ДОКУМЕНТАЛНО БОГАТСТВО В АКАДЕМИЧНИЯ БИБЛИОТЕЧЕН ФОНД. ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРОЕКТИ
Ст.н.с.д-р Мария Аргирова-Герасимова
Централна библиотекана Българската академия на науките
Библиотечният фонд на Българската академия на науките се създава и изгражда от края на миналия век в продължение на повече от 133 години със съвместните усилия на учени и библиотечни специалисти. Основните насоки за неговото развитие се определят в първия устав на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките, където в чл. 5 е записано:
"Дружеството ще си има библиотека, която ще се обогатява постепенно, като изпърво ще набавя по едно тяло от такива именно списания, вестници и пр. на разни езици, от които ще има нужда за пълното извършване на своите действия и дела, както и такива, в които се говори особено за българския народ и отечество. Освен това Дружеството ще се старае по възможност да набавя за тая библиотека и по едно тяло най-малко от всички книги, вестници и пр., които са излезли досега и излизат на български” /1/.Константин Иречек в писмо от 1872 г. пише, че “трябва за успяването на Дружеството то да е снабдено с всичко, що е необходимо за едно подобно учреждение. Една книгохранителница, в която да се намира всичко, що се е писало досега на български, и един доста точен отбор от списания за всичките клонове на науката” /2/.
И днес основното предназначение на академичния библиотечен фонд е да осигурява с литература и информация фундаменталните и приложни изследвания, провеждани в БАН, и националните и международни проекти, разработвани в Академията. Той е информационна база за развитие на българската наука в съответствие с общочовешките ценности и национални интереси; за разработване на прогнози и дългосрочни програми за обществено-икономическото, научно-техническото, екологическото и културно развитие на страната, за изследване на историята, езика и литературата на българския народ и приносите му в световната култура.
Академичният библиотечен фонд включва разнообразни по вид, съдържание и език публикувани и непубликувани документи, организирани в отделни сбирки и фондове, всеки от които заема определено място и има собствено развитие в сложния и противоречив процес на ръст на интегрирания библиотечен комплекс. Обогатяван с издания от националната и чуждестранна литература с висока научна и информационна стойност, този фонд е неделима и значима част от националния библиотечен фонд.
Особено място в него заема уникалният фонд от чуждестранни публикации на академии на науките в света т.н. “фонд академика”. Първоначално той се създава като фонд “руска академика” през 1870 г., но само след няколко години се обогатява и разширява с издания от славянските страни, Швеция, Германия, Франция, Англия и т.н. Фондът съдържа не само единствени за българските библиотеки заглавия, но има дълбок хронологичен обхват – от 1600 г. до наши дни.
Основа за задълбочени проучвания и актуална информация за развитието и постиженията на съвременната наука са материалите от национални и международни научни форуми - конгреси, конференции, семинари, колоквиуми, симпозиуми, експедиции и др.п. Значителни колекции от този вид документи са изградени в областите на геологията, биологията, физиката, археологията, математиката, историята и т.н. Наред с фундаменталните монографични и периодични издания те са естествена основа за провеждане на изследвания както за историята на науката, така и за настоящето състояние и тенденции. Например в областта на физическите науки това са съчиненията по атомна физика на международните центрове в Женева, Виена и Дубна; в областта на астрономията – публикации на чуждестранни обсерватории /тези на Пулковската датират от 1895 г./, астрономически годишници, календари, звездни карти и атласи, между които и Паломарският атлас. Литературата по науки за Земята се комплектува от 1889 г. и включва трудове на А.Хумболт, Ламарк, М.Ломоносов, карти и атласи /геологически, почвени, климатични, географски, метеорологични, хидрологични/, геофонд, монографии по стратиграфия, картография, биогеография, фотограметрия на Балканския полуостров, минералогия и т.н. Географската картографска сбирка е богата с регионални и национални атласи, физико-географски карти, литература за географски експедиции, издания на Ами Буе и Феликс Каниц. Национална гордост са сбирките по орнитология и регионална фаунистика, ентомологичните и спелеологични списания, многобройните съчинения за птиците и висшите бозайници, зоогеография на сушата и водата – илюстрирани с цветни фотографии и рисунки. Във фондовете по ботаника интерес представлява литературата по приложна ботаника, флора на отделните региони в света, палеоботаника, екология, лечебни растения, таксономия на висшите и низши растения и т.н. Една от най-старите книги в академичния фонд е върху историята на растенията. Публикувана е в Париж през 1676 г. - DO
DART, M. Memoires pour servir a l’histoire des plantes.Във фондовете по хуманитарни науки особено значими са сбирките по антична история и археология, антиковедение, нумизматика, митология, епиграфика, археология на балканските страни, литература върху Възраждането, етнография и фолклор, тракология, балканистика. Единствени издания са тези на гръцки и латински антични автори, митология на тракийските племена, палеобалканско и индоевропейско езикознание, пътеписи от древността и средновековието, невми /старопечатни музикални и нотни издания от 18 век/, история на българския фолклор, народно облекло, резбарско изкуство, художествена обработка на накити, ковано желязо. Прекрасен пример за подобни издания е ИКОНОЛОГИЧЕСКОЙ Лексиконъ или руководство къ познанию живописнаго и резнаго художествъ, медалей, эстамповъ и проч. /С.-Петербург, 1786/. Уникална е и сбирката пътеводители на музеи и градове /праисторически, антични, средновековни/ и т.н. Изключителен интерес представляват две издания от края на 16 и началото на 17 век: FOLIETA, Uberti. De causis magnitudinis imperii turcici et virtutis ac felicitatis turcarum in bellis perpetuae (Rostochii, 1594) и TURCICI Imperii status (Elzeviriana, 1634). Или следващите заглавия – чудесни образци на книгопечатенето: TOURNEFORT, P. Relation d’
ún voyage du Levant, fait par order du roy. T 1-3 (1717) с оригинален екслибрис и BEAUFORT, L. La republique romaine, on plan general de l’ancien gouvermental de Roma. T 1-2 (1766) с прекрасно цветно оформление на заглавната страница.Със значителна пълнота са изградени и продължават да се попълват сбирки от славистична литература, езикознание, литературознание, старобългаристика. Освен обособеният фонд от старопечатни български книги и периодични издания, който наброява над 1700 т. се съхранява и колекция от издания на руски, сръбски и други славянски езици, публикувани до края на 19 в. като например уникалните издания: КОНДАКОВ, Н. История и памятники Византийской эмали /С.-Петербург, 1892/ и ИЗБОРНИКЪ Великаго княза Светослава Ярославича 1073 г. /С.-Петербург, 1880/.
Със значима научна стойност е фондът от микрофилми на ръкописи на старобългарски и славянски писмени паметници, съдържаща над 6000 заглавия. През 1974 г. Централната библиотека получи дарение от Конгресната библиотека микрофилми на ръкописи от манастирската библиотека “Св.Екатерина” в Синай. Сбирката наброява около 5000 ръкописа и е единствена по рода си в Европа. Тук се съхранява и микрофилм на книгата на Едмънт Фрай “Пантография”, издадена през 1799 г. в Лондон. Тя съдържа описание на повече от 250 азбуки, между които и 24 букви на глаголица. С неповторима стойност са и микрофилмите на изданията "Сборник граждански закони" от библиотеката на град Волфенбютел; “Химн на Св.Св. Кирил и Методий” от Ференц Лист /19 в./; “Оратория в чест на Св.Св. Кирил и Методий” от Йозеф Хайдн /1758 г./.
От края на 70-те години на 20 век се изгражда активно фондът “наука”- хронологично млад с публикации от последната четвърт на 20 век, но с богато и многоаспектно съдържание. Той наброява около 5000 т. литература по история, организация, икономика, развитие, прогностика на науката, наука и общество, научен потенциал, научна политика, международно сътрудничество в науката, методология на науката, наукометрия. Това е единственият в България специализиран фонд в тази област и е изключително ползван от български и чуждестранни потребители.
Особена стойност и значимост притежават обособените лични колекции на учени, общественици, политически и културни дейци, чийто брой надхвърля 160 /3/. Това са специално подбрани сбирки от научни съчинения, художествена литература, юбилейни издания, старопечатни книги, албуми и др. видове документи на български и на чужди езици. Често те са единствени екземпляри за библиотеките в страната. Но най-ценното е, че те носят отпечатък от личността на притежателя, от неговата научна и обществена позиция, посочват приятелите, съмишлениците, опонентите. Многобройните бележки и други знаци по полетата, подчертаните редове, рисунки и скици изразяват съгласие или несъгласие с автора, показател са за раждане на нови идеи и за творческо отношение към текста. Тези сбирки и лични библиотеки са неизчерпаем източник както за изследователя на учения, общественика, поета, писателя, събирал в продължение на десетилетия своята колекция, така и за неговото време.
Сред личните библиотеки е и тази на царската фамилия т.н. Царска библиотека, чийто обем надхвърля 20000 т. /4/. Това са издания от колекциите на княз Александър I Батенберг, цар Фердинанд I Сакскобургготски, цар Борис III, царица Йоанна, княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Книгите са луксозно оформени с вензели, екслибриси, гербове, позлатени корици, ръбове, заглавия и щампи, украсени са с рисунки и ескизи от художници. Подвързани са в кожена, кадифена или копринена подвързия. В почти всички български издания има посвещения на членовете на царската фамилия от автори, печатари, преводачи. Екслибрисите са уникални за всяка колекция. Обикновено те са залепени на гърба на заглавната страница, но понякога са щамповани върху самата корица. Царската библиотека винаги е била достъпна за читателите на БАН – всички заглавия са включени в абучните каталози след обработката им през периода 1948-1953 г. Българската културна общественост не е запозната с ценните издания в тази библиотека в достатъчна степен. Една предстояща публична изложба на уникалните издания от Царската библиотека ще експонира не само публикации, с които може да се гордее всяка библиотека, но ще разкрие част от нашата история и исторически личности, оставили следа в нея.
В Централната библиотека се провеждат системни количествени и съдържателни анализи на библиотечните фондове. Началото се поставя през 60-те години на миналия век, когато се изработва научна методика за провеждане на многоаспектни и всеобхватни изследванията на книжните колекции в специалните библиотеки в областите на физическите, химическите, математическите и биологическите науки. Фондовете в Централната библиотека се изучават фрагментарно чрез разкриване на отделни колекции, фондове или лични сбирки. Но през 80-те години се организира структурно звено “Феникс”, което има за цел да прегледа, анализира и обособи ценните и редки заглавия в самостоятелен каталог и съответно фонд на базата на библиографски източници и на преглед de visu на изданията. Началото бе обнадеждаващо, изгради се азбучен каталог на издирените заглавия. Но след 1991 г. в резултат на структурни, финансови, персонални и др. промени групата престана да функционира. Днес работим в друга насока – участие в международни проекти за проучвания и анализ на фондовете. През 1996 г. Централната библиотека се включи към проекта “Немски исторически фондове в българските библиотеки”, който е част от Програмата “Примери на културно-научната документация”/5/. Предмет на издирване бяха печатните издания, публикувани в немскоговорящите страни преди 1900 г. Във фондовете на БАН се разкриха 3471 заглавия в 4875 т., от които 778 т.са публикувани от края на 17 до 18 век. Между тях особено значими по съдържание и външно оформление са книгите: SPONS, J. Reisen durch Italien, Dalmatien, Griechenland und die Morgenlaender (Nuernberg, 1713), KLEIN, J. Historie der Voegel (Danzig, 1760). А по отношение на картите – 11 на брой ръчно рисувани, е тази от втората половина на 18 век MAPPA Geographica Graeciae Septentrionali hodiernae s
ive Provinciarum Macedonia (Nuernberg, 1770).През 2001 г. Централната библиотека се присъедини към проекта на Руската национална библиотека в Санкт-Петербург “Руска книга 1918-1926”, в който участвуваха над 200 библиотеки от 35 страни /6/. Представените 493 заглавия основно в областите на хуманитарните и обществените науки, включват не само монографии, енциклопедии, антологии, литературни архиви, художествена литература, но и медицински атласи, геологически карти, фаунистични атласи и т.н.
Това книжовно богатство, съхранявано в академичните библиотеки, ни нарежда до авторитетните библиотеки в света – пазители на паметта на човечеството с принос към славянската и европейска култура и документално наследство. Бъдещата ни дейност ще се насочи основно в две направления: към разработване на научен проект за изследване на академичните фондовете, издирване на редки и ценни заглавия и представянето им чрез Интернет в електронен каталог и към изследване на личните колекции и библиотеки и представянето им в “Алманах”, който ще включва освен основни характеристики на сбирките и илюстрации на уникални издания. С изпълнението на тези значими дейности Централната библиотека ще даде своя принос в разкриване пред обществеността на безценното документално наследство, съхранявано за поколенията.
ЛИТЕРАТУРА:
1. УСТАВ на Българското книжовно дружество в Браила. 1869, с. 5.
2. МИЯТЕВ, Петър и Георги Димов. Документи за историята на Българското книжовно дружество в Браила. С., 1958, с. 282.
3. АРГИРОВА-ГЕРАСИМОВА, Мария и Радка Пейчева. Ценни сбирки в академичния библиотечен фонд. – Списание на БАН, 1994, № 1/2, 92-97.
4. АРГИРОВА-ГЕРАСИМОВА, Мария. Царската сбирка в единния библиотечен фонд на Българската академия на науките. – Библиотекар, 1991, № 7-8, 82-84.
5. АРГИРОВА-ГЕРАСИМОВА, Мария и Тодорка Николова. Немски исторически фондове в българските библиотеки. – Библиотека, 2002, № 2-3, 32-38.
6. АРГИРОВА-ГЕРАСИМОВА, Мария. Централната библиотека на Българската академия на науките и Програмата “Руска книга 1918-1926”. – Библиотека, 2002, № 1, 35-38.