ЩО Е ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА И ИМА ЛИ ТЯ ПОЧВА У НАС?

Мария Младенова

Някои учени (като В. В. Усов и Н. Н. Бергер) определят професионалната етика като “съвкупност от нравствени норми, понятия, съждения, оценки за начините на поведение, характерни за представителите на определени групи от обществото, обусловени от тяхната принадлежност към дадена професия”.

Други (като В. Момов и А. Н. Кочетов) тълкуват професионалната етика като “приложна наука, изучаваща нравствените ценности на човека в една или друга професионална област, където той изпълнява функциите на специалист, личност и обществен деятел. Тя изучава преди всичко професионалния морал, модификацията на общите нравствени принципи и специфичните, присъщи на даден вид труд изисквания, които създават нравствените рамки за творческото изпълнение на дадена професионална роля”.

Професионалната етика е теоретична и приложна дисциплина, която има за задача да изучава установения професионален морал, да изследва отношенията между хората, работещи в дадена професия, и между различните професионални групи. Приложната етика не само изследва същността и функционирането на професионалния морал, но и оказва въздействие върху него. Най-общо влиянието на професионалната етика се изразява в това, че тя му придава по-систематизиран и обобщен вид, оптимизира неговите ценности, норми и цели.

Професионалната етика изследва, обяснява и прогнозира явленията, същността и измененията на професионалния морал. Тя постоянно търси и оценява мястото му в системата на обществените отношения. Така тя подпомага решаването на проблемите в дадена професия, допринасяйки за нейното разитие и постигането на социалните и индивидуалните цели, свързани с нея.

Моралните ценности, норми и принципи на която и да е професия се създават в процеса на трудовата дейност. Професионалната етика обобщава и систематизира тези морални явления, като в процеса на анализа установява тяхната рационалност или ирационалност, приложимост и валидност. Особено важно е да се установят критериите, чрез които може да се проверява резултатността на тези принципи в практиката.

Но тъй като професионалната етика е и нормативна наука, тя не се задоволява само с описанието на професионалния морал, а се стреми да направлява неговото развитие в желаната посока. Тя се стреми да открие нещо, което е и важно, и интересно, и практически полезно – правилността или неправилността на поведението в определена професионална област.

Професионалната етика е ценностно-нормативна теория за поведението на хората в дадена професия. Тя изследва, анализира, сравнява и систематизира по специфичен начин моралните ценности в дадена професия. От теоретична гледна точка за нея е важно да установи какво е реалното съдържание на всяка от тях и кои са най-значимите за съответната професия. Особено важно е да се открият онези норми, които в най-голяма степен допринасят за постигане на крайните цели в съответната професия, като същевременно съчетават и координират интересите на всички страни, които тя засяга, а не само на работещите в тази област.

Оценката на професионалното поведение се прави през призмата на категориите: “правилно-неправилно”, “добро-зло”, “полезно-вредно”, “справедливо-несправедливо” и т.н. Поведението, което в най-голяма степен допринася за постигане на общественозначимите цели на професията и съчетава интересите на всички страни, които имат отношение към нея, се оценява като морално положително поведение на професионалиста, или още като “дължимо поведение”. Затова в основата на професионалната етика обикновено се поставя категорията “професионален дълг”. Тя подчинява всички останали морални норми и изисквания.

Съществуването на професионален морал и професионална етика не означава, че за дадената професионална група те са единствените регулатори, а редица общи морални ценности и норми на обществото са неприложими. Освен професионалисти хората са личности – членове на обществото, в което действат утвърдени морални регулатори, постигат се морални цели, дават се морални оценки. Затова в своето поведение работещите в дадена професия се ръководят както от общите ценности, норми, обичаи и традиции на житейския морал, така и от изискванията, които предявява към тях моралът на обществото, в което живеят.

Основната цел на професионалната етика е да съдейства за по-доброто изпълнение на професионалните функции, от една страна, и да осигурява надеждна защита на интересите на хората, които са обект и субект на труда в тази професия, от друга. За тази цел е необходимо осъзнаване и дълбоко проникване на професионалния морал в личността, при което той оставя траен отпечатък върху мисленето, ценностната система, мотивацията, поведението и целия живот на хората, упражняващи дадена професия.

Професионалната етика има редица функции, които се изразяват и във възпитателното й значение. Тя свързва общите принципи на морала с ежедневните дейности. Функцията й е чисто социална – тя поддържа общуването. Главната социална функция на професионалната етика е да съдейства за успешното решаване проблемите на професията. Наред с това тя играе роля на посредник, съчетаващ интересите на обществото и професионалната група.

Работещите от която и да е професия не могат да съществуват изолирано. Те са зависими както от социално-икономическите, културните и политическите условия в своята страна, така и от конкретното състояние на своята професия. Възприемането на професионалната етика е един от важните фактори, които помагат на работещите в тази област да се впишат в своята професия и в обществото.

Особена роля за създаването и утвърждаването на професионалната етика играят професионалните асоциации. Те използват обединяващата й функция, за да осъществят трите основни задачи, които стоят пред тях: първо – да осигурят професионална компетентност и нейното постоянно усъвършенстване у своите членове; второ – да обединят хората от дадена професия в едно органично цяло; трето – да не противопоставят това органично цяло на другите професии или на обществото, а да го насочат към дейност към увеличаване на общественото благо.

За да осъществят своята дейност, тези сдружения на колеги професионалисти обикновено прибягват и до създаването на специален нравствен кодекс, в който етически професионални ценности, задължения и права са ясно изразени и систематизирани. В тях основен момент са професионалната чест и достойнство. Тези морални кодекси са едно от високите постижения на професионално-трудовата традиция и възпитават професионалиста в съпричастност и съпринадлежност към определена общност от хора, чиито основен трудов признак е упражняването на обща професия.

Според един от най-новите терминологични речници “библиотечната етика е научна библиотековедска дисциплина, появила се в резултат на интеграцията на библиотекознанието и етиката. Тя изучава нормите на поведение на библиотекаря на работното му място, спазването на които осигурява високо равнище на културата на обслужването на читателите”[1].

Библиотечната етика е наситена с хуманистични аспекти. Тя регулира поведението на библиотекаря така, че да укрепва неговият авторитет и да се утвърждава общесвената значимост на професията.

Трудът на библиотечния специалист не може да бъде строго формализиран, тъй като от него се изисква не само висока квалификация, но и дълбоко осъзнаване на своя морален дълг пред потребителите на библиотеката.

В професията на библиотекаря действат специфични изисквания и норми на нравственост, съчетаващи теоретични, приложни и практически аспекти.

Според Г. А. Алтухова “професионалната етика на библиотекаря е съвкупност от специфични изисквания и нравствени норми, необходими за изпълнението на професионалните му задължения, свързани с обслужването на потребителите на информация. Тя формира у библиотекаря понятия за собствения му професионален дълг и чест и създава навици за висока култура”[2] на поведение в библиотечната среда, изградена в името на високопрофесионалното обслужване на потребителите на информация.

В професионалната дейност на библиотекаря, обект на която са читателите, се създава сложна система от взаимнообусловени нравствени отношения, в която “участват четири фактора:

1. Законодателната база на професията;

2. Отношението на библиотекаря към читателя;

3. Отношението на специалиста към колегите;

4. Отношението на специалиста към обществото” [3], който добрият професионалист трябва да владее съвършено.

Какви проблеми изучава библиотечната етика като учебна дисциплина? На първо място тя изучава широк кръг от въпроси, свързани с общуването в библиотеката, което е характерна особеност на труда на библиотечния и информационния специалист, общуващ ежедневно с читатели, с колеги и с външни институции. Професионалният библиотекар трябва да бъде виртуоз в общуването, за което от особена важност са познанията му по риторика, изграждащи умения и навици да се комуникира по нейните закони.

Обект на библиотечната етика е и изучаването на проблемите, свързани със способността да се изслушва събеседникът, тъй като за библиотекаря е особено важно не само да умее да говори, но и да слуша тези, които му говорят. Неслучайно една японска мъдрост казва: “Да умееш да говориш е хубаво, но да умееш да слушаш е още по-хубаво.”

В обсега на професионалната етика важно място заема и познаването на правилата на библиотечната етикеция, спазването на които не само влияе върху авторитета на библиотекаря, но и облекчава обслужването на читателите. В сферата на дисциплината влиза и изучаването на такива норми на библиотечната етика като: свободния достъп до информация, недопускането на цензура в библиотеката, спазването на тайната на четенето и приоритетното обслужване на лицата в неравностойно положение, познаването и спазването на които несъмнено ще доведе до създаването на необходимия конфорт не само в работн6ата среда, но и във взаимоотношенията с читателите. И не на последно място в обсега на професионалната етика влиза и казуистиката, която е нейна неотменна част.

Има ли почва за библиотечната етика у нас и каква е тя? Ако съдя по това, че досега нейните проблеми са отсъствали от страниците на нашия професионален печат, че в българските библиотеки липсват известни чуждестранни монографии по темата и че тя присъства съвсем отскоро в учебния план на едно от трите учебни заведения, подготвящи библиотекари, би могло да се приеме, че библиотечната етика не е получила полагащото й се внимание от страна на нашата общност. В същото време тя се изучава като самостоятелна учебна дисциплина от десетки години в редица чуждестранни учебни заведения, издадени са лекционни курсове и монографии, в чуждия професионален печат често се публикуват статии, водят се дискусии и се обсъждат различни теми от богатата й проблематика, разискват се казуси. В традициите на чуждестранното библиотекознание етиката на обслужването на читателите стои непрекъснато в центъра на вниманието на колегиалните общности и професионалните съюзи.

Има ли перспектива тази дисциплина у нас? Определено да. Темата на днешната конференция е доказателство за това. Според мен тя е наш първи полезен опит за нейното проблематизиране и осмисляне и ще ни накара не само да преодолеем досегашното й подценяване, но и да се обърнем лице в лице към същността й. И въпреки че “почвата” ни засега е твърде бедна, а и климатът в професионалната ни общност не е средиземноморски, вярвам, че в близко бъдеще теорията на нашата професионална етика ще получи развитие и у нас, а като учебна дисциплина ще намери полагащото й се място в повече учебни планове. Не се съмнявам, че нейните норми ще навлязат по-осезателно и в нашата практика и ще подобрят стила на общуване между нас самите, от което ще спечелят и нашите читатели. Днес тонът за това ще бъде даден, а тонът прави музиката.

Колеги, нерядко се питам защо не достигат човечността и сърдечността между нас? Какво ни пречи да бъдем по-доброжелателни, не толкова дистанцирани и по-истински?

Мисля си, че една от причините е отчаянието ни от бездуховността и девалвацията на ценностите в нашето уж демократично общество.

Струва ми се, че известният стих на Витеслав Незвал “Нашият живот е тъжен като плач” е написан за нашата днешна твърде несигурна участ, но ние като четяща общност, бягайки от ежедневните реалности, имаме рядката възможност да работим и живеем с книгите и чрез тях да осмисляме и насищаме и живота, и нашата вътрешна вселена с по-голяма духовност и етичност.

Често се питам проявяваме ли достатъчно желание за сътрудничество, умеем ли да работим в екип и ако умеем, достатъчно ли са уменията ни, а ако не са – защо и какво ни липсва? Стремим ли се към вътрешна хармония, съобразявайки се и с колегата? Правим ли Добро не само за себе си, но и за другите? Зачитаме ли писаните и неписаните нравствени закони? Вършим ли всичко в съгласие със съвестта си или постоянно я заглушаваме, подчинявайки я на елементарни морални принципи, които разрушават нашата човешка същност?

Поемаме ли справедлив дял от общата работата? Защо често, когато тя е свършена от други, сме готови единствено да недоволстваме, а не да видим ползата за общото дело.

Помагаме ли добронамерено, когато някои колеги имат потребност от подкрепа, или пречим по всички възможни начини?

Защо често нямаме сили да поздравим колегата си за новата му книга или за добрата статия?

Отзивчиви ли сме един към друг? Рецензираме ли си книгите, които не са чак толкова много и не се появяват всеки ден? Цитираме ли се, или умишлено пропускаме да направим това? Колко и как общуваме помежду си? Можем ли да се опитаме да преминем “невъзможните разстояния” помежду ни в името на по-високи професионални цели!

Делим ли студентите на наши и ваши, като винаги нашите знаят, а вашите – не?

Делим ли науките си на територии – на моя и твоя област, и кому е нужно това, когато те са неразорани целини и има място за всички – стига да ни се работи и седмицата да няма седем недели?

Защитаваме ли тези, с които работим, в тяхно отсъствие, или търсим как да спретнем компромат или интрига, чрез които някои живеят, дишат и за тях те са даденост и философско кредо, добре прикрити зад фасадата на личните интереси, стоящи често над общите? Не толерираме ли понякога колеги, които никога не се показват на светло, но тенденциозно нагнетяват атмосферата с негативизъм, действат винаги в сянка, а когато все пак светлината на прожектора ги освети, искат да изглеждат винаги в снежно бяло.

Не премълчаваме ли много неистини, стараейки се да си спестим неприятности? Не се ли съгласяваме с много неща, с които вътрешно сме несъгласни? Не отравяме ли понякога (макар и без да искаме) и атмосферата на нашите студенти и читатели, в името на които ние съществуваме? Умеем ли да си прощаваме грешките, защото истина е, че всички грешим? Спазваме ли библиейската заповед “Винаги постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с Вас”, утвърдена като златно правило и от Кант в неговия “категоричен императив”?

* * *

В последно време ми се наложи да преровя не малко източници по проблемите на етиката, в които се натъкнах на “Десет божи заповеди за човешко общуване”, на “Десет божи заповеди за работа в екип”, на “Десет божи заповеди за писателя”, на “Десет божи заповеди за добрия лидер”, на “Десет божи заповеди за добрия бизнесмен” и т.н., поради което ми хрумна да се опитам да формулирам и “Десет божи заповеди за добрия библиотекар”, с които ще завърша моя доклад:

Мисля си, че ако ги спазваме, ще бъдем по-полезни за нашите читатели, заради които всъщност ни има, а и за нас самите като професионална общност.

Библиография

1. Терминологический словарь по библиотечному делу и смежным отраслям знания. М., 1995, с. 30.

2. Алтухова, Г. А. Професиональная этика библиотекаря. М., 2000, с. 12.

3. Пак там, с. 13.

Обратно към Доклади Юни 2002