Обучението на библиотечните потребители и достъпът до електронна информация

докторант Яна Георгиева, СУ “Св. Климент Охридски”,

катедра “Библиотекознание, научна информация и културна политика”

Живеем в глобално време. Процесите на глобализация се ускоряват и от информатизацията на обществото. Достъпът до информация едновременно се демократизира и усложнява. Технологичните бариери пред по-слабо развитите икономически и информационно страни и групи правят правото на равен достъп до информация все по-утопично. Постоянно развиващите се информационни и комуникационни технологии в създаването, публикуването и разпространението на информация налагат на потребителите необходимостта да придобиват допълнителни умения за работа с електронна информация. В тази ситуация институцията на библиотеката трябва да остане надежден гарант за обезпечаване на правото на свободен достъп до библиотечните ресурси чрез програмите си за обучение на потребители.

Поддържам тезата, че свободния достъп до електронната информация в библиотеките в голяма степен зависи от активната дейност на библиотеката за промоция и реклама на електронните й ресурси и най-вече - за информационно обучение на потребителите за работа с електронни ресурси.

Днес библиотеките комплектуват разнообразни по формат информационни ресурси, като все по-голям дял заема електронната информация. Под електронна информация разбирам автоматизирани бази от данни с библиографска, фактографска и пълнотекстова информация в онлайн или мрежов режим на достъп или на CD-ROM, както и самата мрежа Интернет като “портал” за достъп до допълнителни свободно достъпни уебресурси с авторитетна научна и професионална информация. В световната библиотековедска теория и библиотечна практика своето значимо място заемат проблемите на обучението на потребителите за работа с информационните ресурси в библиотеката.

Ще се спра на проблема за обучението на библиотечните потребители в университетските библиотеки, тъй като тези институции по дефиниция са отговорни за информационното осигуряване на обучението и творческата дейност в областта на висшето образование и най-вече те посредничат за достъпа до научна информация, която е особено повлияна от навлизането на електронните формати. Ще илюстрирам идеята за информационно обучение на библиотечни потребители за работа с електронна информация чрез една нова инициатива на екип от докторанти от катедра “Библиотекознание, научна информация и културна политика” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

На първо място бих искала да потърся някои свидетелства от националната и американската библиотечно-образователна традиция (САЩ са лидер в развитието на библиотечни програми за обучение на портребители) в подкрепа на твърдението, че библиотечно-информационните специалисти носят отговорност за активно участие в процесите на “учене през целия живот” (или “непрекъснато образование” - life-long learning) и придобиване на “информационна грамотност” в съвременното информационно общество.

България:

В “Етичен кодекс на библиотекарите в Република България”, изготвен след

анализ на подобни документи от чуждестранната практика, и приет на VII-ия конгрес на СБИР - 5 юни 2002г., библиотекарите се наемат да гарантират правото на свободен достъп до библиотечните ресурси (2). Като предпоставка за високо равнище на библиотечно-информационно обслужване те очертават професионалното развитие на информационните специалисти чрез форми на “продължаващото обучение”, за да бъдат максимално полезни на потребителите със своята компетентност. Забелязва се изтъкване на преден план на посредническата функция на библиотеката за сметка на съхраняващата. Затова и проблемът за достъпа до библиотечните и информационните ресурси е сред водещите направления в професионалните дискусии през 90-те години на XX век и в началото на новото столетие.

Вторият документ, в който търся свидетелства за ролята на университетската

библиотека в процеса на обучение е “Критерии на МОНТ за институционално оценяване и акредитация на висшите училища”. В тях като елемент от критерия за материална база само схематично фигурира библиотеката като “структура, функциониране и степен на осигуряване на учебния процес и творческата дейност” (3).

По-конкретно и подробно на университетската библиотека се отделя внимание

в документите, които отделните висши училища изготвят, за да определят мисията си. Пример е “Доклад за глобалната стратегия за развитието на Софийски университет за периода 2001-2003”. В него като един от основните приоритети на СУ се определя: “Въвеждане на новите информационни и комуникационни технологии в различните сфери на университетската дейност: образователна, изследователска, информационна и административна”. (1) Във връзка с учебния процес в доклада се изтъква, че “важно направление в реализирането на образователните функции на Университета е ориентацията към непрекъснатото образование (учене през целия живот) като се представят широк спектър образователни, консултантски и информационни услуги, научни продукти и др. В това отношение се засилва активността на специализирани структурни звена, сред които и университетската библиотека” (1).

От изложеното е очевидно, че програмните документи в интегралната област на библиотечното дело и висшето образование в България, в които би трябвало да се определя ролята на университетската библиотека за образованието на потребителите по “информационна грамотност”, съвсем не дават онази необходима нормативна база, на която да се опират в мотивацията си за развитие една съвременна пълноценна в националния научно-образователен процес университетска библиотека и нейните ръководители и служители.

За сметка на това в чуждестранните национални стратетии за образование винаги се съдържа изградена система от програмни документи, които определят и обезпечават задачите на (университетската) библиотека за информационно обучение на потребителите и гарантирането както на свободен достъп до библиотечните ресурси (включително електронни), така и на развитие на умения за ползването им. Ще обърна внимание на американския модел, като най-развит, чиято основа е поставена от стратегическата и методическата дейност, прокарвани от Асоциацията на университетските и научните библиотеки АУНБ ( ACRL) - самостоятелна секция на Американската библиотечна асоциация АЛА ( ALA).

САЩ:

Правата на потребителите на библиотеките се гарантират от двата основни

документа на АЛА - “Етичен кодекс на АЛА” (5) и “Достъп до електронна информация, услуги и мрежи: Тълкувание на хартата за библиотечни права” (4). Те ориентират библиотекарите включително и в подходите към проблемите на интелектуалната свобода, които възникват, когато библиотеката предоставя достъп до електронна информация и услуги. Равноправният достъп до електронните библиотечни ресурси е основно право на потребителите, каквото е и осигуряването на обучение на потребителите за работа с хардуерните устройства и софтуерните приложения, предоставяни от библиотеката.

Асоциацията на университетските и научните библиотеки АУНБ е изготвила няколко документа, които задават насоките за разработване на програми за обучение на потребителите в американската университетска традиция. Това са “Стандарти за умения по информационна грамотност за висшето образование” и “Препоръки за изработване на програми за обучение на потребителите в университетските библиотеки”. В документите на АУНБ основният термин, с който се работи е “информационна грамотност” ( information literacy).

Стандарти за умения по информационна грамотност за висшето образование.

Определението за информационна грамотност, което се предлага в стандартите на АУНБ е: “Информационната грамотност е набор от умения, които дават на индивидите възможността да идентифицират информационните си потребности, да съумяват да намират нужната информация, да я оценяват критично и да я използват ефективно.” (7) Значението на информационната грамотност нараства в съвременната среда на бързи технологични промени и изобилие от информационни ресурси. Поради непрестанно нарастващата усложненост на тази среда, хората са изправени пред разнообразни възможности за избор на информация - в процеса на образование, на работното място, в личния живот. Днес библиотеките са само една от възможните “врати” за достъп до информация. А чрез Интернет информацията все по-често достига до потребителя без гаранции за автентичност, достоверност, актуалност. Самото наличие на изобилие от информация не е предпоставка за формиране на “информирано общество”, ако не са налице и допълнителни умения за ефективен подбор и ползване на информацията.

Придобиването на информационна грамотност е заложено в рамките на всички учебни програми, равнища на образование и научни институции в САЩ, като този набор от умения се проектира като бъдеща основа за т. нар. “учене през целия живот” на личността. В “Стандарти за умения по информационна грамотност за висшето образование” АУНБ определя шест основни умения (8), които трябва да притежава съвременният информационно грамотен индивид (тяхната подробна разработка е обект и на редица други документи на АУНБ), а именно да:

определя обхвата на необходимата му информация;

достига ефективно до необходимата му информация;

оценява критично информацията и нейните източници;

надгражда чрез подбраната информация своето познавателно равнище;

използва ефективно информацията за постигане на определена цел;

разбира икономическите, правните и социалните аспекти, свързани с

използването на информацията, както и да достига до информацията и я ползва

по етичен и законен път.

В документа се изтъква и разликата между “информационна грамотност” и “умения по информационни технологии” (7). Информационната грамотност е свързана с уменията по информационни технологии, но има по-широко значение за личността, за образователната система и за обществото. Уменията по информационни технологии се съдържат в информационната грамотност и дават възможност на човека да използва компютри, компютърни програми, бази данни.

“Стандартите” правят също необходимата връзка между университетската библиотека и процесът на подготовка за “учене през целия живот”, който е една от основните цели на висшите училища. АУНБ препоръчва интегрирането на обучение по “информационна грамотност” в учебните програми, като това изисква съвместните задълбочени усилия на преподаватели, библиотекари и администрация (7). Наред с другите си задачи, библиотекарите осигуряват библиографско обучение за студентите и преподавателите. Според документа - в процеса на обучение студентите трябва да получават “поредица от възможности да търсят, оценяват и управляват информацията, събрана от многобройни източници и чрез различни изследователски методи”.

2. Вторият важен документ на АУНБ е “Препоръки за изработване на програми за обучение на потребителите в университетските библиотеки”. Основната препоръка на Асоциацията е библиотеките да " работят съвместно с другите членове на образователната общност, за да участват в реализирането на образователната мисия на институцията, като предоставят обучение за придобиване на умения по идентифициране, структуриране, интелектуален и физически достъп до информацията, информационните ресурси и информационните системи - чрез разработването на програми и услуги за информационно обучение " (6).

Системното планиране на предоставянето на услуги за информационно обучение трябва да бъде заложено в основните документи на библиотеката за стратегическо планиране и изготвяне на бюджета. Препоръчват се следните насоки за разработване на програми за обучение на потребителите в университетските библиотеки (6):

определяне на цел на програмата с оглед на образователната мисия на ВУЗ и

потребностите на академичната общност;

определяне на съдържание на програмата с ясни насоки и очаквани резултати,

подлежащи на измерване и анализ;

определяне на модели на обучение - напр. индивидуално консултиране от

справочния отдел, задълбочени изследователски консултации, индивидуално или групово обучение в отделни учебни зали или в самата библиотека, електронни или печатни учебни и информационни материали (брошури, уебстраници);

оценка и анализ - възможност за обратна връзка с потребителите и

обучаващите с цел оптимизиране на методиката и съдържанието на програмата. Препоръчва се изготвяне на изследване чрез въпросник с включени основни примерни критерии като “оценка на потребностите”, “реакция на участниците”, “ефективност на преподаването”,” обща ефективност на програмата”;

персонал - за да се постигнат целите, заложени в програмата, библиотеката

трябва да разполага с достатъчно персонал (или да е готова да наеме такъв) с подходящо образование, опит и експертни умения, който да разработва разнообразни обучителни програми и услуги; да обучава преподаватели и студенти; да рекламира дейността, услугите и продуктите на библиотеката; да създава различни учебни материали - печатни и уебстраници и пр.;

ресурси - материална база, реклама и промоция, финансови средства,

продължаващо обучение за библиотекари.

Налице е дългият път, извървян от американската библиотечна гилдия, преминаващ от първите наченки на несистемно библиографско обучение в края на XIX в., през развитието на обучението на потребители в периода след 60-те години на XX в. - до днешните цялостни интегрирани проекти и програми на университетските библиотеки в САЩ за формиране на “информационна грамотност” у студентите за работа и с електронни ресурси. (Вж. обзорната статия на M. Lorenzen. A Brief History of Library Instruction in the United States of America.- http://www.libraryreference.org/lihistory.html . )

На реалистично настроените членове на българската библиотечна общност е ясно, че напредъкът в областта на информационното обучение на университетските библиотечни потребители, като елемент от цялостното качествено модернизиране на библиотечното обслужване в България, е невъзможен без да са начертани национални стратегии за развитие на науката и образованието, които да доведат и до разработването на инструменти за съответни действия - отговорности държавни, надбиблиотечни, и засега все още неизпълнени.

На този фон бих искала да споделя опита си от една скромна университетска инициатива, чието бъдещо насърчаване и развитие би дало своя принос в информационното обучение както на потребители, така и на библиотечни специалисти в България.

Пилотният проект - “Открит ден на електронната информация за Философски факултет, 17 април 2002г.”, бе осъществен от екип докторанти от катедра “Библиотекознание, научна информация и културна политика”, Софийски университет по идея на доц. Александър Димчев - ръководител на катедрата. В продължение на 5 часа бяха осъществени реални демонстрации на онлайн бази данни на информационните доставчици GALE Group и EBSCO Host Publishing. На три работни компютърни места се провеждаха индивидуални и групови консултации за потребителите - проявилите интерес към разгласената инициатива преподаватели, докторанти и студенти от Философски факултет. Обучението съдържаше разпространяване на печатни учебни и информационни материали (брошури), устни указания за ползване на базите и стратегии за информационно търсене, консултации по тематични справки. Сред широкоспектърните цели на инициативата бяха да се:

апробира сред докторантите катедра “Библиотекознание” практиката на

обучение на потребители ;

активират нови хоризонтални и вертикални равнища на общуване в

университетската общност - между докторантите от катедра “Библиотекознание” и студенти, докторанти и преподаватели от другите специалности на Философски факултет;

идентифицират информационните потребности на различните членове на

академичната общност - студенти, докторанти, преподаватели;

рекламира дейността на катедра “Библиотекознание, научна информация и

културна политика” сред факултетната общност;

откроят полезни посоки за развитие на инициативата след наблюдение и

анализ на протичането на тази първа среща.

Поради ограничеността на броя на посетителите на “Открития ден на електронната информация” и фактът, че бе първи по рода си опит на учебно равнище да се проведе сесия по обучение на потребители за работа с електронни бази от данни с научна информация, не успяхме да проведем проучване сред потребителите, за да добием обратна връзка относно необходимостта от информацинно обучение на университетските потребители и ползата от такива инициативи. Въз основа на личния опит и наблюдения на реализиралите инициативата докторанти можем да очертаем няколко извода като следствие от поставените цели:

Комуникативните умения, както и уменията за обучение на потребители

(включително и за работа с електронни бази от данни с научна информация) са изключително необходими на бъдещите информационни специалисти;

Много успешно се активират нови нива на общуване в университетската

общност - отчасти се запълва една ниша на липсващо, а необходимо по-интегративно общуване между различни специалности и йерархични нива;

Съществува потребност у студентите, докторантите и преподавателите в

университета да имат достъп до активно обучение за работа с информационните ресурси на Софийски университет, както и със свободно достъпни уебресурси;

Инициативата има позитивен ефект върху формирането на нагласи сред

факултетната общност относно дейността на катедра “Библиотекознание”;

Открояват се полезни посоки за развитие на инициативата, като сред тях най-

реалистичните и осъществими в близко бъдеще са:

продължаване на инициативата за информационно обучение на университетски

потребители, осъществявано от докторанти от катедра “Библиотекознание”, което да включва работа с електронни бази от данни с научна информация;

разработване на инициативата в специализиран учебен курс в катедра

“Библиотекознание” с цел предаване на педагогически и комуникативни умения на студентите като бъдещи информационни специалисти;

развитие на инициативата в специализиран семинар “за напреднали” с

подкрепата на катедра “Библиотекознание” и Университетска библиотека, в който да работят в екип докторанти и завършващи студенти от катедра “Библиотекознание”. Основната цел на такъв семинар би бил младите информационни специалисти да придобиват специализирани умения за обучение на потребители, както и за разработване и провеждане на програми за обучение. Друга цел на семинара би била да се подпомагат информационно потребители от Философски факултет - например студенти от горните курсове и докторанти.

Предвид ограничеността на възможностите на подобна инициатива и учебните цели, които си поставяме, идеята за активно обучение на университетските потребители за работа с електронни бази от данни с научна информация още по-отчетливо откроява необходимостта от очертаване на проблема в национален мащаб. Необходимо е да се проведат проучвания, които да идентифицират сегашното състояние на информационното обучение на библиотечните потребители (особено за работа с електронни ресурси) в университетската система в България и да се търсят пътища за разработването на програми за продължаващо обучение както на потребителите, така и на библиотечно-информационните специалисти. В търсенето на съвременни решения за информационно обучение на потребителите е препоръчително активирането на възможно най-обширен кръг от свързани с проблема страни:

На равнище институция - чрез сътрудничество и постигане на общи интереси в

университета - с преподаватели, студенти, администрация;

На професионално равнище - чрез национално и международно сътрудничество

на библиотечно-информационната общност и интегриране на чуждестранен опит по съвременните въпроси ( като този за работата с електронни ресурси) на информационното обучение на потребители;

Външно партньорство - чрез сътрудничество с издатели, производители и

доставчици на електронна информация за библиотеките за предоставяне на материали, консултации и експертна подкрепа за работа с техни продукти, както и за договаряне на условия за учебно-демонстрационен достъп до бази данни.

Надявам се, че идеите за активно информационно обучение на библиотечните потребители - като гаранция за обезпечаването на свободния достъп до електронната информация в библиотеките - вълнуват библиотечно-информационната общност в България, и че заедно ще съумеем да разкрием нови дейности в тази посока, като привлечем и нови възпитаници на висшето библиотечно образование в България, чиято младост, образованост и иновативност биха ускорили всяка инициатива за промяна.

Прилагам анотирана библиография на уеб -ресурси по темата за информационното обучение на библиотечни потребители.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Глобална стратегия за развитието на СУ "Св. Кл. Охридски" за периода 2001-2003: Доклад от Общото събрание на СУ, 10.01.2001г . Софийски университет. 10.01.2001. 8 стр. СУ. Последно посещение на 30.05.2002,

http://www.uni-sofia.bg/calendar+bg/events+bg/doclad.html

Етичен кодекс на библиотекаря. Съюз на библиотечните и информационните

работници в България. 5 юни 2002г. 1 стр. СБИР. Последно посещение на 30.05.2002, http://www.lib.bg/Congress.htm#ЕТИЧЕН%20КОДЕКС

3. Критерии за институционално оценяване и акредитация на висшите училища . Национална агенция за оценяване и акредитация към Министерски съвет. НЕАА.

1 стр. Последно посещение на 30 май 2002, http://www.neaa.government.bg/krit_neaa/instacr.html

4. Access to Electronic Information, Services, and Networks: An Interpretation of the Library Bill of Rights. ALA Council. 24 January 1996. 3p. ALA. Last accessed on 30 May 2002, http://www.ala.org/alaorg/oif/electacc.html

Code of Ethics of the American Library Association. ALA Council. 28 June 1995. 1p.

ALA. Last accessed on 30 May 2002, http://www.ala.org/alaorg/oif/ethics.html

6. Guidelines for Instruction Programs in Academic Libraries. Association of College and Research Libraries. February 1997. 3p. ACRL. Last accessed on 30 May 2002,

http://www.ala.org/acrl/guides/guiis.html

7. Information Literacy Competency Standards for Higher Education: Introduction. Association of College and Research Libraries. 18 January 2000. 4p. ACRL. Last accessed on 30 May 2002, http://www.ala.org/acrl/ilintro.html

8. Information Literacy Competency Standards for Higher Education: Standards, Performance Indicators, and Outcomes. Association of College and Research Libraries. 18 January 2000. 7p. ACRL. Last accessed on 30 May 2002, http://www.ala.org/acrl/ilstandardlo.html

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА УЕБ-БИБЛИОГРАФИЯ:

Организации :

ACRL Information Literacy : http://www.ala.org/acrl/il/

Уеб-сайтът за “информационна грамотност” на Асоциацията на университетските и научните библиотеки в САЩ - портал и сборно място за ресурси по “информационна грамотност”, акцентиращи върху това как да се подобрява преподавателската, познавателната и изследователската позиция на академичната общност.

ACRL Institute for Information Literacy: http://www.ala.org/acrl/nili.nilihp.html

Институтът за информационна грамотност към Асоциацията на университетските и научните библиотеки в САЩ. Уеб-сайтът предоставя достъп до информация за препоръки, стандарти, практики; събития и професионални форуми; препраща към подбрани уеб-ресурси и публикации по проблемите на информационната грамотност.

IFLA Information Literacy Section : http://www.ifla.org/VII/s42/sil.htm

Страницата на Секцията по информационна грамотност към ИФЛА: Международната фeд e рация на библиотечните асоциации. Преди август 2003г. секцията се нарича “Кръгла маса по проблемите на обучението на потребителите”.

Library Instruction Round Table: http://www3.baylor.edu/LIRT/

Library Instruction Round Table (LIRT ) е кръгла маса в рамките на Американската библиотечна асоциация, която работи по проблемите на обучението на библиотечните потребители като средство за развитие на трайни библиотечно-информационни умения в процеса на непрекъснатото образование. Участват заинтересовани представители на всички видове библиотеки - университетски, публични, училищни, специални. Уеб-сайтът предоставя разнообразни информационни ресурси.

LOEX Clearinghouse for Library Instruction: http://www.emich.edu/public/loex/loex.html

Library Orientation Exchange (LOEX ) е неправителствена образователна служба в САЩ за обмен на материали и образци в областта на обучението на библиотечните потребители. Поддържа колекция - печатни материали (брошури, библиографии, предметни библиографии, пътеводители), учебни видео-материали и аудио-касети,

CD-ROM и Интернет ресурси. Повечето материали са дарени от членуващи библиотеки и могат до се размножават безплатно от членовете. В организацията членуват над 650 библиотеки от цял свят.

Публикации, електронни указатели на ресурси, дискусионни форуми :

ALA/ACRL Instruction Section Publications : http://www.ala.org/acrl/is/publications/

Списък и онлайн препратки към полезни публикации, изготвен от Секцията за образование на библиотечни потребители към Асоциацията на университетските и научните библиотеки в САЩ.

BI-L Bibliographic Instruction List : http://bubl.ac.uk/mail/bild/

BI-L e дискусионен форум ( e-mail listserv ) по проблемите на обучението на библиотечните потребители, поддържан в периода юли 1995г. - май 2002г. Целият архив по месеци и с търсене е на свободен достъп. Всеки интересуващ се може да се абонира за листърва по e-mail. От юни 2002г. форумът е заменен от приемен форум ILI-L Information Literacy Instruction List.

Characteristics of Programs of Information Literacy that Illustrate Best Practices: http://www.ala.org/acrl/guides/bestprac.html

Характеристики на образцови програми по информационна грамотност, разработени в рамките на инициативата “Образцови практики” на Института за информационна грамотност към Асоциацията на университетските и научните библиотеки в САЩ.

DORIL: Directory of Online Resources for Information Literacy:

http://www.cas.usf.edu/lis/il/

Указател на онлайн ресурси по информационна грамотност, изготвен от Дрю Смит и спонсориран от Катедрата по библиотечно-информационни науки в Университета на Южна Флорида. DORIL е един от по-обхватните указатели на електронни ресурси по темата. Започнат през 1997г., указателят се разширява и актуализира.

Grassian, E., S. E. Clark. Information Literacy Sites; Background and Ideas for Program Planning and Development: http://www.ala.org/acrl/resfeb99.html

Статията “Сайтове по информационна грамотност: Основа и идеи за планиране и разработване на програми” е една от по-пълните и актуални уеб-библиографии на ресурси по информационна грамотност. Първоначално е публикувана в: College & Research Libraries News, February 1999, Vol. 60, no. 2.

Guidelines for Instruction Programs in Academic Libraries:

http://www.ala.org/acrl/guides/guiis.html

Насоки на Асоциацията на университетските и научните библиотеки в САЩ за разработване на програми за обучение на библиотечните потребители.

ILI-L Information Literacy Instruction List: http://bubl.ac.uk/mail/ilild/

ILI-L e дискусионен форум ( e-mail listserv ) по проблемите на обучението по информационна грамотност, създаден през юни 2002г. на мястото на BI-L Bibliographic Instruction List . Целият архив по месеци и с търсене е на свободен достъп. Всеки интересуващ се може да се абонира за листърва по e-mail . Форумът се поддържа на сървър на АЛА и се спонсорира от Секцията за образование на библиотечни потребители към Асоциацията на университетските и научните библиотеки в САЩ.

Information Literacy Competency Standards for Higher Education: Introduction: http://www.ala.org/acrl/ilintro.html

Увод в стандартите за умения по информационна грамотност за висшето образование, разработени от Асоциацията на университетските и научните библиотеки в САЩ.

Information Literacy Competency Standards for Higher Education. Standards, Performance Indicators, and Outcomes: http://www.ala.org/acrl/ilstandardlo.html

Стандарти, показатели да ефективност и следствия на Стандартите за умения по информационна грамотност за висшето образование, разработени от Асоциацията на университетските и научните библиотеки в САЩ.

Information Literacy in a Nutshell: http://www.ala.org/acrl/nili/whatis.html

Кратко ръководство по “информационна грамотност” с примери и онлайн препратки, разработено от Института за информационна грамотност към Асоциацията на университетските и научните библиотеки в САЩ, и предназначено за университетски служители и преподаватели.

LIRT newsletter: http://web.uflib.ufl.edu/instruct/LIRT/lirt.html

Тримесечният бюлетин на LIRT - кръглата маса в рамките на Американската библиотечна асоциация по проблемите на обучението на библиотечните потребители. Бюлетинът е достъпен безплатно онлайн в PDF формат.

Lis-infoskills: http://www.jiscmail.ac.uk/lists/LIS-INFOSKILLS.html

Lis-infoskills е дискусионен форум ( e-mail listserv ) по проблемите на обучението на библиотечните потребители в рамките на висшето образование. Създаден е през 1997г. във Великобритания и се поддържа на сървъра на британската Национална академична служба за дискусионни форуми ( National Academic Mailing List Service). Всеки интересуващ се може да се абонира за листърва по e-mail.

LOEX Instruction Links: http://www.emich.edu/public/loex/islinks/islinks.htm

Страница с Интернет ресурси, подбрани от LOEX - неправителствената образователна служба в САЩ за обмен на материали и образци в областта на обучението на библиотечните потребители Препратките са класирани в рубрики - организации, събития, публикации и електронни списания, образци на учебни батериали и пр.

Lorenzen , М . A Brief History of Library Instruction in the United States of America: http://www.libraryreference.org/lihistory.html

" Кратка история на обучението на библиотечните потребители в САЩ” - обзорна статия на Майкъл Лоренцен, библиотекар в Мичигънския държавен университет. Предлага полезна библиография.

Lorenzen , М . Library Instruction Outside of North America in the 20th Century: http://www.libraryinstruction.com/liinternational.html

“Обучението на библиотечни потребители през XX век извън Северна Америка” - обзорна статия на Майкъл Лоренцен, библиотекар в Мичигънския държавен университет. Предлага полезна библиография.

Objectives for Information Literacy Instruction: A Model Statement for Academic Librarians: http://www.ala.org/acrl/guides/objinfolit.html

“Цели на обучението по информационна грамотност: Примерен документ за университетски библиотеки”, разработен от Асоциацията на университетските и научните библиотеки в САЩ.

Модели на академични библиотечни програми за обучение на потребители :

Associated Colleges of the South . ACS Information Fluency.

http://www.colleges.org/~if/

California State University San Marcos . Information Literacy Program.

http://library.csusm.edu/departments/ilp/

Kentucky Virtual Library.

http://www.kyvl.org/

Florida International University. Information Literacy at FIU.

http://www.fiu.edu/~library/ili/index.html

University of California-Berkeley. The Teaching Library.

http://www.lib.berkeley.edu/TeachingLib/

University of Wisconsin-Parkside Library. Information Literacy Tutorial.

https://uwp.courses.wisc.edu/public/Infolit3/index.html

Yale University Library. Research Education Program.

http://www.library.yale.edu/instruction/

обратно към Доклади 2002