н.с. Надя Карачоджукова

Народна библиотека “Св.св. Кирил и Методий”

Библиотекарите започват да се оформят като професионална група през ХVІІІ-ХІХ в. Появата на библиотечната професия не случайно се свързва с века на Просвещението и неговите идеи за въздействие върху хората и политиката чрез разпространяване на научни знания. То оказва значително влияние върху общественото съзнание, в това число и върху професионалното формиране на библиотекаря. Идеите на Просвещението стават част от системата на библиотечните ценности, оформят идеала на библиотекаря. Така библиотеките се превръщат в естествен “съмишленик” на просветителите в разпространението на знания чрез книгите, които достигат до все повече читатели. Библиотекарят както и просветителя популяризира идеалите за доброта, справедливост и равни граждански права. Идеалите на Просвещението се предават от поколение на поколение, стават традиция и философия на библиотечното дело.

Същността на библиотечната професия се променя през различните епохи в зависимост от мястото, което се определя на информацията и от потребностите от нея. В древността и в Средновековието библиотекарят събира и пази ръкописното наследство, но след изобретяване на книгопечатането (когато книгата вече не е “уникат” и е по-достъпна), в продължение на години негова грижа е популяризирането на книжовното богатство.

В средата на ХХ в., в условията на информационното общество, (на т.нар. “информационен бум”) за читателите е от голямо значение не толкова да получат информация, а колкото и парадоксално да звучи - да се “защитят” от нея. С други думи - да получат точната, фактографски и научно вярна информация, която им е необходима. Функцията на библиотекаря привидно е променена. На преден план излиза намирането и предоставянето на търсената информация. Появява се и нова терминология “информатор” и “ползвател”. Всъщност трябва да говорим за разширяване на професионалните задължения (и подготовка) поради промяна в разбирането, че:

- библиотеката като институция е не само хранилище на документи, но и форма на организация на информацията;

- се променят някои от основните й функции - от хранилище на документи - в създател, разпространител и “съхранител” на информация;

- близостта на библиотекаря до информационния поток предопределя и новата му задача - предоставяне не просто на информация, а на организирано знание.

Когато разсъждаваме за професията на библиотекаря, за нашата професия, винаги трябва да помним, че в обществото се извършва постоянен процес на превръщане на личностното знание в информационно и на информацията, съхранявана в информационната среда в личностно усвоено знание. Функцията на съвременния библиотекар, работещ в условията на информационно наситено общество, е да създаде предпоставки и да организира информационната среда в библиотеката така, че потребителят да усвоява информацията с възможно по-малък разход на време и усилия.

В наши дни, когато непрекъснато се разработват и предлагат нови технологии, библиотекарят вече не може (и не трябва) да се задоволава единствено с получените знания по време на своето обучение и после на работното място. Той отново трябва да се превърне в “енциклопедист” в своята професия - запознат с новите технологии, постоянно следящ професионалните постижения в международен мащаб и с ясна представа за потребностите на библиотечната институция като цяло. Библиотекарят трябва не само да събира, обработва и разпространява информация, той трябва да бъде неин компетентен потребител, за да реагира адекватно на новите изисквания на времето.

През различни периоди знанието и информацията са записвани и съхранявани върху разнообразни по вид носители - глинени плочки, папирус, пергамент, хартия, микрофилми, компактдискове и електронна форма на информация. Този еволюционен процес оказва въздействие върху използваните методи за управление на информацията и на достъпа на потребителя до нея. Всеки път с въвеждането на нови носители на информация възникват потребности от използване на нови приложни технологии. Библиотекарят също използва различни средства и методи за “обработване” на информацията - от инструментите за гравиране през печатните преси и пишещите машини към фотокопирните устройства и факсове, компютрите и телекомуникационните устройства.

Това е така, защото новите технологии променят възможностите за използване на библиотеките, но променят и изискванията към библиотекарите и към тяхната дейност. Някои от присъщите на библиотеките традиционни функции са запазени и вероятно ще се запазят и занапред. Но и много традиционни задачи ще се изпълняват по нов начин. Ще се развиват нови услуги, които след време може би ще бъдат причислени към “традиционните”. В тези променени и променящи се условия е много важно как ще се развиват професионалните отношения между библиотеките като институции с все по-автономен статут и библиотекарите като част от една професионална общност, която би трябвало да има общи интереси. За съжаление като че ли по различни причини професионалните интереси вместо да се сближават, се отдалечават. От една страна е ясно, че различните икономически възможности за въвеждане на нови технологии на отделните библиотеки не могат да не доведат до различно професионално самочувствие и това да не се отрази при взимане на самостоятелни решения, без координация с останалите библиотеки. А това не трябва да се допуска, защото прекъсването на дългогодишните професионални контакти води до нарушаване на прилагането на международни договорености в областта на библиотечните технологии, каквито са стандартите. Институциите, които в момента са икономически в по-добро състояние ще вървят напред с мисълта, че не е необходимо да контактуват с тези, които са с по-малки технически възможности. Така последните ще останат изолирани, без желание за връзка и интерес към новите технологии, а в библиотечната общност ще се губи съпричасността към проблемите или успехите на другия и много е вероятно и възможността да бъдат използвани знанията на отделни добри професионалисти.

В новите условия библиотеките и библиотекарите ще могат да оцелеят и да се развиват само в случай, че въпреки технологичното “разстояние” между тях, възстановят професионалните си контакти. Това може да се случи и на национално и на международно ниво. Трябва да може да се преодолее тесноведомствения и личен егоизъм и измамното чувство за “победа”, за превъзходство над останалите. Защото примерите в страните с развито библиотечно дело показват неуместността на подобно поведение. Показват, че бъдещето е на кооперирането в името на общите успехи. На нашата професионална общност е нужно разбирателство, споделяне на идеи и постижения, обединяване на усилията за създаване на едно ново наследство. Всичко това може да се постигне чрез непрекъснатото професионално усъвършенстване на всеки член на професионалната ни общност, независимо от мястото му в административната йерархия. Не е излишно да припомним, че професионализмът е съвкупност от способностите на отделната личност да решава проблемите, възникнали в професионалната й дейност. Показатели за него се явяват не знанията сами по себе си, а личностните качества и развитието на творческите способности, повишената чувствителност към всичко ново, инициативността, базирана на висока интелектуална култура. Компетентността е също показател на професионализма - това е състояние на адекватно изпълнение на задачите.

В миналото библиотекарят е изпълнявал сам всички дейности, присъщи на една библиотека - събиране, обработване, съхранение и разпространение на документите. Постепенно, съобразно с новите изисквания на всяко време, библиотеката променя своя облик. Процесите се разделят, библиотекарите са строго специализирани и работят в отдели за комплектуване, каталогизация, справочно-информационна дейност и обслужване. Така общият поглед върху цялостната дейност на библиотеката, върху нейните функции, задачи и приоритети остава извън полезрението на отделните служители. Решаването на възникващите проблеми “на парче”, без оглед на връзката им с породилите ги проблеми и с проблемите, които разрешаването им ще породи, води до разногласия и изостряне на личностните и професионални отношения. Остра е нуждата от “арбитър”, който да направи окончателния избор между различните възможности. Или може би самите ние бихме влезли в тази роля като погледнем трезво, изоставим “отделските” отношения и преценим кое е по-полезно за библиотеката. За да вземем такова решение обаче се нуждаем от конкретна информация за процесите, които протичат в собствената ни сфера на дейност и в институцията, в която работим - какви промени настъпват в библиотечното дело, в професионалната подготовка и в организацията на библиотечния процес, какви промени се извършват в библиотеката ни. За правилното решение трябва да се осланяме на здравият разум, подробната информация и проучването.

Развитието на съвременното общество се характеризира с глобалната тенденция за информатизация. В нарастваща степен тя се появява в България и съществено влияе върху дейността на библиотеките. Резултатът от това въздействие е, че библиотеките постепенно еволюират в автоматизиране на библиотечно-информационните системи. Тенденцията при автоматизацията е безалтернативна. Традиционните библиотеки не могат да съществуват в условията на високоавтоматизираното общество. Автоматизацията на библиотеките е невъзможна без подобаващо подготвени в професионален план библиотечни кадри. Благополучието на една библиотека все повече ще зависи от способността да се прояви инициативност, да се намерят допълнителни средства, да се убедят обществените организации и фондации за финансиране, да се привлекат влиятелни читатели. Затова от библиотекаря се изискват много нови качества и способности, нови знания и нещо, което е много важно - ново разбиране за своята професия.

Когато се работи в условията на конкуренция пасивната незаинтересована стратегия в повечето случаи се оказва пагубна. Библиотекарят вече е притиснат от появата на нови професии- информационен експерт, експерт по маркетинг, които дублират работата му, но с една съществена подробност - те не са незаинтересовани.

Какво трябва да се направи и какво да разбираме под професионална перспектива? Преди всичко необходима е промяна в нагласите на библиотекаря. Нужно е във всеки един от нас да има амбиция за професионално изпълнение на своите задачи и желание и стремеж за прилагане на нововъведения, излизане от кожата на чиновника и за преодоляване на страха от отправяне и приемане на предизвикателства.

Професионалното израстване не трябва да се разглежда само и единствено като изкачване по административната стълбица. Защото без непрекъснато следене и активно възприемане на нововъведенията в професията изкачването на стълбицата ще бъде само илюстрация на Принципа на Питър за достигналото ниво на некомпетентност. Професионалната перспектива пред всеки от нас трябва да бъде в следните посоки:

- нашите практически и теоретически познания да не се различават от тези на колегите ни от библиотечните общности в света;

- да можем да бъдем равностойни партньори и опоненти в международни дискусии и проекти;

- да бъдем инициатори за изработване и за реализиране на национална стратегия за развитието на българските библиотеки.

Освен индивидуалните усилия на отделната личност към самоусъвършенстване, обаче, би трябвало професионалните перспективи (в смисъла за, който говорих) да бъдат подпомагани както от СБИР, така и от (може би на първо място) ръководителите на отделните институции. Защото индивидуалните усилия трябва да намират подкрепа и съдействие тъкмо там, където високият професионализъм на отделния библиотекар води до повишаване на общата ефективност на институцията като цяло, до издигане на нейния авторитет.