните библиотекари, то през 1997г.те са 35%, а завършилите КБД са едва 15%.
1 Едва ли е необходимо на тази аудитория да се обяснява какво означава да се извършва обслужване при тази ситуация.
Какво е положението в регионалните библиотеки? В състояние ли са те да поемат в по-голяма степен обслужването на ученици и учители? До 1989г. всички регионални библиотеки имат високи и стабилни показатели. Ако направим сравнение с последните публикувани показатели за работата им в справочника “Библиотеките в България. Статистически данни” от 1984г то ще забележим, че разликата между възможностите на училищните и на регионалните библиотеки е много голяма. През 1984г. училищните библиотеки са били общо 3468, т.е. с близо 1000 повече, отколкото са сега. Те са набавяли по 209 нови документа и са абонирали средно по 17,84 периодични издания. Имали са по 243 читатели. В същия период регионалните библиотеки са набавяли по 17 780 документа годишно, по 1 100 нови периодични издания и са имали по 12 880 читатели, част от които са били ученици и учители. Както се забелязва и тогава и сега разликата в размера на фондовете и в тяхното обновяване е в пъти повече в регионалните, а и в някои по-големи читалищни библиотеки в градовете.
Известно е, че през 2001 г. е намален броя на абонираните периодични издания и в детските отдели на регионалните библиотеки. Независимо от това той е доста по-висок, отколкото е в училищните библиотеки. Така например в детския отдел на Регионалната библиотека в Шумен са се получавали 21 вестника и 10 списания, в Добрич 1 вестник и 3 списания, в Габрово 4 списания, в Смолян 6 вестника и 12 списания. Новонабавената в детските им отдели литература е 10 или повече пъти отколкото е тя в училищните библиотеки. Като се добави и обстоятелството, че регионалните библиотеки разполагат със стабилни библиотечни фондове, с професионално подготвени библиотекари и са въвели новите информационни технологии при разкриване на фондовете си, то определено можем да заключим, че тук става дума за далеч по-големи възможности за качествено обслужване на учениците.
Макар и с по-скромни възможности читалищните библиотеки не са за подценяване. Същевременно не може да не се отбележи, че тези възможности засега не се използват достатъчно пълноценно. Наблюдава се отлив на читатели, особено от групата на началната училищна възраст, а в част от библиотеките – и от средния курс. Повишаване на библиотечните показатели има единствено при учениците от горния курс. Очевидно е, че съществуват резерви по отношение на сътрудничеството между училищните и общодостъпните библиотеки (регионални или читалищни) от една страна и училищата от друга, с цел по-качествено обслужване на децата и учениците. Необходимо е също така да се възпитат читатели, които да умеят самостоятелно да издирват литература, които да се чувствуват уютно в библиотеките и които да придобият навици за учене през целия си живот. Какво може да бъде направено това?
Един от вариантите е представители на регионалните библиотеки да се свържат с работешите в регионалните инспекторати по места и съвместно да направят анализ на ситуацията. Съпоставянето на данните за броя на училищата, броя на учениците в тях, броя на читателите ученици в различните по тип библиотеки в региона ще даде възможност за установяване на възможностите за подобряване на обслужването на определени възрастови групи ученици или на ученици от определени училища. Причините за недостатъчно посещение на общодостъпните библиотеки в населеното място е добре да бъдат изяснени посредством разговори в инспектората, с директори или с учители в съответните училища, както и чрез анализ на анкети сред учениците. Същевременно именно работещите в регионалните инспекторати са наясно с изискванията, поставяни пред учители и ученици и с очакваните промени в българското образование.
След установяване на изискванията на инспектората и анализ на възможностите на библиотеката би могло да се използва немския опит по разширяване на работата с училищата. За целта в регионалната или в читалищната библиотеки се определя лице за контакт с учителите от съответните училища. От библиотеката се изпращат писмени покани за посещение на учители от различни училища, преподаващи по един и същ предмет за демонстрация на възможностите на библиотеката по неговата дисциплина. 2 След демонстрацията на всеки учител се връчва анотиран списък с литература, подходяща за подготовка на учениците по неговия предмет. Този подход има следните преимущества в сравнение със съществуващото сега неорганизирано и поединично посещение на учители в общодостъпните библиотеки, когато те търсят литература по отделни въпроси и/или за да заемат художествена литература:
учителите се запознават на място с по-богатия избор от издания, притежавани от регионалните или читалищни библиотеки в сравнение с този в училищните;
те получават визуална представа за начините на търсене, използвани от библиотекарите при обслужването на учениците;
те биват осведомявани за възможни услуги, които извършват регионалните библиотеки и за техните цени;
в библиотеката представителите на различни училища имат възможност да проведат свободно разговор помежду си относно проблеми в преподаването и усвояване на учебния материал по съответния предмет – например български език и литература, математика, химия, физика, история, биология;
за библиотекарите е полезно да установят пропуски в комплектуването, посочени им от учителите по съответните предмети;
след демонстрацията библиотекарите се запознават в неформален план с всички преподаватели по съответните предмети и обменят информация относно желани от учителите услуги, форми за обслужване, тематика на новозакупената литература, обучение на ученици на начини на самостоятелно издирване на информация по съответния предмет;
обменят се адреси и телефони с цел улесняване на бъдещи контакти и/или провеждане на учебни часове в библиотеката ;
на преподавателите на началната училищна възраст може да бъде обяснено преимуществото на заемане на медийни сандъчета с литература за четене в час;
читалищните и/или регионалните библиотеки спечелват част от учителите като посредници в общуването си с учениците, а в последствие това води до увеличаване на новите читатели, както и до по-високи показатели за библиотечна работа;
Засилването на контактите между училищата и общодостъпните библиотеки би могло да се постигне и чрез други форми като например:
изпращане на писма-покани до директорите на училищата с предложение за конкретна инициатива;
изпращане на листовки в училищата с основна информация за предоставяни от библиотеката услуги;
изпращане на листовки с издирена от библиотеките интересна и полезна за обучението литература по отделни предмети/ теми;
обявяване на общоградско съревнование с награди за клас, който е прочел най-много книги в библиотеката;
изпращане до училищата на листовки с предложения за предоставяне на тематични подборки от книги или други видове документи за самостоятелна работа в час (т.нар. медийни сандъчета);
организиране на забавни викторини в общодостъпната библиотека в учебно врема;
организиране на системно обучение на децата и учениците как самостоятелно да издирват литература по традиционен и/или електронен начин;
посещение на библиотекарите в училищата и показване на учениците на интересни издания по теми, по които те предстои да се подготвят самостоятелно;
организиране на тематични вечери в библиотеката за отделни възрастови групи;
организиране на посещения на групи от бъдещи ученици, т.е. на деца от детските градини;
Далеч съм от мисълта, че общодостъпните ни библиотеки не са използвали тези форми на контакти с училищата. Напротив, в по-голямата си част те са широко известни. Не липсват и положителни примери в работата на детско-юношеските отдели на регионалните библиотеки във Варна, Русе, София, Добрич, Пловдив и другаде. Впечатляващи са резултатите от използването на общодостъпните библиотеки от немскоезиковите училища в България при подготовката на учениците за конкурса на тема – “Българската и Баварската гора”. Правят се и успешни опити за обхващане на деца и ученици чрез инициативата “Деца в мрежата”.
Независимо от тези и други форми за привличане на деца и ученици в общодостъпните библиотеки за съжаление могат да се направят следните нерадостни констатации за работата с читателите деца и ученици в момента:
Броят на читателите деца и ученици непрекъснато намалява като в регионалните библиотеки, в сравнение с този през 1989г., те са от 2 до 4 пъти по-малко;
Най-драстичен е спада на децата в предучилищна и/или в начална училищна възраст. В отделни библиотеки дори няма деца читатели, а само ученици или учители;
Намалява и процента на обхванатост на учениците от страна на общодостъпните ни библиотеки като за началната училищна възраст като при някои читалищни библиотеки той е от 0,12% до 10% от потенциалните читатели за тази възрастова група;
Прави впечатление и че търсени от учениците за учебния процес заглавия са закупени само в един екземпляр, намират се в читалня и не се дават за домашно ползване;
Намиращите се на пазара много ефектни, но скъпи издания за най-малките в повечето случаи липсват в общодостъпните библиотеки, поради което тази възрастова група трудно може да бъде привлечена в библиотеката;
Обучението на деца и ученици на методи за самостоятелно издирване на литература или на информация в библиотеките не е системно и не започва, както това е практика в други страни още преди децата да тръгнат на училище
В заключение ще отбележа, че се надявам в близкото бъдеще колегите, работещи в общодостъпните библиотеки да засилят своите контакти с училищата, за да привлекат и да увлекат както посещавали тези библиотеки деца, ученици или учители, така и нови читатели. Успешно завършилия в Германия експеримент – “Библиотеките и училищата – нови форми на сътрудничество” доказа, че в резултат на това сътрудничество публичните библиотеки са увеличили обръщаемостта на фондовете в детските отдели от 30 до 50%. Струва се и да се отбележи, че освен това количествено увеличение се е стигнало и до ново качество, а именно – до възпитаване на едни самостоятелни читатели, които с удоволствие посещават библиотеките.
____________________________________________________________________
Част от статистическите сведения са взети от статията на ПАШКОВА, Бианка и Дарина Ванкова. Състояние и перспективи на училищните библиотеки.- Б и б л и о т е к а,
1999, кн.1, 7-13.Посочената методика е примерна. За установяване на потребностите на учители и ученици например с успех може да се използват поместените във вестник “Ази – Буки” учебни програми по видове училища, отделни предмети и за отделни класове. Поканата към учителите може да бъде отправена и по време на годишните им методични съвещания, когато може да бъде направен и график за посещение на регионалната и/или читалищната библиотека в града
3) СТОЙКОВА, Добринка. Обслужване на деца и ученици в немските училищни и публични библиотеки. С., Парадигма, 2000, 230с.