/за съчетанието организационна култура – професионална етика/

Съвременната библиотечна система има следните изразени характеристики: 1) отворена система; търпи различни влияния по много посоки и особено по линия на новостите в информационната и технологичнята сфери; 2) адаптивна и гъвкава към промените в околната среда; 3) разполага с усложнена, специфична управленска теория и практика; 4) мултимедийна; 5) навлиза в процес на виртуализиране. Може да се добави още и че организацията й се основава на отработени принципи, а управлението /мениджмънтът/ е изградено върху научни основи / теория, съчетана с практически, произтичащи от емпирията постановки/ .

Библиотечната организационна култура днес е работещо съчетание на развити мениджмънтни принципи, ПР-постановки, маркетингови техники, подкрепени с познаития от социалната психология, психологията на четенето и на общуването, с елементи от теорията на комуникациите, със значително приложение на социологически подходи и емпирични социологически изследвания. Организационната култура е в тясна взаимовръзка с принципите на вътрешнобиблиотечната /корпоративна/ етика и с улавянето, отчитането, изследването и адаптирането към интерерсите и динамиката на външната общественост. Обобщено погледнато, органоизационната култура е неделимо цяло на теоретични тясно професионални познаия, отлична практика и непрекъсната квалификация.

Неблагоприятно за функционирането на всяка национална библиотечна система /и нейните компоненти/ е липсата на парадигма, т. е. на ясна визия за настоящето и бъдещето. Нарушаването на правилата, определящи отношенията както вътре в системата, така и между нея и потребителите, а в по-широк план и околната среда обрича на сътресения, стагнация и неудачи библиотечната работа . В този смисъл диалогичният дискурс, като съществени и силно подчертан момент от развитието съвременната библиотечна професионална култура и библиотечна система е сред основните проблеми, към които трябва да насочим вниманието си. Не случайно например намаляването на средствата за библиотеките като световна тенденция, технологическите и социално-психологическите промени предизвикват максимална отвореност на библиотеките към обществото. Те са фактори, обусловили оформянето на библиотечния маркетинг и приложението на ПР-техники и други презентационни форми като средства за поставяне на библиотечните проблеми и привличане на внимание към библиотеките сред обществото.

1. вътре в библиотеката, разгледана като обособена единица;

2. вътре в библиотечната система като цяло;

3. между библиотека и потребители;

4. между библиотека и околна среда/общество

Диалогичността има многобройни прояви и тесни точки. Тя е и генерационен проблем като сблъсък и конфликт между светоусещания и манталитети. Силно зависи от културата на поведение и общуване, от установените отношения в отделен колектив, от стила на ръководство. Върху нея се отразява самооценката и самовъзприемането на библиотекарите, наличието на алиенация и изпепеляване /за което отдавна акцентират западни библиотековеди/ . Не бива да пренебрегваме и традициония конформизъм, господството на моментни настроения, силното давление от страна на владеещите обществото /околната среда/ нагласи . Ще отбележа и временните еуфории, свързани с възприемането на мащабни новости, които подтискат като правило всеки рационален глас. Достатъчно за последното е като пример да се посочи едностранчивото интерпретиране на ефективността от 80-те години и апологетиката на виртуалността и Интернет от 90-те.

1. липсата на ясни критерии за оценка / както на явления вътре е библиотечната сфера, така и на такива от околната среда/

2. отсъствието на дебат по технологични, организационни, иновационни и т. н. Проблеми

3. господството на фалшиви авторитети /личности или явления/ все еано дали актуални или с историческа стойност

4. съществуването на фиктивен дневен ред /и на библиотечната общност и на обществото/

5. липсата на научна компетентност и на колегиалност

Диалогичността, обобщено, означава рационален дебат, основан на обстойно познаване на чуждата практика и нашите условия, трудности, специфики и задачи. Преразказването на статии от ELIS или ефектното цитатничество са белезите на разминаване с диалогичността. А за да има диалогичност е необходима публичност при решенията, склонност и умения за критична оценка, колегиалност. В библиотечната наука липсата на научна дискусия се заменя с “модните” теми. Епохалните промени в библиотечната сфера се подминават или изместват в дневния ред от фиктивни проблеми. Така се достига до застрашително движение по повърхността на нещата, пример за което е случилото се с темата за платените услуги .

Всичко казано до тук допира плътно до въпроса за професионалната етика. Не е трудно да се систематизират принципите на професионалноетичния кодекс. При това чужди образци има достатъчно. Не само от областта на библиотечната наука, но и на такива публични дейности като на социологическите, психологическите, ПР и други общности . Кое обаче ще ги превърне в работещи принципи? Без диалогичност, без реален дебат, струва ми се, те ще останат само красиви пожелания. Досегашната практика показва например отпечатването на безсъдържателни статии, на посредствени, фанфарни рецензии, на такова пренебрегване на постиженията на колеги, при което излиза, че всеки открива яйцето. Нима нямаше и няма произволно, тенденциозно определяни приоритети или незаслужено утврждаване на авторитети? Ако не се преодолее това, професионалната ни етка ще си остане само икона, Божи заповеди, лишени от санкционирането за неизпълнението им.

Обратно към Доклади 2002